Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2205
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Т.с.” ЕООД срещу отказ № 20190531172635/ 14.10.2019 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партида
на дружеството в търговския регистър юридическото лице „У.Ф.Х.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Жалбоподателят
счита, че за него не възниква задължение да заяви за вписване като действителен
собственик на което и да е физическо лице, тъй като няма такова, което да
притежава пряко или косвено 25 % от капитала на „Т.с.” ЕООД. Твърди, че
капитала на дружеството се притежава косвено от друго юридическо лице, което е
„У.Ф.Х.” АД и в което дружество също липсва физическо лице, което да притежава 25
% или повече от капитала му. Ето защо и доколкото все пак за жалбоподателя е
възникнало задължението да заяви за вписване действителен собственик, той
счита, че това може да бъде изпълнено само по един начин – като за действителен
собственик бъде заявено за вписване юридическото лице „У.Ф.Х.” АД.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания
в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата
на „Т.с.” ЕООД на юридическото лице „У.Ф.Х.” АД за действителен собственик по чл.
63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в
закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на
вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се
доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват
на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква
за учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от
същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи
подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от
тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно
физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че
обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по което е
постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския
регистър.
При тълкуване на нормите на чл.
61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР
на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието
действителен собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде
единствено и само физическо лице, което отговаря на предвидените в закона
условия. Видът на правния субект, който може да бъде действителен собственик по
смисъла на този закон и с оглед преследваната от него цел, е посочен изрично
във всяка една от цитираните норми – във всяка от тях е записано, че това е
физическо лице. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР
на ЗМИП, в която е регламентирано какъв по вид субект се заявява като
действителен собственик тогава, когато липсва физическо лице, което да има
качеството на такъв при прилагане на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е посочено,
че това отново е само физическо лице, което изпълнява длъжността на висш
ръководен служител. Така направеният извод следва и при съобразяване на това
какви данни относно лицата, които са действителни собственици, е предвидено да
бъдат вписани в съответния регистър съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Това са гражданство,
единен граждански номер и дата на раждане на действителния собственик. Тези
данни представляват индивидуализиращи такива само за една категория правни
субекти и това са физическите лица. Следователно като действителен собственик
на едно търговско дружество, което е учредено на територията на Република
България, може да бъде вписано само физическо лице, но не и което и да било
юридическо лице. В тази насока е и практиката на
Софийски апелативен съд – Решение № 2231/ 11.10.2019 г., постановено по т.д. №
4597/ 2019 г. по описа на САС, ТО, 11 състав. След като едно юридическо лице не
може да бъде действителен собственик по смисъла на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, то
тогава, когато е заявено в търговския регистър вписването като действителен
собственик на такъв вид правен субект, длъжностното лице трябва да постанови
отказ, тъй като заявените за вписване обстоятелство не съответства на закона –
на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП.
При съобразяване на
обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския регистър, с
подаденото от „Т.с.” ЕООД заявление и които са декларирани в декларацията,
съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане
на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно производство се иска като
действителен собственик на търговското дружество „Т.с.” ЕООД да бъде вписано
едно юридическо лице - „У.Ф.Х.” АД, а не което и да е физическо лице, каквото е
изискването на ЗМИП. Това означава, че заявеното за вписване обстоятелство
противоречи на императивните правни норми на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, което е основание за длъжностното лице по
регистрация да постанови отказ да извърши исканото вписване, както е направено
в случая. Трябва да се посочи, че това противоречие не може да се отстрани по
реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно чрез даване на указания от
длъжностното лице по регистрация за посочване на физическо лице, което да бъде
вписано като действителен собственик. В тази разпоредба е предвидено
задължение за длъжностното лице по регистрацията да извърши проверка за редовност
на заявлението, с което е сезиран, като в нея са уредени и изрично случаите,
при които то може да даде указания на заявителя и срок за отстраняване на констатираната
нередовност и това са само два: първият е когато към заявлението за вписване,
заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел
не са приложени всички документи, които се изискват по закон, и вторият е когато
не е платена дължимата държавна такса. Във всички останали случаи на
нередовност на заявлението, както и когато се иска вписване на обстоятелство,
което не съответства на императивни законови изисквания, както е в настоящия
случай, длъжностното лице по регистрация не може да дава указания за
отстраняване на тези несъответствия, а те представляват основание за
постановяване на отказ по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ.
По изложените съображения жалбата
срещу отказ № 20190531172635/ 14.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Т.с.” ЕООД срещу отказ № 20190531172635/ 14.10.2019 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партида
на дружеството в търговския регистър юридическото лице „У.Ф.Х.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: