Р Е Ш
Е Н И Е
№ 66
гр. Несебър, 15.05.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Валери Събев
при
участието на секретаря К.Л., като разгледа гр. д. № 1161 по
описа на Районен съд Несебър за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за
съдебна делба във фазата по допускането й.
Ищецът „Б.” ООД твърди, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2001г.
праводателят му (ЕТ „***************” гр. Плевен) придобил ½ идеална
част от хотел „П.”. Сочи, че на същата дата – 16.11.2001г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот праводателят на ответника (ЕТ „***********************”)
придобил 1/10 идеална част от хотела. Навежда, че по силата на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2002г. ЕТ „***************”
придобил ½ идеална част от УПИ с номер ********* по действащия ПУП на к. к.
„Слънчев бряг”, ЕТ „***********************” – 1/10 идеална част от УПИ, а „Е.Т.”
ООД – 4/10 идеални части от имота. Излага, че с нотариален акт за
покупко-продажба от 24.09.2004г. дружествата придобили и придадените към имота
части – следствие на настъпили регулационни промени. Твърди, че на 03.12.2004г.
по силата на Договор за продажба на предприятие при хипотезата на чл. 15 от ТЗ
ищецът придобил активите на ЕТ „***************”, които по реда на
наследяването били прехвърлени на ЕТ „*************** – Д.Ц.”. Сочи, че с
нотариални актове за покупко-продажба от 14.05.2004г. и 24.01.2005г. ищецът
придобил съответно 3/10 идеални части и 1/10 идеална част от Хотел „П.”.
Навежда, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
14.12.2006г. дружеството придобило и 4/10 идеални части от поземления имот.
Сочи, че на 02.03.2007г. от нотариус С.А. бил издаден нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 68, том IV, рег. № 1957, дело № 666/2007г., с
цел обобщаването на описаните сделки и извършеното прехвърляне на предприятие.
Счита, че по силата на този нотариален акт ищцовото дружество е собственик на
9/10 идеални части от поземления имот и 9/10 идеални части от построения в имота
Хотел „П.”. Твърди, че на 20.06.2005г. по силата на договор за продажба на
предприятие при хипотезата на чл. 15 от ТЗ ЕТ „***********************”
прехвърлил на „Ф.5.” ЕООД всички свои активи и пасиви, сред които и описаните
по-горе имоти. С тези доводи моли поземленият имот и построеният в него хотел
да бъдат допуснати до делба при квоти: 9/10 идеални части за ищеца и 1/10
идеална част за ответника. Моли да бъде отхвърлено искането на ответното
дружество до делба да бъде допуснат и Ресторант „П.” с обща
застроена площ от 437 кв.м., представляващ масивно едноетажно тяло, пристроено
към сградата на хотел „П.”, представляващ имот с идентификатор ********* по
кадастралната карта на к.к. „Слънчев бряг”, с предназначение „Сграда за
обществено хранене на площ от 561 кв. м.” Твърди, че ресторантът е въведен в експлоатация на
30.03.2006г. и към този момент е бил съсобствен между страните по силата на
приращението. Излага, че от този момент нататък обектът се е владял единствено
от ищеца в продължение на 10 години, поради което е придобит от дружеството по
давност. Счита, че придобиването на имота по давност се потвърждава от факта,
че всички строителни книжа, декларацията за придобиването му, подадена пред
община Несебър, както и лицензите издавани за неговото ползване, са единствено
на името на дружеството ищец. С тези доводи моли соченият обект да не бъде
допускан до съдебна делба. Претендира присъждането на разноски – в случай, че
съдът отхвърли искането на ответника за допускане до съдебна делба на
ресторанта.
Ответникът „Ф.5.”
ЕООД, чрез
процесуалните си представители, излага становище, че искът за делба
е допустим и основателен. Сочи се, че страните не могат да уредят доброволно
отношенията си. Отправя искане в делбената маса да се включи и Ресторант „П.” с обща
застроена площ от 437 кв.м., представляващ масивно едноетажно тяло, пристроено
към сградата на хотел „П.”, представляващ имот с идентификатор ********* по
кадастралната карта на к.к. „Слънчев бряг”, с предназначение „Сграда за
обществено хранене на площ от 561 кв. м.” Навежда, че от
възникването на съсобствеността имотите се ползват единствено от ищеца. На
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС отправя искане до ищеца да заплаща на ответното
дружество обезщетение за това, че последното не си служи с имотите, съобразно
правата си в съсобствеността, в размер на 8000 лв. месечно. Намира за
неоснователна тезата на ищеца, че ресторантът е придобит от него поради
изтичането на придобивна давност. Твърди, че ресторантът е изграден в съсобствения
имот, като ищецът не е извършвал действия, с които да е манифестирал, че е
престанал да държи идеалните части от вещта за другия съсобственик и е започнал
да ги държи за себе си с намерение да ги свои. Намира, че завладяването на
частите на останалите съсобственици и промяната трябва да се манифестира пред
тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене. Навежда, че ищецът е бил единствено държател на идеалните части от
обекта, притежавани от ответника. Счита, че презумпцията по чл. 69 от ЗС е
оборена, тъй като ищецът е получил по силата на договор за заем за послужване,
обективиран в протокол от 21.11.2005г., ползването на хотел „П.”. Сочи, че това
изключва тезата му да е завладял идеалните части на съсобственика си. Твърди,
че ищецът е извършил строителство на ресторанта, като съсобственик на
поземления имот и хотел, като това е отбелязвано в т. 2 от условията на
разрешение за строеж № 35/25.03.2003г. Намира, че ресторантът е неразделна част
от хотела, а в договора за заем за послужване на хотела страните не са
уговорили различен режим на отношенията им във връзка със започналото
строителство на ресторанта. Излага, че по отношение на извършеното строителство
е приложима презумпцията на чл. 92 ЗС и между страните е възникнала
съсобственост на изградения ресторант. С тези доводи оспорва като неоснователно
твърдението за придобиване на ресторанта по давност. Моли да се извърши съдебна делба на
посочените в исковата молба имоти и на ресторанта.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск
с правно основание чл. 341 ГПК за допускане до делба при квоти от по 9/10 за „Б.” ООД и 1/10 за „Ф.5.”
ЕООД на УПИ
с номер ********* по действащия ПУП на к. к. „Слънчев бряг”, с площ
от 3064 кв. м., с идентификатор № ********* по кадастралната карта на гр.
Несебър, заедно с изградения в него хотел „П.”, представляващ сграда с
идентификатор № *********.1 по кадастралната карта на гр. Несебър на площ от
341 кв. м.
От съделителя „Ф.5.” ЕООД по реда на чл. 341,
ал. 2 от ГПК е поискано в съдебната делба да бъде включен и Ресторант „П.” с обща
застроена площ от 437 кв.м., представляващ масивно едноетажно тяло, пристроено
към сградата на хотел „П.”, представляващ имот с идентификатор ********* по
кадастралната карта на к.к. „Слънчев бряг”, с предназначение „Сграда за
обществено хранене на площ от 561 кв. м.”, като с протоколно определение от
28.03.2017г. съдът е включил и този имот в делбената маса.
Във връзка с така очертания
предмет на делото, съдът прави следните изводи:
По отношение на УПИ с номер ********* по действащия ПУП на к.
к. „Слънчев бряг”, с площ от 3064 кв. м., с идентификатор № ********* по
кадастралната карта на гр. Несебър, заедно с изградения в него хотел „П.”,
представляващ сграда с идентификатор № *********.1 по кадастралната карта на
гр. Несебър на площ от 341 кв. м. :
Във връзка с тези обекти на
правото на собственост между страните не съществува спор. Наред с това от
приложените към исковата молба и отговора нотариални актове (на л. 6 – л. 12,
л. 14 – л. 15 и л. 39 – л. 41) и 2 бр. договори за прехвърляне на предприятие
(на л. 13 и л. 16 – л. 17) се
установява, че ищецът е собственик на 9/10 идеални части от земята и построения
в нея хотел, а ответникът – на 1/10 идеална част от посочените недвижими имоти.
Това е така, тъй като ЕТ „***************” придобил ½ идеална част от
хотел „П.” (с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № ***************************.
на нотариус М.Б.), а впоследствие предприятието на този търговец било
прехвърлено (с договор за продажба на предприятие от 03.12.2004г.) на „Б.” ООД.
Следователно тези права в съсобствеността върху хотела са придобити от ищеца по
арг. от чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Наред с това с договори за покупко-продажба на
недвижими имоти (обективирани в нотариален акт *************************. на
нотариус С.А. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *************************.
на нотариус С.А.) дружеството ищец придобило от „Е.Т.” ООД още 4/10 идеални
части от правото на собственост върху хотела. Същевременно с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **************************. на нотариус М.Б.
ЕТ „***************”, „Е.Т.” ООД и ЕТ „***********************” придобили
съответно 5/10, 4/10 и 1/10 идеални части от урегулирания поземлен имот, върху
който е построен хотелът. Впоследствие с нотариален акт за замяна на идеални
части от недвижими имоти № ************************** на нотариус С.А. „Е.Т.”
ООД прехвърлило своите 4/10 идеални части от поземления имот на „Б.” ООД. С
договор за прехвърляне на предприятие на ЕТ „***********************” прехвърлило
предприятието си на ответника. По силата на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **************************. на нотариус М.Б. ответникът
придобил и 1/10 идеална част от правото на собственост върху хотела. Налага се
извод, че по делото са налице достатъчно писмени доказателства, от които се установява,
че процесните обекти са в режим на съсобственост между ищеца и ответника при
квоти 9/10 идеални части за ищеца и 1/10 идеална част за ответника. Ето защо по
отношение на тези имоти следва да бъде допусната съдебна делба.
Във връзка с допускането до
съдебна делба на поземления имот съдът счита за необходимо да отбележи, че към
момента при действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването (дадено с ППВС № 2/82
г.) и делбата на съсобствен УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с
обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този
случай земята е обща част или в случаите, когато е възможно съсобственикът,
който не притежава отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на
съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно
строителство в имота на самостоятелен обект. В такава насока е задължителната
практика на върховната инстанция, постановена по реда на чл. 290 ГПК –
обективиран напр. в Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр.д. № 825/2010г. по описа
на II гр. о. на ВКС. В случая е безспорно, че страните
са съсобственици на построения в имота хотел, поради което поне единият от
обектите, построени в терена, не е индивидуална собственост на отделен
съделител. Ето защо делбата на парцела е допустима. По отношения на другия
самостоятелен обект, построен в парцела, съдът ще изложи доводите си по-долу,
но за допускане на поземления имот до делба е достатъчно, че в парцела се
съдържа обект, който не е индивидуална собственост на съделител.
Във връзка с делбата на парцела
следва да се отбележи още, че между страните не е спорно наличието в поземления
имот на открит плувен басейн с обем до 100 куб. м. и Бар – Басейн към него,
поставен на площ от 35 кв. м. Този басейн не представлява самостоятелен обект
на правото на собственост (в такава насока е и практиката на ВКС – напр. Решение
№ 199 от 10.08.2015г. по гр.д. № 5955 от 2014г. на ІV-то гражданско отделение и
Определение № 19 от 01.12.2015г. по гр.дело № 5874 от 2015г. на ІІ гражданско
отделение) и поради тази причина същият не е включен от съда в делбената маса
по искането на ответника по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК (впоследствие
оттеглено от него). Наличието на този басейн следва да бъде взето предвид във
втората фаза на делбата, но към момента като несамостоятелен обект той следва
поземления имот, в който е изграден.
