РЕШЕНИЕ
№ 4451
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110216276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от К. А. Е., с ЕГН:
**********, с адрес: ......................., чрез упълномощен от него защитник
срещу Наказателно постановление № 18 от 15.04.2020 г., издадено от
Директор на СДВР, с което на жалбоподателя е било наложено наказание
глоба в размер на 300.00 лв. за осъществено административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С жалбата си до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление, като твърди, че са допуснати съществени
процесуални нарушения във връзка с издаването на АУАН, като по този
начин се накърнява неговото право на защита, както и че не е доказано от
обективна и субективна страна извършването на административно
нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят К. Е., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощен защитник поддържа жалбата, молейки същата да
бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган, Директор на СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. В писмено
становище развива подробни съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразявайки приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2020г. ПИ при 04 РУ - СДВР Г. Д. А., съвместно с
неустановено по делото лице, фигуриращо в съставения АУАН под името И.
С. Г., се намирали в гр. София. В 10:30ч. при изпълнение на своите
професионални задължения, двамата осъществили проверка на строителен
обект, находящ се на ул. ,,Страцин“ 15, който бил на фаза изкоп и в който
били извършвани строително – ремонтни дейности. В обекта са
осъществявали дейност приблизително десет служители на дружеството ,,К.
с.‘‘ ООД. След като преминали през оградата, която била отделила
строителния обект от улицата, полицейските служители установили, че
работниците не били поставили защитни предпазни маски върху лицата си,
покриващи носа и устата им. Констатирайки нарушение на т.9 от Заповед №
РД – 01 – 197/11.04.2020 г., която допълва Заповед № РД – 01 –
124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, бил съставен АУАН №
8/15.04.2020 г. на техническия ръководител на обекта К. А. Е.. Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение на следващия ден е
съставено обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира фактическата обстановка за безспорно и категорично
изяснена въз основа на приобщените към делото гласни и писмени
доказателства по реда на чл. 283 от НПК. Видно от показанията на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Г. А. е, че същият
признава, че обектът, в който била извършена проверката, бил открит и във
фазата на извършвани изкопни дейности. Работниците били вътре в него и без
поставени предпазни маски на лицата си. Същевременно свидетелските
показания на Г. И. Ч. и Г. З. Ц. потвърждават твърдението на свидетеля А., че
към момента на проверката същите са били в обект, който е бил ограден и
същите са се намирали вътре в изкопа, където жалбоподателят им давал
инструкции по повод иззършваните от тях работни дейности. Самият
жалбоподател също признава това обстоятелство твърдейки, че би бил в
невъзможност при наличие на шум и поставена предпазна маска да дава
адекватни нареждания на работниците в обекта. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели като еднопосочни, логимни и непротиворечиви.
Техните разминавания се отнасят единствено до обстоятелството дали
изобщо жалбоподателят е имал защитна маска, поставена под носа и устата
му. Съдът счита, че към момента на проверката жалбоподателят действително
не е имал поставена защитна предпазна маска на лицето си, която да покрива
носа и устата му именно това е провокирало и съставянето на АУАН.
Същевременно обаче от показанията на свидетелите Г. Ч. и Г. Ц. се пояснява,
че естеството на извършваната работа в обекта е изисквало лицето да може да
дава указания без поставяне на маска върху устата му.
Гласните доказателствени средства намират опора и в приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност представените от
защитника на жалбоподателя договори за извършения в обекта на проверката
2
строеж.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
доказателствата по делото съдът приема, че наказателното постановление е
издадено при наличието на съществени и неотстраними процесуални
нарушения, допуснати в хода на административното производство и
неправилно приложен материален закон.
Видно от съдържанието на АУАН е, че същият е бил съставен в
присъстивето на свидетеля И. С. Г.. Въпреки неколкократните опити за
установяване и призоваване на въпросното лице, същите се оказаха
несполучливи. Съгласно справка от СДВР с рег.№ 513000-63661 от
20.10.2022г. се установява, че такова лице не работи и не е работило като
служител в СДВР. Разпоредбата нва чл. 40, ал.1 от ЗАНН изисква АУАН да
бъде съставен в присъстивето на нарушителя и свидетелите, присъствали при
извършване или установяване на нарушението. В конкретния случай
очевидно липсва втори свидетел, извън актосъставителя, който да потвърди
направените констатации по повод нарушението. Законодателят е въвел
понятието ,,свидетели" като очевидно е имал предвид поне две лица, с оглед
доказаността на деянието.
Налице е допуснато и второ нарушаване на императивните правила, а
именно такова по чл. 44, ал.1 и ал.2 от ЗАНН – наказателното постановление
е издадено едва един ден, след като е бил съставен АУАН. По този начин
жалбоподателят К. Е. е бил лишен от правото си да направи писмени
възражения, както и да посочи писмени и веществени доказателства по
случая.
Съдът намира, че деянието е несъставомерно като административно
нарушение и наказателното постановление е било издадено и в нарушение на
закона. Разбирането на актосъставителя и административно наказващия
орган, че чрез деянието си жалбоподателят е нарушил т.9 от Заповед № РД –
01 – 197/11.04.2020г., която допълва Заповед № РД – 01 – 124/13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, не може да бъде споделено. Изискването за
използване на защитна маска се отнася до лица, които се намират на
обществено място. В обжалваното наказателно постановление изобщо не
става ясно къде се е намирал деецът по време на извършване на нарушението.
Видно от описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е,
че К. Е. не е бил намирал на открито (закрито) обществено място. В § 1а от
ДР от Закона за здравето се съдържа примерно, неизчерпателно изброяване
на обществени обекти, а освен това е установен общ нормативен критерий
при преценката дали едно място би могло да бъде счетено за обществено, а
именно – да е обществено достъпно, както и да е предназначено за
обществено ползване. Що се отнася до строителния обект, издигнатата ограда
ограничава достъпа на лица, различни от пряко свързаните със строителния
процес такива, до изкопа. От друга страна, същата има и предпазителна
функция – с оглед естеството на занятието съществува риск за здравето при
недостатъчно обезопасяване, което навежда на мисълта, че допускането на
външни лица до площадката следва да става след извършването на
предварителен строг контрол. Трудно би могло да се приеме, че въпросният
изксоп, в който се е намирал жалбоподателя и свидетелите, може да бъде
определен като закрито общественто място. Действително процесната
3
министерска заповед изброява примерните места, които изискват поставяне
на предпазна маска на лицето, но същите следва да бъдат и общодостъпни по
смисъла на закона. Предвид изложеното, следва да се приеме по безспорен
начин, че строителният обект не представлява ,,обществено място" по
смисъла на § 1а от ДР от Закона за здравето, респективно, деянието не
съставлява административно нарушение. Това е така, тъй като същият нито е
бил обществено достъпен, нито е бил предназначен за обществено ползване.
Алтернативно дори и да се приеме наличието на изпълнително деяние,
то същото следва да бъде прието за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят се е намирал в ограничено пространство и е бил без
поставена предпазна маска на лицето във връзка с изпълнение на неговите
служебни задължения. От показанията на част от свидетелите по несъмнен
начин се доказва, че същият не е могъл да дава инструкции по извършване на
изкопните работи без същата да бъде свалена от лицето му.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
К. А. Е. сумата в размер на 600 лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, както и 5.00 лева
държавна такса по сметка на СРС в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С оглед гореизложените обстоятелства съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Съдът не намира възнаграждението за прекомерно предвид наличието
на две отделни пълномощни по обжалване на наказателното постановление и
процесуално представителство в съдебно заседание. Настоящото
производство се отличава с относителна правна сложност, което оправдава
размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 от 15.04.2020г. издадено
от Директор на СДВР, с което на К. А. Е., с ЕГН: **********, с адрес:
.................., е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лв. за извършено
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. А. Е., с ЕГН: **********, с адрес:
........................., сумата от 600 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за упълномощен адвокат, а по сметка на СРС и сумата от
05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4