Решение по дело №47/2020 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 22 май 2020 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20205150200047
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ№38 Гр.Момчилград, 12.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 02.03.2020 година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,

 

при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 47/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Д.Х.Ч. с ЕГН- **********,*** ******, против Наказателно постановление № 18-0303- 000235/ 25.06.2018г., издадено от Началника на РУП- Момчилград към ОДМВР- , Кърджали, с което на същият е било наложено административно наказание- „имуществена санкция" в размер на 400 лева на осн.чл.638 ал.З от Кодекса за застраховане.

Със подадената жалба се изразява недоволство от процесното наказателно постановление, с което е наложена горната санкция на основание чл.638 ал.З от КЗ, за нарушение на чл.638 ал.З от КЗ, като твърди, че при издаването са били допуснати съществени процесуални нарушение, както и материалният закон е бил приложен неправилно. Заявява, че неправилно е наложено съответното по вид наказание, и АНО не направил разграничение на отговорността между юридическо и физическо лице. Изтъкнатите и развитите съображения за незаконосъобразност аргументират искането му за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание -жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, и не се представлява. От процесуалният представител на същият е постъпила писмена молба, в която се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП и на наложеното наказание. Иска отмяна на същото. Претендира разноски, сторени при първото и настоящото разглеждане на делото.

Ответната страна. Административно-наказващият орган /Началник на РУП- Момчилград към ОДМВР- Кърджали,/ не се явява и от същият е представено писмено становище, със която се оспорва жалбата. Намира, че жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на атакуваното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 29.05.2018г., полицейският служител от РУ- Момчилград към ОДМВР-Кърджали- С.Ч., в присъствието на св.А.М., е съставил АУАН серия Д № 0324091, против жалбоподателят Ч., за това, че на същата дата в 15,50 часа на път 1-5 спирка Джебел, общ.Момчилград, е управлявал л.а.„"****" с рег. № ****допускайки нарушение; без да има сключена задължителна и валидна застраховка „ГО" на автомобилистите. В акта е отразено, че посоченото съставлява нарушение на чл.638 ал.З от Кодекса за застраховането /КЗ/. Със акта е бил иззет контролен талон.

Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу подпис на същата дата, и последният не е дал обяснения по него.

Въз основа на посоченият по-горе акт, Началникът на РУ-Момчилград /Упълномощен с Заповед № 292-3-245/18.02.2016г.-приложена по делото/, е издал процесното Наказателно постановление № 18- 0303- 000235/ 25.06.2018г., с което на жалбоподателят е било наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 400 лева, на основание чл.638 ал.З от КЗ за нарушение на чл.638 ал.З КЗ. В наказателното постановление е описана горната фактическа обстановка, и е изписан нарушеният законов текст /лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване, няма сключени действащ договор за застраховка „ГО" на автомобилистите. НП е било връчено на жалбодателя на 25.06.2019г.

По делото са събрани следните писмени доказателства- АУАН серия Д № 0324091; НП № 18- 0303- 000235/ 25.06.2018г..; Извадка от извършена проверка в Гаранционен фонд за сключена застраховка „ГО" на МПС с рег. № ****- от която е видно, че към момента на проверката на 29.05.2018г. в 15,50 часа няма сключена застраховка, като последната такава застраховка е приключила своето действие на 23.05.2018г. с ЗК „Олимпик България"; Застрахователна полица № ВС /03/ 118001581892 на ЗК „Булстрад"- сключена на 29.05.2018г. в 16,27часа- т.е. след приключване на проверката/; - от които е видно, че жалбоподателят действително е сключил на същата дата /на датата на проверката застраховка „ГО", но това е сторено след извършване на проверката- в тази полица е отразено, че собственик на колата е друго лице, а не жалбоподателят по делото.

Не е представена Справка от базата данни на КАТ, за да се установи дали управляваното от жалбподателят МПС /описаното по-горе/ е негова собственост или е на друго лице.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Ч. и свидетелят М., които твърдят, че помнят случая, поради и което и на основание чл.280 вр.чл.281 ал.1 т.2 предл.2-ро НПК бяха прочетени техните показания, дадени при първото разглеждане на делото пред съдия от МРС- съдия Геров- и които в своите показания същите потвърждават описаната фактическа обстановка по АУАН, и заявяват, че управляваният от жалбоподателят автомобил е бил без сключена задължителна застраховка „ГО" към момента на проверката.

Съдът, като съобрази горното, намира, че жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, до въззивният първоинстанционен съд, чрез административнонаказващият орган, от надлежна легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва издадените против нея актове на административнонакзаващи органи, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане, и разгледана по същество, се явява основателна.

При извършената проверка на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които са от категорията на съществените, и които водят до отмяна на атакуваното НП- налице е неправилно приложение на материалният закон.

Действително, както атакуваното НП, така и актът за установяване на административно нарушение въз основа на който е издадено то, са издадени от компетентни органи, на които им е делегирано правомощие за това- в този смисъл е цитираната в процесното наказателно постановление административна заповед на Министъра на вътрешните работи /приложено като доказателство по делото/.

Но в същото време се установява, че процесното НП не отговаря на изискуемото по закон съдържание, а именно, при определена установена фактическа обстановка /с посочени дата, място на извършване на нарушението, и точно описано нарушение със неговите обективни и субективни признаци, АНО за допуснатото нарушение е приложил неприложимата материално правна норма.

По делото се установи, че жалбоподателят, като физическо лице, не е собственик на МПС, представляващо лек автомобил, същото е регистрирано на територията на Р.България, и не е спряно от движение, и в този смисъл на думата за същият /за физическото лице/ съществува задължение по чл.638 ал.З от КЗ, изразяващо се в това управляваният автомобил да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От описанието на нарушението става ясно, че е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.638 ал.З от КЗ- за това, че като лице, което не е собственик, е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради и което собствеността на управляваното МПС е ирелевантна за състава на административното нарушение по чл.638 ал.З от КЗ. Но последното не означава, че АНО не следва да събира и представя доказателства в тази насока- каквито не са представени.

В същото време не е спорно по делото, че е осъществено от обективна
и субективна страна съставът на административно нарушение по чл.638
ал.З от КЗ, но не следва да се ангажира административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването му, по начина, по който
тя е реализирана със налагането на наказание „имуществена санкция" в
размер на 400 лева. Наложеното на жалбоподателя наказание
„имуществена санкция" в размер на 400 лева за извършеното нарушение
не е съобразено с предвиденото в нормата на чл.638 ал.З от КЗ. В
санкционната разпоредба на
чл.638 ал.З от КЗ е предвидено, че на лице,
което е нарушило изискването на чл. 638 ал.З от КЗ
/безспорно
жалбоподателят е такова лице/, се налага съответно наказание-
„глоба"
от 400 лева, но не и „имуществена санкция" от 400 лева. И това е така
защото последният по вид наказание може да се налага само и
единствено на юридическо лице или едноличен търговец
-а по делото
не е установено жалбоподателят да е допуснал нарушението в качеството
на едноличен търговец или юридическо лице/.
                                                                          »

Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че неправилно на основание чл.638 ал.З от КЗ, на жалбоподателят- като физическо лице е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ". Съдът намира, че нормата на чл.638 ал.З от КЗ е пределно ясна и недвусмислена, и в нея е предвидено наказание само за физически лица /само последните могат лично да управляват МПС- със или без същите да имат задължителната застраховка „ГО", като в тази норма не се предвижда налагане на физическо лице на „имуществена санкция" /а както и по-горе се посочи, такава може да се наложи само на юридическо лице или едноличен търговец, а и субект на административното деяние по чл.638 ал.З от КЗ може да е само физическо лице/.

Или казано иначе, законодателно е прието решението, че видът на наказанието, в нормата на чл.638 ал.З от КЗ, определя и кръга на лицата, които носят административнонаказателна отговорност по реда на тази разпоредба, и сред тези субекти на нарушението следва да са само и единствено физическите лица, защото това наказание е относимо само към тях и няма основание да се приеме, че за тях се налага друг вид наказание. Този извод се налага от словесното изписване на ал.З чл.638 от КЗ, така и от изпълнителното деяние на нарушението /управлява/ на това нарушение, като е предвидено едно единствено административно наказание и то е „глоба", което може да се налага единствено на физическо лице- извършител на административно нарушение.

Както и по-горе се посочи, законодателят е приел, че на нарушители ЕТ и на юридическите лица да се налага „имуществена санкция", а на нарушители- физически лица да се налага административно наказание

„глоба", и в конкретният случай, нарушителят, като е физическо лице и му наложено наказание „имущества санкция", се касае за допуснато от АНО съществено нарушение на материалния закон, което налага отмяна на НП.

От горното е видно, че за субектите на административното нарушение - физически лица- от една страна и търговци и юридически лица- от друга страна, законодателят е предвидил самостоятелни специални разпоредби, като основание за ангажиране на административнонаказателната им отговорност- посочените по- горе норми. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗАНН, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно- чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица по арг. от предвиденото в*чл.24 и 26 от ЗАНН.

Наказанието „Имуществена санкция" е изведена в специална разпоредба от ЗАНН, в самостоятелна глава IV "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава II "Административни нарушения и наказания". Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН, като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл.83 ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет, случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага „имуществена санкция" за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата
и имуществената санкция
като правни термини и правни институти,
доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с
различни нормативни разпоредби.
Имуществената санкция не е сред
административните наказания, визирани в нормата на чл.13 от ЗАНН,
които могат да се налагат за административни нарушения, за
които административнонаказателна отговорност да носят физически
лица.
Имуществената санкция е предмет на различна законова
регламентация, и тя е приложима по отношение на юридическите лица и
еднолични търговци, като налагането на
имуществена санкция няма
характера
                             на                          глобата                           като                           реализиране

на административнонаказателна отговорност,  която   по  дефиниция  е лична и която може да се носи само от физически лица. В тази връзка настоящата инстанция съобрази и Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г. на ВАС, съответно приложима в настоящият случай, съгласно което давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание „глоба" в чл.82, ал.1, б."а" във вр. с ал.2 и ал.З от ЗАНН не са приложими по отношение на „имуществената санкция", наложена с влязло в сила НП.

За целите на административното наказване ЗАНН е приравнил Едноличните търговци на Юридическите лица, като ги е поставил в една група и е предвидил за тях специална хипотеза за носене на безвиновна административнонаказателна отговорност, която следва винаги да бъде съобразявана от АНО. В случая, с налагането на наказание "имуществена санкция в размер на 400 лева" на жалбоподателят, като физическо лице, е допуснато съществено нарушение на материалният закон. Т.е., Видът на наказанието винаги е съответен на субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая се касае за физическо лице, то наказанието следва да е "глоба" а не „имуществена санкция" по арг., както от приложимата норма на чл.638 ал.З от КЗ, така и от чл. 83 от ЗАНН и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че АНО е допуснал съществено нарушение на материалния закон /в горният смисъл/, което налага отмяна на атакуваното НП № 18- 0303- 000235/ 25.06.2018г., издадено от Началник РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с което на същият е било наложено административно наказание- „имуществена санкция" в размер на 400 лева, на основание чл.638 ал.З от КЗ.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.63 ал. 3 от ЗАНН /Дв бр. 94/2019г., влязла в сила на 03.12.2019г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този случай е приложима разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ според които на А.Д. *** за процесуално представителство по делото са заплатени в брой сума от 400 лева /по НАХД №216/ 2019г. на РС-Момчилград/; 400 лева /по КНАХД №223/2019г. на Адм.съд- Кърджали/, и 400 лева /по НАХД № 47/2020г. на РС-Момчилград.

Съдът приема, че са налице основанията за присъждане на намален размер на адвокатското възнаграждение по трите дела, т.к. същият не е съобразен с размерите по Наредбата, приета на основание чл.36 от Закона за адвокатурата. И това е така защото по НАХД №216/ 2019г. на РС-Момчилград, защитникът на жалбоподателят не се е явил по делото, а е изготвил само жалбата, както и същият не се е явил и по НАХД № 47/2020г. на РС- Момчилград- по което е представена само молба/становище.

С оглед на това и резултата, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за частично основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР- Кърджали да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за един адвокат в размер на 400 лева /за изготвяне и явяване в производството по обжалване на процесното наказателно постановление/.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП № 18- 0303- 000235/ 25.06.2018г., издадено от Началник РУ- Момчилград към ОДМВР-Кърджали, с което на Д.Х.Ч. с ЕГН- **********,*** ******, на основание чл.683 ал.З от Кодекса за застраховането, му е било наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Ч. с ЕГН- **********, сумата от 400 лева- направени разноски по делото.

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Кърджали, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.