№ 56
гр. Средец, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ в публично заседание на
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100174 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила по подсъдност искова молба на
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален
представител адв. Н. Ш. против Н. С. АНГ., ЕГН **********, с адрес по делото и постоянен
адрес: гр.Айтос, ***, с настоящ адрес: с.Дебелт, общ.Средец, *** .
Ищецът твърди, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника са сключени
следните договори : договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от
27.09.2018 г. за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал 30,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС със стандартен месечен абонамент в размер на
30,99лв. и договор за лизинг от същата дата, по силата на който лизингодателят предоставя
за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei Y 5 2018 Dual Blue на обща
лизингова цена 119,17лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер 2,79лв. и първоначална
лизингова вноска в размер на 55,00 лв.
Твърди се, че длъжникът не изпълнил паричните си задължения по горепосочените
договори, начислени му със следните фактури: № **********/05.10.2018г. със срок на
плащане 20.10.2018г., за отчетен период 27.09.2018г-04.10.2018г., на стойност 42,09лв.,
1
включваща 39,30лв.-абонаментна такса и използвани услуги и 2,79лв.- лизингова вноска,
като по същата е извършено плащане в размер на 6,22лв. , което погасява част от
задължението за абонаментна такса и използвани услуги, фактура №
**********/05.11.2018г. със срок на плащане 20.11.2018г, с отчетен период 05.10.2018г.-
04.11.2018г. на стойност 65,83лв. , включваща 63,04лв.-абонаментна такса и използвани
услуги и 2,79лв.- лизингова вноска, фактура № **********/05.12.2018г. за отчетен период
05.11.2018г. – 04.12.2018г. със срок на плащане 20.12.2018г. на стойност 33,77лв.,
включваща 30,98лв.-абонаментна такса и използвани услуги и 2,79лв.- лизингова вноска.
Вследствие неизпълнението от страна на ответника на основание чл.11 от договора
мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 77,46лв. , като за същата е издадена
фактура № **********/05.02.2019г. В тази фактура е начислено и задължение в размер на
173,83лв. , представляващо разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, както и сумата от
55,80лв. за 20 бр. лизингови вноски, начислени накуп.
Твърди се, че към настоящия момент тези задължения не са изпълнени и
предоставеното устройство не е върнато на оператора.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответника е инициирано производство по
чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 710/2020г. по описа на РС-
Айтос за сумата от 442,56лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за ищеца е
възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 442,56лв. , включваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неплатени неустойка и сума за мобилно
устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 27.09.2018г. и
неплатени вноски по договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
01.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение № 260038 от 02.10.2020 г. на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. д. № 710/2020 г. по описа на РС –Айтос. Ищецът претендира
присъждане на разноските по делото, както и направените в хода на заповедното
производство.
Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след внасяне на депозит от страна на ищцовата страна,
съдът е назначил особен представител на ответника.
В законоустановения едномесечен срок особеният представител е депозирал писмен
отговор. Същият е оспорил изцяло иска по основание и размер с доводи, че липсват
2
доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги, респ.осигуряването
на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите. Твърди се, че клаузата,
регламентираща процесната неустойка е нищожна. Твърди се, че претенцията за заплащане
на неустойка начислена на база чл.11 от общите условия може да се претендира единствено
при разваляне на договора за лизинг, което в случая не е сторено. В случай, че се приеме, че
исковата молба представлява волеизявление за едностранно прекратяване на договора, то тя
е подадена след изтичане на срока му , поради което неустойка не се дължи. Твърди се, че не
е посочено основанието, на което се търси разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната лизингова цена. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие, взима се становище по
направените възражения от особения представител на ответника, излага се искане съдът да
уважи исковите претенции и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения представител, който
поддържа отговора на исковата молба като счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от
27.09.2018 г. за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал 30,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС със стандартен месечен абонамент в размер на
30,99лв. и договор за лизинг от същата дата, по силата на който лизингодателят предоставя
за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei Y 5 2018 Dual Blue на обща
лизингова цена 119,17лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер 2,79лв. и първоначална
лизингова вноска в размер на 55,00 лв., от съдържанието на които е видно, че са подписани
от страните по настоящето дело – " Теленор България" ЕАД и ответника Н.А..
От съдържанието на сключения между страните договор за лизинг се установява, че
същият има за предмет мобилно устройство марка Huawei Y 5 2018 Dual Blue на обща
лизингова цена 119,17лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер 2,79лв. и първоначална
лизингова вноска в размер на 55,00 лв, с право след изтичане на 23-месечния срок срещу
изплащане на допълнителна сума от 2,79 лв. да се добие собствеността върху лизинговата
вещ. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване
описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от
договора за мобилни услуги, както следва: стандартната цена на мобилното устройство /в
брой, без абонамент/ е 359,90лв., а цена в брой или общата лизингова цена с избраната от
абоната програма е 121,96лв., като отстъпката от стандартната цена, която ответникът е
получил възлиза на сума в размер на 237,94лв.
3
Ответникът не оспорва, а това се установява и от текста на чл. 4 от договора за лизинг
от 27.09.2018 г., че е получил мобилното устройство, поради което и съдът приема, че
ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си да
предостави мобилното устройство на лизингополучателя. От този момент за ответника е
възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за времето на действие
на договора.
Приети като доказателства по делото са фактури с № **********/05.10.2018г., №
**********/05.11.2018г. № **********/05.12.2018г. , № **********/05.02.2019г., като от
съдържанието им е видно, че първите три са за дължими от ответника абонаментни такси и
лизингови вноски, а последната включва начислени 20бр. лизингови вноски , процесната
неустойка съгласно чл.11 от договора за мобилни услуги, както и разликата между цената на
мобилното устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, сумите по
които няма данни да са платени от страна на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79,
чл.86 и чл. 92 ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, във връзка със сключване на индивидуален договор от
27.09.2018 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за лизинг от
същата дата. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на
ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно
задължение на последния да заплаща цената на тези услуги, съответно ищецът се е задължил
да предостави на ответника за временно и възмездно ползване процесното мобилно
устройство срещу заплащане на определена лизингова цена.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения относно
4
потребените услуги и тяхната реална стойност /каквото становище взема назначения особен
представител на ответника в хода на производството/ би следвало да възрази пред
доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в
тази насока пред съда.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури с № **********/05.10.2018г., №
**********/05.11.2018г. № **********/05.12.2018г. , макар и едностранно съставени от
ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за
тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция
за ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради което
съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца в размер общо на
127,10лв. за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 27.09.2018г. до
04.12.2018г.
В договора за мобилни услуги от 27.09.2018 г. , на стр.2, е предвидено, че в случай на
прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по
предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно неизпълнение
от страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се
направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за
разваляне на договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които
кредиторът търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е
отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението
за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между
страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на
договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
5
предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие,
волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде
обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя
адресат – длъжника.
Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира
приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са
предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не
са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само
прогласява потестативното право на кредитора да развали договора при незаплащане на
дължими суми след изтичане сроковете за плащане, но не урежда ред за упражняването му,
различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По делото не се твърди и не
се установява, че преди подаване на исковата молба ищецът е упражнил надлежно
потестативното си право да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление,
получено от длъжника.
Тоест, в настоящия случай е налице сключен между ищеца и ответника договор, в
който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по
вина на потребителя, по делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният
договор е бил прекратен от страна на „Теленор България“ ЕАД. Не са налице доказателства,
обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи условия прави разграничение между
ограничаване на предоставените услуги и прекратяване на договора.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез
връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата
молба с приложенията е връчен на особения представител на ответника -длъжник на
14.06.2021г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на договора за
мобилни услуги от 27.09.2018 г., поради което не е налице предвидената в неустоечната
клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на дължимите по договора за лизинг
лизингови вноски в общ размер на 64,17лв., съдът намира, че искът е основателен, предвид
6
обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 01.10.2020г.
срокът на договора за лизинг е изтекъл, съответно е настъпил падежът на всички лизингови
вноски и по делото не са налице доказателства същите да са платени или процесното
мобилно устройство да е върнато на мобилния оператор-ищец.
За разноските:
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени, както в настоящото
производство, така и по отношение на тези в заповедното производство, като разпредели
отговорността за същите съобразно изхода на спора.
Предвид направеното възражение от страна на особения представител за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, съдът счита, че следва
да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение в заповедното
производство до размера, определен от чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл.36 ЗА, като бъде
присъдено на ищеца такова в размер на 300 лева, предвид фактическата и правна сложност
на делото. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, съдът намира, че същото е в размера на нормативно определения минимум,
поради което възражението за прекомерност в тази му част е несъстоятелно.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор
България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в
размер на 311,75 лв. и по заповедното производство в размер на 139,75 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. АНГ., ЕГН **********, с
адрес по делото и постоянен адрес: гр.Айтос, ***, с настоящ адрес: с.Дебелт, общ.Средец,
*** и "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, че съществува вземане на
7
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Н. С. АНГ. в общ размер на 191,27лв. (сто деветдесет и
един лева и двадесет и седем ст.), представляващо сбор от неплатени в срок предоставени и
таксувани електросъобщителни услуги за периода 27.09.2018 г. – 04.12.2018 г. по
договор от 27.09.2018 г., в общ размер на 127,10лв. и неплатени в срок лизингови вноски за
периода 27.09.2018г.- 27.09.2020г. по договор за лизинг от 27.09.2018г., сключен между
страните, в общ размер на 64.17лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 01.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
260038/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 710/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против Н. С.
АНГ., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК , вр. чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД, за сума в общ размер на 251,29 лв. (двеста петдесет и един лева и двадесет и
девет ст.), представляваща неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги от
27.09.2018 г., сключен между страните, поради неплащане от ответника на дължими
суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. С. АНГ., ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 710/2020 г. на РС-Айтос и по гр.д.
№ 174/2021г. по описа на РС –Средец, съразмерно с уважената част от исковете в общ
размер на 451,50 лв. (четиристотин петдесет и един лева и петдесет ст.)
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
8