О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Габрово, 30.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен
състав, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди и деветнадесета,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
ГЕНЖОВА
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВЧНД
№ 88 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
С протоколно определение от
05.08.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 725/2019 г. по
описа на Районен съд – Габрово, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.
248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като по т. 3 е приел, че на фазата на досъдебното
производство и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени и
отстраними нарушения на процесуалните правила, които нарушават правата на
обвиняемата Н.Д.А.. Първоинстанционният съд, след като е отчел, че обвинението
е за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, във вр. с ал 1, б. „б”,
предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, бланкетната диспозиция на което е
обвързана с нарушения по чл. 20, ал. 2, чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, е акцентирал на обстоятелството, че както в обстоятелствената, така и
в заключителната част на обвинителния акт не са посочени действия или бездействия
от страна на обвиняемата, чрез които същата да не се е съобразила с което и да
е от изброените в чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП задължения при управление
на МПС. Приел, че по този начин, още при последното привличане на обвиняемата,
е допуснато отстранимо съществено нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК, което е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора от фазата на разследването по ДП. Първоинстанционният
съд е установил и противоречие между обстоятелствената и заключителната част на
обвинителния акт при посочване на трите имена на пострадалото лице.
Срещу определението на първоинстанционния съд е
постъпил протест от прокурор при РП - Габрово. В протеста се сочи, че в случая,
дори и да има нарушение на процесуалните правила, същото не е съществено, тъй
като в обстоятелствената част подробно е описано в какво се изразява
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Посочва се, че след като съдът счита, че
определени предложения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не са нарушени, то следва
подсъдимата да бъде оправдана в тази част на обвинението, а не делото да се
връща на прокурора. Позовава се на съдебна практика, чрез посочване на съдебни
актове на РС – Габрово и ОС – Габрово. По отношение на констатираното от съда
противоречие в имената на пострадалото лице, прокурорът счита, че е следвало да
се приложи процедурата по чл. 248а, ал. 1 от НПК, а не делото да се връща във
фазата на досъдебното производство. Моли се за отмяна на атакуваното
определение, като незаконосъобразно и необосновано.
Габровският окръжен съд, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК определението във връзка с депозирания частен протест и съобрази изложените в него съображения, намира за установено следното:
Протестът е депозиран в законоустановения срок и е
допустим. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
Производството по НОХД № 725/2019 г. по описа на
Районен съд – Габрово е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против Н.Д.А.
*** по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”,
предл. второ, във вр. с ал. 1, б. „б”, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, за това, че на 05.10.2015 г., около 15.50 часа, в гр. Габрово, на бул.
„Могильов”, в близост до спирката пред „Тера Мол Габрово”, при управление на
МПС – лек автомобил, нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2, чл. 119,
ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила на В.К.П.от
гр. Габрово описаната в ОА средна телесна повреда, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка „М8.2” и регулирана с пътен
светофар с подаден светлинен сигнал със зелен цвят. В заключителната част на
обвинителния акт буквално е пренесено цялото съдържание на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Настоящият въззивен състав намира за правилни и
законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за това, че внесеният
обвинителен акт не отговаря на всички изисквания по чл. 246 от НПК, тъй като в
него, във връзка с нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, не са посочени действия или бездействия на
обвиняемата (подсъдимата в съдебното производство), чрез които същата при
избиране на скоростта си на движение не се е съобразила с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението или с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. Доколкото неяснотата е възникнала още
при привличането на обвиняемата, следва да се приема за правилен извода на
районния съд, че следва да се извърши ново привличане.
Неоснователно е твърдението в протеста, че в
обстоятелствената част подробно било описано в какво се изразява нарушението по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Въззивният съд, както и първоинстанционният, приема, че
в обстоятелствената част на обвинителния акт в съответствие с минималния
стандарт за съответствие с чл. 246 от НПК, е налице описание на нарушенията на
правилата за движение по чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Както в
обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт, обаче,
липсва каквото и да е фактическо обвинение, което да може да се обвърже с
посочената за нарушена норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Несъмнено е, че това
съставлява отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249,
ал. 4, т. 1, предл. 1 от НПК, тъй като препятства възможността на привлеченото
към наказателна отговорност лице да научи за какво престъпление се обвинява,
съответно да организира защитата си съобразно това фактическо и правно
обвинение. В допълнение към съображенията на районния съд по този пункт,
въззивният съд си позволява да посочи, че в така внесения обвинителен акт, във
връзка с нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, освен че липсва фактическо
обвинение, очевидно не се прави разграничение между нормативно уредените
хипотези по чл. 20, ал. 2, изр. първо и изр. второ, защото чл. 20, ал. 2, изр.
1 от ЗДвП урежда случаи, при които обстоятелствата от изброените са известни на
водача на ППС при потегляне или предварително са му станали известни по време
на движението, докато чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП въвежда хипотеза, при която
опасността за движението не е предвидима и възниква внезапно в процеса на
управление на ППС.
Неясно за въззивния съд е какви правни съображения
извлича прокурорът на база посочените в протеста съдебни актове по други,
разгледани от Районен съд – Габрово дела по обвинения за престъпления с правни
квалификации, подобни на тази по настоящото производство. Цитираните присъди и
решения са актове по съществото на делата. В случая предмет на частното
производство е въпросът за допуснати в досъдебната фаза отстраними съществени
процесуални нарушения, а не въпросите по чл. 301 от НПК. Некоректно в протеста
се посочва, че след като съдът счита, че определени предложения по ал. 2 на чл.
20 от ЗДвП не са нарушени, то следва подсъдимата да бъде оправдана в тази част
на обвинението, а не делото да се връща на прокурора. Първо, никъде в
обжалваното определение първоинстанционният съд не е излагал становище по
съществото на делото, а и няма право да го прави на този стадий от
производството. Второ, задължение на прокурора е да формулира точно и ясно
обвинението в ОА, включително чрез изчерпателно посочване на фактите, които
обосновават възприетата от него правна квалификация на деянието, а едва с акта
по същество съдът дължи произнасяне по това обвинение.
Прекратяването на съдебното производство и връщането
на делото на прокурора заради констатираното нарушение по чл. 249, ал. 4, т. 1,
предл. 1 от НПК предполага изправяне на обвинителния акт и относно
противоречието в имената на пострадалото от деянието лице.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение,
с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора
заради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 2,
във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.08.2019 г. по НОХД № 725/2019
г. по описа на Районен съд – Габрово, с което, на основание чл. 248, ал. 6, във
вр. с ал. 5, т. 1, във вр. с чл. 249, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура –
Габрово.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.