Определение по дело №670/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1093
Дата: 8 юни 2018 г. (в сила от 5 юли 2018 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20182100500670
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер V - 1093                                            08.06.2018 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                       пети граждански въззивен състав

На:                осми юни                                                            две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                                             ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                     

като разгледа докладваното от  съдията Елеонора Кралева

частно гражданско дело №  670  по описа за  2018  година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.262, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от П.К.Н. ***, със съдебен адрес гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 44, офис 6  – чрез адв.Петър Николов, против Разпореждане от 27.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1621/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което въззивната му жалба против постановеното по същото дело решение № 41/11.01.2018 г. е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, поради неотстраняване на нередовности по жалбата, а именно непредставяне на документ за платена държавна такса.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че в срока за представяне на документ за платена държавна такса е подал молба за освобождаването му от такава за въззивно обжалване, но същата не е била уважена от съда, вследствие на което е депозирал молба за изменение на иска и е внесъл пълния размер на държавната такса от 60 лв. Според жалбоподателя, към момента на представяне на документа за платената такса срокът за отстраняване на нередовностите не е бил изтекъл, поради което моли обжалваното разпореждане да бъде отменено от въззивния съд.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Презента“ ЕООД, не се взема становище по частната жалба.

 

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Настоящата частна жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира депозираната частна жалба за неоснователна, по следните съображения:

С решение № 41/11.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 1621/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е осъдил „Презента“ ЕООД да заплати на П.К.Н. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от публикацията от 13.03.2012 г. в интернет страницата на дружеството www.burgasinfo.com “Биячите от “Джубокс“ остават в ареста“ неимуществени вреди – преживян душевен дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от горната дата до окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 20 000 лв. претенцията е отхвърлена, като неоснователна. Съобщението за изготвеното решение е връчено на ищеца на 12.01.2018 г. – чрез майка му Елена Низамова и на 22.01.2018 г. – чрез процесуалния му представител адв.Николов.

Против решението на БРС е депозирана от П.Н. въззивна жалба вх.№ 3856/26.01.2018 г., подадена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Николов.

С разпореждане от 26.01.2018 г. районният съд е оставил въззивната жалба на Н. без движение с указание в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на БОС дължимата държавна такса в размер на 2 % върху обжалвания интерес и да представи доказателства за това, като жалбоподателят изрично е предупреден за последиците при неизпълнение – връщане на въззивната жалба. Съобщението с дадените указания е връчено на жалбоподателя на 07.02.2018 г. чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Н..

В срока за отстраняване на нередовностите по въззивната жалба е постъпила молба вх.№ 6311/12.02.2018 г., подадена от жалбоподателя П.Н., с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, с която същият е поискал от районния съд да бъде освободен от заплащането на държавна такса за обжалване на решение № 41/11.01.2018 г. по гр.д.№ 1621/2017 г. по описа на БРС, тъй като не разполага с финансова възможност да я заплати. С определение № 1104/13.02.2018 г. по гр.д.№ 1621/2017 г. по описа на БРС, съдът е отхвърлил молбата на П.Н. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса за обжалване на постановеното по делото решение в отхвърлителната му част. Жалбоподателят е уведомен за така постановеното определение със съобщение, връчено на 14.02.2018 г., като по делото липсват данни същото да е било обжалвано от него, липсват и подобни твърдения, поради което следва да се приеме, че отказа на съда да уважи молбата по чл.83, ал.2 ГПК е влязъл в сила на 22.02.2018 г.

С обжалваното понастоящем разпореждане № 4117/27.02.2018 г. районният съд е констатирал, че дадения едноседмичен срок за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите по въззивната жалба е изтекъл на 26.02.2018 г., съобразявайки проведеното производство във връзка с молбата на Н. за освобождаването му от държавна такса за обжалването, като в този срок жалбоподателят не е представил доказателство за внесена държавна такса по сметка на БОС, поради което е постановил връщане на въззивната му жалба против решението по делото в отхвърлителната част.

След постановяване на обжалваното разпореждане, П.Н. е депозирал в районния съд уточняваща молба вх.№ 9517/07.03.2018 г., с която е уточнил въззивната си жалба в смисъл, че обжалваемият от него интерес е в размер на 3000 лв., представляващи разликата над присъденото му обезщетение от 2000 лв. до сумата от 5000 лв. Към молбата е представил и квитанция за заплатена по сметка на БОС държавна такса от 60 лв. върху посочения обжалваем интерес.

 

При горните факти и с оглед изложените в частната жалба оплаквания, Бургаския окръжен съд намира същата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба за правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбите на чл.261, т.4 и чл.262, ал.1 и ал.2, т.1 ГПК, към въззивната жалба следва да се приложи документ за внесена такса, а при липса на такъв съдът е длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да приведе жалбата си в съответствие с посочените изисквания, като при неотстраняване в срок на допуснатите нередовности – да върне жалбата.

В конкретния случай, районният съд е процедирал съобразно посочените норми, като с разпореждане от 8.02.2017 г., е оставил без движение въззивната жалба на П.Н. и му е дал указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 2 % върху обжалвания интерес по сметка на БОС в едноседмичен срок от съобщението, за което същият е уведомен на 07.02.2018 г. Действително, в срока за отстраняване на нередовностите е депозирана от жалбоподателя молба за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса за обжалването, но същата е оставена без уважение от БРС с определение № 1104/13.02.2018 г., което не е било обжалвано от Н. и съответно е влязло в сила на 22.02.2018 г., поради което същият е следвало да изпълни дадените му от съда указания в срок. Тук следва да се отбележи, че за разлика от молбата по чл.95 ГПК за допускане на правна помощ, молбата за освобождаване от такси и разноски по производството не прекъсва срока за обжалване, нито прекъсва срока за отстраняване на нередовности, като последният може да бъде единствено продължаван или възстановяван при условията на чл.63 и чл.64 ГПК ( в този смисъл – Определение № 109/07.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 610/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Предвид това, въззивният съд намира, че срокът за отстраняване на нередовностите – непредставяне на документ за внесена по сметка на БОС държавна такса е изтекъл на 26.02.2018 г., както правилно е констатирал и районния съд. А с оглед липсата на представен такъв документ в този срок, жалбата подлежи на връщане, както правилно е процедирал БРС.

В тази връзка, въззивният съд не споделя оплакването в частната жалба, че срокът не е изтекъл, тъй като е била заплатена държавната такса, съобразно уточнението на въззивната жалба. Следва да се отбележи, че уточняващата молба е била подадена от жалбоподателя едва на 07.03.2018 г., когато едноседмичният срок по чл.262, ал.1 ГПК вече е бил изтекъл, поради което не може да бъде взета предвид от съда.

Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че в случая са били налице предпоставките по чл.262, ал.2, т.1 ГПК и като е върнал въззивната жалба, поради неотстраняване на указаните нередовности районният съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане Разпореждане от 27.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1621/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което въззивната жалба на п.К.Н. против постановеното по същото дело решение № 41/11.01.2018 г. е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, поради неотстраняване на нередовности по жалбата, а именно непредставяне на документ за платена държавна такса за обжалването.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.