Р Е Ш Е Н И Е
№ 260835 / 08.06.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа
докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 8485 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на С.Х.И.,
ЕГН: **********, а адрес: *** срещу „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.Б*, п.к. ****, представлявано от М*Г* И* с която иска
от съда да:
- признае уволнението извършено със Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание от 30.12.2019 г. на Управителя на “Франц-Мари“ ЕООД,
ЕИК *****, с която е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” на ищцата С.Х.И.,
за незаконно, а при условията на евентуалност да осъди ответното дружество да
поправи вписаното в заповедта и в трудовата книжка правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение,
-възстанови ищцата С.Х. И* на предишната ѝ работа
като „крояч“,
-осъди ответното дружество да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, на
основание чл.225, ал.1 от КТ за период до 6 (шест) месеца, в размер на 610
(шестстотин и десет) лева месечно или общо 3660 (три хиляди шестстотин и шестдесет)
лева, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до
окончателното ѝ изплащане,
-осъди ответното дружество, на основание чл.226, ал.1,
във вр. с ал.2 и ал.З от КТ да заплати на ищцата обезщетение в размер на
брутното ѝ трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка, поради незаконно задържане на
книжката.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищцата С.Х.И. сочи, че трудовото ѝ правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”. Твърди се, че заповедта за дисциплинарно уволнение е
незаконосъобразна, като не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание и са нарушени разпоредбите на чл. 193 и чл. 189 от КТ, тъй като не са
поискани обяснения от работника преди налагане на наказанието и работодателят
още преди да проведе дисциплинарната процедура е взел решение да наложи
наказание на ищеца. Излагат се съображения за злоупотреба с право по смисъла на
чл. 8 от КТ, тъй като работодателят е
изпратил заповедта за искане на обяснения на адрес, различен от известния му
настоящ адрес на работничката.
Твърди се, че е изтекла давност по смисъла на чл.194 от КТ, тъй като за нарушенията, допуснати
на 07.10.2019г., 08.10.2019г., 09.10.2019г. и 10.10.2019г. е следвало да станат
известни на работодателя най-късно на 10.10.2019г., което пък означава, че
дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок не по-късно от
10.12.2019г., а в действителност е приключило на 30.12.2019г.
Подържа се, че заповедта за уволнение не отговоря на
изискването на чл.195 от КТ, като не е посочен текстовия еквивалент на
нормативната разпоредба, за която се твърди че е нарушена.
Твърди се, че не са извършени дисциплинарни нарушения, а
наказание не следва да се налага ако нарушението е както е обективни, така и по
субективни причини.
Излагат се съображения, че ищцата е пожелала да напусне
самостоятелно, но и е било отказано получаването на предизвестие за напускане,
а в последствие и не е била допускана до работа.Сочи се, че ако
правоотношението е било прекратено на друго правно основание, то няма как
работодателят да прекрати повторно вече прекратен трудов договор.
Твърди се, че до момента на депозиране на исковата молба
не е връчена трудовата книжка на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество – работодател
е депозирало отговор на исковата молба. На първо място се твърди недопустимост
на исковете като предявени извън срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
Сочи се, че с предизвестие, получено от работодателя на
18.10.2019 г. - петък, С.И. е известила управителя на ответното дружество, че
прекратява трудовото си правоотношение с изтичане на уговорения тримесечен
срок, като в предизвестието е посочен адрес гр. К*, ул. „*****
Твърди се, че С.И. не се явила на работа в дните 07, 08,
09 октомври 2019 г. По тази причина още на 10.10.2019 г. на постоянния й адрес
е изпратено искане за даване на обяснения, което се връща на подателя като
непотърсено. Сочи се, че на 30.09.2019 г. са изпратени на И. и получени на
същия адрес пощенски записи за трудови възнаграждения. Твърди се, че ищцата е
осуетявала провеждането на дисциплинарно производство и се е отказала от
правото си на защита по реда на чл. 193 КТ.
Поддържа се, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена в законоустановените срокове. Същата е мотивирана и изцяло
съобразена с разпоредбата на чл. 195 КТ. Издадена е от лице с надлежните
правомощия - управителя на дружеството работодател. Сочи се, че процедурата по
чл. 193 КТ е законосъобразно извършена и не може да бъде вменена вина на
работодателя относно недобросъвестното поведение на служителя, включително и в
разрез разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ. Изложени са съображения относно
приложението на чл. 194 от КТ.
Твърди се, че неоснователността на претенцията по 344,
ал. 1, т. 1 от КТ предпоставя неоснователност и на заявените претенции по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Поддържа се, че работодателят не съхранява трудова книжка
на С.И., по тази причина прекратяването на трудовото й правоотношение не е
отразено в този документ.
Оспорват се че твърденията на И., че е отказано
приемането на предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Като се сочи,
че единственото отправено такова е получено на 18.10.2019 г.
Моли съда да отхвърли претенциите и присъди на ответника
разноски.
Предявяват се насрещни искове, с които се моли съда
- в случай, че
приеме наложеното дисциплинарно наказание уволнение за законосъобразно,
да осъди С.Х.И., ЕГН **********, да
заплати на „ФРАНЦ - МАРИ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Б*, п.к. ****, представлявано от М*Г* И*, обезщетение с правно
основание чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1470 /хиляда четиристотин и седемдесет/
лв. - за уговорения тримесечен срок на предизвестието, ведно с мораторна лихва
в размер на 173.95 лв., за периода от 19.11.2019 г., когато е отправена покана
за плащането му до 17.01.2021 г., както и законната лихва от датата на иска до
окончателното плащане.
-в случай, че се приеме, че трудовото правоотношение е
прекратено по силата на отправеното от С.Х.И. предизвестие, получено от
работодателя на 18.10.2019 г., същата да бъде осъдена да заплати на „ФРАНЦ -
МАРИ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Б*, п.к. ****,
представлявано от М*И*обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1470
/хиляда четиристотин и седемдесет/ лв., предвид обстоятелството, че тя не е
отработила същото, нито е платила обезщетение на това основание, ведно с
мораторна лихва в размер на 173.95 лв., за периода от 19.11.2019 г., когато е
отправена покана за плащането му до 17.01.2021 г., както и законната лихва от
датата на иска до окончателното плащане.
Препис от предявения насрещен иск е изпратен за отговор
на ищцата и в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът
намери от фактическа страна следното:
По силата на Трудов договор №**** г./л. 24/ ищцата е
назначена на длъжност „****“ на пълно работно време/8 часа/ в ответното
дружество с основно месечно възнаграждение 413 лева. В договора работничката е индивидуализирана с
постоянен адрес:***. В т. 8 е уговорен срок на предизвестие при прекратяване на
договора три месеца, еднакъв и за двете страни.
С Допълнително споразумение от **** г./л.22/ е увеличен
размера на основното месечно трудово възнаграждение на 440 лева при пълно
работно време /8 часа/. С Допълнително споразумение от **** г./л.22/ е намален
размера на основното месечно трудово възнаграждение на 385 лева при непълно
работно време /7 часа/. С Допълнително споразумение от **** г./л.21/ е увеличен
размера на основното месечно трудово възнаграждение на 402.50 лева, а с Допълнително
споразумение от **** г./л.21/ е увеличен размера на основното месечно трудово
възнаграждение на 490 лева при непълно работно време /7 часа/.
Представена по делото е длъжностна характеристика за
длъжността „***“ /л. 25/, получена от работничката на 11.11.2015 г.
С молба/л.20/ ищцата е поискала да ѝ бъде разрешено
ползването на платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 4 дни от 01.09.2019
г. до 05.09.2019 г., като такъв и е разрешен с заповед от 28.08.2019 г./л.20/
за периода от 02.09.2019 г. до 05.09.2019г .
С молба/л.33/ ищцата е поискала да ѝ бъде разрешено
ползването на платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 3 дни от 02.10.2019
г. до 04.10.2019 г., като такъв ѝ е разрешен с заповед от 01.10.2019
г./л.33/ за същия период.
Изготвен е протокол/л. 30/, в който подписалите го лица М*
С* Н*, С* П* И., Н* П* Г* и Г* Г* П* са посочили, че
на 07.10.2019 г. С.Х.И. е дошла в шивашкия производствен цех на „Франц Мари“,
находящ се на ул. „**** и заявила, че повече няма да идва на работа и оставя
ключа за офиса на М* Н*, която ѝ отговорила, че няма отношение и да се
обади на управителката И*, при което С.И. си взела ключа и си тръгнала.
С докладна записка от 28.10.2019 г./л.42/, изготвена от М*С*
Н* и С* Е*К* е уведомен управителя на работодателя, че С.И. отсъства от работа
и е съставен протокол от 07.10.2019 г.
Със Заповед №3 от 30.10.2019 г./л. 43/ на управителя на
„Франц Мари“ ЕООД е възложено на М* С* Н*и С* Е* К* да извършат проверка за
причината за отсъствието на С.И..
С Докладна записка от.11.11.2020 г/л.44/. се сочи, че са
изпратени писма с обратна разписка до С.Х.И. за искане за обяснение за
причините за неявяване на работа и покана за явяване на работните си места,
които са се върнали непотърсени. Направено е предложение да се изпратят за
втори път писма.
С Докладна записка от 27.12.2020 г. е уведомен управителя
на „Франц Мари“ ЕООД, че не е осъществен контакт със С.И. и писмата, изпратени
до нея са се върнали непотъсрени. Сочи се, че от
07.10.2020 г. И. не се явява на работа и умишлено не получава писмата, с които
се иска да даде обяснения, изпратени до адрес: гр. К*, ул. „****, като
изпратените суми за трудови възнаграждения с пощенски запис до същия адрес са
получени от ищцата.
По делото са приложени изпратени до ищцата две писма
/л.50-52/ с искане за даване на писмени
обяснения по реда на чл. 194 от ГПК до адрес гр. К*, ул. **** с посочен мобилен
номер, като видно от отбелязването на „Български пощи“ АД са се върнали
непотърсени.
С Заповед №5/30.12.2019 г./л. 54/ е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ на ищцата. Посочено е в заповедта, че тя не
се е явила на работа в два и повече последователни работни дни – 7,8,9 10
октомври 2019 г. и следващите работни дни.
С нотариална покана рег. №****, том **** на Нотариус В* Д*/л.28-29/
ищцата е отправила тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор от
22.04.2004 г. на длъжност ***** и трудов договор от 10.11.2015 г. на длъжност ****
с дружество „Франц Мари“ ЕООД. Със същата нотариална покана ищцата е отправила
тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор от 10.07.2003 г. на
длъжност ***** в дружество „****“ ООД. На 18.10.2019 г. нотариалната покана е
връчена лично на управителя на двете дружества- М* Г* И*, видно от
отбелязването на нотариуса.
Приложено по делото е искане от ищцата от 29.08.2017 г. до
началника на РПУ Бургас/л. 34 от делото/ В същото искане тя сочи, че е загубила
торба, в която са се намирали документи, в т.ч. и дневник за издаване и
получаване на трудови книжки на „Франц Мари“. Представено е и копие от дневник
за издадени трудови книжки на „Франц Мари“ ЕООД/л.35-37/ с отбелязване, че е от 2018 г. и е
възстановен поради изгубване от С.И.. Първият запис в дневника е за трудова
книжка на С. Хр. И*, но липсва отбелязване за пореден номер и дата на издаване.
Касателно адреса на който
се твърди, че ищцата пребивава и съответно е следвало да получава
кореспонденцията си са представени по делото множество доказателства. От
служебно извършената от съда справка в НБД се установява, че тя има постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***.
Правната квалификация на
предявените обективно съединени искове е чл. 344, ал. 1, т. 1 , т.2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл.226, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.З от КТ. При условията на евентуалност с
иска по чл. 334, ал. 1, т. 1 е предявен иск по чл. 344, ал.1, т.4. Насрещните искове са с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ, а при условията на евентуалност чл. 220, ал. 1 от КТ.
По допустимостта: Направените
от ответника са възражения за недопустимост поради предявяване на исковете след
изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т, 2 от КТ са такива по съществото на
спора. Сроковете по чл. 358 КТ са давностни/ в т.см. Тълкувателно
решение № 1 от 12.05.2015 г. по тълк. д. № 1 / 2014
г. на Върховен касационен съд, ОСГК/ и предявяването на исковете след
изтичането на сроковете ги прави неоснователни, а не недопустими.
Писменото изявление на
работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично
срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на
препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че
изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил
препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери
доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил
адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на
изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил
задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
и изявлението му е породило правно действие. - Решение № 35 от 07.05.2012 г. по
гр. д. № 1877/2010 г. на Върховен касационен съд. При невъзможност заповедта да
бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка. За да е надлежно връчването по пощата на
заповед за налагане на дисциплинарно нарушение, не е необходимо то да е
извършено лично на получателя. Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009
г. на Върховен касационен съд на Република България, III гражданско отделение
В процесния случай
заповедта за уволнение е изпратена с писмо с обратна разписка до С.Х.И. до
адрес: ***. Така посоченият адрес е постоянния адрес на ищцата. Той е различен от адреса, който е посочен от нея на
работодателя при сключването на трудовия договор и при всички допълнителни
споразумения към него. Няма данни по делото ищцата да е уведомявала
работодателя си за този адрес и да го е посочвала като адрес за комуникация. В
допълнение работничката има и настоящ адрес ***, различен от посочения пред
работодателя и постоянния ѝ такъв. От всичко това настоящият съдебен
състав счита, че заповедта не е връчена съгласно изискванията на чл. 195 от КТ,
следователно и срокът по чл. 358,ал.2, т.1 КТ не е започнал да тече.
По иска по чл. 344,ал.1, т.1 КТ:
Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.Константната
съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ, задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено
с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност
на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на
наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на
наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
Нормата на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването
му. Сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на
нарушението и едногодишен от извършването му – чл. 194, ал. 1 КТ, според който
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият
двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният срок от
извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде
наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му,
което се случва при хипотеза на по-късно откриване /узнаване/ на извършеното
дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечният срок от
узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишният срок от извършване на
наказанието, дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Доводи,
че дисциплинарното наказание е наложено след срока по чл.194, ал.1 КТ, са
наведени от страна на ищеца с исковата молба, с което този въпрос е включен в
предмета на спора между страните.
Работодателят е узнал за
извършеното дисциплинарно нарушение, а именно неявяването на работа на 7,8 и 9
октомври, най-късно на 10 октомври, на която дата е изпратено писмо с обратна
разписка от управителя на работодателя „Франц-Мари“ ЕООД до С.Х.И..
Дисциплинарното наказание е наложено на 30.12.2020 г. или след изтичане на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Ето защо Бургаският районен съд счита,
че работодателят – ответник не успя да докаже в настоящото производство, че е
упражнил законно правото си на налагане на дисциплинарно наказание.
По иска по чл. 344,ал.1,
т.2 КТ:
Съгласно Тълкувателно
решение №2/2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело
№2/2012 г. не може да се възстанови на предишна работа работник или служител
при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него
до работодателя за прекратяване
на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за
дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на
предизвестието.
Както бе посочено
по-горе е отправено предизвестие от работничката, получено от работодателя на 18.10.2019
г. за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 326,
ал. 2 КТ. Срокът на предизвестието е изтекъл на 18.01.2020 г.
След отмяната на
дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че
срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа
на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало,
ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл.344, ал.2 КТ е неоснователен.
Към момента на
постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо
право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на
предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено
в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора
по чл.326, ал.1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното.
По иска по чл. 344,ал.1,
т.3 КТ:
Работникът след
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна има право да получи
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Съгласно чл. 225 КТ при
незаконно уволнение работникът има право на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за вреди за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато работникът е останал
без работа през целия 6-месечен период, обезщетението се дължи в пълен размер.
Ако за част от времето работникът е бил без работа, но по-късно е започнал
по-ниско платена работа, за периода на безработицата се дължи обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение, а за следващия период - разликата
в заплатите.
Видно от изготвената
справка за регистрираните трудови договори в НАП, С.И. работи като оперативен
счетоводител във „Формул транс“ ООД още от 04.10.2019
г.
При предявен иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца/Тълкувателно решение № 6/2013г. ОСГК на ВКС/. Ето защо
въпреки разпределената му тежест ищецът не е доказал да е налице период през
който да е останал без работа и да не е получавал трудово възнаграждение, в
т.ч. по-ниско такова от това по предходната работа.
По иска по чл.226, ал.1, във вр.
с ал.2 и ал.З от КТ:
Причинените на работника
или служителя вреди, в резултат на незаконно задържане на трудовата книжка по
чл. 226, ал. 2 КТ, подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, при
наличие на следните четири предпоставки: 1. прекратено трудово правоотношение,
2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3.
наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на
трудовата книжка и причинените вреди. /Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019
г. по тълк. д. № 1 / 2019 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК/.
Непредаването на
трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да
постъпи на работа при друг работодател, съответно - да реализира трудов доход,
поради което законът презумира настъпилите от
незаконното задържане вреди./ Решение № 519 от 09.01.2012 г. по гр. д. №
1741/2010 г. на Върховен касационен съд./
В процесния случай
остана недоказано, че трудовата книжка е във владение на работодателя „Франц-Мари“
ЕООД. Не са налице и вреди, поради това, че работникът вече е бил в друго
трудово правоотношение с друг работодател/„Формул
транс“ ООД/ към момента на незаконното
уволнение.
По насрещните
искове с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ:
Съдът не дължи
произнасяне на иска по чл. 221, ал. 2 КТ, доколкто не
е налице вътрешнопроцесуалното условие, а именно
отхвърляне на главния иск по чл. 344, ал, 1, т. 1 от КТ.
По иска по чл. 220, ал.1
от КТ: Както се прие по-горе, отправено е предизвестие от работничката,
получено от работодателя на 18.10.2019 г. за прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение на основание чл. 326, ал. 2 КТ. Срокът на предизвестието е
изтекъл на 18.01.2020 г.
Съдът счита за доказано
по делото, че работничката не е полагала труд за времето от 18.10.2019 г. до
18.01.2020 г. по правоотношението си на длъжност „****“. С разпоредбата на чл.
220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор
възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна
обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за
заместване на първоначално дължимата престация, а
именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума.
Ето защо искът е доказан по основание, доколкото не се твърди и установява
заплащане на претендираната сума. Искът е доказан и по размер, доколкото с
последното допълнително споразумение към трудовия договор е уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 490 лева.
Основателна е
претенцията за мораторна лихва в размер на 173.95
лв., за периода от 19.11.2019 г., когато е отправена покана за плащането,
доколкото писмото е получено лично от С.И., видно от отбелязването на
известието на доставяне на л. 63 от делото, както и за периода до оконочателно изплащане на вземането.
Съобразно изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 и чл.
78, ал. 4 от ГПК и двете страни имат право на разноски- ищцата на 122 лева-
адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете, а ответното дружество на 560 лева- адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете и 65.76 лева- държавна такса.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска по 344,
ал.1 т.1 в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
незаконно уволнението на С.Х.И., ЕГН: **********, а адрес: *** от
длъжността „***“ с месторабота: гр. „Б*“, ул. „***** във „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК
**** и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед №5/30.12.2019 г.
на работодателя „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК *****, с която е прекратено
трудовото правоотношение на С.Х.И.,
ЕГН: ********** на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска по чл. 344,ал.1,
т.2 КТ за възстановяване на С.Х.И., ЕГН: **********, а адрес: *** на заеманата
преди уволнението длъжност „****“ с
месторабота: гр. „Б*“, ул. „***** във „Франц-Мари“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ на С.Х.И., ЕГН: **********, а адрес: *** за
осъждане на Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ****
да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, в размер на 610 (шестстотин и десет) лева месечно или общо
3660 (три хиляди шестстотин и шестдесет) лева, заедно със законната лихва върху
тази сума от завеждане на делото до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1, във вр.
с ал.2 и ал.З от КТ на С.Х.И., ЕГН: **********, а адрес: *** за осъждане на Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на ищцата обезщетение
в размер на брутното ѝ трудово възнаграждение от деня на прекратяването
на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, поради незаконно
задържане на книжката.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН: **********, а адрес: *** да заплати на Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ****** на основание чл. 220,
ал. 1 от КТ сумата от 1470 /хиляда четиристотин
и седемдесет/ лв.-обезщетение за неспазено предизвестие, ведно с мораторна лихва в размер на 173.95 лв., за периода от
19.11.2019 г., до 17.01.2021 г., както и законната лихва от датата на иска-18.02.2021
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН: **********, а адрес: *** да заплати на Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 625.76 лева-
разноски по делото.
ОСЪЖДА Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на С.Х.И.,
ЕГН: **********, а адрес: ***2 лева- разноски по делото.
ОСЪДЖА Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати по сметка
на БРС държавна такса в размер на 50 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е