№ 1454
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100900733 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ.
Ищецът А.Т. ООД /н/, с ЕИК **** твърди, че спрямо него е открито производство по
несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност с решение от 09.11.2022 година. Твърди, че
през 2018 година ищецът е доставил на ответника стоки, за които доставки са издадени и 4
броя фактури, описани в исковата молба, на обща стойност 41 015,30 лева. Поддържа, че е
поканил ответника да заплати доброволно изискуемите парични задължения, което не е
сторено, както и че е констатирал, че по искане на законните представители на ищцовото
дружество сумите са заплащани по сметка на трето свързано лице, което не е било страна по
договорите за продажба. Претендира осъждане на ответника за заплащане на дължимата
цена на стоките по фактурите.
Ответникът М.В. – КОМ ЕАД, ЕИК: **** оспорва предявените искове. Сочи, че е
изпълнил задължението за заплащане цената на закупените и доставени стоки, при
условията на чл. 75 ЗЗД, като е изпълнил на овластено от кредитора трето лице и по силата
на тристранни споразумения. Признава, че с ищеца е бил в облигационни отношения по
договор за продажба на стоки от 2018 година, с уговорена цена от общо 43 534, 80 лева с
ДДС, както и че е получил стоките, предмет на договора. Поддържа, че е заплатил
последната на четири пъти /три авансови плащания и едно доплащане/, както и при
отчитане на калкулирана и предоставена от ищеца търговска отстъпка от 2519,50 лева
/приспадната от ищеца с кредитно известие/ на третото лица А.К. ЕООД. Настоява, че
плащанията на третото лице са извършвани със знанието и съгласието на продавача, както и
по споразумение от 30.05.2018 година, 07.06.2018 година и 01.09.2018 година. Оспорва и да
е получил покана за доброволно уреждане на претенциите. Претендира разноски.
Правната квалификация на предявените искове дава съдът с оглед изложените от
страните факти и обстоятелства и не е обвързан от посочената от ищеца в исковата молба.
С оглед на горното, в тежест на ищеца е да докаже 1) че между страните са
възникнали облигационни отношения по договор за търговска продажба на стоки; 2) че
ищецът е доставил уговореното количество и качество стоки на купувача; 3) че за купувача е
1
възникнало задължение за заплащане на цената на получените стоки в размер на 41015.30
лв. с ДДС.
В тежест на ответника е да докаже плащане на цената и възраженията си – че е
платил и плащането е получено от третото лице, което е овластено за приемане на
изпълнението от кредитора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Като безспорни по делото са отделени в доклада по делото следните обстоятелства,
които съдът приема за доказани в процеса: наличието на облигационни отношения между
страните по неформален договор за продажба на стоки от 2018 година, с уговорена цена от
общо 43 534, 80 лева с ДДС; получаване на стоките, предмет на договора от ответника в
уговореното количество и качество; предоставена търговска отстъпка от цената от 2519,50
лева и дължим остатък след отстъпката от 41 015,30 лева - по фактури № 40262, с дата на
издаване 30.05.2018г., на стойност: 10 883.70 лева; по фактура № 40267, с дата на издаване
07.06.2018 г., на стойност 21767,04 лева, по фактура № 158, с дата на издаване 01.09.2018 г.,
на стойност 10 883.70 лева; по кредитно известие № 40296, с дата на издаване 14.09.2018 г.
на стойност 2 519.50 лева; заплащане на сума в този размер от ответника на трето лице –
А.К. ЕООД /на четири пъти, на посочените в отговора на исковата молба дати – 30.05.2018
година, две плащания от 06.06.2018 година и 07.11.2018 година/ - за осъществена доставка
на стоки през 2018 година. Валидно сключени споразумения от 30.05.2018 година,
07.06.2018 година и 01.09.2018 година, подписани от двете страни по правоотношението.
Следователно, по делото безспорна е установено, че между страните са възникнали
облигационни отношения по договор за продажба на стоки през 2018 година, във връзка с
който на ответника са доставени и същият е получил стоки на стойност от 43 534,80 лева от
договорения вид, количество и цена, за което са издадени и описаните по-горе фактури.
