Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 03.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на девети март през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 287 по описа
за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производстото по делото е образувано по повод предявени
от Н.А.Б., Х.А.Б. и Т.А.Б. против Д.Г.В. активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, чл.17, ал.1 от ЗЗД, чл. 31 от ЗЗД, чл.34 от ЗЗД чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, както следва:
* Иск за прогласяване нищожността на договор за
продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *, обективиран в нот. акт № 69,
том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192
на НК, с район на действие ВРС, поради накърняване на добрите нрави и предявени
в условията на евентуалност от него
* иск за прогласяване нищожността на договор за
продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *, обективиран в нот. акт № 69, том
ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на
НК, с район на действие ВРС, като абсолютно симулативен;
* иск за прогласяване нищожността на договор за
продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *, обективиран в нот. акт № 69,
том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192
на НК, с район на действие ВРС, като привиден, прикриващ договор за дарение на
имота;
* иск за разкрИ.е привидността на сключения между
страните договор за продажба на недвижим
имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861,
дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на
действие ВРС, като прикриващ договор за дарение на имота, поради което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор;
* иск за унищожаване на договор за продажба на
недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ,
рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с
район на действие ВРС, тъй като към момента на сключването му праводателката Й.
Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията си;
* Кумулативно съединен иск с правно основание чл.34
от ЗЗД за осъждане ответницата да върне 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7, предмет на договор за договор
за продажба, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС
прогласен за нищожен или унищожен и предявен в условията на евентуалност от
него;
* Иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за
разваляне на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от
апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет.7,
обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на
нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС, поради неплащане на
цената в размер на 20 000 лева от страна на приобретателката Д.Г.В. и
кумулативно съединен с него
* Иск за осъждане ответницата да върне имот,
представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”,
бл. 31, вх. В, ет. 7, получен по разваления договор за продажба, обективиран в
нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С.,
с рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС на основание чл.55, ал.1 предл.3 от ЗЗД;
* Иск за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7 срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие
ВРС, поради накърняване на добрите нрави и предявените в евентуалност от него
* иск за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7 срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС,
поради начална липса на основание;
* иск за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7 срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие
ВРС, като абсолютно симулативен;
* иск за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7 срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие
ВРС, като привиден, прикриващ договор за дарение на имота;
* иск за разкрИ.е привидността на сключения между
страните договор за прехвърляне на
недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7 срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на
нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, като прикриващ договор за дарение на имота, поради което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор;
* иск за унищожаване на договор за прехвърляне на
недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет.7 срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на
нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, тъй като към момента на сключването му
праводателката Й. Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията си;
* Кумулативно съединен иск за осъждане ответницата
да върне 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл.
31, вх. В, ет. 7, предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. №
3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на
действие ВРС прогласен за нищожен или унищожен, на основание чл.34 от ЗЗД и
предявен в условията на евентуалност от него
* Иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч.
от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ,
рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с
район на действие ВРС, поради неизпълнение от страна на приобретателката на
поетите задължения да издържа и гледа праводателката, както за минал период от
м. август 2014 г. до 03.12.2015 г., така и за в бъдеще както и кумулативно
съединеният с него
* Иск за осъждане ответницата да върне имот,
представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”,
бл. 31, вх. В, ет. 7, получен по разваления договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том
ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на
НК, с район на действие ВРС, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД;
В исковата и уточняващите молби ищците Н.Б., Х.Б. и
Т.Б. излагат, че са наследници по закон
на Й. Х. Б. - тяхна майка, починала на 20.12.2015г. Твърдят, че приживе
наследодателката им е придобила в режим на СИО със своя съпруг А.Б. недвижим
имот – апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7,
целият с площ от 81,47 кв.м., ведно с изба и 1,3474% ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж. След смъртта на А.Б. същият е бил предмет
на делба между неговите наследници – съпруга и 3 деца завършила с поставянето
му в дял на Й. Б. с решение по гр.д. № 641/1992г. по описа на ВРС. На 04.12.2015г.
с договор за прехвърляне на имот с оглед на положените до този момент грижи
досежно 2/3 ид.части от имота и с договор за покупко-продажба за 1/3 ид.част от
имота, обективирани в нот.акт № 69, том 3, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г.
на нотариус Д.С., Й. Б. се е разпоредила със собствения си имот в полза на
ответницата Д.Г.В.. Ищците излагат, че приживе отношенията им с тяхната майка
са били влошени и това е било единствената причина тя да се разпореди с имота
си в полза на ответницата с цел да ги обезнаследи, поради което считат, че договорът
в частта по продажбата и в частта по прехвърлянето на собствеността срещу
положените грижи и издръжка са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Твърдят, че страните по сделката не са желаели нейните последици изразяващи се
в прехвърляне на собствеността, с оглед на което предявяват иск за абсолютна
симулативеност на сделките, а евентуално, че същите са направени с дарствено
намерение от страна на прехвърлителката. В евентуалност посочват, че
здравословното състояние на Й. Б. към момента на изповядване на сделката е било
влошено дотолкова, че същата, с оглед заболяванията й /карцином на млечна жлеза
и сърдечно-съдови заболявания/, не е била в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, поради което молят сделките да
бъдат унищожени. По отношение на сделката за прехвърляне на собствеността на
2/3 ид.части от имота за положените грижи и издръжка от ответницата до момента
на изповядване на сделкатаи за вбъдеще се твърди и начална липса на основание,
поради това, че прехвърлителката по алеаторния договор в починала само две
седмици след сделката. В случай на уважаване на исковете за недействителност на
сделките се предявяват и и искове за връщане на имота в патримонуима на
наследниците на прехвърлителката. Отделно от горното ищците оспорват
ответницата да е заплатила договорената за продажбата на 1/3 ид.част от имота
цена от 20 000 лева, както и да е полагала грижи и да е осигурявала
издръжка на праводателката в периода от 2014г. до смъртта й, поради което молят
сделката в частта досежно продажбата и в частта досежно прехвърлянето на
собственост за вече положените грижи и издръжка да бъдат развалени поради
неизпълнение на задължението на ответницата, а при уважаване на тази претенция
– за осъждане на ответницата да върне на наследниците на Й. Б. процесния имот
поради прехвърлянето му на отпаднало основание. Молят предявените искове да
бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е
депозирала ответницата Д.Г.В., с който оспорва
изцяло предявените искове, като недопустими и неоснователни. Твърди се, че
наследодателката на страните не е целяла с оспорваните сделки да лиши от
наследство низходящите си, тъй като в наследствената маса след смъртта й има
недвижими имоти. Излага се, че в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015г., както и в останалите документи, касаещи процесните
разпореждания не е посочено основание за съставянето им желанието на
прехвърлителката да обезнаследи децата си. Релевира се, че страните по
процесните сделки са желаели и целели правните последици на същите, като
продажната цена за част от имота в размер на 20 000 лева е заплатена изцяло. Твърди се, че при изписването си от болница през м.
ноември 2015г. Й. Б. е била в добро здравословно състояние, като не са били
налице лекарски прогнози как ще се развие онкологичното й заболяване, съответно
не е могло да бъде прогнозирано колко ще е продължителността на живота й. Към
момента на подписване на пълномощното, с което ответницата се упълномощава да
се разпорежда с ап. 67, наследодателката на ищците е била с ясно съзнание и е
разбирала свойството и значението на действията си. На 27.11.2015г. Б. е била
посетена от двама психиатри, които след освидетелстване са установили, че
същата е психически здрава и напълно дееспособна. Преди смъртта на
прехвърлителката не е било искано поставянето й под запрещение. Излага се, че
разпоредителната сделка досежно 2/3 ид.ч. от ап.67 касае само вече положени от В. грижи, гледане и
издръжка, а не за бъдещи такива. От
началото на м. август 2014г. В. и Б. са живели в едно домакинство по изрично
желание на последната. В периода до смъртта на наследодателката на ищците
грижите за нея са осъществявани изцяло от ответницата.
В съдебно
заседание ищците - Н.Б., Х.Б. и Т.Б., чрез процесуалния си
представител поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. В първото
по делото съдебно заседание уточняват твърденията си, че към момента на смъртта
си Й. Б. не е била поставяна под запрещение, но поради крайния стадий на
заболяването си – рак, в което се е намирала е ползвала много силни
медикаменти, които са и пречили ясно и точно да разбира значението на
извършеното от нея. Излагат, че ответницата – Д.Г.Б., като внучка на нейна далечна
братовчедка, се е настанила и е живяла безвъзмездно в нейния имот от есента на
2013г., като уговорката им е била, че няма да плаща наем, а да помага в
домакинството. Посочват, че наследодателката им е разполагала с достатъчно
финансови средства, за да се нуждае от издръжката на ответницата, а отделно от
това, че здравословното й състояние се е влошило значително през м.11.2015. във
връзка с получени разсейки от онкологичното й състояние, в следствие на което е
била хоспотализирана 2 пъти. Излагат, че ответницата и нейната баба са събрали
сумата от 20 000 лева от собствените си банкови сметки , превели са ги на Й.
Б. след което на 07.12.2015г. са ги изтеглили обратно.
Ответницата Д.В., чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание уточнява, че до края на 2015г. е работила в
юридическия отдел на ресторанти „Хепи“ на 8 часов работен ден и е получавала
възнаграждение от около 500 лева. Поддържа възраженията си за неоснователност на
исковете за нищожност и недопустимост на иска за унищожаемост, поради
непоставянето приживе на Й. Б. под запрещение. Излага, че прехвърлителката е
била в добро психично здраве и напълно съзнателно е изразила желанието си да се
разпореди със собствения си имот в полза на отвеницата, която е полагала грижи
за нея и е осигурявала издръжка. На това основание и в качеството си на
изправна страна счита, че не следва да бъдат уважавани и исковете за разваляне
на двата договора. Оспорва твърденията на ищците, че единственият мотив на
наследодателката на ищците да се разпореди с имота си е бил тяхното
обезнаследяване, като твърди, че в наследството на Й. Б. са останали и други
имоти, с които ищците са се разпоредили след смъртта си. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното удостоверение
за наследници издадено от Община Варна на 01.03.2016г., след смъртта си на
20.12.2015г. Й. Х. Б. е оставила за свои наследници синовете си Н.А.Б., Х.А.Б.
и дъщеря си Т.А.Б..
С решение по гр.д. № 641/1992г. по описа на ВРС на основание
чл.288, ал.2 от ГПК в дял и изключителна собственост на Й. Б. е поставен
недвижим имот – апартамент № 67, находящ се в гр.Варна, кв.Ч., бл.31, вх.В,
ет.7 целият с площ от 81,47 кв.м., ведно с изба и 1,3474% ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж. Решението в тази част е влязло в
законна сила. С протоколно определение от 02.02.1998г. постановено по
гр.д. № 1003/1997г. на състав на ВОС, е
одобрена постигната между съделителите Н.Б., Х.Б. и Т.Б. , М.М., А.М.и Й. Б.
съдебна спогодба по силата на която в дял и собственост на Н.Б., Х.Б. и Т.Б. е
поставено лозе с площ от 570 кв.м. в землището на местност „Акчелар“, заедно с
построената в него триетажна вилана сграда дворни подобрения и насаждения. В дял на М.е поставен имот –
лозе с площ от 550 кв.м. в същата местност, ведно с построената в него
двуетажна вилна сграда, дворни подобрения и насаждения.
С пълномощно
с нотариална заверка на подписите от 03.12.2015г извършена извън нотариалната
кантора, в дома на лицето, Й. Х. Б. е упълномощила Д. И. В., ЕГН ********** да я предсравлява
при сключване на договори за извършване на разпоредителни сделки със собствения
и апартамент № 67 с ид.10135.2562.23.5.67 находящ се в гр.Варна, кв.“Ч.“,
бл.31, вх.В в полза на Д.Г.В.. От същата дата е подписан и предварителен
договор за прехвърляне на недвижим имот между Й. Б. и Д.Г.В..
С нот.акт № 69, том 3, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г. Й. Х. Б., чрез пълномощника
си Д. И. В. е продала на Д.Г.В. собствената си 1/3 ид.част от недвижим
имот-апартамент с ид.10135.2562.23.5.67 по КК на гр.Варна, с адм. адрес:
гр.Варна, ж.к.“Ч.“ бл.31, вх.В, ет.7, ап.67 с площ от 81,47 кв.м., ведно с
прилежащата изба и 1,3474% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж за цена от 20 000 лева, като продавачът си запазва правото на
ползване върху имота до края на живота си. Със същият нот.акт Й. Б. чрез
пълномощника си е прехвърлила на Д.Г.В.
собствените си 2/3 ид.части от
същия имот срещу положените от последната за Й. Б. ежедневни грижи и
предоставена издръжка /покупка и пренасяне на хранителни стоки, лекарства и
други вещи, грижи за личната й хигиена
предвид трудната и подвижност, грижи за хигиената в жилището, в което живее,
грижа за хигиената на дрехите й, приготвяне на храна и други подобни/ за
периода от м.08.2014г. до 03.12.2015г. В т. 7 от нот.акт посочено, че Й. Б. си запазва правото на
ползване върху целият прехвърляем имот, като Д.Г.В. има право да ползва
съвместно с нея 2/3 ид.части от прехвърления имот, доколкото последната ще
продължи да се грижи издържа Й. Б..
С платежно
нареждане от 04.12.2015г. Д.Г.В. е превела по сметка на Й. Х. Б. сумата от
20000 лева. Същото се установява и от съдържанието на издаденото на
27.09.2017г. банково удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД.
Видно от
приетата по делото разписка с нотариална заверка на подписа от 14.12.2015г. Й. Х.
Б. е декларирала, че е получила от Д. И.
В. сумата от 22000 лева, изтеглени от нея по насттояване на Б. като пълномощник
от банковата сметка на последната в „Банка ДСК“ ЕАД.
От
представеното удостоверение изх. № 3042-03-1242/19.09.2017г. от НОИ-ТП-Варна се
установява, че за периода от м.01.2014г. до м.06.2014г. Й. Б. е получавала
пенсия и добавки в размер на по 256,17 лева месечно; за периода от м.07.2014г.
до м.06.2015г. – по 263,10 лева; в периода от м.07.2015г. до м.11.2015г. – по
267,51 лева месечно, а през м.12.2015г. – 307,51 лева.
На л.114-126
са представени разписки за заплатени суми за ползвани ВиК услуги, Булсатком,
ползвано електричество и „Виваком /БТК ЕАД/ от абонат Й. Б. в периода от 2014г.
до края на 2015г.
Видно от представените по делото
епикризи издадени от Специализирана болница за активно лечение на онкологични
заболявания „Д-р Марко Марков“-Варна ЕООД, Й. Х. Б. е постъпила за лечение на
09.11.2015г. и изписана на 13.11.2015г. с поставена диагноза – вторично
злокачествено новообразувание на перитотеума. Асцит.Карцином на млечна жлеза.
За периода от 04.12.2015г. до 07.12.2015г. същата е била настанена в отделение
по медицинска онкология и палиативни грижи с оплаквания от тежест в корема и
задух.
От заключението на проведената по
делото Съдебно-графолофична експертиза, поддържано в съдебно заседание от
вещото лице Е.А. се установява, че подписът положен за упълномощител в
цитираното по-горе пълномощно, за декларатор в приложената разписка от
14.12.2015г. и за продавач в предварителния договор от 03.12.2015г. са
изпълнени от Й. Х. Б..
В
заключението по проведената Съдебно-медицинска експертиза вещoто лице Х.Д. посочва, че Й. Б. е страдала от
сърдечно-съдови и онкологично заболявания, дългогодишна хипертонична болест,
исхимична болест на сърцето, белодробна тромбо-емболия, варикозни вени на
долните крайници, диафрагмална херния. През 2009г. е проведена операция за
карцином на лява клечна жлеза. През 2014г. онкологичното заболяване е
рецидивирало със засягане на аксиларни лимфни възли, като е проведена ново
оперативно лечение и непълен курс химиотерапия. През м.11.2015г. е постъпила в
болница в гастроентерологично отделение по повод подуване на корема, а през
м.12.2015г. в отделение за палеативни грижи. Вещото лице посочва, че посочените
заболяванея на Й. Б. – сърдечно-съдови и онкологично принципно водят до фатален край, но не би
могло да се прогнозира в какъв срок ще настъпи той. Не е възможно да се
прогнозира с точност продължителността на живота на такъв пациент, тъй като
зависи от вида и стадия на заболяването и провежданото лечение. В медицинската
документация по повод провежданите й лечения
не е описано приемането на опиати за купиране на болката. Вещото лице
посочва също, че онкологичните заболявания
и частност карцинома на гърдата
не водят до загуба на памет, а самата Й. Б. не е имала мозъчни
метастази, включително и в крайните му фази. По отношение на Й. Б. посочва, че
е имала запазена чернодробна функция, без данни да е злоупотребявала с алкохол
или психоактивни вещества, нито да е имала психични отклонения причинени от
онкологичното и сърдечно-съдовото й заболяване.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите И.Х.П., Е.Т.П., Д. И. П., Т.С.Б., Д. И. В., М.Н.Г..
Свидетелят И.П.
– брат на Й. Б. посочва, че са били в близки отношения, а особено след смъртта
на съпруга й през 1981г. е откликвал винаги, когато тя се е обръщала към него
за помощ. През 90-те години отношенията
на сестра му с децата й се влошили, тъй като те проявили претенции за подялба
на имуществото останало след смъртта на баща им. Й. била в добро финансово
състояние – разполагала с пенсията си, доходи от работата й в хотели и
ресторанти след пенсионирането и, наеми от стая от жилището си, както и такива
от продажбата на плетива – покривки, дрехи и др., които продавала в морската
градина на гр.Варна. Позволявала си да пътува на екскурзии, да прави
ремонти в жилището си, както и да
посреща ежедневните си разходи. Й. плащала разходите си сама, като свидетелят я
водил с колата си. Й. боледувала от кръвно и сърце, а през 2005-2006г. и била
направена операция във връзка с онкологично заболяване. През м.11.2015г. отново
постъпила в онкологичната болница в кв.Аспарухово, като не се наложило да бъде
придружавана от някой. До този момент се справяла с грижите за себе
си-пазарувала и се разхождала сама. В началото на м.12.2015г. отново я закарали
в болницата с линейка. Останала там 5 дни, като при нея останала да се грижи
нейната братовчедка - Д.В. и баба на ответницата. След изписването и на
09.12.2015г. до смъртта си на 20.12.2015г. Й. останала в дома си заедно с
ответницата Д. и нейната баба. Й. считала, че ще оздравее и споделяла с брат си,
че през лятото ще пътуват по техния край, за да му прехвърли нивите си. В деня
на погребението, при посещението си в имота на сестра си Й., за който имал
ключ, установил, че патронът е сменен. Посочва, че познава ответницата, която
била внучка на тяхна първа братовчедка – Д.В.. Тя заживяла в дома на Й. Б. през
м.04.2015г. без да плаща наем и разходи. Й. споделила с брат си, че Д.В. щяла
да и бъде дружка. Свидетелят посочва, че е виждал Й. да дава пари на Д., за да
купи полилей, батерия за мивката, за да може И. да ги отремонтира, както и
пари, за да плати сметки. Когато посещавал дома на сестра си, стаята и
изглеждала чиста и подредена, нямало проблем и с храната за Й.. Разбрал за
смъртта на сестра си от съседка, която му се обадила. Погребението било платено
с пари – 1900 лева, които ответницата Д. дала на свидетеля от книжката на Й. Б..
От показанията
на свидетелката Е.. се установява, че живее в жилищния блок, в който се намира жилището
на Й. Б. от 1967г. и е контактувала с нея по повод на общото им хоби – цветя и
ръкоделие. През зимата Й. плетяла покривки, жилетки, детски шапки и дрехи,
които лятото продавала в морската градина. Свидетелката и Й. не разговаряли за
децата и нито пък ги е виждала да я посещават след 2009г. По това време Й.
имала наематели в една от стаите на жилището й. Почти до смъртта си Й. излизала
да пазарува сама с пазарска количка, но имало случаи, в които виждала да
излозат заедно Й. и Д.. Д. била представена като племенница на Й., която
завършила и дошла да си търси работа в града през 2013-2014г. Жилището на Й.
изглеждало чисто и приветливо. Често при посещенията си у Й., Д. била у дома,
четяла в стаята си, понякога предлагала да напраи кафе.
Разпитана
свидетелката Д. П. заявява, че е живяла в съседен на апартамента на Й. Б. до
2009г., а родителите й до 2006г. След смъртта на съпруга си, Й. Б. отказвала да
даде на децата си това, което им се следва по наследство. Решили проблемът по
съдебен ред. Свидетелката посочва, че споделяла пред нейната майка, че ще лиши
децата си от наследство.
Свидетелката Т.Б.
посочва, че познава Д.В. от 2014г., когато дошла да живее при леля си Й..
Свидетелката и Й. били много близки и тя и споделяла много неща. Посочва, че
имало период, когато болестта на Й. се завърнала /около година преди на почине/,
когато се залежала – не можела да става и имала нужда от помощ, за да се обслужва.
Състоянието и прогресивно се влошавало и се нея се грижела Д.. Тя работела, но
често се прибирала по обед, за да помогне с приготвяването на храна за Й., а
когато не успявала се обаждала на свидетелката да отиде при леля й. Стаята,
която ползвала Й. била винаги чиста и поддържана, бельото сменено, помещението
проветрено. На нощното шкафче се поддържали нещата, които Й. най-често ползвала
– вода, лекарства, телефон. Посочва, че откакто Д. живеела в жилището,
свидетелката не била виждала Й. да се грижи за домакинството. Посочва, че е
засичала Й. и Д. заедно на пазара. При едно от посещенията на свидетелката в
дома на Й., тя и споделила, че иска да остави апартамента на Д., тъй катое
доволна от нея. 10-15 дни преди да почине свидетелката отново посещавала Й., тя
разговаряла разумно, но физически само лежала, което налагало да се храни и
облича с помощ. В деня, когато Й. починала, Д. потърсила свидетелката, за да се
обадят на брата – И. и да съобщят, че Й. не е добре.
Свидетелката Д.В.
– баба на ответницата посочва, че са братовчедки с Й. Б. и били много близки в
годините. Посочва, че внучката й Д. дошла във Варна през м.08.2014г., за да
работи. Тогава Й. Б. казала, че момичето няма да ходи на квартира, а ще живее
при нея. Между двете нямало уговорки кой какво ще плаща – и двете купували
храна и плащали сметки. През 1998г. Й. Б. заболяла от рак на гърдата и 6-7 месеца
след операцията отишла за 1 месец в селото на свидетелката – с.Мапко градище.
Регулярно ги посещавала всяка година. През 2012г. и направили втора операция.
Страдала от сърце, което се отразявала на единият й крак, който се подувал и
трудно се движела. През 2015г. състоянието на Й. се влошило – подул и се корема
влязла в болница. След прибирането и от болницата се наложило ежедневно
ответницата да се грижи за нея и тъй като ходела на работа повикала баба си
/свидетелката/ да дойде, за да помага. Двете помагали на Й. да става, да ходи в
банята. Ответницата сменяла памперсите на Й.. За хигиената в дома и за храната
се грижела изключително ответницата Д.. Й. била доволна за присъствието на Д. в
дома й – казвала, че се чувства добре и щастлива, както и че вече има опора, на
която разчита, заедно празнували на ресторант рожденния ден на Й. през 2014г. Й.
и споделяла още през 2014г., че има намерение да остави апартамента на Д..
Споделяла, че със своите деца се е оправила от преди 15 години, така, че със
своя имот ще прави каквото си иска. Брат и И. знаел за намеренията й и нямал
против. Той имал ключ от жилището и я посещавал, когато му се обадела. През
2015г., когато нотариус дошъл в дома на Й., тя била с акъла си, разсъждавала. Повикала
адвокат, за да уредят нещата с прехвърлянето на имота на Д.. Свидетелката
настоявала Й. да повика и децата си, за да няма проблеми, но Й. и казвала да си
гледа работата и тя ще се оправи. Когато през зимата на 2015г. Й. постъпила в
болницата, за нея се грижела свидетелката, а ответницата Д. всеки ден ги
посещавала в болницата и носела храна, памрепси и каквото трябва. В деня, в
който Й. починала се чувствала добре, но в последствие започнала да повръща,
повикали бърза помощ, а съседката им и се обадили на брат й- И.. След
погребението братът на Й. – И. поискал да вземе някой вещи от дома й, но не му
позволили, тъй като считали, че са на децата й. Бил сърдит, че е сменена
ключалката на входната врата, което бащата на ответницата направил с цел нейна
безопасност. Малко преди на почине Й., по нейно искане, свидетелката В. изтеглила
от банковата й сметка голяма сума, която била разпределена в два плика.
Свидетелката предала двата плика на Й., която ги прибрала в шкафчето си. Й.
пожелала парите да бъдат изтеглени, за да не остават по сметката й.
От показанията
на св.Г. се установява, че познава ответницата, която потърсила неговите
професионални услуги като адвокат във връзка с желанието на нейна близка да и
прехвърли имота си. Договорката била едната част от жилището да се прехвърли
във връзка с положените от Д.В. грижи за възрастната жена до момента, с другата
част – чрез продажба. Свидетелят подготвил документите. Нотариалната заверка на
документите – предварителен договор, пълномощно станала в дома на Й.. Преди
това били повикани специалисти – психиатри, които изготвили експертиза за
психичното й здраве. Прехвърлителката била адекватна, отговаряла на въпросите
включително и на тези дали разбира последиците от това, което предприема, на
което тя отговорила утвърдително. В дома на Й. било чисто и подредено, макар
мебелите да били стари, а на въпросите на свидетеля към нея кой чисти в дома й,
Й. Б. отговорила, че всичко прави Д. – момичето, което я гледало.
Предвид така установеното от фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Представеният по делото нот.акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г. на нотариус Д.С.,
с рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС, на който основава права си ответника
по делото – Д.В., обективира сложен фактически състав на две разпоредителни
сделки – договор за продажба на 1/3 ид.част от апартамент № 67, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет.7 и договор за прехвърляне на
собствеността на останалите 2/3 ид.части от същия срещу положените за
прехвърлителката грижи и предоставената издръжка в периода от м.08.2014г. до
03.12.2015г.
Две от главните искови претенции –
тези с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД са за прогласяване
нищожността на сделките поради накърняване на добрите нрави при сключването им.
Ищците оБ.ват претенцията си с твърдения, че единствената цел, която тяхната
наследодателка е преследвала със сключването на процесните две разпоредителни
сделки е да им навреди, като ги обезнаследи.
Добрите нрави се определят най-често като неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат
от тях и на които законът е придал правно значение, защото правната последица
от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Безспорно умишлените разпоредителни действия на наследодател целящи
единствено лишаване на наследниците от наследствено имущество противоречат на
общоприложимите критерии за морално поведение и добросъвестност. В случая обаче
от съвкупният анализ на събраните по делото доказателства се установи, че
мотивацията на Й. Б. да се разпореди с притежаваното от нея жилище чрез двете
възмездни сделки произтича от желанието й да демонстрира благодарността си към
ответницата, която в продължение на почти година и половина до смъртта й е
споделяла нейния живот, жилище и ежедневие с всички произтичащи от това грижи,
подкрепа, ангажимент – финансов, емоционален и морален – нещо в което ищците –
нейни деца не са участвали. Установи се, че Й. Б. и наследниците й по закон – Н.,
Х. и Т. Боримечеви не са били в традиционно добри – такива като между рожденна
майка и деца –отношения на любов, привързаност, уважение, взаимопомощ. Напротив
между тях е настъпило отдалечаване, начиная смъртта на баща им през 1981г.,
напрежение във връзка с подялбата на неговото наследство и пълно физическо и
емоционално отчуждение към момента на смъртта на Й. Б.. Всички разпитани по
делото свидетели са единодушни, че ищците не са поддържали контакт с майка си,
не са я посещавали, не се установи да са и оказвали подкрепа във връзка със
заболяванията й, в това число и по време на няколкото оперативни интервенции в
периода от 2009г. до 2015г. и по време на всички престои в болнични заведения. Очевидно
и по тази причина Й. Б. е избягвала да говори за децата си и отношенията с тях.
И пак по тази причина и не неочаквано, с напредване на възрастта, същата е
видяла в лицето на ответницата Д.В. човек, на който може да разчита ежедневно,
на който да поръчва изпълнението на работи, с които вече не се справя сама – да
купи полилей и батерия за банята и да плати сметки /св.И.П./, да я придружава
при излизания и пазарувания /св.Е.., и св.Б./, да помага с домакинската работа
и поддръжката на хигиената в дома /св.Т.Б. и св.Попова/, както и по време на
болничните й престои /св.Палазов, св.В./. И двете сключени от Й. Б. сделки –
продажба и прехвърляне на собственост срещу положени грижи и издръжка са
възмездни, т.е срещу собствеността си прехвърлителката е получила пари /при
продажбата/, респективно грижи и издръжка, от които с оглед възрастта си /74г./
към момента на сключване на сделката/ и здравословното си състояние Й. Б. се е
нуждаела. Следователно приживе Й. Б. се е възползала от изконното право на
всеки собственик да се разпореди с лично притежаваното си имущество чрез
сключването на сделки, с които да осигури спокойното си съществуване до края на
живота си. Съдът приема, че именно това, а не лишаването на ищците от
наследство, е била главната й мотивация да сключи процесните сделки. Същите не
противоречат на добрите нрави именно защото добрите нрави не поставят
ограничение пред наследодателя да не се разпорежда с притежаваното от него
имущество приживе, така че същото да остане в неговата наследствена маса. На
това основание съдът намира, че предявените главни искове за прогласяване
нищожността на сделките обективрани в
нот.акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861,
дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на
действие ВРС, а именно продажба на 1/3 ид.част от процесния апартамент и
прехвърляне на собствеността на 2/3 ид.части от него срещу положени грижи и
издръжка на прехвърлителката се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Отхвърлянето на главните искове по
същество представлява сбъдване на въведеното вътрешнопроцесуално условие за
произнасяне по предявените в евентуалност искове за прогласяване нищожността на
същите сделки поради абсолютната им симулативност на основание чл.26, ал.2,
предл.5 от ЗЗД.
Сключеният при условията на абсолютна
симулация договор е такъв, при който макар обективно страните да правят волеизявления,
които да пораждат правен ефект, още към този момент или в последствие те се
съгласяват, че не желаят настъпването на правните му последици. Целта и на
двете страни по симулативния договор е единствено да създадат привидни правни
последици на обвързаност за пред третите лица.
Договор, при сключването на който
обаче само едната страна има волята той да не поражда правни последици, защото
има други, скрити от съконтрахента цели, но този съконтрахент не е уведомен за
това поведение на другата страна по договора, нито е дал съгласието си да се
сключи договора с нежеланието той да породи своето действие, не е привиден и не
е нищожен. Това е така, тъй като санкцията съдържаща се в чл. 26, ал.2, изр.5
от ЗЗД касае единствено случаите на съзнателно постигане на съгласие и от двете
страни да се сключи договор, който обаче да не породи за тях своите правни
последици. Подписването на нотариалният акт, обективиращ сделките презумира
желанието на договарящите те да породят обичайните си правни последици. Оборването
на тази презупция е в тежест на страната твърдяща симулацията. В случая ищците,
чиято е доказателствената тежест не установиха при условията на пълно и главно
доказване прехвърлителката и по двете сделки – Й. Б. и правоприемника Д.В. да
не са желаели ефектът на сделките. Напротив, твърденията на самите ищци
обуславящи исковете им за нищожност на сдеките поради противоречие с добрите
нрави имплицитно съдържат такива за желанието на Й. Б. да се разпореди с имота
си в полза на Д.В., така че занапред същият да стане нейна собственост. Не се
ангажираха доказателства установяващи по безспорен начин, че Й. Б. не е желаела
да продаде 1/3 ид.част от собствения си апартамент срещу цена от 20 000
лева. Напротив праводателката е изразила воля за сключване на този договор и е
получила плащането на цената извършено по нейна банкова сметка *** „Банка ДСК“
ЕАД с преводно нареждане от 04.12.2015г. от купувачката Д.В.. Каква е била
мотивацията на Б. за продажбата, имала ли е или не нужда от парите по сделката,
както и какво се е случило с тях след изтеглянето им по нейно искане от
банковата й сметка са все въпроси, които нямат касателство към изводите за
действителността на сделката. Що се отнася до разпореждането с 2/3 ид.часи от
имота, то както е посочено в самия нот.акт същото е станало срещу положените за
прехвърлителката Й. Б. от ответницата грижи и предоставената издръжка до
03.12.2015г., а дали и в какъв обем са изпълнявани същите е въпрос на преценка
по иска за разваляне на договора, което отново не касае действителността на
същия. Що се отнася до волята на ответницата Д.В. сключените с нейно участие на
04.12.2015г. сделки да породят правните си последици, то прояви на същата са
както изпълнението на задължението и като купувач за заплащане на договорената
продажна цена, така и наведените с отговора на исковата молба и необорени от
ищците твърения за валидността на оспорените сделки.
В условията на евентуалност от изхода
на горните искове са предявени и искове с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД
за прогласяване на договора за продажба на 1/3 ид.част и за прехвърляне на 2/3
ид.части за положени грижи и издръжка за нищожни като привидни – прикриващи
договори за дарение, както и за разкрИ.е на проводността им, чрез прилагане
правилата на прикрития договор.
За разлика от абсолютната симулация,
при която страните не желаят сключената между тях сделка изобщо да породи
правни последици, при относителната симулация, договарящите се целят да
създадат една привидност за третите лица досежно вида на сделката, от която
желаят да бъдат обвързани. В тези случай е налице съчетание между две сделки –
едната е привидна и поради това нищожна и втората - прикрита. Съгласно чл. 17
от ЗЗД отношенията между страните се определят съобразно правата и задълженията
по прикритата сделка.
Установяването на привидността с оглед
разпоредбите на чл.164 и 165 от ГПК по принцип следва да става с писмени
доказателства. Събирането на гласни такива и по точно разпит на свидетели е
възможно единствено в случаите, когато са налице писмени доказателства изходящи
от другата страна или удостоверяващи нейни волеизявления пред държавен орган,
които да правят вероятно основателно твърдението за привидност. Безспорното съществуване
на симулацията ще е налице, когато страните са подписали т.н. обратен документ
съдържащ изричното им волеизявление за наличие на съгласие официализирания
договор да не породи действие, а и евентуално и за наличието на съгласие с него
да се прикрие друг тип правоотношения, които са валидни между страните. В
случая такъв документ не е съставен. Напротив, последователността от
обективираните в писмени документи волеизявления на Й. Б. – подписване на
пълномощно към Д. И. В. за разпорежане с недвижим имот, предварителен договор за прехвърляне на
недвижим имот, декларация за ясно разбиране на значението от подписването на
горните два документа, разписка за получената от продабата на 1/3 ид.част от
имота сума, за които от заключението по проведената Съдебно-графологична
експертиза се установи, че изхожат от подписалото ги лице, съдът прави
единственият оБ.н извод, а именно, че желанието на Й. Б. и на Д.В. встъпвайки в
правните сделки обективирани в нот.акт № 69/215г. е било именно те да ги
обвържат с правните си последици. Нещо повече, възмездността на престацията
касателно разпореждането с 2/3 ид.части от имота се изразява във вече
положените за прехвърлителката грижи и издръжка до момента на сключване на
сделката, което е несъвместимо с твърдения за безвъзмездния й характер
/дарение/ в полза на ответницата, поради което очевидно страните не са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от договор за дарение в какъвто смисъл
са твърденията на ответниците за вида на прикритото съглашение.
Съобразно изложените по-горе мотиви съдът
приема, че и договорът за продажба и договорът за прехвърляне на собственост
срещу положени грижи и издръжка са действително съглашения, поради което
предявените в евентуалност искове за признаването им за нищожни на основание
чл.17, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на сделката на
разпореждане с 2/3 ид.части от процесния имот е предявен в условията на
евентуалност от ищците и иск с правно основание чл.26, ал.2, т.4 от ЗЗД за
нищожност на същата поради начална липса на основание /съобразно уточненията
направени в първото по делото съдебно заседание на 03.11.2017г./. В тази връзка
твърденията на ищците са, че ответницата Д.В. изначално е знаела, че договорът
няма да бъде изпълняван поради влошеното здравословно състояние на Й. Б. и
предизвестеният летален край.
Алеаторният характер се
свързва именно с елемента на шанс /„alea”- риск, хазарт/, тъй като
към момента на сключване на договора не е известен интересът на страните от
неговото сключване, а и липсва възможност този интерес да бъде преценен, защото
той зависи от едно бъдещо събитие или обстоятелство, което не е под контрола на
никоя от страните /здравословното състояние и смъртта на прехвърлителя/. Установената
трайна съдебна практика приема, че когато за двете договарящи се страни или за
едната от тях е известно отсъствието на шанс за изпълнение на алеаторния
договор /например сигурно знание за настъпваща скорошна смърт на
прехвърлителя/, то това води до неговата нищожност поради липса на основание.
От друга страна, допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро
да умре, не е равнозначно на знание за скорошна и сигурна смърт и не изключва
характерния елемент на шанс. Затова именно лошото здравословно състояние и
напредналата възраст на прехвърлителя с оглед на което е и нуждата от полагане
на грижи и издръжка представляват основанието за сключване на такъв договор.
В настоящият случай
обаче договорът за прехвърляне на 2/3 ид.части от имота е за вече положените от
Д.В. грижи и издръжка на Й. Б. в периода от м.08.2014г. до 03.12.2015г. Правната
природа на договорът е възмезден комутативен, а не алеаторен и едностранен, при
който грижите и издръжката са предоставени в миналото, а единствено дължимата насрещна
престация при сключването му е прехвърлянето на собствеността. За разлика от
класическият вариант на договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, в този случай няма елемент на шанс, доколкото и двете
страни са изначално наясно с правата и задълженията си и техния обем. При
подробно запознаване с текста на договора обективиран в нот.акт № 67/2015г. се установява, че прехвърлянето на 2/3 ид.части от имота в полза на Д.В. не
е обвързано с полагането на грижи и предоставяне на издръжка занапред в полза
на Й. Б.. Това задължение за ответницата е предвидено като насрещно целящо
обезпечаване на правото й да ползва съвместно с прехвърлителката 2/3 ид.части
от имота, доколкото последната си е запазила правото на ползване на целият
процесен имот /т.7 от договора/ и следователно неизпълнението му би имало за
последица загуба на правото да се ползва имота заедно с прехвърлителката
занапред, но не и загуба на правото на собственост. Следователно към момента на
изповядване на сделката за 2/3 ид.части от имота обективирана в нот.акт №
67/2015г. за страните е било налице основание за сключването му и то е
изпълнение на дължимата престация по
договора – прехвърлянето на собствеността срещу вече предоставени в
миналото грижи и издръжка. Изложеното обуславя извод за неоснователност на
предявения иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим
имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7 поради начална липса на основание.
По отношение на предявените в
евентуалност искове с правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договора
за продажба на 1/3 ид.част от имота и на договора за прехвърляне на собственост
на 2/3 ид.части от имота срещу положени грижи и
издръжка поради това, че към момента на сключването му праводателката Й.
Б. не е могла да разбира и ръководи действията си, съдът намира следното:
Според
разпоредба на чл.31, ал.1 от ЗЗД договор, сключен от дееспособно
лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията
си, е унищожаем, а съгласно ал.2 от същата норма, унищожението на такъв договор
не може да се иска, след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било
поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор. Налице е фактически състав на
сключване на сделка при опорочаване на волята на една от договарящите страни,
поради това, че макар формално да е била дееспособна, не е могла да разбира
свойството и значението на действията си и да ги ръководи.
Искането страната по сделката да е била поставена
под запрещение има значение, когато искът за оспорване на договора се предявява
от наследниците след смъртта на увредения, и то само ако неспособността да се
разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или
слабоумие. Ако неспособността да се разбират или ръководят действията се е
дължала на друга причина: въздействие на упойващи вещества, интоксикация,
състояния, съпътствани от продължителна силна болка и други подобни, не е
необходимо да е искано запрещение, защото дори да е искано запрещение в поД.н
случай, искът би бил отхвърлен като неоснователен. В настоящия случай ищците не твърдят спрямо тяхната майка Й. Б. да са били
налице предпоставките за поставянето й под запрещение, нито пък да са
предприемали такава процедура пред съд. Обсттоятелствата, на които се основава
искът по чл.31 от ЗЗД са, че през последните месеци от живота си и
непосредствено преди сключване на сделките наследодателката на ищците е била в много тежко състояние предизвикано от
последен стадий на онкологиочно заболяване, по повод на което е приемала силни
медикаменти, който са и пречили да разбира свойството и значението на
постъпките си без това да е предизвикано от душевна болест или слабоумие.
Безспорно се установи, че същата е страдала от онкологично и сърдечно съдови
заболявания, както и белодробна тромбоемболия във връзка с които в периода от
2009г. до смъртта й е провеждано лечение – медикаментозно, хирургично,
болнично. Релевантна за изхода от спора обаче е преценката дали тези
заболявания или провежданото във връзка с тях
лечение по същество е довело до състояние на Й. Б., което да се е
отразило върху способността и да взема разумни решения в свой интерес. От
съвкупният анализ на всички събрани по делото писмении гласни доказателства и
заключението на Съдебно-медицинската експертиза се установява, че към момента
на сключване на сделката – м.12.2015г. Й. Б. е била в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си, да свързва с тях типичните им правни
последици и да формира воля. До смъртта си Й. Б. е била в съзнание,
осъществявала е разумен словесен контакт /св.Палазов, св.Б., св.Гроздев, св.В./
и е извършвала действия пред нотариус /подписване на пълнономощно, декларация,
разписка/ без това да породи съмнения в дееспособността й, заявявала е воля за
намеренията си да прехвърли собствеността си по отношение на процесното жилище
в полза на ответницата, от чиято подкрепа била доволна. Не се установи от
представената медицинска документация и от заключението на вещото лице по СМЕ –
Х.Д. заболяванията на Й. Б. да са били
свързани с отпадане изцяло или дори засягане на функциите на мозъка, нито да са
водили до психични отклонения. Не се събраха доказателства наследодателката на
ищците да е злоупотребявала с алкохол или психоактивни вещества, нито пък да е
употребявала лекарства и медикаменти, които да са водили до загуба – трайна или
временна на ориентация във времето и пространството, разсъдък или да са
нарушвали нормалното протичане на мисловните процеси и тези по
волеобразуването. Доколкото установяването на горните обстоятелства е било
изцяло в тежест на ищците и с оглед недоказаността им, съдът намира, че
предявените в евентуалност искове по чл.31 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Кумулативно с вече разгледаните искове – главни и евентуални за нищожност и
унищожаемост на сделките обективирани в нот.акт №
67/2015г. ищците са предявили и искове по чл.34 от ЗЗД за връщане
на онова, което страната по нищожния или унищожаемият договоор е получила.
Основателността на иска за реституция на престациите по недействителния договор
предпоставя уважен иск по чл.26-33 от ЗЗД, което в случая не е налице.
Следователно и исковете по чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответницата да върне на ищците като наследици на Й. Б.
собствеността на 1/3 ид.част и 2/3 ид.части от процесния имот, с които се е
разпоредила приживе се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В условията на евентуалност от изхода на исковете за недействителност на
сделките са предявени и искове за развалянето им по чл.87, ал.3 от ЗЗД – в
частта досежно продажбата на 1/3 ид.част от имота – поради неплащане на
договорената продажба цена от 20 000 лева от страна на ответницата –
купувач, а по отношение на прехвърлянето на 2/3 ид.части от имота – поради
неизпълнение на задължението на ответницата – приобретател да предоставя грижи
и издръжка на Й. Б. както в периода от м.08.2014г. до 03.12.2015г., така и след
това – до смъртта й.
По отношение развалянето на договора за продажба на 1/3 ид.част от имота,
съдът намира искът за неоснователен. Със сключването на договора на
04.12.2015г. страните са се договорили продавачът да прехвърли собствеността на
посочената ид.част от имота срещу задължението на купувача да заплати по
банкова сметка ***0 лева в 1 месечен срок от сключване на договора. По делото
са представени доказателства за изпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена от ответницата чрез банков превод по сметка на Й. Б. от
04.12.2015г. На 14.12.2015г. последната е издала разписка с нотариална заверка
на подписа й, в която декларира, че е получила лично от своя пълномощник Д. И. В.
изтеглената по нейно нареждане от банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД сума от
22 000 лева. Не се събраха доказателства, които да установят неистинност
на удостоверените в разписката обстоятелства, а досежно възраженията на ищците,
че предадената на наследодателката им сума не е могла да бъде открита в дома й
към момента на смъртта, нито пък да бъде разходвана с оглед скоро настъпилата
смърт са ирелевантни за преценката надлежното изпълнение на отвеницата на
задължението й за заплащане на продажбата цена.
По отношение искът за разваляне на сделката касателно прехвърлянето на 2/3
ид.части от имота в полза на ответницата, съдът изхожда от изрично очертаната в
договора воля на страните, а именно, че Й. Б. прехвърля в полза на ответницата
посочените ид.части от собствения си имот срещу положените за нея грижи и
предоставената издръжка в периода от м.08.2014г. до 03.12.2015г. не и за бъдещи
такива. В тази част, както вече бе посочено, договорът има възмезден характер,
по който съдоговорителят дължащ грижите и издръжката вече е престирал в полза
на кредитора преди сключване на самият договор. Приемането на вида, обема и
качеството на предоставените в полза на прехвърлителя грижи и издръжка е
извършено от него с фактът на сключване на договора. По тази причина нито той,
нито неговите наследници са легитимирани да търсят изпълнение, респективно обезщетение
поради неточно изпълнение или разваляне на договора поради неизпълнението му. В
този смисъл решение № 327/25.02.2015г. по гр.д. №
1205/2014г. по описа на ВКС, IV г.о. Дори да се приеме противното, а именно, че
ищците в качеството им на наследници могат да оспорват факта на предоставяните
от ответницата в полза на наследодателката им грижи и издръжка, то в този
смисъл възраженията им се явяват неоснователни, с оглед ангажираните по делото
доказателства. Не се спори между страните, че ответниата Д.В. е живеела в едно
домакинство с Й. Б. считано от лятото на 2014г. От ангажираните гласни
доказателства /св.Попова, св.Б./ се установи, че същата се е грижила за
домакинството, приготвяла е храна, кафе на гостите на Б., жилището е било чисто
и поддържано, така както и личната хигиена на прехвърлителката. Установи се, че
ответницата е придружавала Й. Б. по време на излизанията й на разходки, за
пазаруване, при посещенията и престоят й в болници – след м.11.2015г., а когато
поради трудовата си ангажираност е била в невъзможност лично да стори това е
осигурявала това да се върши от нейната баба – Д. И. В. или от съседката Б..
Именно ответницата и нейната баба са били придружителите на Й. Б. по време на
престоят й в болницата през м.12.2015г., те са били и хората, които са се
грижили за нея в последните й дни и които са огранизирали погребението й. За
това, че Й. Б. се е нуждаела от грижи във връзка със здравословното й състояние
свидетелстват в показанията си св.П. – /през зимните месеци на 2015г. при среща
с брата на Й., той й споделил, че сестричката му е много болна/, св.Б. /...през
2015г. Й. вече не можеше да се занимава с домакинството и да прави нещо вкъщи;
Откакто Д. беше при Й. не се сещам да
съм виждала Й. да върши домакински неща; Може би година преди да почине Й. се
беше залежала/, св.Г. / „Отидохме в апартамента, защото жената беше трудно
подвижна“;...“попитах Й. кой чисти в дома й? Й. каза, че всичко прави Д.; Тя ми
обясни, че момичето Д. я гледало“/. Съдът поставя цитираните свидетелски
показания в основата на правните си изводи като произходящи от свидетели с преки
и непосредствени впечатления от състоянието на Й. Б. и полаганите за нея грижи в
релевантния период – от лятото на 2014г. до смъртта й, като едновременно с това
и такива на незаинтересовани от изхода на спора лица. Съвкупният им анализ
налага извод за изпълнение на задълженията на приобретателя по договор за
издръжка и гледане, поради което предявеният иск за развалянето му на основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да бъде оставен без уважение.
Без уважение, поради тяхната обусловеност от изхода
по предявените исковете за разваляне, следва да бъдат оставени и искове по
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответницата да върне на ищците в качеството им на наследници
на Й. Б. полученото по евентуално развалените сделки.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се
следват на ответницата Д.В. в размер на
6972,10 лева, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
техния вид и размер. На основание чл.78, ал.3 от ГПК и поради липса на
основание за солидарна отговорност между тях всички ищци, те следва да понесат
по равно сторените от ответника разноски, като съответно Н.Б., Х.Б. и Т.Б.
заплатят на Д.Г.В. сума от по 2324,03 лева.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.Б., ЕГН **********
с адрес: ***, Х.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и Т.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** против Д.Г.В., ЕГН ********** с адрес: гр.Х., кв.Д.6, вх.Б, ет.4, ап.10 активно субективно и обективно кумулативно и в
условията на евентуалност съединени искове както следва:
* Иск за
прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ
1/3 ид.ч. от апартамент № **, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *, обективиран в нот. акт № 69,
том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192
на НК, с район на действие ВРС, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и
предявените в евентуалност от него
* иск за прогласяване нищожността на договор за
продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *, обективиран в нот. акт № 69,
том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192
на НК, с район на действие ВРС, като абсолютно симулативен, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД;
* иск за прогласяване нищожността на договор за
продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *, обективиран в нот. акт № 69,
том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192
на НК, с район на действие ВРС, като привиден, прикриващ договор за дарение на
имота, на основание чл.26, ал.2,
предл.5, вр.17, ал.1 от ЗЗД;
* иск за разкрИ.е привидността на сключения между
страните договор за продажба на недвижим
имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № **, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861,
дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на
действие ВРС, като прикриващ договор за дарение на имота, поради което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор, на
основание чл.17, ал.1 от ЗЗД;
* иск за унищожаване на договор за продажба на
недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ,
рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с
район на действие ВРС, тъй като към момента на сключването му праводателката Й.
Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията си, на основание чл.31 от ЗЗД;
* Иск за осъждане ответницата да върне 1/3 ид.ч. от
апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *,
предмет на договор за договор за продажба, обективиран в нот. акт № 69, том
ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на
НК, с район на действие ВРС прогласен за нищожен или унищожен, на основание чл.34 от ЗЗД;
* Иск за разваляне на договор за продажба на
недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет.*, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ,
рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с
район на действие ВРС, поради неплащане на цената в размер на 20 000 лева
от страна на приобретателката Д.Г.В., на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и кумулативно съединеният с него
* Иск за осъждане ответницата да върне имот,
представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”,
бл. 31, вх. В, ет. 7, получен по разваления договор за продажба, обективиран в
нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С.,
с рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД;
* Иск за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот,
представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет. 7 срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. №
3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на
действие ВРС, поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и предявените в евентуалност
от него
* иск за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет.* срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие
ВРС, поради начална липса на основание, на
основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;
* иск за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. * срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие
ВРС, като абсолютно симулативен, на
основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД;
* иск за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 31, вх. В, ет.7 срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие
ВРС, като привиден, прикриващ договор за дарение на имота, на основание чл.26, ал.2, предл.5, вр.чл.17, ал.1 от ЗЗД;
* иск за разкрИ.е привидността на сключения между
страните договор за прехвърляне на
недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет.* срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на
нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, като прикриващ договор за дарение на имота, поради което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор, на
основание чл.17, ал.1 от ЗЗД;
* иск за унищожаване на договор за прехвърляне на
недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет.* срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г. на
нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, тъй като към момента на сключването му
праводателката Й. Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията, на основание чл.31 от ЗЗД;
* Иск за осъждане ответницата да върне 2/3 ид.ч. от
апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет. *,
предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело №
405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС
прогласен за нищожен или унищожен, на
основание чл.34 от ЗЗД;
* Иск за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Ч.”, бл. **, вх. *, ет.* срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на
нотариус Д.С., с рег. № 192 на НК, с район на действие ВРС, поради неизпълнение
от страна на приобретателката на поетите задължения да издържа и гледа
праводателката, както за минал период от м. август 2014г. до 03.12.2015г., така
и за в бъдеще, на основание чл.87, ал.3
от ЗЗД и кумулативно съединеният с него
* Иск за осъждане ответницата да върне имот,
представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”,
бл. **, вх. *, ет. *, получен по разваления договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том
ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на нотариус Д.С., с рег. № 192 на
НК, с район на действие ВРС, на
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД;
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.В., ЕГН ********** с адрес: гр.Х., кв.*.*, вх.*,
ет.*, ап.**сумата от 2324,03 /две хиляди триста двадесет и четири и 0,03/
лева – сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Х.А.Б.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Г.В., ЕГН ********** с адрес: гр.Х., кв.*.*, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 2324,03
/две хиляди триста двадесет и четири
и 0,03/ лева – сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.А.Б.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Г.В., ЕГН ********** с адрес: гр.Х., кв.*.*, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 2324,03
/две хиляди триста двадесет и четири
и 0,03/ лева – сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: