№ 36
гр. Русе, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200079 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 26, ет. 4, против Наказателно постановление № 18-
220045/03.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1,
вр. чл. 415в, ал. 1 КТ.
Жалбоподателят твърди, че Постановлението е незаконосъобразно,
издадено при допуснати тежки пороци досежно материалната му
законосъобразност и процесуалните правила. В него не било посочено коя
разпоредба изрично и виновно била нарушена. Това водело до невъзможност
адресатът да разбере какво нарушение е извършил и да организира пълно и
адекватно своята защита. В наказателното постановление било посочено от
коя дата било нарушението, но не и мястото на извършване на нарушението.
На следващо място административно имуществената санкция била наложена
във връзка с несъотносима разпоредба – чл. 414 КТ. Нарушението веднага
1
след съставянето на АУАН е било отстранено, това било видно и от мотивите
на Наказателното постановление. На следващо място, в условията на
алтернативност, ако съдът счете, че е налице извършено административно
нарушение, то наложената имуществена санкция следва да бъде намалена до
минимума, защото няма установен рецидив в работата на дружеството и
нарушението се явявало инцидентно такова. Също така, в условията на
алтернативност, следвало да бъде приложен чл. 28, ал. 1 ЗАНН тъй като
нарушението е маловажно.
В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател адв.
Й. Д. поддържа жалбата и излага подробни съображения за нейната
основателност, като претендира разноски.
Представителят на административнонаказващия орган юрк.
Трендафилова излага становище за неоснователност на жалбата.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 14.12.2022
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 06.12.2022 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 23.08.2022 г.,
при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на
„МОМТРЕЙД 2 РУСЕ“ ЕООД по документи в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, находяща се на адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 53, контролният орган е констатирал, че работникът
Н.З.С., ЕГН: **********, е командирован от работодателя за периода
06.12.2021 г. до 05.06.2022 г. в Германия с допълнително споразумение от
01.12.2021 г. към Трудов договор № 122/19.08.2021 г. За това допълнително
споразумение обаче не било подадено уведомление съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1б
от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Разпоредбата вменявала
задължение на работодателя да изпрати такова уведомление до ТД на НАП в
тридневен срок от изменението на трудовия договор. Това следвало да бъде
сторено до 07.12.2021 г. – когато тридневният срок е изтекъл.
От писмените доказателства по делото и от разпита на актосъставителя
2
се установява, че е осъществен съставът на визираното административно
нарушение. Съгласно чл. 414, ал. 1 КТ административното нарушение е
бланкетно, като е необходимо да бъде посочена разпоредбата на трудовото
законодателство, която е нарушена. В настоящия случай нарушението се
изразява в бездействие – неподаване на уведомление в тридневен срок
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда,
когато е налице командироване по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Към
07.12.2021 г. този срок е бил изтекъл, докато нарушението е установено на
23.08.2022 г., в рамките на едногодишния срок от извършване на
нарушението по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В настоящия случай не е спорно между
страните, а и от доказателствата е видно, че с такова допълнително
споразумение действително конкретният служител е бил командирован на
територията на друга държава членка – Германия, Регенсбург, като същото е
приложено по делото. Не е спорно между страните още и че нарушението е
отстранено веднага след констатирането му, защото работодателят е изпратил
изискуемото уведомление на 31.08.2022 г., което обуславя и
привилегирования състав на административно нарушение по чл. 415в КТ.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, като АУАН и НП са връчени на упълномощено да
представлява дружеството „МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД лице – на
пълномощника М.М., за когото е представено и писмено пълномощно.
Настоящият състав на РС – Русе намира, че е налице извършено
административно нарушение, а АУАН и НП не страдат от визираните от
жалбоподателя пороци. Нарушението е от категорията на формалните такива
– не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици или
конкретен резултат от извършването му. То се изразява в неизпълнението на
задължено да осъществи съответното действие лице, а именно нарушилото
това задължение юридическо лице „МОМТРЕЙД 2 РУСЕ“ ЕООД.
Твърденията, че не е посочена коя разпоредба е нарушена, са неоснователни,
защото както в съставения АУАН № 18-2200045/26.08.2022 г., така и в
процесното Наказателно постановление № 18-2200045/03.11.2022 г. е
посочено неколкократно, че нарушената разпоредба е чл. 3, ал. 1, т. 1б от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Това не е накърнило и
3
правото на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен, доколкото в
жалбата е пресъздадено какво е установил административнонаказващият
орган, включително и вменените като нарушени разпоредби.
Неоснователно се явява твърдението, че е цитирана разпоредба, която
няма отношение към нарушението, а именно чл. 414, ал. 1 КТ. За нарушение
по чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда не е
предвидена друга санкционна разпоредба, поради което чл. 414, ал. 1 КТ се
явява относима като основен състав на административното нарушение. В
настоящия случай работодателят отговаря по привилегирования състав на чл.
414в, ал. 1 КТ, тъй като констатираното нарушение е отстранено веднага,
докато този по чл. 414, ал. 1 КТ е основен състав на същото нарушение,
независимо от това каква санкция е предвидена в него.
Неоснователни се явяват и твърденията за липса на описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено. Видно както от АУАН,
така и от НП е извършена проверка по документи в сградата на „Инспекция
по труда“ – Русе на ул. „Александровска“ № 53, следователно нарушението е
било установено там, а от друга страна дружеството жалбоподател има
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Александровска“ № 26, ет. 4,
което също е посочено в АУАН и НП. Описанието на нарушението е, че не е
подадено уведомление до ТД на НАП.
Колкото до въпроса за вината, делото касае налагане на имуществена
санкция спрямо юридическо лице, което, като правен субект, не може да
изразява субективно отношение към извършено деяние, т.е. да носи вина, но
от друга страна съгласно изричната разпоредба на чл. 83, ал. 1 ЗАНН за
неизпълнение на задължения към държавата или общината на юридическите
лица може да се налага имуществена санкция, независимо от това кои
виновни физически лица са допуснали нарушението. В настоящия случай
имуществената санкция е правилно наложена, доколкото е установено такова
неизпълнение на задължение на юридическо лице спрямо държавата и вината
като субективен елемент от състава на нарушението или посочване на
конкретно физическо лице – фактически извършител на нарушението, който е
трябвало да подаде изискуемото уведомление, не са необходими.
Не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че е налице
4
маловажен случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН, според който на нарушителя може
да не се наложи административно наказание, а вместо това да бъде
предупреден, че при извършване на повторно нарушение в едногодишен срок
от предупреждението ще му бъде наложено наказание. Това се дължи на
обстоятелството, че за разлика от други състави на административни
нарушения, чл. 415в предвижда налагане на административно наказание и за
маловажни нарушения, т.е. налице е специална разпоредба, която дерогира
общата по чл. 28, ал. 1 ЗАНН.
Съдът намира обаче, че така наложената имуществена санкция следва
да бъде редуцирана до минимума, а именно 100 лв., тъй като не споделя
доводите на административнонаказващия орган, че следва да се наложи
максималният размер наказание поради допуснати други нарушения от същия
вид. Такъв извод за отегчаващо вината обстоятелство, изразяващо се в
допуснати други нарушения, следва да бъде установено по съответния ред с
влязло в сила наказателно постановление, че тези нарушения безспорно са
били извършени. На съдебния състав му е служебно известно, че са налице и
други висящи производства между същите страни, но това не може да бъде
квалифицирано като отегчаващо вината обстоятелство преди въпросът за
отговорността на дружеството по конкретно дело да бъде разрешен с влязъл в
сила съдебен акт. Съдът не намира да са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства или да са произтекли конкретни вредни последици от
неизпълнението, поради което и наказанието следва да бъде наложено в
минимален размер. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат
липсата на други нарушения и на настъпили други вредни последици, както и
ниската степен на обществена опасност на самото нарушение.
С оглед гореизложеното обжалваното Наказателно постановление №
18-2200045/03.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе следва да бъде изменено досежно наложената имуществена
санкция, която следва да се редуцира от 300 лв. на 100 лв.
По въпроса за разноските на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН уредбата
препраща към АПК и по-точно към чл. 143. В настоящия случай не се касае
за отменено наказателно постановление, а за изменено такова, т.е. не е налице
нито една от хипотезите на чл. 143 АПК, а отговорност за разноски по
аналогия не може да бъде приложена, поради което и нито една от страните
5
няма право на разноски.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2200045/03.11.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
„МОМТРЕЙД РУСЕ 2“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, ул. „Александровска“ № 26, ет. 4, е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 1, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА наложеното наказание
„имуществена санкция“ на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6