Р Е Ш Е Н И Е
№ 69/8.4.2016г.
гр.Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският
районен съд, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря
С.Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 81 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
При условията
на обективно кумулативно съединяване са предявени искове
с правно основание чл.344,
ал.1, 2 и 3 от КТ вр. чл.225, ал.1 и
чл.128 КТ от М.Г.Й., ЕГН ********** *** против “Товарна-разтоварна” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***.
Ищецът твърди в исковата си молба,
че е работил в ответното дружество до 29.10.2015 г. на длъжност „общ работник”,
като с предизвестие изх. №27/29.10.2015 г. на управителя на
ответното дружество бил освободен от
работа на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ.
Твърди, че за прекратяване
на трудовото правоотношение не е издавана и не му
е връчвана заповед или друг акт
на работодателя, освен предизвестие изх. №27/29.10.2015 г. Заявява, че след
29.10.2015 г. не е изпълнявал
трудовите си задължения, тъй като съгласно връченото
предизвестие изх. №27/29.10.2015 г. трудовият му договор бил
прекратен на същата дата – 29.10.2015 г. Ищецът твърди, че в отправеното предизвестие изх. №27/29.10.2015 г. няма изложени каквито и да е мотиви за
липса на умения за ефективно
изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение,
нито съпоставяне на изпълнението на задълженията с длъжностната характеристика.
Сочи като нарушение липсата на мотиви
в предизвестие изх.
№27/29.10.015 г., с което се
прекратява трудовото му правоотношение, като не са
посочени конкретни качества, които не притежава за
да изпълнява заеманата длъжност „общ работник” в ответното дружество, като не е посочено
налице ли е причинна връзка между неефективното изпълнение на задълженията
му и липсата на качества. Твърди, че
до настоящия момент ответникът не му е заплатил
и заработеното трудово възнаграждение за м. септември 2015 г. в размер на 420.00 лв.
Отправените до
съда искания са да признае
за незаконно и отмени уволнението на ищеца, извършено
с предизвестие изх. №27/29.10.2015 г.,
да го възстанови
на заеманата преди уволнението длъжност „Общ работник”, да осъди
ответника на осн. чл.225, ал.1 КТ (след частично оттегляне на иска) да му заплати обезщетение за времето през
което е останал без работа, поради
незаконно уволнение, за период от
29.10.2015 г. до 29.04.2016 г. в размер
на 2076,79 лева, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и заработено, но незаплатено трудово възнаграждение за м. септември 2015 г. (след частично оттегляне на иска) в размер на 216,87 лв.
на осн.
чл.128, ал.1 КТ,
както и направените по
делото разноски.
Ответникът счита
предявения иск за недопустим. Твърди, че предизвестието
предхожда издаването на заповедта за
уволнение. Заявява, че за уволнението
на ищеца е била издадена заповед
№33/30.11.2015 г., която лицето е отказало да получи, като
тя би следвало
да е предмета на иска по
чл.344, ал.1, т.1 КТ. Оспорва твърдението, че
трудовото правоотношение е прекратено с обжалваното предизвестие, считано от датата на
издаването му.
Заявява, че в предизвестието е допусната явна фактическа грешка, като е посочено, че трудовият
договор следва да бъде прекратен
считано от 29.10.2015 г., като се е имало
предвид 29.11.2015 г., което
е видно както от самия текст
на предизвестието, така и от цитираната
законова разпоредба. Оспорва твърдението, че на ищеца не
е било заплатено трудово възнаграждение за м. септември 2015 г. в размер на 420 лв.
Възразява срещу искането за заплащане на
обезщетение на осн. чл.225, ал.1 КТ за времето през
което е останал без работа, поради
незаконно уволнение в размер на 2520 лв. за периода
от 29.10.2015 г. до
29.04.2016 г. Твърди, че на 30.11.2015 г. е изпратил на ищеца заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение,
но същият е отказал да получи
пратката.
Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира направените по
делото разноски. Представя писмени бележки.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
П.Д., в качеството си на
управител на „Товаро –разтоварна”
ЕООД е отправил едномесечно предизвестие изх.№ 27/29.10.2015г. до М.Г.Й. за
прекратяване на трудовото правоотношение по тр.договор
№ 60/30.09.2014г.
Видно от представен по делото тр.договор №60/30.09.2014г. П.Ж.Д. е заемал длъжността „общ
работник” в „Товаро –разтоварна”
ЕООД, считано от 01.10.2014г., безсрочно, при пълно работно време, с ОТВ 415лв.
Представено е по делото от ответника и
личното трудово досие на ищеца.
Видно от допълнение към
предизвестие от 30.10.2015г., П.Д. е допълнил предизвестие изх.№
27/29.10.2015г., като трудовият договор да се счита прекратен на осн.чл.328 ал.1 т.5 от КТ, считано от 29.11.2015г.
Представена е и Заповед №33/30.11.2015г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с М.Г.Й., считано от 30.11.2015г.
Видно от писмо
изх.№9063-1/11.03.2016г. от НАП ТД Варна след 30.11.2015г. в НАП няма
регистрирани трудови договори и данни за осигуряване на лицето М.Г.Й..
От заключението по назначената по делото ССЕ се
установява, че неизплатеното трудово възнаграждение на М.Г.Й. за м.септември
2015г. е 216.87лв. Дължимото обезщетение за периода от 29.10.2015г. до
16.03.2016г. е в размер на 1916.88лв., за периода от 29.10.2015г. до
28.04.2016г. е 2529.52 лв. Дължимото обезщетение за периода от 30.11.2015г. до
датата на с.з. 16.03.2016г. е 1482.12лв., за периода 30.11.2015г. до
29.05.2016г. е 2430,68лв. Всички осигурителни и данъчни задължения за периода
от м.ноември 2015г. до м.януари 2016г. във връзка с начислени заплати са
внесени от ответната страна. Към момента не са внесени осигурителните и данъчни
задължения за м. февруари поради факта, че срока за внасянето им още не е
изтекъл и е 25.03.2016г. за осигуровки и 25.04.2016г. за данъка по ЗДДФЛ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се
установи по делото, а и страните не оспорват факта, че са били във валидно трудово
правоотношение по тр. договор № 60/30.09.2014г., като
ищецът М.Й. е заемал длъжността „общ работник”.
Относно възражението на
ответника, че трудовото правоотношение не е прекратено с едномесечно
предизвестие №27/29.10.2015г., то съдът намира същото за неоснователно предвид практиката на ВКС, формирана
по реда на
чл. 290 от
ГПК. Във всички случаи,
когато трудов договор се прекратява
с писмено предизвестие, независимо от конкретното
основание за това - по чл.328 или по чл.326 КТ, и независимо как е наименован писмения акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл.335 ал.2 т.1 КТ,
конститутивното действие по прекратяването на трудовото правоотношение
настъпва с изтичането на срока на
предизвестието.
В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и друг писмен акт /в настоящия казус Заповед №33/30.11.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение/, той има само констативен характер и е без правно значение - няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение. В този смисъл Решение № 94/28.03.2014г. по гр. дело № 2623/2013 г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 53/16.03.2012г. по гр. дело № 854/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 416/03.12.2013г. по гр. дело № 1844/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 664/15.11.2010г. по гр. дело № 192/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 664/30.11.2010г. по гр. дело № 1896/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС. Още повече в настоящия случай предвид липсата на възражение относно датата на получаване на предизвестие №27/29.10.2015г., то следва, че същото е редовно връчено и е произвело своето действие с посочения срок, а именно на 29.10.2015г.По делото обстоятелството, че след прекратяване на трудовото правоотношение
по чл.328,ал.1 , т.5 от КТ, работодателя
е издал впоследствие заповед на по - късен момент за прекратяване
на трудовото правоотношение, не променя обстоятелството, че трудовото правоотношение
е прекратено.
Следователно едностранното прекратяване с предизвестие на
трудовото правоотношение от ответника работодател
е било вече факт на 29.10.2015г., поради което Заповед № 30/30.11.2015г. за
прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ считано от 30.11.2015г., е без конститутивно действие.
Само в рамките на изложените в предизвестието за уволнение факти и обстоятелства, дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя, се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение/Р-351 от 20.12.11г.по гр.д.№ 229/11г.на
ІІІ г.о./
Видно от отразяването в предизвестие
№27/29.10.2015г. трудовото
правоотношение е прекратено на осн.чл.328
ал.1,т.5 от КТ , считано от 29.10.2015г. Недопустимо е извършване на поправки и
добавки във вече връчено предизвестие. При наличие на пропуск работодателят
следва да се издаде ново предизвестие с пълното съдържание и го връчи на
работника. Още повече в случая не се установи извършената поправка с допълнение
към предизвестието от 30.10.2015г. да е достигнала до адресата. В приложената
разписка на куриерска служба „Спиди” не е отразено
съдържанието й, а и е отразен отказ за получаване с дата 01.12.2015г.
Поради което само на това
основание, а именно неспазване 30 дневния срок на предизвестието, уволнението е
незаконосъобразно.
Основателни са и доводите на
ищеца за липса на мотиви в постановения акт. Освен в предвидените от закона случаи /напр. чл. 195, ал.
1 КТ/ не
е необходимо в уволнителната
заповед работодателят да излага мотиви.
Независимо
от това съдебната
практика изисква при прилагането на определени уволнителни
основания в заповедта да се съдържа
мотиви, в смисъл конкретизация на това в какво се
изразява приложеното уволнително основание спрямо конкретния работник или служител.
Такава конкретизация е необходима там където самото прекратително
основание е формулирано в закона по твърде
общ начин, каквото е това по чл. 328
ал.1 т.5 от КТ.
Законосъобразното прекратяване на
трудовото правоотношение на това основание изисква работодателят да
посочи и докаже точно какви професионални и/или личностни качества липсват на
работника или служителя или техния недостиг за ефективно изпълнение на
възложената му работа. Тази липса или недостиг следва да е трайно състояние,
преценено от работодателя за всеки конкретен случай и по отношение на конкретни
качества, които липсват на работника или служителя, последните да са съобразени
с длъжностната характеристика и да пораждат неизпълнение на конкретни
задължения.
В настоящото предизвестие за
прекратяване на ТПО работодателят единствено е възпроизвел законовото основание
за това без да уточнява и посочва конкретните професионални знания и умения
и/или личностни качества, липсата на които препятства изпълнението на трудовите
функции от страна на ищеца. Липсата на каквито и да било изложени мотиви е
съществен порок, водещ до нарушаване законните права и интереси на уволнения
работник. Тази немотивираност по същество препятства и съдебния контрол върху
уволнението, поради което съдът не може да установи законосъобразно ли е прекратен
трудовия договор между страните и отговарят ли на обективната истина отразените
в предизвестието причини за уволнението. Поради което и на това основание
прекратеното трудово правоотношение е незаконосъобразно.
Следва
да се уважи предявения иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ, като се отмени като незаконно извършеното уволнение
на ищеца, извършено с предизвестие №27 /29.10.2015г. на основание чл. 328 т.5 от КТ.
Съдът намира за основателен и
предявения иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност, предвид акцесорния характер на
този иск спрямо главния иск за признаване на уволнението за незаконно. След
като се установи, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е незаконно,
то следва същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В
тази връзка с оглед основателността на иска с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ основателен се явява и иска по т.2 за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Следва
да се уважи частично и предявения иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ, тъй като са налице законовите предпоставки за това.
Не би
могло да се приеме, че предвид поправянето на процесното
предизвестие изх. №27 /29.10.2015г., то трудово правоотношение е продължило до
29.11.2015г. По категоричен начин се установи, че уволнението на ищцата е
незаконно. Същевременно от представените писмени доказателства /писмо
изх.№9063-1/11.03.2016г. от НАП ТД Варна след 30.11.2015г. в НАП няма
регистрирани трудови договори и данни за осигуряване на лицето М.Г.Й./ се
установи, че поради незаконното уволнение ищецът е останал без работа за
периода от 30.11.2015 г.-датата посочена от работодателя, до последното
заседание по делото-29.03.2016г. поради което така
предявения иск за заплащане на обезщетение се явява доказан по своето
основание. Досежно размера на претенцията съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице, според изчисленията на което
дневно брутното трудово възнаграждение на ищеца е 19.76 лв. Ето защо, следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 344,
ал.1, т.3 във връзка с чл. 225 от КТ
за периода от 29.10.2015 г. до 29.03.2016 г. е в размер на 2075 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане, като се отхвърли за горницата над 2075 лв. до претендираните
2076,79 лв.
Между страните по делото
е било налице действително трудово правоотношение, което е прекратено с предизвестие №27/29.10.2015г. Основното задължение на
работника по трудовия договор е да престира труд, а
основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за
извършената работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в
тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Между страните не се спори, че за месец
септември 2015г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения. От заключението
по ССЕ се установява, че размерът на неизплатеното трудово възнаграждение за
този месец е 216.87 лв., поради което и искът се явява основателен в този
размер.
На основание чл.78 от ГПК на страните следва да се присъдят разноски. В
случая всяка от страните претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, но
нито една от страните не представя доказателства за начина на плащане на
такова, в брой или по банков път. Поради което, не се присъждат разноски
съобразно с уважената/отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса по неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в
размер на по 50 лева, такса по оценяемия иск по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 83 лева
и по иска по чл.128 от КТ-50лв.или общо 233 лева, както и направените в
производството разноски за съдебна експертиза 100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.Г.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
извършено предизвестие №27/29.10.2015г. на управителя на „Товаро-разтоварна” ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Г.Й., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата
преди уволнението длъжност – “общ работник” в „Товаро-разтоварна” ЕООД.
ОСЪЖДА „Товаро-разтоварна” ЕООД
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Й., ЕГН ********** сумата от 2075 лева (две хиляди седемдесет и пет
лева), представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал
без работа – от 29.10.2015 г. до 29.03.2016 г., вследствие на незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.11.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2075 лева до 2076,79 лв.
ОСЪЖДА „Товаро-разтоварна” ЕООД ЕИК 103582959 да заплати на основание чл.128,
чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ на М.Г.Й., ЕГН ********** сумата от 216,87 лв./ двеста и
шестнадесет лева и 87 ст./, представляваща неизплатеният остатък от
дължимото брутно трудово възнаграждение за м. септември 2015г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба-
20.11.2015 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Товаро-разтоварна” ЕООД ЕИК 103582959 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС,
сумата от 233 лева /двеста тридесет и
три лева/ за държавна такса и сумата от
100 лева /сто лева/ разноски
от бюджета на съда, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ВОС в 2-седмичен срок от обявяването му-08.04.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: