Р
Е Ш Е Н И Е № 80
гр. Сливница, 15.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 316 по
описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „С..“ ООД, чрез процесуалния му представител- адв. А. Т., срещу „С....“ ЕООД, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗС за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично притезание
в общ размер на 16973,14 лв., от които сумата в размер на 13403,47 лв.,
представляваща сбора от главниците за закупено дизелово гориво, за които са
издадени шестнадесет броя фактури: 1) фактура № ********** от 08.04.2015 г. за
сумата в размер на 796,91 лв., с размер на неизплатен остатък от 629,84лв.; 2)
фактура № ********** от 18.04.2015 г. за сумата в размер на 944,95 лв.; 3) фактура №
********** от 24.04.2015 г. за сумата в размер на 745,53 лв., с размер на
неизплатен остатък от 680,60 лв.; 4) фактура № ********** от 11.05.2015 г. за
сумата в размер на 889,68 лв.; 5) фактура № ********** от 14.05.2015 г. за
сумата в размер на 1117,97 лв.; 6) фактура № ********** от 16.05.2015 г. за
сумата в размер на 869,20 лв.; 7) фактура № ********** от 26.05.2015 г. за
сумата в размер на 724,87 лв.; 8) фактура № ********** от 19.06.2015 г. за
сумата в размер на 876,12 лв.; 9) фактура № ********** от 26.07.2015 г. за
сумата в размер на 756,04 лв.; 10) фактура № ********** от 29.07.2015 г. за
сумата в размер на 1433,75 лв.; 11) фактура № ********** от 03.08.2015 г. за
сумата в размер на 1130,00 лв.; 12) фактура № ********** от 05.08.2015 г. за
сумата в размер на 960,58 лв.; 13) фактура № ********** от 07.08.2015 г. за
сумата в размер на 712,84 лв.; 14) фактура № ********** от 25.08.2015 г. за
сумата в размер на 816,11 лв.; 15) фактура № ********** от 14.09.2015 г. за
сумата в размер на 97,00 лв. и 16) фактура № ********** от 22.10.2015 г. за
сумата в размер на 763,92 лв., с падеж датата на издаването им, и сумата в
размер на 3569,67 лв., представляваща сбора от обезщетенията за забавено
изпълнение на паричните задължения по фактурите, считано от 29.04.2015 г. по
първата фактура и падежите на всяка следваща до 08.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда- 16.02.2018 г., до окончателното погасяване на задължението, което
вземане е било удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 83/20.02.2018 г. по ч.гр.д. № 132/2018 г. по описа на РС- гр. С.
В исковата
молба и уточнителната молба
се твърди, че въз основа
на шестнадесет неформални договора за търговска продажба,
подробно индивидуализирани
в уточнителната молба, ответникът
е закупил от ищеца дизелово гориво, за което
са били издадени
и съответните счетоводни документи, като частично плащане е било извършено само по първата
фактура с № ********** от
08.04.2015 г., по която е останал дължим остатък в размер на 629,84 лв., а също и по третата фактура № ********** от
24.04.2015 г., по
която е останал незаплатен остатък в размер на 680,60 лв. По останалите посочени
в исковата молба фактури плащане не било извършено,
поради което се претендира и заплащане на обезщетение
за забавено изпълнение на паричното
задължение считано от 29.04.2015 г. по първата фактура и падежите на всяка
следваща до 08.02.2018 г., доколкото стоките са били
предадени при издаване на фактурите.
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на 20.08.2018 г.), който по арг. от чл. 61, ал. 2 ГПК (която
разпоредба е отменена, но която е действала
към момента на получаване преписа
от исковата молба) изтича на
03.10.2018 г., ответникът „С....“
ЕООД не е подало отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
РС- гр. Сливница, III състав, е бил сезиран с тридесет и два кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Установява се от приложеното
ч.гр.д. № 132/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, че същото е образувано по
депозирано пред РС- гр. Сливница заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК
вх. № 550/16.02.2018 г., подадено от „С..“
ООД. Съдът е
уважил в цялост депозираното заявление, като на 20.02.2018 г. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК
№ 83 в полза на „С..“ ООД срещу „С....“ ЕООД за сумата в размер на 13403,47 лв.- главница по
незаплатени суми за закупено дизелово гориво по 16 фактури и сумата в размер на
3569,67 лв.- лихва за забава (мораторна лихва), за периода от 29.04.2015 г. до
08.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1093,46 лв.- разноски по делото.
Заповедта по чл. 410 ГПК
е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- чрез залепване на
уведомление, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е
указал на заявителя, че може в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск
за установяване на вземането. В указания срок са постъпили доказателства за
предявяване на иск за установяване на вземането- молба вх. № 1640/28.05.2018 г.
по описа на РС- гр. Сливница.
В представените по делото 16 бр. фактури са
обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за
търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил
възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените
подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС – общо
за сумата от 13608,47 лв. Представените по делото първични счетоводни документи
не са подписани от представител на ответното дружество и в този смисъл сами по
себе си те не притежават материална доказателствена сила за удостоверените в
тях правнорелевантни обстоятелства. Но фактът, че между страните са възникнали
облигационни отношения по петнадесет
договора за търговска продажба на стоки, описани в процесните фактури (с изключение
на договора, описан във фактура с № **********
от 14.09.2015 г. за сумата в размер на 97,00
лева с ДДС), които стоки на обща стойност 13511,47 лв., ищецът е доставил на ответника, се установява
от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ, извършила
проверка в счетоводството на двете търговски дружества. От заключението на
вещото лице се установява, че при проверка в счетоводните документи на
ответника „С....” ЕООД (към 11.06.2019 г.), от процесиите 16 бр. фактури, 15
бр. са осчетоводени по кредита на сметка 401 (Доставчици) със съответната сума.
Данъчните основи по фактурите са отнесени по дебита на сметка 302 (Материали),
а ДДС е отнесен по дебита на сметка 4531 (Начислен данък върху покупките). Не е
осчетоводена Фактура № ********** от 14.09.2015 г. на стойност 97,00 лв. Сметка
401 (Доставчици) се кредитира с възникналите задължения по доставките или при
ползване на услуги, включително и с начисления данък върху добавената стойност.
В зависимост от вида на доставения актив или ползваната услуга се дебатират
различни сметки. В конкретния случай тази операция е направена за 15 от
фактурите, като с дебитирането на сметка 302 са заприходени доставените материали (горива, смазочни
материали и др.), т.е. от процесиите 16 бр. фактури, 15 бр. са редовно
осчетоводени, с изключение на Фактура № ********** от 14.09.2015 г. на стойност
97,00 лв., която не е осчетоводена при ответника. Установява се, че при
проверка в счетоводните документи на ищеца „С..” ООД (към 29.05.2019 г.), процесиите
фактури са осчетоводени по дебита на сметка 411 (Клиенти). Данъчните основи по
фактурите са отнесени по кредита на сметка 702 (Приходи от продажби на стоки),
а ДДС е отнесен по кредита на сметка 4532 (Начислен данък върху продажбите), с
оглед което всичките 16 гр. фактури са били редовно осчетоводени при ищеца.
Установява се още, че при извършена справка в ТД на НАП - София, офис София
област (на 31.05.2019 г.), процесиите 16 бр. фактури са представени в Справки -
декларациите по ЗДДС и дневниците за продажбите на ищцовото
дружество, което се е установило и от представените на вещото лице дневници за
продажбите в счетоводството му. Същевременно при извършената справка в ТД на
НАП - София, офис София област, вещо лице е установило, че от процесиите 16 бр.
фактури, са представени 15 бр. фактури в Справки - декларациите по ЗДДС и
дневниците за покупките на ответника, като не е отразена Фактура №********** от
14.09.2015г. на стойност 97,00 лв. с ДДС, която не е и осчетоводена при
ответника. За посочените 15 бр. от процесиите 16 бр. фактури в Справки -
декларации по ДДС и дневника за покупки, вещото лице е установило, че е
възникнало и е упражнено правото на данъчен кредит, с изключение на Фактура №
********** от 14.09.2015 г. на стойност 97,00 лв., за която не е възникнало и
не е упражнено правото на данъчен кредит.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице
доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено предоставената
му документация и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящата съдебна инстанция приема, че, след като
процесните петнадесет фактури (с изключение на една от описаните в исковата
молба шестнадесет фактури, а именно фактура с № ********** от 14.09.2015 г. за сумата
в размер на 97,00 лева с
ДДС), независимо дали носят или не подпис на упълномощено за това лице, са
постъпили при ответника, той не само не се е противопоставил на обективираните в тях облагаеми доставки (търговски
продажби) веднага след тяхното узнаване, но и тези първични счетоводни документи
са били надлежно осчетоводени, като и за обективираните
в тях облагаеми доставки е упражнено правото на данъчен кредит. В този
смисъл, като е осчетоводил процесните фактури, в които са обективирани всички
съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена, ответникът
е признал, че са сключени процесните двадесет договора за търговска продажба,
по които в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет
на тези продажбени правоотношения – арг. чл. 182,
изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски
книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между
търговци за установяване на търговски сделки.
С оглед на горното съдът намира, че между страните са
възникнали облигационни отношения по договори за търговска продажба на стоки,
описани в процесните петнадесет фактури на обща стойност 13608,47 лв., като
ищецът признава, че по първата фактура с № ********** от 08.04.2015 г. за
сумата в размер на 769,91 лв. с ДДС и по третата фактура № ********** от
24.04.2015 г. за сумата в размер на 745,53 лв., е постъпило частично плащане,
като са останали незаплатени остатъци в размер съответно на 629,84 лв. и в
размер на 680,60 лв.
Обстоятелството, че възникналите от процесните
договори за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на
пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този
правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която
предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка,
за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. До приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд ответникът не ангажира
доказателства за извършено плащане по процесните петнадесет броя фактури, като
ищецът е признал, че по първата фактура с № ********** от 08.04.2015 г. за
сумата в размер на 769,91 лв. с ДДС и по третата фактура № ********** от
24.04.2015 г. за сумата в размер на 745,53 лв., е постъпило частично плащане,
като са останали незаплатени остатъци в размер съответно на 629,84 лв. и в
размер на 680,60 лв. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че установителните
искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
носител на парично притезание в общ размер на 13306,47 лв., представляващо
сбора от дължимите суми по осчетоводените при ответника петнадесет фактури,
следва да бъдат уважени.
Не се установява обаче възникването на облигационно
правоотношение по един от твърдените от ищеца договори за търговска продажба,
чиито съществени елементи са обективирани във фактура № ********** от 14.09.2015 г., издадена
за сумата в размер на 97,00
лева с ДДС. В този смисъл, макар и процесната фактура да е била
осчетоводена в счетоводството на дружеството ищец, не може да се приеме, че по
отношение на същата е приложима разпоредбата на чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55,
ал. 1 ТЗ, тъй като се касае до първичен счетоводен документ- частен
свидетелстващ документ, издаден от страната, който обективира
изгодни за нея правни последици, който следва да се преценява по реда на чл.
180 ГПК и от който се установява единствено, че е издаден от дружество ищец.
Фактурата не носи подписа на представител на ответника, поради което съдът
намира, че по делото не беше установено при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца, че между страните е възникнало облигационното
отношение, чиито съществени елементи са обективирани в процесната фактура,
респ. искът в тази му част подлежи на отхвърляне.
Правното действие на сключените договори попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са
възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения
за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите
стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява
консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и
заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са
в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Съгласно чл. 327,
ал. 3 ТЗ относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила по
глава двадесет и първа и по-конкретно разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ,
съгласно която, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва
да бъде изпълнено в 14-дневен срок, считано от получаване на фактурата или
друга покана за плащане. Когато обаче денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата за
плащане са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да
тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Тълкувайки второто изречение
на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, се стига до извод, че правилото по чл. 327, ал. 1 ТЗ, че
цената се дължи при получаване на стоката намира приложение и в случаите когато
не може да се установи датата на получаване на фактурата или поканата за
плащане. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за
заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за
предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
При предаването на процесните вещи по фактура №
********** от 08.04.2015 г.; фактура № ********** от 18.04.2015 г.; фактура № ********** от 24.04.2015 г.; фактура №
********** от 11.05.2015 г.; фактура № ********** от 14.05.2015 г.; фактура №
********** от 16.05.2015 г.; фактура № ********** от 26.05.2015 г.; фактура №
********** от 19.06.2015 г.; фактура № ********** от 26.07.2015 г.; фактура №
********** от 29.07.2015 г.; фактура № ********** от 03.08.2015 г.; фактура №
********** от 05.08.2015 г.; фактура № ********** от 07.08.2015 г.; фактура №
********** от 25.08.2015 г. фактура № ********** от 22.10.2015 г. (с
осчетоводяването на процесните фактури с посочен момент на данъчното събитие, а
именно – посочените във фактурите дати, ответникът е признал, че стоките,
предмет на процесните договори за търговска продажба, са му предадени)
продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договорите
за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила
концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били
индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е било
прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договорите,
правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало
изискуемо, доколкото в настоящия случай не може да се установи денят на
получаване на фактурите, но денят на издаването им следва да се третира и като
ден, на който стоките са били предоставени, доколкото фактурите са били
осчетоводени и при ответника, а в същите била посочена и датата на плащане,
която съвпада с датата на издаването им и която, при липса на доказателства за
друго, следва да се третира като дата на предаване на стоките. Следва да се
отбележи, че датата на издаване на фактурата обичайно следва датата на
предаване на стоките, но доколкото такива фактически твърдения не са въведени,
а и с оглед диспозитивното начало, съдът намира, че задължението на ответника
за заплащане на продажната цена е възникнало в момента на издаване на
фактурата, респ. същият не е изпълнил точно задължението си в темпорално
отношение, и обезщетението за забавено изпълнение следва да бъде присъдено от
посочената от ищеца дата, а именно датата, следваща дата на издаване на
процесните фактури, респ. от 29.04.2015 г. по първата фактура, доколкото такава
се явява претенцията на ищеца. По отношение на размера на обезщетенията съдът
съобрази разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД както и основния лихвен процент,
определен от БНБ за процесния период, в който смисъл бяха изчислени и дължимите
обезщетения за забавено изпълнение на паричните задължения. Съобразявайки
изложеното, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни за част от
претендираното вземане, а именно: по фактура № ********** от 08.04.2015 г., по
която се претендира законна лихва за периода от 29.04.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 178,27 лв., искът е основателен за сумата в
размер на 178,03 лв.; по фактура № ********** от 18.04.2015 г., по която се
претендира законна лихва за периода от 19.04.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер
на 270,09 лв., искът е
основателен за сумата в размер на 269,74 лв.; по фактура №
********** от 24.04.2015 г., по която се претендира законна лихва за периода от
25.04.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 193,40 лв., искът е основателен за сумата в размер на 193,15
лв.; по фактура № ********** от 11.05.2015 г., по която се
претендира законна лихва за периода от 12.05.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер
на 248,61 лв., искът е
основателен за сумата в размер на 248,26 лв.; по фактура № ********** от
14.05.2015 г., по която се претендира законна лихва за периода от 15.05.2015 г.
до 08.02.2018 г. в размер на 311,46 лв., искът
е основателен за сумата в размер на 311,04 лв.; по фактура № ********** от 16.05.2015 г., по
която се претендира законна лихва за периода от 17.05.2015 г. до 08.02.2018 г.
в размер на 241,68 лв., искът е
основателен за сумата в размер на 241,36 лв.; по фактура №
********** от 26.05.2015 г., по която се претендира законна лихва за периода от
27.05.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 199,52 лв., искът е основателен за сумата в размер на 199,24
лв.; по фактура № ********** от 19.06.2015 г., по която се
претендира законна лихва за периода от 20.06.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер
на 235,32 лв., искът е
основателен за сумата в размер на 234,99 лв.; по фактура №
********** от 26.07.2015 г., по която се претендира законна лихва за периода от
27.07.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 195,28 лв., искът е основателен за сумата в размер на 194,99
лв.; по фактура № ********** от 29.07.2015 г., по която се
претендира законна лихва за периода от 30.07.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер
на 369,13 лв., искът е
основателен за сумата в размер на 368,59 лв.; по фактура №
********** от 03.08.2015 г., по която се претендира законна лихва за периода от
04.08.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 289,36 лв., искът е основателен за сумата в размер на 288,93
лв.; по фактура № ********** от 05.08.2015 г., по която се
претендира законна лихва за периода от 06.08.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер
на 245,44 лв., искът е
основателен за сумата в размер на 245,09 лв.; по фактура №
********** от 07.08.2015 г., по която се претендира законна лихва за периода от
08.08.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 181,74
лв., искът е основателен за
сумата в размер на 181,46 лв.; по фактура № ********** от
25.08.2015 г., по която се претендира законна лихва за периода от 26.08.2015 г.
до 08.02.2018 г. в размер на 208,07 лв., искът
е основателен за сумата в размер на 203,67 лв. и по фактура №
********** от 22.10.2015 г., по която се претендира законна лихва за периода от
23.10.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 178,60 лв., искът е основателен за сумата в размер на 178,31 лв.
Доколкото по делото не се установи дължимостта на главното задължение,
претендирано от ищеца по фактура № ********** от
14.09.2015 г. за сумата в размер на 97,00 лв., акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение за периода от
15.09.2015 г. до 08.02.2018 г. в размер на 23,70 лв., също подлежи на отхвърляне. Съобразявайки
изложеното, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат
уважени за сумата в размер на 3536,85 лв., като бъдат отхвърлени за горницата
над тази сума до 3569,67 лв.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 2538,36
лв., от общо сторените разноски в размер на 2557,89 лв. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 1085,10
лв., от общо сторените разноски в размер на 1093,46 лв.
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на „С....“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
С., общ. С., обл. . ул. „П. Е.” № ., офис ., че „С..” ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. Д. Б., общ. Д. Б., обл. С., ул. „Т.“ № ., е носител на паричното притезание в размер на 13306,47 лв., представляващо сбора
от цената по петнадесет договора за търговска продажба, обективирани в следните
данъчни фактури: 1) фактура № ********** от 08.04.2015 г. за сумата в размер на
796,91 лв., с размер на неизплатен остатък от 629,84лв.; 2) фактура №
********** от 18.04.2015
г. за сумата в размер на 944,95 лв.; 3) фактура № ********** от 24.04.2015 г.
за сумата в размер на 745,53 лв., с размер на неизплатен остатък от 680,60 лв.;
4) фактура № ********** от 11.05.2015 г. за сумата в размер на 889,68 лв.; 5)
фактура № ********** от 14.05.2015 г. за сумата в размер на 1117,97 лв.; 6)
фактура № ********** от 16.05.2015 г. за сумата в размер на 869,20 лв.; 7)
фактура № ********** от 26.05.2015 г. за сумата в размер на 724,87 лв.; 8)
фактура № ********** от 19.06.2015 г. за сумата в размер на 876,12 лв.; 9)
фактура № ********** от 26.07.2015 г. за сумата в размер на 756,04 лв.; 10)
фактура № ********** от 29.07.2015 г. за сумата в размер на 1433,75 лв.; 11)
фактура № ********** от 03.08.2015 г. за сумата в размер на 1130,00 лв.; 12)
фактура № ********** от 05.08.2015 г. за сумата в размер на 960,58 лв.; 13)
фактура № ********** от 07.08.2015 г. за сумата в размер на 712,84 лв.; 14)
фактура № ********** от 25.08.2015 г. за сумата в размер на 816,11 лв. и 15)
фактура № ********** от 22.10.2015 г. за сумата в размер на 763,92 лв., и на паричното притезание в размер на
3536,85 лв., представляващо сбора от обезщетенията за забавно изпълнение на
главните парични задължения по посочените фактури, считано от 29.04.2015 г. по
първата фактура и считано от датата, следваща датата на издаване на останалите,
до 08.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 16.02.2018 г., до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
носител на парично притезание в размер на 97,00
лв., представляващо цената по договор за търговска продажба, обективиран
във фактура № ********** от 14.09.2015 г., и исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата в размер на 3536,85
лв. до пълния
предявен размер от 3569,67
лв., които вземания са били удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 83/20.02.2018 г. по ч.гр.д. № 132/2018 г. по описа
на РС- гр. Сливница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С....“ ЕООД, ЕИК ….,
да заплати на „С..” ООД, ЕИК …., сумата в размер на 2538,36 (две хиляди петстотин тридесет и осем
лева и 36 ст.) лева- представляваща съответна
на уважената част от исковете част от сторените в производството по чл. 422 ГПК
разноски.