№ 4588
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110148018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата 6741,37 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка "Автокаско", ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът ЗД "БУЛ ИНС" АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка "Автокаско" е настъпило събитие - ПТП в района на гр.
Русе до кръгово движение „Дунав мост“ на 04.06.2018 г., в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахован при него лек автомобил ............ Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на товарен
автомобил .............. с прикачено към него ремарке ...................., участвал в ПТП-то.
Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач, на товарния автомобил който при внезапно тръгване
навлиза в съседната лента и удря с прикаченото към него ремарке лек автомобил ............
Сочи, че вредите са на обща стойност 6741,37 лв., като изплатил обезщетение в този размер
на застрахованото при него увредено лице. Предвид посоченото моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 6471,37 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 02.09.2022 г., както и претендира разноски.
Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Поддържа, че застрахованият
при него водач няма вина за ПТП. Оспорва иска и по размер с твърдението, че платеното
обезщетение не съответства на средната пазарна стойност на причинените вреди. Не
оспорва наличието на твърдените застрахователни правоотношения по застраховки
„Гражданска отговорност“ и „Каско“ Не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил
застрахователно обезщетение в твърдения размер.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ;
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
С определение от 23.01.2023 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отдели като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка "Каско" между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и водача
на товарния автомобил, както и, че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в размер на 6 741,37 лева.
Установява се, че на 04.06.2018 г. в района на гр. Русе е реализирано ПТП между лек
автомобил ........... и товарен автомобил .............. с прикачено към него ремарке .....................
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 04.06.2018 г., подписан
от двамата водачи. В графа "обстоятелства" на протокола е отбелязано, че ПТП е настъпило
при навлизане в кръгово движение, като водачът на товарния автомобил е посочил, че е
виновен. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
/САТЕ/, което като компетентно и обективно, изготвено от специалист в съответната област
съдът кредитира, се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 04.06.2018г. около
17:35ч. при потегляне и отклонение вдясно на кръгово кръстовище „Дунав мост“ водачът на
влекач .............. с прикачено към него ремарке .................... реализирал ПТП с попътно
движещия се от дясната му страна лек автомобил ............ В заключението си вещото лице
посочва, че щетите по лекия автомобил ........... се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 04.06.2018 г. произшествие в гр. Русе.
Относно изясняване на механизма на ПТП е разпитан свидетелят Н. П. К.- водач на
автомобила ..........., който твърди, че преди съприкосновението между двата автомобила той
се движел в дясната лента, а товарният автомобил – в лявата. Сочи, че в района на кръговото
движение и двата автомобила спрели, а при потеглянето водачът на товарния автомобил
ускорил рязко и поради стеснението в пътя навлязал в дясната пътна лента, при което
засякал и ударил управлявания от свидетеля лек автомобил.
При съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че механизмът на
ПТП е такъв, какъвто е посочен в исковата молба.
Водачът на влекач .............. с прикачено към него ремарке .................... е нарушил
правилата за движение по пътищата, тъй като при извършването на маневрата не е
съобразил намиращия се от дясната му страна автомобил. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
2
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
При така установения механизъм на ПТП и изготвено заключението на
съдебноавтотехническата експертиза, щетите по процесния автомобил са в причинна връзка
с описания в протокола механизъм на произшествието. При имуществените застраховки,
стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ дължимата
застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния
фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури – виж решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о. на ВКС. При
липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се
от възстановителната стойност на имуществото. От представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че към датата на
настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация от 2 години 4
месеца и 27 дни считано от датата на първоначална регистрация – 08.01.2016 г. С оглед
липсата на твърдения и доказателства за отремонтирането му в сервиз, който да е официален
за марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е.
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния лек автомобил, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 6 741,37 лв. Изчислената именно
по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти.
Оттук и съдът съобрази отговора на задача № 2 от неоспорената САТЕ, която касае
определяне на обезщетението на база средни пазарни цени към дата на ПТП в размер на
6741,37 лв. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено
от страната докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на
заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322/2015 г. на I
г. о. на ВКС/.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за сумата от 6 741,37 лева е
основателен, поради което следва да се уважи изцяло. Като законна последица следва да се
присъди върху уважената главница и законната лихва от дата на подаване на исковата молба
- 02.09.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят на ищеца. Ищецът
представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства, че е направил разноски в общ размер на
1949,65 лв. – 1200 лв. адвокатско възнаграждение, 269,65 лв. държавна такса, 400 лв.
депозит за САТЕ и 80 лв. депозит за призоваване на свидетел. Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Размерът на минималния адвокатски
хонорар към момента на приключване на съдебното дирене /м. 03.2023 г. / и сключването на
договора за осъществяване на процесуално представителство се определя по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията
след измененията от м. 11. 2022 г. С оглед цената на иска минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 974,14 лв. Съгласно § 2а от Наредбата - за регистрираните по
ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. Процесуалният представител на ищеца е регистриран по ЗДДС,
което се установява, както от служебна справка в регистъра на НАП, така и от
представеното по делото удостоверение за регистрация. Ето защо и минималното
възнаграждение определено по Наредба с вкл. ДДС в случая е 1168,97 лв. /974,14 лв.+ДДС
от 194,87 лв./. Ето защо и предвид правната и фактическа сложност на делото и
обестоятелството, че същото е приключило след провеждането на едно единствено открито
съдебно заседание, съдът намира, че възнаграждението, претендирано от ищеца, следва да се
намали до минимума от 1168,97 лева. В тежест на ответника ще се възложат разноските на
ищеца в общ размер на 1918,62 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на ЗД"БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" №
87,ет. 2 на основание чл. 41 КЗ сумата в размер на 6 741,37 лв., представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** г. за ПТП,
настъпило в района на гр. Русе на 04.06.2018г., в причинна връзка с което са причинени
вреди на ............, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2022 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1918, 62 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4