РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ М.
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова въззивно гр. дело № 4222 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
С Решение № 20270481 от 07.12.2020г., постановено
по гр. д. № 55102/2019г. по описа на СРС, 149 състав, изменено с Решение № 20048838
от 22.02.2021г. в частта за разноските е
заместено съгласието на основание чл. 76, т. 9 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал. 2 СК на М.Х.М.,
ЕГН ********** за пътувания на детето Й.М.М., ЕГН ********** извън територията
на Република България в страни от Европейския съюз, държавите –членки на
Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна
Македония, Конфедерация Швейцария, придружавана от майката или от упълномощено
от нея лице за срок до навършване на 18 годишна възраст на детето без
ограничения на броя на пътуванията и за време общо не повече от три месеца в
годината, които пътувания не съвпадат с определения режим а лични контакти на
бащата с детето. С посоченото решение съдът замества съгласието на основание
чл. 45 ЗБЛД вр. с чл. 217а, ал. 2 СК на М.Х.М., ЕГН ********** за издаване на
паспорт по ЗБЛД на Й.М.М., ЕГН **********. Съдът е осъдил ответника да заплати
на М.С.М., ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляващи разноски за
назначаване на особен представител.
Първоинстанционото решение се обжалва
изцяло, като необосновано и неправилно, поради допуснати съществени нарушения
на материалния закон и съдопроизводствените правила от ответника в първоинстанционното
производство М.Х.М., действащ чрез особения си представите адв. Н.Д.Р. от САК.Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения за отхвърляне на иска. Двете
основни съображения за противопоставяне срещу пътуването в чужбина са наличието
на световна пандемия, като при пътуване в чужбина детето би било изложено на
по-голям риск от заразяване и опасност от оставане в чужбина, поради което би
се затруднил или осуетил режимът на лични отношения на бащата с детето. Въззивникът
поддържа и твърденията си направени пред първоинстанционият съд с правно
основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, и иска от въззивния
съд да отмени пръвоинстанционото решение. С въззивната жалба няма направени
доказателствени искания. Претендира сторените по водене на делото разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба
е постъпил такъв въззиваемата страна М.С.М., действаща чрез адв. Н.А.А. от САК.
С него се оспорва въззивната жалба като неоснователна, излагат се подробни
съображения и се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
въззивният съд потвърди обжалваното решение. Въззиваемата счита, че с
първоинстанционото решение е защитен и отчетен в пълна степен интереса детето Й.М.М.,
като се акцентира на обстоятелството, че заместващото съгласие за пътуване е
необходимо за организирано пътуване с образователна цел. Счита, че първоинстанционното решение с което
е дадено заместващо съгласие на бащата за пътуване на децата в чужбина е
правилно и съобразено с установената практика. Претендира направените разноски
пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява, предствлява се от особения
представител адв. Р., който поддържа въззивната жалба и иска отмяна на
атакуваното решение.
Въззиваемата страна, също редовно
призована, се представлява от упълномощената адв. Н.А.А. от САК, която излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и иска обжалваното решение да
бъде потвърдено от въззивния съд.
Въз основа на събраните по делото
доказателства Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от
представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
5797/18.10.2004 г., съставен при Столична община, Район "Подуене" се
установява, че страните по спора М.С.М. и М.Х.М. са родители на детето Й.М. Ч.,
ЕГН **********. Страните са в брак, сключен на 08.05.2004г. В началото на 2014г. ответникът напуснал
семейното жилище без обяснения и без да
остави координати за контакт с него. Ищцата е правила опит да то издири но
безрезултатно. От тогава не е търсил детето.
Непълнолетната Й.М.М. е ученичка във
ФЕГ „А.Д.Л.“ гр. София. През летните ваканции от учебното заведение се
организират езикови ваканцции с пътуване в чужбина. Поради липса на бащата, който да даде съгласие за пътуване в
чужбина през първите две ваканции, организирани от училището. Ишцата, която се
грижи за детето е заплатила необходимата такса за пътуването. Уговорила среща с
ответника в нотариална кантора, за да завери декларация-съгласие за пътуване в чужбина, но същият не се явил. Поради
липсата на съгласието на бащата учебното пътуване на детето Й.се осуетило.
От изготвения социален доклад и от
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетел - св. В.Ф.Г., безспорно установено е, че съществува
силно изразена емоционална привързаност между детето и майката. Последната
прави всичко възможно да осигури подходяща семейно и социална среда на детето.
То от своя страна е силно разочаровано, че не може да пътува заедно със
съучениците си на организирани учебни пътувания в чужбина. По наблюдения на
социалния работник майката има усет към емоционалните потребности на детето,
като прави всичко възможно за неговото
психо-емоционално развитие. В същото време бащата с неоказване на съдействието
за изготвяне на социалния доклад е показал явно незачитане на интересите на
детето. Според заключението на социалните работници, които вземат предвид и
изразеното силно желание на детето да пътува със своите връстници в интерес на
детето е да пътува в чужбина на организираните
от учебното заведение пътувания с
учебна цел.
Софийски градски съд в настоящия
въззивен състав, като взе предвид становището на страните по въззивната жалба и
отговора на същата, правните им доводи, изложени в съдебно заседание и
събраните доказателствата пред въззивния съд, както и доказателствата приложени
по гр.д. № 55102/2019 г. на СРС, 149-ти съдебен състав, в тяхната съвкупност и
по отделно и съобрази с изискванията на закона, приема за установено от правна
страна следното:
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, извърши проверка по
допустимостта на въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 от ГПК при съответното
прилагане на чл. 262 от ГПК.
