РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 356
Град Пловдив, 25. 02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХXI касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 3193 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М., против решение № 1860 от 01.11.2021 г. по а.н.д. № 3454/2021 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден
електронен фиш серия К № 4280694/18.12.2020 г., издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на касатора
е наложено административно наказание глоба на основание чл.189, ал.4 вр. с
ал.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в размер от 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото
да се отмени. Намира, че при постановяване на съдебното решение, съдът не е
извършил задълбочен анализ на събраните писмени доказателства, като
същевременно е допуснал нарушение на материалния закон. Според касатора, в представения протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. посочената дата се разминава с датата на електронния
фиш. Твърди се, че в протокола било записано, че АТСС било временно монтирано в
служебен автомобил, паркиран на упоменатия участък на дата 21.12.2020 г., а в
електронния фиш се сочело, че нарушението е установено на дата 18.12.2020 г.,
като в този смисъл намира, че протоколът не може да се изготви след извършване
на нарушението. Твърди се, че посоченото представлява дописване на факти и
обстоятелства относно фактическата обстановка и води до необоснованост на
съдебното решение. Твърди също, че представеното по делото изображение е с лошо
качество, което води до друг порок в административнонаказателното
производство. Посочва се също, че не е отчетен от районния съд специалният
режим на автомобила, с който е извършено нарушението, а именно линейка,
оказваща неотложна помощ в рамките на основната дейност на Медицински център
„Хипократ“ ЕООД, за което са представени
надлежни доказателства. Счита, че последното изключва
административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството. Позовава
се и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в случая нарушението е
заснето с техническо средство в присъствието на контролни органи, поради което
смита, че е следвало да се състави АУАН, а не ЕФ. Предвид изложеното моли да се
отмени постановеното решение и да се отмени издаденият електронен фиш.
Претендира за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна
– ОД на МВР – Пловдив в нарочно становище чрез процесуалния представител юрк. Б. намира касационната жалба за неоснователна.
Посочва, че мотивите на съдебното решение са подробни и ясни. С решението са
обсъдени в пълнота събраните доказателства, като съдът е направил верен извод
както по приложението на материалния, така и на процесуалния закон. Моли да се
отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В конкретния случай
касационният жалбоподател е бил санкциониран с електронен фиш като законен
представител на управител на „Хипократ - Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ – Медицински център“ ЕООД за
това, че 18.12.2020 г. в 09:03 ч. в гр. Пловдив бул. Асеновградско
шосе до номер 1 посока на движение от път II -86 към ул. Цар Симеон било установено
движение на МПС специален автомобил Фолксваген Крафтер
рег. № ****със скорост 86 км/ч след отчетен толеранс на скоростта в полза на водача
от минус 3 км/ч. Превишението на скоростта с 36 км/ч
било установено с АТСС TFR 1-M 581.За установеното е бил издаден електронен
фиш, с който е била наложена глоба на управителя на дружеството – ползвател в
размер на 400 лв.
За да потвърди издаденият
ЕФ, районният съд е приел, че същият е издаден в съответствие с изискванията на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. Направил
е извод, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на
процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано
техническо средство. Посочил е, че е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който съдържа всички задължителни реквизити
и в който е надлежно удостоверено, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Според
мотивите на съдебния акт, нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във
време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим, както и че установяването на нарушението се извършва автоматизирано, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането е
настройката на автоматизираното техническо средство, поради което не е имало
забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. Направен е извод, че
установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената
процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Въззивният
съд се е позовал на разпоредбите на чл.
188, ал. 2 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, където е въведена презумция
за понасяне и ангажиране на аминистративната
отговорност за нарушения извършените с моторно превозно средство, а именно -
ако не е установено друго, отговорност носи собственика; ако собственикът при
спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил конкретно лице, в чието
владение е бил автомобила, именно това лице се наказва.
Районният съд
подробно е изследвал възраженията на жалбоподателя относно приложимостта на
нормата на чл.91, ал.3 от ЗДвП, тъй като процесното
превозно средство не е измежду посочените със специален режим. Посочил е също,
че амбулаторията за специализирана извънболнична
помощ не е сред лечебните заведения, на които е разрешено да ползват специален
режим на придвижване.
В мотивите на
съдебния акт е посочено още, че правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба, а видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер, както и че не се установяват никакви
обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява маловажен
случай, а степента му на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените
случаи на нарушения от този вид.
Настоящият касационен
състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, че районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си
съдебният състав е достигнал до обосновани изводи, които настоящата инстанция
не намира за необходимо да преповтаря.
По съществото на
спора, касационният съд счита административното нарушение за доказано от
събраните доказателствени средства, включително от веществените такива по чл.
189, ал. 15 от ЗДвП. Правилно районният
съд е приел, че приложеният снимков материал има висока доказателствена
стойност, като съдът намира, че от същия в достатъчна степен се установява
номерът на движещото се МПС, разчетено и от самото автоматизирано техническо
средство. Приложеният по делото снимков
материал от паметта на използваното техническо средство е издаден надлежно при
спазване на специалните правила на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 4 от Наредбата, и
с него се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при
отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш.
Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР и
на правилото на чл. 189, ал. 4, пр. 2 от ЗДвП.
Съгласно нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронния фиш следва да съдържа собственика, на когото
е регистрирано превозното средство. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата ясно
регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС,
така и лицето, на което автомобилът е предоставен, а в случая това е ползвателят.
Според второто предложение собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи
лицето, на което е предоставил МПС. В случая, не е посочено кое е лицето, на
което е било предоставено управлението на автомобила, поради което наказанието
е наложено на представляващия дружеството. Настоящия касационен състав счита,
че непосочване на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП не води до
незаконосъобразност на така издадения ЕФ. Съгласно цитираната разпоредба,
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото каза се
по-горе собственик на МПС-то е юридическо лице, то правилото на чл. 188, ал. 2
от ЗДвП следва да се приложи и по отношение на ползвателя юридическо лице,
както е и сторено в случая.
Не се споделят и
възраженията на касатора относно твърденията, че
посоченото превозно средство е такова със специален режим на движение. Съдът
споделя изводите на районния съд, който е обсъдил подробно тези съображения, като
е намерил, че в нормата на чл.91, ал.3 от ЗДвП са изчерпателно изброени моторните
превозни средства, ползващи се със специален режим на движение, като измежду
тях са тези на Центровете за спешна медициска помощ.
В случая касаторът е управител на Амбулаторията за
специализирана извънболнична медицинска помощ с
предмет осъществяване на специализирана извънболнична
помощ, поради което не попада в кръга на лицата, които е разрешено да ползват
специален режим на придвижване.
Съдът не споделя
възраженията на касатора относно датата на протокола
по чл.10 от Наредбата в горния десен ъгъл, тъй като поставянето й касае последваща проверка, извършена на 21.12.20 г. от лицето В.
К. М., посочено на дъното на същата страница. В този смисъл датата 21.12.20 г.
не е датата на изготвяне на протокола, а е посочената „Дата на приемане“,
подписан от издателя му Кр.Г., която в случая е
18.12.2020 г. и съвпада с датата на издаване на установяване на нарушението по
електронния фиш.
Изложеното налага
да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения
на материалния и процесуален закон, поради което постановеният съдебен акт на въззивната
инстанция е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.
Пред настоящата
инстанция се прави искане за разноски от ответника, поради което е следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 80 лева.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 1860 от 01.11.2021 г. по а.н.д. № 3454/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА А.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР –
Пловдив, съдебни разноски в размер на общо 80 /осемдесет/ лева възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.