РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело
№ 331 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
„Калипсо” ЕООД, със седалище: гр.Русе против Решение № 585 от 23.07.2020 г., постановено
по АНД № 1070/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 509759 от 07.05.2020 г. на Директора на
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Варна, с което на дружеството-касатор е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 (триста)
лева на основание чл. 273 от ДОПК. В жалбата се развиват съображения за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се отмяна на въззивното решение и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален
представител, оспорва основателността на жалбата.
Прокурорът от РОП дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт въззивната инстанция е приела, че по
същество извършването на процесното нарушение е правилно установено и доказано,
като е даден отговор и на наведени от страна на жалбоподателя възражения за
незаконосъобразност на издаденото срещу него наказателно постановление. Изложил
е съображения и за правилната индивидуализация на наложеното наказание. С тези
мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано.
Решението на РС – Русе е правилно.
Районният съд е събрал по надлежния
ред допустими и относими доказателства, установяващи правнорелевантните за
случая факти и обстоятелства. Въззивната инстанция правилно е ценила събраните
по делото доказателства, като същите са били обсъдени от съда както поотделно,
така и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Въз основа на тази
правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен
извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП
фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието, като не са
ангажирани доказателства, които да ги опровергават.
По делото
несъмнено се установява, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 273, във вр. с чл. 12
от ДОПК, тъй като в периода 27.11.2019 г. - 5.12.2019 г. в гр. Русе, като данъчен субект, възпрепятствал
изпълнението на правомощията по чл. 12 от ДОПК на орган по приходите в ТД на НАП - Варна,
като не е представил искани от него документи. Представил е единствено копия от
две поискани фактури и имената на лица, товарили стоките, като всички останали
многобройни и поискани документи не е представил и по този начин възпрепятствал проверката. Както
обосновано е посочила и първата съдебна инстанция, нито в подадените до органа
по приходите обяснения, придружаващи фактурите, нито по-късно в хода на
административното производство дружеството не е заявило да е представяло до
този момент исканите документи на друг данъчен орган, като такива данни не са
събрани и в хода на съдебното следствие по въззивното дело.
Касационният жалбоподател навежда довод и за това, че в конкретния
казус следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
регламентираща маловажните случаи на административни нарушения. Този довод е
неоснователен. В конкретния казус не са налице
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл.
93, т. 9 от НК и да квалифицират случая като “маловажен”.
Съгласно нормата на чл.
28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”,
затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд
приема, че „маловажен случай” ще е налице, ако съвкупната преценка на
посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид.
Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус, не указват на
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
по делото не са установени данни за обстоятелства, които обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
констатираното нарушение. В съответствие с приложимата санкционна норма и при
съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН е и наложеното наказание, като
същото е определено към минималния законов размер.
Поради изложените съображения, като е
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 585 от 23.07.2020 г., постановено по АНД № 1070/2020 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 509759 от
07.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.