По отношение на Ресторант „П.” с обща
застроена площ от 437 кв.м., представляващ масивно едноетажно тяло, пристроено
към сградата на хотел „П.”, представляващ имот с идентификатор ********* по
кадастралната карта на к.к. „Слънчев бряг”, с предназначение „Сграда за
обществено хранене на площ от 561 кв. м.”:
Страните не спорят помежду си,
че въпросният ресторант съществува като самостоятелен обект на правото на
собственост от 30.03.2006г. Този факт се установява и от приложеното по делото
удостоверение № 74/30.03.2006г. за въвеждане в експлоатация на строеж:
„Ресторант в хотел „П.”” (на л. 60 от делото). Наред с това страните не
оспорват обстоятелството, че към 30.03.2006г. правото на собственост върху
обекта е придобито от собствениците на земята по силата на чл. 92 от ЗС – по
приращение. Към 30.03.2006г. собственици на поземления имот са били ищецът (на
5/10 идеални части), ответникът (на 1/10 идеална част) и „Е.Т.” ООД (на 4/10
идеални части). Обстоятелството, че обектът е придобит по реда на чл. 92 ЗС се потвърждава
и от липсата на учредяване на право на строеж в полза на ищеца за построяването
му. В практиката си върховната инстанция е имала повод да се произнесе в насока,
че обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора или
административният акт, с който е учредено и построеното извън тези рамки, макар
и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и
което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по
приращение от собственика на земята – в тази насока напр. Решение № 316 от
20.05.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г., II г. о. В случая по делото липсват
доказателства (а и страните не твърдят) в полза на ищеца да е учредявано право
на строеж за построяваното на ресторанта, поради което същият е придобит по
приращение от собствениците на земята.
Впоследствие на 14.12.2006г. „Е.Т.”
ООД прехвърлило на „Б.” ООД своите 4/10 идеални части от поземления имот, като
по този начин ищецът е придобил и още 4/10 идеални части от ресторанта. Това е
така, тъй като с разпоредбата на чл. 92 ЗС е
установена презумпцията, че собственикът на земята е собственик и на
постройките и насаждения върху нея, освен ако е установено друго. На плоскостта
на гражданскоправните сделки, изключването на приращението е по волята на
страните, поради което при прехвърляне на право на собственост върху земя,
върху която има изградена постройка, запазването на собствеността върху постройката
следва да бъде изрично заявено в прехвърлителния акт. В противен случай се
приема, че принципът на приращението не е изключен и с придобиване на
собствеността върху терена приобретателят придобива и собствеността върху
сградата. В такава насока е напр. Решение № 96 от 17.07.2015г. на ВКС по гр. д. №
4669/2014г., I г. о., ГК.
При тези данни ищецът се
легитимира като индивидуален собственик на ресторанта по силата на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № ************************** на нотариус
С.А. (на л. 15 от делото). В изрично становище по делото той твърди, че е
придобил имота поради осъществявано владение върху него в период от 10 години,
считано от 30.03.2006г. От ответника е оспорена констатацията в нотариалния акт
относно собствеността на ищеца върху целия ресторант.
На първо място следва да се
отбележи, че цитираният нотариален акт от 02.03.2007г. представлява констативен
нотариален акт по смисъла на чл. 587 от ГПК. Същият е издаден от нотариуса въз
основа на представени пред него документи и на основание чл. 483, ал. 1 от
действащия към 2007г. ГПК (отменен на 01.03.2008г.), аналогичен на чл. 578, ал.
1 от сега действащия ГПК. Както е прието с Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013г. по тълкувателно дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва
с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
В
случая констатациите на нотариалния акт са оспорени от ответника с твърдението,
че 1/10 от обекта е придобита от него по силата на приращението. Това
обстоятелство не се оспорва от ищеца, като спорен по делото остава въпросът
дали от своя страна „Б.” ООД е придобило въз основа на придобивна давност
собствеността върху целия имот (вкл. и върху частта на ответника). Във връзка с
придобивната давност между съсобственици с Тълкувателно решение № 1/2012г. от
06.08.2012г. по тълкувателно дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Следователно
на първо място е необходимо да се извърши преценка на правното основание, на
което страните са придобили процесния обект и дали същото изключва владението
на останалите съсобственици. В цитираното тълкувателно решение е уточнено, че правното основание за възникване на съсобствеността е различно от
основанието, на което започва съвладението. Възможни са различни хипотези, при които един от
владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният
критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно
правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/
правото на собственост и е предадено владението върху един имот като
впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите
остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като
последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на
другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Различна е хипотезата, при която правото на
собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик
на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на
приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на
останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост
от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява
фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия
съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот.
Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт
върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е
останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се
предполага. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и
основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да
бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва
въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и
следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите. В този смисъл от съществено значение при всеки
конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или
има един единствен владелец на целия съсобствен имот.
В
случая твърденията на ищеца са, че още с построяването на обекта той е отнел
владението на останалите съсобственици и е останал единствен владелец. Следва
да се има предвид, че правото на собственост върху имота е възникнало по
първичен начин – по силата на чл. 92 от ЗС, тъй като във фактическия състав на
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право не влиза
като елемент съществуването на това право у определено лице. Вярно е, че
сградата е построена с възложител „Б.” ООД. Този факт не се оспорва от страните
по делото, а се установява и от Разрешение за строеж № 35/25.03.2005г. (на л.
59 от делото). След като ищецът е възложител за построяването на сградата от
съществено значение за определяне на вида на владението, който той е установил,
е дали той е строил само за себе си или за всички съсобственици. Съдът намира,
че по делото не е доказано „Б.” ООД да е построило ресторанта единствено за
себе си, с които действия дружеството да е отрекло още изначално правата на останалите
съсобственици върху вещта. Обстоятелството, че „Б.” ООД е възложител на строежа
и разрешението за строеж на обекта е издадено само в полза на това дружество не
е достатъчно, за да докаже, че намерението на дружеството е било да построи
обекта само за себе си. Както вече се посочи по делото не се твърди в полза на
дружеството да е учредено право на строеж от останалите съсобственици на
земята. Поради тази причина строежът е изграден с ясното съзнание, че правото
на собственост върху него ще бъде придобито от собствениците на земята по
силата на приращението. По силата на чл. 92 ЗС собственикът на земята става
собственик и на постройките, освен ако е установено друго. В настоящия случай,
за да се установи друго, а именно, че още с построяването на сградата ищецът е
имал намерение да я ползва само за себе си, е необходимо да се докажат
допълнителни факти (извън обстоятелството, че той е възложител на строежа),
които да потвърждават съгласието на останалите съсобственици с обстоятелството,
че сградата се строи единствено в полза на строителя. Въпреки твърденията на
ищеца съдът не може да приеме, че такъв факт следва да се изведе от вписването
в подписания между страните протокол от 21.11.2005г. за ползването на хотел „П.”
(на л. 65 от делото). Към този момент ресторантът все още не е съществувал като
самостоятелен обект на правото на собственост, поради което липсата на уговорки
за ползването му няма как да се приравни на съгласие на съсобственика на
земята, че ресторантът се изгражда само за нуждите на строителя. Няма как такъв
факт да се изведе и от липсата на постъпки от страна на ответника за
оповестяването на имота пред Община Несебър. Както се посочи необходимо е да е
налице положително изразено съгласие на собственика на земята, че сградата, която
се строи в имота му, ще се ползва единствено за нуждите на съсобственика, който
я строи. С постановеното по чл. 290 ГПК Решение № 294 от 07.01.2015г. по гр.д.
№ 4050/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС е прието, че когато един съсобственик извърши строителство
в общия имот въз основа на издадена в негова полза нотариално заверена
декларация по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./, която обаче не е вписана,
установяването от него на фактическа власт върху построеното изключва
владението за останалите съсобственици, тъй като той е строил за себе си, а не
за тях. Характерно за разгледания по посоченото дело казус е, че освен
построяването на имота от страна на съответното лице са установени и други
допълнителни факти, които са потвърдили извода, че строителството е извършено
единствено в полза на възложителя. Такива факти са изведени от попълнената
декларация за съгласие по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) и от показанията на
разпитани по делото свидетели. В настоящия случай такова съгласие на ответника
не се установява от приетите по делото доказателства. Както вече се посочи
издаденото разрешение за строеж само по себе си не е достатъчно, за да докаже
твърденията на ищеца, че изначално е придобил самостоятелно владение върху
имота. Посоченото разрешение представлява административен акт, издаден в полза
на ищеца, като по делото не са събрани доказателства ответникът да е участвал в
административното производство. Върховната инстанция в задължителната си
практика вече е имала повод да се произнесе в насока, че сам по себе си фактът
на издаване на разрешение за строеж в полза на един от съсобствениците и
построяване от негова страна на съответния обект не е достатъчен да докаже
отричане на правата на останалите съсобственици – напр. Решение № 205 от
06.10.2014г. по гр.д. № 2399/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС.
Извън
изложеното следва да се има предвид, че на 21.11.2005г. съсобствениците са
постигнали помежду съгласие (обективирано в протокол на л. 65 – л. 66 от
делото) хотел „П.” да се ползва безвъзмездно от „Б.” ООД по правилата на
договора за заем за послужване и чл. 30 и сл. от ЗС. Т.е. страните са
постигнали изрична уговорка, че ищецът ще е държател на идеалната част от
правото на собственост на обекта, притежавана от ответника. Вярно е, че
построеният впоследствие ресторант представлява самостоятелен обект на правото
на собственост, но видно от разрешението за строеж същият е изграден като такъв
в хотел „П.”. Т.е. цитираният протокол може да се приеме за косвено
доказателство за намеренията на ответника съсобствените обекти да се държат от
ищеца (относно частта на ответника), а не да се владеят изцяло от него.
При
всичко изложено до тук съдът приема, че правото на собственост върху ресторант
„П.” е придобито от страните по делото на основание чл. 92 ЗС (а „Б.” ООД е
придобило 4/10 идеални части от него и по силата на прехвърлителна сделка),
като от момента на възникване на ресторанта между ищеца и ответника е
възникнала както съсобственост върху него, така и съвладение. По делото не се
спори, че фактическата власт върху целия обект е осъществявана само от „Б.”
ООД, поради което съдът приема, че дружеството се е явявало владелец на своите
идеални части от обекта и държател на идеалната част на ответника. Поради тази
причина презумпцията на чл. 69 от ЗС в настоящия случай следва да се счита за
оборена. Към 30.03.2006г. „Б.” ООД е било единствено държател на идеалната част
на „Ф.5.” ЕООД от ресторанта. Както е прието в Тълкувателно решение № 1/2012г.
от 06.08.2012г. по тълкувателно дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС няма пречка
собственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си. Съдът приема настоящия случай за точно такъв,
като ищецът е следвало да докаже извършването на посочените действия. От съда
му е разпределена доказателствена тежест в тази насока. Както вече се посочи за
периода от 30.03.2006г. до 17.02.2017г. „Б.” ООД безспорно е осъществявало
фактическа власт върху целия ресторант (вкл. и идеалната част на „Ф.5.” ЕООД). По
делото остава недоказано обаче дружеството да е извършило конкретни действия, с
които да е обективирало спрямо „Ф.5.” ЕООД намерението да владее неговата
идеална част от имота за себе си, които да са достигнали до знанието на „Ф.5.”
ЕООД и които изрично да отричат неговите права върху имота. Представените по
делото писмени доказателства не установяват този факт. Издаването на разрешение
за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта са актове на
администрацията, издадени в процедура, в която няма данни „Ф.5.” ЕООД да е
участвало, поради което не могат да се противопоставят на това дружество.
Подаването на декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ също представлява действие,
извършено пред съответния административен орган, а не пред другия съсобственик.
Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това
деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява
действие на отричане на техните права. В такъв
смисъл е напр. Решение № 635 от 25.10.2010г. по гр.д. № 1405/2009г. на I гр. о. на ВКС. Същото
важи и за подадените до компетентната дирекция на ТД на НАП уведомления по чл.
62, ал. 4 и ал. 5 от КТ (на л. 68 – л. 169 от делото). Отново в резултат на
предприети пред администрацията действия са издадени и удостоверения за
категоризация на обекта (на л. 66 – л. 67 от делото). Налага се извод, че нито
едно от представените доказателства не обективира конкретни действия, извършени
спрямо ответника. Следва да се отбележи, че ищецът изобщо и не твърди да е
отблъсквал владението на ответното дружество, тъй като според него дружеството
е владяло обекта само за себе си още от момента на изграждането му. Както вече
се посочи съдът приема, че такова обстоятелство не е установено по делото и
презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена в отношенията между ищеца и ответника.
Поради тази причина, след като не е доказано ищецът да е обективирал пред
ответника намерението си да свои и неговата част от обекта чрез конкретни
действия, то съдът приема, че възражението му за придобиване на имота по
давност остава недоказано по делото.
С
оглед всичко изложено до тук съдът достигна до извод, че към настоящия момент
собственици на Ресторант „П.” са „Б.” ООД – на 9/10 идеални части и „Ф.5.” ЕООД
– на 1/10 идеална част. Следователно и този обект следва да бъде допуснат до
делба при посочените квоти. Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
************************** на нотариус С.А. е оспорен от „Ф.5.” ЕООД в частта
му относно признатото право на собственост върху целия ресторант. Съдът с оглед
постановките на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. по тълкувателно дело №
3/2012г. на ОСГК, намира че като последица от изхода на настоящия спор и
признаването на правото на собственост на „Ф.5.” ЕООД върху 1/10 идеални части
от Ресторант „П.”, нотариалният акт следва да бъде отменен на основание чл.
537, ал. 2 ГПК в частта му, в която ищецът е признат за собственик и на тази
1/10 идеална част от имота.
Съдът достигна до краен извод,
че поземления имот и построените в него хотел и ресторант следва да бъдат
допуснати до делба при квоти – 9/10 за „Б.” ООД и 1/10 за „Ф.5.” ЕООД. При този
изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски с оглед изричното
правило на чл. 355 ГПК. Впрочем претенция за разноски е отправена само от ищеца
и то само във връзка с оспореното право на собственост върху ресторанта, но тъй
като съдът приема това оспорване за основателно, на ищеца не се дължат
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **************************
на нотариус С.А., с район на действие Несебърски районен съд, вписан в
регистъра на НК под № 208, за 1/10
идеална част от признатото на „Б.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, право на собственост върху ресторант „П.”, с обща застроена площ
от 438 кв. м., представляващ масивно едноетажно тяло, пристроено към сградата
на хотел „П.”, представляващ сграда с идентификатор № *********., с адрес в к.
к. „Слънчев бряг”, хотел „П.”, с предназначение: сграда за обществено хранене,
на площ от 561 кв. м.
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между
съсобствениците „Б.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** и „Ф.5.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** А,
на следните обекти: поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната карта на гр.
Несебър, с площ от 3063 кв. м., трайно предназначение на територията:
„Урбанизирана”, начин на трайно ползване „Комплексно застрояване”, номер по
предходен план - УПИ с номер *********, при съседи ПИ с идентификатор № ********,
*********9, ******** и ********, находящ се в гр. Несебър, „П.” № 1, хотел „П.”, представляващ сграда с идентификатор № *********.1 по кадастралната карта
на гр. Несебър, на площ от 341 кв. м., брой етажи: 11, предназначение: „Хотел”,
находящ се в гр. Несебър, „П.” № 1 и Ресторант
„П., представляващ имот с идентификатор ********* по кадастралната карта
на гр. Несебър, със застроена площ от 561 кв. м., брой етажи: 1, предназначение „Сграда
за обществено хранене”, находящ се в гр. Несебър, „П.” № 1, при следните
дялове:
-
за „Б.” ООД – 9/10 ид.ч.,
-
за „Ф.5.” ЕООД – 1/10 ид.ч.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: