OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 27.02.2020 г.
СГС, VI-4 с-в, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като
разгледа ч.гр.д.N 16205/2019 г., докладвано от съдия
Чомпалов, установи следното.
Производството е по реда на чл.577, вр. с чл.274 ал.1, т.2 ГПК и чл.32а Правилник за вписванията.
СГС е сезиран с частна жалба от нотариус „С.А.“ ЕООД срещу определение от 12.11.2019 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по искане за ново вписване на основание чл.172 ал.2 ЗЗД на договорна ипотека по нот.акт N 35, том V, рег.N 2757, дело N 218/2018 г. Според частния жалбоподател отказът на съдия по вписвания е незаконосъобразен, защото е представен договор за цесия, който е вписан в нот.книги, поради което частният жалбоподател в качеството на цесионер има право да иска подновяване на вписаната ипотека.
Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписване – отказ, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процесуалната легитимация на частния жалбоподател да обжалва отказа на съдията по вписванията произтича от обстоятелството, че е бил страна в охранителното производство, образувано по негово искане за вписване.
Съдията по вписване е бил сезиран от „С.А.“ ЕООД с искане с правно основание чл.172 ал.2 ЗЗД – за ново вписване на договорна ипотека по нот.акт N 35, том II, рег.N 2757, дело N 218/2008 г.
Към молбата е представен договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.07.2019 г., с който „Обединена българска
банка“ АД е прехвърлила на „С.А.“ ЕООД *** Сити“ЕАД, което произтича от договор
за инвестиционен банков кредит от 28.06.2006 г., договор за инвестиционен
банков кредит от 28.05.2007 г., договор за банков инвестиционен кредит от
21.12.2007 г., които са обезпечени с
учредени от договорни ипотеки – N
32, том I, дело
32/2008 г., N 58, том I, дело 58/2008 г., N 76, том
I, дело 73/2008 г., N 90, том I, дело 437/2008 г., N 93, том
I, дело 92/2008 г., N 175, том I, дело 161/2008 г., N 108, том
I, дело 107/2008 г., N 34, том II, дело 217/2008 г., N 120, том
II, дело 303/2008 г.
Представен е нот.акт N 35, том II, рег.N 2757, дело N 218/2008 г., от който се установява, че „София Сити“ЕАД в качеството на длъжник на „Обединена българска банка“ АД по договор за инвестиционен кредит от 28.05.2007 г. е уредило договорна ипотека върху имот пл.N 968 с площ от 12 957 кв.м., находящ се в гр.София, район „Витоша“, в.з.“Малинова долина – Бункера 3-ти етап“. Ипотеката е вписана под N 23142/08.04.2008 г., акт 69, том XXI, дело 15033.
По искането за вписване е постановен обжалваният отказ. Прието е от съдията по вписванията, че не е вписан договор за цесия към процесния ипотечен акт, поради което ипотечен кредитор, който има право да иска подновяване, е „Обединена българска банка“ АД.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на производството пред съда е частна жалба срещу отказ да се впише наново ипотека по чл.172 ал.2 ЗЗД.
Процесуалната легитимация на молителя „С.А.“ ЕООД да иска на основание чл.172 ал.2 ЗЗД наново вписване на ипотека произтича от повдигнатите от него фактически твърдения, че по силата на сключен договор за цесия е придобил вземане, обезпечено с ипотека.
На първо място – от представения с молбата договор за цесия от 30.07.2019 г. се установява, че „Обединена българска банка“ АД е прехвърлила на молителя вземания срещу „София Сити“ЕАД, произтичащи от договори за инвестиционен кредит от 28.06.2006 г., от 28.05.2007 г. и от 21.12.2007 г., които вземания са били обезпечени с договорни ипотеки по нот.акт N 32, том I, дело N 32/2008 г.; нот.акт N 76, том I, дело N 73/2008 г., нот.акт N 90, том I, дело N 85/2008 г., по нот.акт N 93, том I, дело N 92/2008 г., по нот.акт N 175, том I, дело N 161/2008 г., по нот.акт N 108, том I, дело N 107/2008 г., по нот.акт N 34, том II, дело N 217/2008 г., нот.акт N 120, том II, дело N 303/2008 г.
Сред обезпеченията, които са прехвърлени на цесионера ведно с цедираните вземания, не попада обезпечението, учредено с нот.акт N 35, том II, рег.N 2757, дело N 218/2008 г. Молителят като цесионер е придобил вземанията като обезпечени чрез ипотеки върху посочените в договора за цесия имоти, но сред тези имоти не попада имот пл.N 968 с площ от 12 957 кв.м., гр.София, район „Витоша“, в.з.“Малинова долина – Бункера 3-ти етап“, който по силата на нот.акт N 35, е бил ипотекиран в полза на банката.
При тези факти съдът намира, че молителят е придобил вземане на банката срещу „София Сити“ЕАД по договор за кредит от 28.05.2007 г., но това вземане не му е прехвърлено с обезпечението по договорна ипотека върху имот пл.N 968, учредена с нот.акт N 35. Страните по договора за цесия ясно и изчерпателно са изброили всички обезпечения, които се прехвърлят с вземанията, и след като не са посочили обезпечението по процесната ипотека, съдът намира, че на основание чл.99 ал.2 ЗЗД са уговорили вземането по договора за банков кредит от 28.05.2007 г. да премине върху цесионера, но не с обезпечението по ипотека върху имот пл.N 968, учредена с нот.N 35.
Молителят в качеството на цесионер е придобил вземане, но то не е придобито от него като обезпечено чрез ипотеката върху посочения по горе имот, поради което молителят няма право да иска вписване по чл.172 ал.2 ЗЗД.
Искането да се впише наново ипотека на основание чл.172 ал.2 ЗЗД е направено не от ипотекарния кредитор, а от молителя в качеството на цесионер. Следователно необходимо е не само да е прехвърлено вземане – и то като обезпечено чрез ипотека, но и договорът за цесия на обезпеченото с ипотека вземане да е вписан по чл.171 ЗЗД. При наличие на извършено вписване по чл.171 ЗЗД, цесионерът би имал право да заяви да се впише по чл.172 ал.2 ЗЗД наново ипотеката, обезпечаваща вземането му.
В случая договорът за цесия от 30.07.2019 г. е вписан в книгите за вписвания с акт N 129, том XXIX, дело N 41320, но с този договор цесионерът придобива като необезпечено вземането по договор за кредит от 28.05.2007 г. В този случай вписването на цесията има действие само за обезпеченията, учредени чрез ипотеките, които са посочени в договора за цесия. Вписването на договора за цесия няма действие за процесната ипотека, защото вземането по договор за кредит от 28.05.2007 г. не е прехвърлено с обезпечението, учредено чрез ипотека по нот.акт N 35. Това означава, че не е вписано на основание чл.171 ЗЗД прехвърлянето в полза на молителя на вземане на
„Обединена българска банка“ АД, което да е било обезпечено с учредена с нот.акт N 35 ипотека върху имот пл.N 968 с площ от 12 957 кв.м., находящ се в гр.София, район „Витоша“, в.з.“Малинова долина – Бункера 3-ти етап“.
След като не е вписано на основание чл.171 ЗЗД прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека върху посочения по-горе имот, учредена с нот.акт N 35, том II, рег.N 2757, дело N 218/2008 г., съдът приема, че само ипотекарният кредитор „Обединена българска банка“ АД има право да иска на основание чл.172 ал.2 ЗЗД да се впише наново ипотека. Ипотекарен кредитор по нот.акт N 35 е „Обединена българска банка“ АД и при липса на вписан договор за цесия, няма законово основание друго лице да прави искане по чл.172 ал.2 ЗЗД.
Като краен извод – от представените по делото доказателства не се установява молителят да е придобил по договор за цесия вземане, което да е било обезпечено с ипотека върху имот пл.N 968 с площ от 12 957 кв.м., находящ се в гр.София, район „Витоша“, в.з.“Малинова долина – Бункера 3-ти етап“, учредена с нот.акт N 35, том II, рег.N 2757, дело N 218/2008 г., поради което молителят няма право да иска вписване по чл.172 ал.2 ЗЗД. Освен това не е вписан по чл.171 ЗЗД договор за цесия, с който молителят да е придобил вземане, обезпечено с ипотека по нот.акт N 35 върху имот пл.N 968, гр.София, район „Витоша“, в.з.“Малинова долина – Бункера 3-ти етап“, поради което легитимиран да иска наново вписване по чл.172 ал.2 ЗЗД е ипотекарният кредитор „Обединена българска банка“ АД, а не молителят.
С оглед на изложеното съдът намира, че частната жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „С.А.“
ЕООД срещу определение от 12.11.2019 г. на съдия по вписванията при СРС, с което
е постановен отказ по молба с вх.N 74662/12.11.2019 г., с която се иска на основание чл.172 ал.2 ЗЗД да се впише наново договорна
ипотека по нот.акт N 35, том
II, рег.N 2757, дело N 218/2008 г., вписана с вх. рег.N 23142 от 08.04.2008 г., акт
N 69, том XXI.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.