ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….
гр.Варна, 18.09.2017г.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
десети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 18.09.2017г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5385 по описа на ВРС за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Х.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 6552.74лв. /шест
хиляди петстотин петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща неплатена главница за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен № 1159272 за периода 17.04.2013 г. – 23.01.2017
г., за които има издадени фактури за периода 28.05.2013 г. – 23.01.2017 г., за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. Плевен № 53, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2017г.
до окончателното й изплащане; сумата 650.49 лв. /шестстотин и петдесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 28.05.2013г. – 29.01.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
1390/2017г. на ВРС.
Постъпила
е молба от 07.09.2017г. от ответника чрез процесуален представител с изрично
учредена представителна власт с правата по чл.34 от ГПК, в която се съдържа
изявление за оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено срещу заповед
за изпълнение за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 1390/2017г. на
ВРС.
Съдът по допустимостта на предявеният
иск намира следното от фактическа и правна страна:
Допустимостта на предявения установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК е обусловена от предявяването му в преклузивния месечен срок
от уведомяването на заявителя за подаденото в срока по чл.415 от ГПК от
длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Подаденото в срок възражение срещу заповедта за изпълнение
има за последица възникване на интерес от предявяване на иск за установяване на
вземането по чл. 422 ГПК. В настоящия случай е подадено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, но същото е оттеглено впоследствие в хода на
исковия процес. Съгласно чл.416 ГПК, когато възражението по чл.414 ГПК е
оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила и искът по чл.422, ал.1 ГПК е
недопустим, а производството по такъв иск подлежи на прекратяване.
Водим
от горното съдът и на основание чл.130 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК
производството по гр.дело № 5385/2017г. на ВРС, X – ти състав като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: