Р Е
Ш Е Н И Е
№ 18
гр.Д.
31.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и втори януари 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №771 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от А.С.
*** срещу решение №974/27.09.2019 г. по гр.д.№2493/2019 г. на Районен съд-гр.Д.
в частта,с която е изменен размерът на издръжката,която въззивникът
следва да заплаща на детето Р.А.С. със съгласието на неговата майка М.Й.М.,***,като
същата е увеличена от 150 лв месечно на 250
лв
месечно,считано от датата на исковата молба-11.07.2019 г.,заедно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска,до настъпване на законови причини за
нейното изменение или прекратяване,и въззивникът е
осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 144 лв.Въззивникът намира атакуваното решение за незаконосъобразно
и необосновано в посочената част.Сочи,че в мотивите му липсвали ясни и
конкретни обстоятелства за наличие на трайна и съществена промяна в нуждите на
детето или във възможностите на бащата.Правилно било установено,че
претендиращият издръжка не е доказал промяна в здравословно състояние и
образователни нужди,като липсвали дори доказателства дали въобще е
ученик.Въпреки това издръжката била увеличена почти двойно.Съдът се позовал
единствено на статистически данни от НСИ,които обаче не обосновавали такова
двойно увеличение на издръжката при положение,че линията на бедност за 2018
г.,когато бил определен предишният размер на издръжката,била с 27 лв по-ниска от тази за 2019 г.Неправилно били изчислени и
месечните средства,с които разполагали реално детето и неговата майка.Не било
отчетено,че доходите на майката са се увеличили двойно,а тези на бащата не били
променени.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане
на сторените от въззивника разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият
Р.А.С. със съгласието на своята майка М.Й.М. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част.Оспорва наведените от въззивника
доводи,за които сочи,че са опровергани от събраните по делото
доказателства.Претендира сторените в настоящото производство разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен
съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315
ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е обявено на
27.09.2019 г.,а жалбата е подадена на 04.**.2019 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 11.**.2019 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна по делото с правен интерес от атакуване на първоинстанционното
решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и
разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения
допустим иск.По същество е правилно в атакуваната част и следва да бъде
потвърдено,като съображенията за този извод са следните:
Предмет на гр.д.№2493/2019 г. на ДРС е
предявен от Р.А.С. със съгласието на неговата майка М.Й.М.,***,срещу А.С. ***
иск на основание чл.150 от СК за увеличаване на присъдената в полза на непълнолетния
ищец месечна издръжка от 150 лв на 300 лв.Районният
съд с атакуваното решение е уважил иска частично,като е постановил увеличение
на месечната издръжка от 150 лв на 250 лв,респ. го е отхвърлил за горницата на исканото увеличение
от 250 лв до 300 лв.Присъдил е в полза на ответника
по делото А.С. разноски в размер на **0 лв адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска,респ. е осъдил ответника
С. да заплати по сметка на ДРС държавна такса върху увеличената издръжка в
размер на 144 лв.
Първоинстанционното решение се обжалва от ответника по делото А.С.С. в частта,с която искът е частично уважен.В отхвърлителната му част решението не е атакувано и е влязло
в сила.
С влязло в сила на 04.06.2018 г. решение
№544/04.06.2018 г. по гр.д.№6/2018 г. на ДРС /на листи 7-9 от делото на ДРС/ бракът
между съпрузите М.Й.М. и А.С.С. е прекратен с развод
по взаимно съгласие,като упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака непълнолетно дете Р.А.С. е предоставено на майката М.М.,а бащата А.С. се задължава да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 150 лв,считано от 02.01.2018 г.
От началната дата на издръжката в полза
на детето Р. /02.01.2018 г./ до датата на предявяване на иска за увеличение на
издръжката /11.07.2019 г./ е изминал период от една година и шест месеца,през
който размерът на издръжката не е променян.През посочения период от време е
настъпило изменение на нуждите на издържания най-малко поради нарастналата му възраст.Следва да се отчете и известно
поскъпване на живота в страната,обуславящо необходимостта от повече средства за
закупуване на храна,облекло,осигуряване на отопление,осветление и пр.,налагащо
нуждата от повече парични средства за издръжката на детето.Ноторно
известно е постоянното и ежегодно поскъпване на горивата и ел.енергията,което
неминуемо се отразява и на цените на останалите стоки и услуги.Както бе
посочено,увеличената нужда на издържания се определя и от нарастналата
възраст на детето,което към началната дата на присъждане на първоначалната
издръжка е на * години,а към датата на предявяване на настоящия иск е вече на
почти ** години.Известен е бурният растеж на организма през пубертета,което
обуславя непрекъснато нарастване за кратък период от време на нуждите му от
храна и облекло.Възрастта предполага и нужда от повече средства за задоволяване
на духовни потребности,както и на специфични за нея потребности във връзка с
изявата на личността в кръга от връстници.Налице е
следователно трайно съществено изменение на нуждите на издържания,което е
достатъчно основание за изменение/увеличение/ размера на дължимата месечна
издръжка.
Размерът на дължимата издръжка се
определя според потребностите на издържания и на база податните
възможности на дължащия издръжка,като се вземат предвид и податните
възможности на родителя,при когото детето живее,който също поема част от
паричната издръжка за детето.
Детето Р.А.С. е към настоящия момент на **
години и 4 месеца.В ученическа възраст е и се нуждае от средства за закупуване
на учебници и учебни пособия /вкл. компютър,таблет и
пр. за улесняване на обучението му и за обогатяване на общата му култура,доколкото
горните вещи вече не са лукс,а традиционна част от живота на всеки съвременен човек/.Според
служебна бележка №УМ 51-93/17.**.2019 г. /на лист 18 от делото на ДОС/ детето е
ученик през учебната 2019/2020 г. в ** клас в ***-гр.Д..Няма доказателства за
здравословни проблеми на детето,които да изискват по-значими разходи за
лечение.Разпитаната по делото свидетелка П. С. твърди,че Р. претърпял спешна операция
през ноември 2018 г. заради апендицит,който факт не е
оспорен от насрещната страна,но не се твърди от ищеца и липсват доказателства
след операцията да са възникнали някакви усложнения,изискващи продължително
лечение.Според свидетелката детето имало проблем с корема и сливиците,като
често боледувало от ангина.Горните твърдения обаче не са подкрепени от
депозирана по делото медицинска документация,поради което съдът приема,че
детето не боледува повече от обичайното за възрастта му.
Според отразеното в социалния доклад на
ДСП-Д. /на лист 31 от делото на ДОС/ майката М.Й.М. е по професия *** и работи
като сезонен работник през летния сезон в курортни комплекси.През месец
декември 2019 г. същата е получила обезщетение за безработица от НОИ в размер
на 302,82 лв.Когато е заета по трудово правоотношение,доходите й не са особено
високи.Така според удостоверение изх.№2/08.07.2019 г.,издадено от *** /на лист **
от делото на ДРС/,същата е работила като „***“ през периода 01.07.2018
г.-30.06.2019 г. и през юли,август и септември 2018 г. брутното й
възнаграждение възлиза на 247-272 лв месечно,т.е. под
размера на минималната работна заплата.През периода октомври 2018 г.-юни 2019
г. е получавала средномесечно брутно възнаграждение в
размер на около 560 лв /варира между 527 лв и 595 лв/,т.е. в рамките на
минималната за страната работна заплата.Според свидетелката П. С. след юни 2019
г. М. работила като *** със заплата от 570 лв
месечно,т.е. също в рамките на минималната за страната.Същата няма задължения
за издръжка към други свои ненавършили пълнолетие деца,но горният минимален
доход очевидно е крайно недостатъчен за издръжката на майката М.М. и на детето Р..Няма доказателства по делото майката да
притежава недвижими имоти и движимо имущество на значителна стойност,от които
би могла да реализира допълнителни доходи.Живее с детето в жилище-собственост
на родителите й в едно домакинство с последните /в тази насока социалният
доклад на ДСП-Д./.Недоброто финансово състояние на майката се удостоверява и от
показанията на свидетелката П. С.,без родство,но близка приятелка на М.,имаща
впечатления за бита на майката и детето.Последната споделя,че майката и детето
водят труден живот-М. нямала пари дори да си закупи бельо и дрехи,често вземала
пари в заем от свидетелката.Предвид недоброто финансово състояние на майката и
това,че същата полага ежедневните непосредствени грижи за детето Р.,бащата
следва да поеме по-голям дял в сравнение с майката в паричната му издръжка.
Бащата А.С.С.
не е зает по трудово правоотношение,като същият декларира,че работи като *** на
свободна практика с месечен доход от около 580 лв.Същият няма задължение за
издръжка към други свои деца.Твърдението му,подкрепено от показанията на
свидетеля Н. В.,че майка му,с която живее в едно домакинство,е болна от *** и
той участва в издръжката й,е ирелевантно за
спора,защото задължението на ответника за издръжка към непълнолетното му дете е
от първи ред и с приоритет пред задължението му към неговата майка според разпоредбата
на чл.141 от СК.Бащата не притежава жилище-живее в дома на майка си.Според
данни от ТД на НАП Варна-офис Д. /на лист 37 от делото на ДРС/ същият притежава
два леки автомобила,за единия от които твърди,че използва за осъществяване на ***,а
другият не бил в движение.За негодността на втория автомобил не са депозирани
доказателства,поради което съдът приема,че и от неговата експлоатация бащата
може да реализира допълнителни доходи.Съвсем обяснимо С. не сочи да реализира
свой месечен доход над размера на минималната за страната работна заплата.Касае
се за негово твърдение,което не може нито да бъде опровергано,нито кредитирано
като достоверно поради липсата на писмени доказателства за доходите му.Според
цитираната справка от НАП същият не е подавал годишни данъчни декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ.Дори и да не бе декларирал горния доход,съдът пак щеше да
приеме,че предвид възрастта му и липсата на твърдения за здравословни проблеми
същият е работоспособен и може да реализира месечни доходи поне в размер на
минималната за страната работна заплата.
Както бе посочено,бащата има потенциал
обаче да реализира допълнителни доходи от експлоатацията на двата си
автомобила.Твърди се от ищцовата страна,че същият има
в действителност по-голям месечен доход,тъй като *** в състав „***“ и получава
на всяко участие /***/ по 80-**0 лв.За горното свидетелства П. С.,която лично
видяла С. да ***.По нейна информация същият следвало да взема между **0 лв и 200 лв на участие,като
участията му според нея варирали между едно и три месечно.Ответникът С. отрича
верността на горните показания,но същевременно признава,че средното му
образование е ***;че *** в гр.Д. с профил „***“.Владеенето *** като *** ***.Ответникът
признава и свое участие като *** на благотворителен концерт в гр.Варна на
22.11.2019 г. заедно с ансамбъл „***“,на който бил един от
съоснователите.Последното му изявление влиза в колизия с твърдението му,че
понастоящем не се занимава с музика.Доколкото показанията на свидетелката С.са
неособено убедителни и почиват на предположения по въпроса колко участия има
ответникът в месеца и какви суми получава за тях,съдът не приема за доказано
въз основа на тях,че същият реализира със сигурност допълнителни доходи от ***
в размер от 100-200 лв до 300-600 лв
месечно при средно от едно до три участия.Факт е обаче,че бащата има сочените ***,като
същият не отрича участието си в горния фолклорен състав,което е индиция за възможността да положи усилия и да реализира
допълнителни доходи от такава дейност.Освен това недостоверно звучи твърдението,че
посоченият състав има само благотворителни изяви.Предвид горното съдът
намира,че С. е в състояние да реализира много по-високи месечни доходи от
декларираните от него в рамките на минималната работна заплата,поради което
следва да задели по-голяма сума за паричната издръжка на детето си.
Детето Р.,на ** години,се нуждае с оглед
осигуряване на нормалното му съществуване от около 400 лв
месечно за издръжката му предвид линията на бедност,определена с ПМС
№170/17.08.2018 г.,обн.ДВ,бр.70/24.08.2018 г.,в
размер на 348 лв за 2019 г. и с ПМС №275/01.11.2019
г.,обн.ДВ,бр.87/05.11.2019 г.,в размер на 363 лв за 2020 г.,като бащата следва да поеме по-голям дял от
250 лв,а разликата от 150 лв
да се допълва от доходите на майката и семейните помощи за детето,които са в
размер на 40 лв месечно според отразеното в доклада
на ДСП-Д. и в удостоверението на лист 39 от делото на ДРС,издадено от същата Дирекция.До
размер от 250 лв искът за изменяване
размера на дължимата в полза на Р. издръжка е основателен и подлежи на
уважаване.
Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част на постановеното увеличение на месечната издръжка за детето
Р. от 150 лв на 250 лв.Решението на ДРС следва да
бъде потвърдено и в частта,с която А.С. е осъден да заплати на основание чл.78
ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.2 от ГПК по сметка на ДРС държавна такса
върху увеличения размер издръжка в размер на 144 лв.Следователно с оглед изхода
от спора на ответника С. не следва да се присъждат допълнително разноски за
първата инстанция /освен вече присъдените 100 лв адвокатско възнаграждение за
отхвърлената част от иска за горницата от 250 лв до 300 лв/,тъй като искът не
подлежи на допълнително отхвърляне в обжалваната част за разликата от 150 лв до 250 лв.
Във въззивното
производство разноски са претендирани от двете страни.Право
на такива предвид изхода от спора-оставяне без уважение на въззивната
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната част,с която искът е частично уважен-има въззиваемият
и ищец по делото Р.А.С..Следва да му се присъдят за настоящата инстанция
разноски в размер на 300 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено от страната съгласно договор за правна защита и
съдействие,приложен към отговора на въззивната жалба
/на лист 17 от делото на ДОС/.Въззивникът /ответник
по делото/ А.С.С. няма право на разноски и такива не
следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №974/27.09.2019 г.
по гр.д.№2493/2019 г. на Д.кия районен съд в частта,с
която е изменен размерът на издръжката,която А.С.С.
с ЕГН ********** *** следва да заплаща на детето Р.А.С. с ЕГН ********** със
съгласието на неговата майка М.Й.М. с ЕГН **********,***,като същата е
увеличена от 150 лв месечно на 250
лв /двеста и петдесет лева/ месечно,считано от датата на исковата
молба-11.07.2019 г.,заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,до
настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване,и А.С.С. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати по сметка на Д.кия районен съд държавна такса в размер на 144 лв.
В останалата част решението на ДРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.С.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.С. с ЕГН ********** със съгласието на
неговата майка М.Й.М. с ЕГН **********,***,сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв
/триста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.