Няма спор и че по съгласие на страните от посочената обща цена е приспадната търговска
отстъпка, поради трайните търговски отношения между дружествата и поради това –
дължимата крайна цена за доставените стоки – чадъри, покривала и основи, е в размер на 41
015,30 лева с ДДС. Няма спор и относно това, че ответникът е заплатил посочената сума
чрез извършените банкови преводи по представените платежни нареждания от 30.05.2018
година, 06.06.2018 година и 07.11.2018 година.
Видно от представените от ответника писмени доказателства, със Споразумение от
30.05.2018 година, ищецът се е съгласил задължението на ответника по фактура № 40262, с
дата на издаване 30.05.2018г., на стойност: 10 883.70 лева да бъде погасено чрез плащане на
овластеното от него според отразеното в документа трето лице - А.К. ЕООД в срок до
30.05.2018 година. Видно от платежно нареждане № 892021/30.05.2018 година, сумата е
наредена по сметка на посочените в споразумението трето лице-получател и сметка.
Видно от Споразумение от 07.06.2018 година, ищецът се е съгласил задължението на
ответника по фактура № 40267, с дата на издаване 07.06.2018 г., на стойност 21767,04 лева,
да бъде погасено чрез плащане на овластеното в документа трето лице А.К. ЕООД в срок до
07.06.2018 година. Видно от платежни нареждания № 399842/06.06.2018 година и №
402583/06.06.2018 година, сумата е наредена по сметка на посочените в споразумението
трето лице-получател и сметка.
Видно от Споразумение от 01.09.2018 година, ищецът се е съгласил задължението на
ответника по фактура № 158/01.09.2018 година и кредитно известие № 296/14.09.2018
година, на стойност: 8 364.20 лева да бъде погасено чрез плащане на посоченото в
документа, овластено от кредитора трето лице- А.К. ЕООД в срок до 14.09.2018 година.
Видно от платежно нареждане № 183603/07.11.2018 година, сумата е наредена по сметка на
посочените в споразумението трето лице-получател и сметка, след извършено приспадане
на търговската отстъпка, за която е издадено и кредитното известие.
2
Видно от Удостоверение от 16.10.2023 година на Общинска банка АД, с горните
суми е била заверена сметката на получателя по платежните нареждания.
Доколкото по делото не се установи страните да са имали облигационни отношения и
по други договори за продажба на стоки през 2018 година, съдът приема, че всички
подписани споразумения и извършени плащания касаят единствено процесната доставка по
описаните в исковата молба фактури.
С оглед горното и изрично изразената воля на страните, вкл. съгласието на ищеца, от
името на когото са подписани и трите споразумения, които не са оспорени като документи в
процеса или преди това, длъжникът е изпълнил точно, съобразно изискванията на чл. 75, ал.
1 ТЗ – на овластено от кредитора лице. Тоест, извършените плащания са произвели
погасителен ефект. В тази връзка, без значение е обстоятелството дали ищецът и лицето,
което е приело плащането са свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ТЗ лица.
Кредиторът изрично се е съгласил изпълнението да бъде осъществено чрез престиране на
посоченото в споразуменията овластено от него лице и по посочената банкова сметка.
Следователно, ответникът доказа погасяване на задължението си, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на ответника, съобразно направеното
искане и представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лева.
Ищецът, на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса от 1640,61 лева, от предварително внасяне на която е освободен.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т. ООД /н/, с ЕИК **** срещу М.В. – КОМ ЕАД, ЕИК:
**** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника
за заплащане на сумата от 41 015,30 лева с ДДС – общо дължима и непогасена цена на
стоки, получени от ответника по договор за продажба на стоки от 2018 година и фактури №
40262, с дата на издаване 30.05.2018г.; по фактура № 40267, с дата на издаване 07.06.2018 г,
по фактура № 158, с дата на издаване 01.09.2018 г. и кредитно известие № 40296, с дата на
издаване 14.09.2018 г. към фактура № 158/01.09.2018 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от А.Т. ООД /н/, с ЕИК **** да заплати на
М.В. – КОМ ЕАД, ЕИК: **** сумата от 3000 лева, съдебни разноски по делото и в
производството по обезпечение на исковете.
ОСЪЖДА А.Т. ООД /н/, с ЕИК **** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1640,61 лева – разноски за държавна такса в производството, съобразно
отхвърлената част от исковете, която следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3