Въззивната жалба е допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна която има правен интерес да обжалва решението в
предвидения в чл. 259 от ГПК преклузивен двуседмичен
срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Преценена по същество, жалбата е неоснователна
Оспорваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо .
Предмет на съдебен контрол пред
настоящата въззивна инстанция е първоинстанционното решение относно предявените
искове чл. 127А от СК, от майката на непълнолетно дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 127А ал.1 от СК, въпросите свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това
се решават по общо съгласие на родителите. Съгласно разпоредбата на чл. 127 А ал.2 от СК, когато родителите не
постигнат такова съгласие, спорът между тях се решава от районния съд.
Безспорно е, че липсва нарочна декларация
(съгласие) от ответника детето да пътува с ищцата в чужбина, както и за
издаване на съответните документи за такова пътуване. От твърденията и на майката
се установява, че проект на декларация съгласие е бил подготвен за подпис от ответника,
но той не се явил на уговорената среща при нотариус. Видно от петитума на
исковата молба ищцата е конкретизирала дестинациите, до които иска да ѝ
бъде разрешено да извежда детето (страните от Европейския съюз, Турция,
Швейцария, Сърбия и Македония), както и периода (през неучебно време) и целта
(учебни пътувания, организирани от училището, в което посещава,) а дали
пътуванията са в интерес на детето е преценка, която съдът следва да направи по
същество. Действително, в отговора на исковата молба ответникът е изразил
изрично несъгласие да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина. Предвид
изложеното до момента, настоящият състав намира, че са налице разногласия между
родителите по въпроса за пътуванията на детето в чужбина, които от своя страна
обуславят правен интерес от разглеждане на искане по реда на чл. 127 а, ал. 2 СК.
С така предявения иск майката иска от
съда да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника за
снабдяване на детето с документи за
самоличност-паспорт, както и да замести съгласието на ответника за пътуване на
детето Й.. извън територията на Република България по време на организирани от
училище пътувания с учебна цел.
По делото е безспорно установено, че страните
са родители на детето Й.. Понастоящем то живее само с майка си, а бащата е
напуснал семейното жилище и се е дезинтересирал от семейството си. Въпреки опитите на майката да осъществи
контакт, бащата не се явява на
уговорените срещи, за да даде необходимото съгласие детето да пътува в чужбина.
По повод на направените възражения от
страна на процесуалния представител на бащата и съмнения, че с оглед актуалната
пандемична обстановка едно пътуване в чужбина би застрашило здравето на детето,
съдът намира същото за неоснователно. Актуалният режим на напускане на страната
е съобразен с пандемичната обстановка, с ограниченията за пътуване в различните
дестинации и се следи от компетентните в страната органи и едно пътуване в
чужбина не би застрашило повече здравето на детето, отколкото престоя му в
страната. Неоснователно е и второто съображение на ответника, че с напускане на
страната се увеличава рискът детето да остане в чужбина и по този начин да е
може да се вижда с баща си. От събраните
по делото доказателства и от доклада на социалните служители се
установява, че от 2014г. бащата се е дезинтересирал от детето и едва ли пътуване в чужбина с
учебна цел би попречило на режима на лични отношения на бащата с детето, ако
той имаше желание да осъществява такива.
Изхождайки от интересите на детето
настоящата въззивна инстанция приема, че правилно Софийски районен съд е
заместил съгласието на бащата М.Х.М. за издаване на необходимите документи за
пътуване на детето по реда на ЗБЛД, и за пътуване на детето Й., извън
територията на Република България в страни от Европейския съюз, държавите
–членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република
Северна Македония, Конфедерация Швейцария, придружавана от майката или от
упълномощено от нея лице за срок до навършване на 18 годишна възраст на детето.
Освен това, имайки предвид и
указаното в т.1 от ТР№ 1/07.2017 г., на ОСГК на ВКС, че "съдът може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в
определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто
кръг е определяем". Така дадено заместващото съгласие е в интерес на детето,
защото то ще може да участва в организираните с учебна цел пътувания от
учебното заведение, в което се обучава. С постановяване на решението за
заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт и за пътуване на детето с неговата
майка или с упълномощено от нея лице ще бъдат защитени по най-добър начин
правата и интересите на детето, както и правото му на личен и семеен живот и
правото му на свободно движение извън пределите на Република България.
По тези съображения настоящата
въззивна инстанция счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно, а въззивната жалба оставена без уважение като
неоснователна
По отношение на разноските.
По този изпод на спора право на
разноски има само въззиваемата страна. Но поради обстоятелството, че се касае
за спорна съдебна администрация по реда на чл. 127А ал.2 от СК, всяка от страните
следва да понесе разноските си по делото така както ги е направила. В същото
време с цел гарантиране процесуалните права на ответника на същия е назначен
особен представител. В изпълнение на указания на съда въззиваемата страна е
внесла депозит в размер на 200 лв., като същият е изплатен на особения
представител. Поради изложеното сторените разноски от въззиваемата страна
следва да бъдат възложени на въззивника в настоящото производство, като същият
бъде осъден да заплати сумата от 200 лв. заплатено възнаграждение за особен
представител на въззивника.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20270481 от
07.12.2020г., постановено по гр. д. № 55102/2019г. по описа на СРС, 149 състав,
изменено с Решение № 20048838 от 22.02.2021г.
ОСЪЖДА М.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.С.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 лв. сторени разноски
за особен представител.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.