№ 688
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Иван Ал. Стоилов
Дора З. И.
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100604271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда, № 288, постановена на 02.06.2023 година от Софийски
районен съд по НЧХД № 13632/2022 година А. И. А., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че унижил честта и достойнството на Н. И. Г.,
ЕГН: ********** – прокурор в РП – Кюстендил в писмена, станала и
служебно известна жалба, депозирана пред Апелативна прокуратура – гр.
София с вх. № 1841/ 2022г. от 02.08.2022., с думите: „Прокурорката от КРП Н.
И., която е има външен вид на ****…“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1
и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал.
1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК вр. чл. 78а от НК вр. чл. 303, ал. 2 вр.
чл. 301, ал. 1, т. 4 пр. 2, вр. чл. 305, ал. 5, предложение последно от НПК го е
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото му
обвинение в частта относно написаното със следното съдържание: „/…с
диплом по право от ЮЗУ/, води разследването така че да оневини един
псевдобизнесмен от италиански произход номинално, но за сметка на това да
му реши и обслужи бизнес- интересите, наместо последния да е вече предаден
на съд... “.
Със същата присъда, Софийски районен съд е осъдил подсъдимия да
заплати на частната тъжителка Н. И. Г., ЕГН: ********** на основание чл. 45
ЗЗД сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, в резултат от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1
1
и т. 3 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
същата, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия да й заплати и
направените от нея разноски в първоинстанционното производство в размер
1512,00 лева, от които 1500,00 лева – адвокатско възнаграждение и 12,00 лева
– държава такса.
Отделно от това, съдът е осъдил, отново на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК подсъдимия да заплати по сметка на СРС сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск,
както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 /пет/ лева за служебно
издаване на всеки изпълнителен лист.
Недоволен от присъдата в осъдителната й част е останал подсъдимият.
Обжалва я в законоустановения срок с искане за нейната отмяна.
Съображенията, въведени във въззивната жалба са за незаконосъобразност.
В съдебно заседание се яви единствено процесуален представител на
частната тъжителка – въззиваема в това производство. Пледира за
постановяване на решение, с което атакуваната присъда бъде потвърдена.
Съдът, съобразявайки доказателствата, оплакванията в жалбата,
становищата на страните и закона, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, тъй като е подадена в срок
от активно-легитимирана страна и с нея се атакува съдебен акт, подлежащ на
инстанционна проверка.
Разгледана „по същество“, въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията на Софийски градски съд са следните:
За да постанови атакуваната присъда, Районният съд е приел за изяснена
фактическа обстановка, напълно съвпадаща с тази, до която достигна и
настоящият състав след проведен независим анализ на доказателствата.
ПО ФАКТИТЕ:
Установява се:
1. Подсъдимият А. И. А. работи като адвокат с личен № ****, вписан в
Регистъра на адвокатите в АК – Кюстендил по силата на решение на АС
№ 3/09.03.2011г..
2. Частната тъжителка Н. Г. И. е назначена на длъжност „прокурор“ в РП
– Кюстендил по силата на решение по протокол № 23, т. 4.9. от заседание
на ПК на ВСС, проведено на 23.06.2021г..
3. Прокурорска преписка вх. № 1406/2020 г. е образувана пред Районна
прокуратура Кюстендил и е разпределена на наблюдаващ прокурор Н. И..
Жалбоподател по тази преписка е Д.Д.З..
4. Същият депозира искане до Окръжна прокуратура Кюстендил за отвод
на наблюдаващия прокурор И..
5. Пред Окръжна прокуратура Кюстендил на 17.11.2020 г. е образувана
преписка вх. № 2357/2020 г.. по постъпили материали по пр. вх. №
1406/2020 г. по описа на РП – Кюстендил, във връзка с искане на Д.Д.З. за
отвод на прокурор Н. И. от работата по преписката.
6. С постановление на ОП - гр. Кюстендил от 19.11.2020 г. искането на
2
Д.З. за отвод на набл. пр-р Н. И. е оставено без уважение.
7. Пред Районна прокуратура Кюстендил е образувана и прокурорска
преписка вх. № 1891/2020 г. с жалбоподател М.Б.С..
8. С Постановление от 16.03.2021 г. е отказано образуване.
Постановлението е обжалвано от Смиленски пред Окръжна прокуратура
Кюстендил.
9. Пред Окръжна прокуратура Кюстендил е образувана преписка вх. №
642/2021 г.. Образувана е на 29.03.2021 г. по постъпилата жалба от М.Б.С.
срещу Постановлението от 16.03.2021 г. по пр. вх. № 1891/2020 г. по
описа на РП - гр. Кюстендил.
10. В жалбата се съдържа и искане за отвод на наблюдаващия прокурор Н.
И. от работата по преписката.
11. С постановление на ОП - гр. Кюстендил от 07.04.2021 г. е отменено
постановлението на РП - гр. Кюстендил от 16.03.2021 г., с което е
отказано образуване на досъдебно производство по пр. вх. № 1891/2020 г.
по описа на същата прокуратура, а искането на М.С. за отвод на набл. пр-
р Н. И. е оставено без уважение.
12. На 29.07.2021 г. постъпва искане от адвокат А. А. от КАК, /подсъдим,
а сега и жалбоподател в това производство/ за отвод както на
наблюдаващия прокурор по пр. вх. № 642/2021 г. по описа на ОП – гр.
Кюстендил – А. Байрактарски, така и за отвод на наблюдаващия
прокурор по пр. вх. № 1891/2020 г. по описа на РП - гр. Кюстендил - Н.
И..
13. По преписката вх. № 1891/2020г. от 26.07.2022г. на РП-Кюстендил,
адв. А. И. А. – в лично качество е депозирал пред Апелативна
прокуратура – гр. София жалба с вх. № 1841/ 2022г. от 02.08.2022.. Част
от съдържанието на същата били думите: „Прокурорката от КРП Н. И.,
която е има външен вид на **** /с диплом по право от ЮЗУ/, води
разследването така че да оневини един псевдобизнеснем от италиански
произход номинално, но за сметка на това да му реши и обслужи бизнес-
интересите, наместо последния да е вече предаден на съд...“.
14. С постановление от 14.09.2022г. деловодно изведено на 20.09.2022г. по
посочената жалба се е произнесъл прокурор при АП – София като е
оставил без уважение искането на адв. А. А. от КАК за отвод на прокурор
А. Байрактарски като прокурор, упражняващ контрол за
законосъобразност по пр. пр. № 642/202l г. по описа на КОП, пр. вх. №
1891/2020г. по описа на КРП, ДП №657/2021г. по описа на РУ Кюстендил
и е отказал да отведе прокурор А. Байрактарски като прокурор по пр. пр.
№642/202 lr.no описа на КОП. Със същия акт е разпоредено копие от
постановлението да се изпрати за сведение на адв. А. А., копие от
постановлението, ведно с получените материали по пр. пр. № 642/2021 г.
по описа на КОП и пр. вх. № 1891/2020г. по описа на КРП, ДП
№657/2021г. по описа на РУ Кюстендил, от жалбата от адв. А. до
Апелативна прокуратура гр.София и оригинал на искане на адв. А. А. от
КАК до ОП Кюстендил за отвод на прокурор А. Байрактарски от КОП и
прокурор Н. И. от КРП, да се изпратят на ОП Кюстендил , за произнасяне
по жалба от адв. А. и искане на адв. А. А. от КАК за отвод на прокурор Н.
И. от КРП, съгласно указанията дадени в обстоятелствената част на
постановление, а също и копие от искане на адв. А. А. от КАК до ОП
3
Кюстендил за отвод на прокурор А. Байрактарски от КОП и прокурор Н.
И. от КРП, да се приложи към пр. вх. № 1841/22г. по описа на
Апелативна прокуратура София.
15. С постановление на ОП - гр. Кюстендил от 23.09.2022 г. искането на
адв. А. А. за отвод на наблюдаващ прокурор Н. И. - прокурор в РП - гр.
Кюстендил, относно функциите й като наблюдаващ прокурор по пр. вх.
№ 1891/2020 г. по описа на РП - гр. Кюстендил, е оставено без уважение.
16. На 01.11.2022 г. по пр. вх. № 642/2021 г. по описа на ОП - гр.
Кюстендил постъпва постановление на РП - гр. Кюстендил от 31.10.2022
г., с което пр-р Н. И. се отвежда от изпълнение на функциите й като
наблюдаващ прокурор по пр. вх. № 1891/2020 г. по описа на РП — гр.
Кюстендил.
17. С постановление на ОП - гр. Кюстендил от 02.11.2022 г. е приет
направения самоотвод от пр-р Н. И..
18. Междувременно в качеството на прокурор, на Н. И. е разпределена за
работа и пр. вх. № 3555/2021 г. по описа на РП - гр. Кюстендил.
19. По тази преписка е постъпила молба от Д.Д.З. и Д.К.З., страни по
преписката с искане за отвод на И..
20. По горната молба, пред Окръжна прокуратура Кюстендил е
образувана на 10.12.2021 г. преписка вх. № 2442/2021 г., /по постъпили
материали по пр. вх. № 3555/2021 г. по описа на РП - гр. Кюстендил във
връзка с произнасяне по молба на Д.Д.З. и Д.К.З. за отвод на набл. пр-р Н.
И. от работата по преписката/.
21. С постановление на ОП - гр. Кюстендил от 10.12.2021 г. искането на
Д.З. и Д.З. за отвод на наблюдаващия прокурор Н. И. е оставено без
уважение.
22. Депозираната от подсъдимия адвокат А. И. А. – в лично качество пред
Апелативна прокуратура – гр. София жалба с вх. № 1841/ 2022г. от
02.08.2022. по преписката вх. № 1891/2020г. от 26.07.2022г. на РП-
Кюстендил, част от съдържанието, на която са думите: „Прокурорката от
КРП Н. И., която е има външен вид на **** /с диплом по право от ЮЗУ/,
води разследването така че да оневини един псевдобизнеснем от
италиански произход номинално, но за сметка на това да му реши и
обслужи бизнес-интересите, наместо последния да е вече предаден на
съд...“ е станала достояние на частната тъжителка Н. И. Г..
Това са фактите, такива каквито е установил първостепенният съд и
такива, каквито установява въззивната инстанция след извършен
самостоятелен прочит на доказателствата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Всъщност, особено сложен доказателствен анализ не е и необходим, тъй
като фактите по инкриминираното деяние са възниквали с извършването на
действия, имащи строго процесуален характер, за които има първични и
безспорни писмени и електронносъхранени източници.
Надлежното образуване на прокурорски преписки, разпределяне на тези
преписки на прокурор Н. И., прокурорски актове, постановени от този
прокурор, молби, жалби и сигнали, произнасяния на по-горестоящи
инстанции на Прокуратурата.
От извършената проверка в унифицираната информационна система на
4
Прокуратурата на Р. България по отношение на постъпили в Окръжна
прокуратура - гр. Кюстендил сигнали, жалби и прошения или други писмени
материали, касаещи работата на прокурор Н. Г. И. се установява наличие на
образувани три броя преписки, по които ОП - гр. Кюстендил се е произнесла
на основание чл. 47, ал. 4 от НПК за отвод на прокурор И., които са описани и
по-горе.
Касателна за това наказателно производство е една от тези жалби,
свързана с една от разпределените на прокурор И. преписки.
Видно е, че в качеството на прокурор на частната тъжителка Н. И. е
разпределена пр.пр. вх. № 1891/2020г. по описа на РП – гр. Кюстендил.
От прокурорско постановление от 16.03.2021г. И. е постановила отказ да
се образува досъдебно производство.
Видно от жалба, М.Б.С. е атакувал отказа на И..
И отново, видно от жалбата в нея се съдържа и искане за отмяната му и
искане за отвод на наблюдаващия прокурор Н. И..
Установява се от Справката от унифицираната информационна система
на Прокуратурата на Р. България, че въз основа на жалбата е образувана
преписка вх. № 642/2021г. по описа на ОП – гр. Кюстендил.
Видно от постановление от 07.04.2021г. на прокурор при ОП –
Кюстендил постановлението на РП – Кюстендил, с което е отказано
образуването на ДП по пр. пр. № 1891/2020г. е отменено, а искането за отвод
на наблюдаващия прокурор Н. И. е оставено без уважение.
От приложеното копие на искане от 29.07.2021 г. се установява, че
адвокат А. А. от КАК е поискал отвод както на наблюдаващия прокурор по пр.
вх. № 642/2021 г. по описа на ОП – гр. Кюстендил – А. Байрактарски, така и
отвод на наблюдаващия прокурор по пр. вх. № 1891/2020 г. по описа на РП -
гр. Кюстендил - Н. И..
От приложеното по делото копие на жалба с вх. № 1841/ 2022г. от
02.08.2022., подадена по преписката вх. № 1891/2020г. от 26.07.2022г. на РП-
Кюстендил се установява, че адв. А. И. А. в лично качество е депозирал
същата пред Апелативна прокуратура – гр. София, в която четем следното
съдържание:
„Прокурорката от КРП Н. И., която е има външен вид на **** /с диплом
по право от ЮЗУ/, води разследването така че да оневини един
псевдобизнеснем от италиански произход номинално, но за сметка на това да
му реши и обслужи бизнес-интересите, наместо последния да е вече предаден
на съд...“.
До тук можем и да спрем с анализа на тази институционална
последователност на постановявани прокурорски актове, но само за
прецизност ще посочим, че видно от Постановление от 14.09.2022г. деловодно
изведено на 20.09.2022г. по посочената жалба се е произнесъл прокурор при
АП – София, който е оставил без уважение искането на адв. А. А. от КАК за
отвод на прокурор А. Байрактарски като прокурор, упражняващ контрол за
законосъобразност по пр. пр. № 642/202l г. по описа на КОП, пр. вх. №
1891/2020г. по описа на КРП, ДП №657/2021г. по описа на РУ Кюстендил и е
отказал да отведе прокурор А. Байрактарски като прокурор по пр. пр.
5
№642/202 lr.no описа на КОП.
Със същия акт е разпоредено копие от постановлението да се изпрати за
сведение на адв. А. А., копие от постановлението, ведно с получените
материали по пр. пр. № 642/2021 г. по описа на КОП и пр. вх. № 1891/2020г.
по описа на КРП, ДП №657/2021г. по описа на РУ Кюстендил, от жалбата от
адв. А. до Апелативна прокуратура гр.София и оригинал на искане на адв. А.
А. от КАК до ОП Кюстендил за отвод на прокурор А. Байрактарски от КОП и
прокурор Н. И. от КРП, да се изпратят на ОП Кюстендил, за произнасяне по
жалба от адв. А. и искане на адв. А. А. от КАК за отвод на прокурор Н. И. от
КРП, съгласно указанията дадени в обстоятелствената част на постановление,
а също и копие от искане на адв. А. А. от КАК до ОП Кюстендил за отвод на
прокурор А. Байрактарски от КОП и прокурор Н. И. от КРП, да се приложи
към пр. вх. № 1841/22г. по описа на Апелативна прокуратура София.
С постановление на ОП - гр. Кюстендил от 23.09.2022 г. искането на адв.
А. А. за отвод на наблюдаващ прокурор Н. И. - прокурор в РП - гр. Кюстендил,
относно функциите й като наблюдаващ прокурор по пр. вх. № 1891/2020 г. по
описа на РП - гр. Кюстендил, е оставено без уважение.
От разпита на свидетелите К.С.С. и А.Й.Р. се установява, че жалбата на
подсъдимия, в която са вписани цитираните думи е станала достояние на
частната тъжителка Н. И..
На базата на този фактически и доказателствен анализ, могат да бъдат
направени следните правни изводи:
ПО ПРАВОТО:
Доколкото едно от оплакванията във въззивната жалба е за непълнота и
непрецизност на мотивите, /а такива са били и част от констатациите на
Софийски градски съд при отмяната на присъдата в първоначалното въззивно
произнасяне по ВНЧХД № 7387/23 г./, настоящата инстанция намира, че
макар и да е напълно съгласна с крайните изводи на първоинстанционният съд
е наложително да изложи и някои допълнителни съображения, с които
донякъде да доразвие конструираните от районният съд мотиви.
Справедливо е да се признае, че първоинстанционният съд е извършил
всички следствени действия и е събрал относимите доказателства, необходими
за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
На страните е била дадена възможност за доказателствени искания.
При решаване на въпросите за наказателната отговорност на
подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства, като
макар и относително лаконично е изложил и доводи, които обуславят
правните му изводи.
Едно от оплакванията, застъпени в жалбата, е че частната тъжба не
отговаря на изискванията на закона, /още нещо констатирано от
предходния въззивен състав, но отречено от касационната инстанция/.
Настоящият състав не може да се съгласи с това. Частната тъжба, по която е
образувано НЧХД № 13632/2023 г. и е предмет на настоящото разглеждане
отговаря на всички изисквания на закона, посочени в чл. 81 от НПК. Тъжбата
е депозирана в писмена форма, съдържа данни за подателя, за лицето, срещу
което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата е
6
приложен документ за внесена държавна такса и е подписана от подателя й,
поради което и твърдението, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона
е несъстоятелно.
Следващият обобщен довод на въззивника е „липса на престъпление“.
Още в първоинстанционното производство защитата на подсъдимия е
оспорвала извършеното от него престъпление, като е твърдяла, че няма
доказателства за това, че изречените думи са обидни или унизителни за честта
и достойнството.
Тези доводи на защитата са намерили своя отговор в мотивите на
Софийски районен съд, които напълно се споделят и от настоящия състав.
Събраните по делото доказателства са анализирани в своята цялост и са
съпоставени и помежду си. Обсъдени са всички гласни доказателства, като е
анализирана тяхната достоверност и са съпоставени с останалите. Както и по-
горе въззивният състав посочи, фактическата обстановка е безспорно
установена, въз основа на анализираните по-горе първични писмени
доказателства и най-вече на лично подадената от адвокат А. А. жалба до
Софийска апелативна прокуратура, което прецизно е аргументирано и от
районния съд.
Деянието е подробно анализирано, както от субективна така и от
обективна страна.
Изложени са мотиви по доводите на страните, без да се изпада в
излишна епистоларност с преповтаряне на едни и същи доводи по няколко
различни начина.
Изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият А. И. А. е
осъществил, изричайки думите „има външен вид на ****“ от обективна и
субективна страна състава на престъплението обида по чл. 146, ал. 1 от НК,
като е казал думи, унизителни за честта и достойнството на Н. И. Г., обида,
възприета от нея непосредствено и лично чрез прочит на същата тази жалба, в
която обидата е била написана е категоричен, обоснован е и е по съществото
си напълно правилен.
Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личностна и обществена ценност.
Обидата по чл. 146, ал. 1 от НК е съзнателно унижаване честта или
чувството за лично достойнство на пострадалия, чрез думи или действия.
Достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице
и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и
формата на казването или извършването.
По същество субектът е изразил отрицателна оценка, отрицателно
мнение за личното достойнство на обидения. Унизителният характер на
казаното от дееца се преценява на основата на приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, за зачитане на приетите в обществото
морални норми, за зачитане на честта и достойнството на всекиго.
Думите „има външен вид на ****“, изказани по повод на тъжителката са
годни да накърнят достойнството й, тъй като не само според съвременните
7
обществени стандарти, а и според стандартите на миналото те са
неприемливи. Употребеният израз представлява изразяване на една
отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството
на засегнатата И., базирано на лична оценка на нейния външен вид.
Деянието е умишлено, тъй като извършителят е имал съзнанието, че
това, което е написал, може да унижи честта или достойнството на лицето, до
което се отнася.
В случая не се касае до право на изразяване на мнение, което е право на
личността да се реализира в социалната реалност, нито пък може да попадне
под защитата на подадената от А. жалба, защото думите не окачествяват
мнението му за професионализма и извършените от И. действия по служба, а
пряко я охарактеризират по признаци на нейния външен вид, обстоятелство,
което няма нищо общо с осъществяваната от нея професионална дейност. С
инкриминирания израз подсъдимия накърнява изконни човешки ценности,
присъщи на човешката личност - чест, достойнство, добро име. Те именно са
обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него). На
основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго, изречените от
подсъдимия обидни думи са безспорно с унизителен характер. В тази насока е
Р.664-72-І, Р.22-95-ІІІ, Р.28-72-ІІ, Р.583-75-ІІ, РКС № 20/1998 по к.д. № 16 от
1998г. Противоправният резултат – унижението, настъпва автоматично като
неизбежна последица на обидното съдържание на използваните изрази и
тяхното възприемане от пострадалия като такива. С оглед на индивидуалната
личностна самооценка на всеки индивид възможността за унижение е в
различна степен – нейните параметри се определят от темперамента,
личностната самооценка, характера на взаимоотношения между автора и
адресата на обидата.
Конституционният съд на Република България, в решение постановено
по к.д. № 16/98г., е застъпил становището, че ценностите, чиято закрила е
основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, са
правата и доброто име на другите граждани.
В свое друго свое Решение, /решение № 20 от 14.07.1998 г., постановено
по к. д. № 16/98 г./, Конституционният съд на Република България е застъпил
становището, че освен останалите от закрила следва да се ползват и правата и
доброто име на гражданите.
Въззивният счита, че деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Деецът е съзнавал, че написаното от него е обидно по смисъл и съдържание,
унизително за И..
Съзнавал е и че изразите ще се възприемат от нея лично, тъй като нему
като адвокат е било професионално известно, че тя ще се запознае с неговата
жалба. От това следва и извода, че той е желаел и е целял да унижи
достойнството и честта на лицето.
Налице са и квалифициращите признаци на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.3 от
НК, тъй като жалбата на А. е достигнала до знанието на поне три лица и
изразите са насочени към тъжителката Н. И. не в нейното лично качество, а в
качеството й на прокурор от Кюстендилската районна прокуратура при
8
изпълнение на нейните професионални функции, /обжалвани са нейни
действия и е искан нейния отвод/.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Първоинстанционният съд, признавайки подсъдимия за виновен е
постъпил по единствения възможен начин – освободил го е от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Видно от справката за съдимост към датата на извършване на деянието А. е
неосъждан. Не е и освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78А,ал.1 от НК.
Престъплението по чл.148,ал.1, във вр. с чл.146,ал.1 НК предвижда
наказания „глоба“ и „обществено порицание“, т.е. наказания, които са по-леки
от наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.
Имуществени вреди от това престъпление не са причинени.
Първоинстанционният съд е определил административно наказание на
минимума /1000 лева/ и при липсата на въззивна жалба на частната тъжителка,
в тази част присъдата не може да бъде ревизирана дори и въззивният съд да
има желание за това.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
Лаконично, но достатъчно ясно първоинстанционният съд е коментирал
основанията на деликтната отговорност на чл.45 от ЗЗД. Според въззивния,
доказани са и деянието, и вредата, и вината, и противоправната връзка между
деяние и вредоносен резултат.
Присъдената сума от 2500 лева се равнява на поисканата от тъжителката
с гражданската претенция.
Няма основания за редуциране на този размер, най-малкото защото
въззивната инстанция счита, че тя е по-скоро недостатъчна да репарира
вредата, причинена от накърненото достойнство на български прокурор. И
добросъвестността или недобросъвестността на актовете и действията му
следва да се оценява посредством актовете, постановени при
институционална проверка чрез способите на НПК, или такива на
проверяващите го институции, а не посредством лични и обществени мнения,
изградени чрез нападки и обидни квалификации.
Всичко посочено дотук мотивира съда да приеме оплакванията в
жалбата за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда за
неоснователни.
Не са налице условията и предпоставките за постановяване на
оправдателна присъда.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото на тъжителката следва да бъдат присъдени
деловодни разноски, направени пред въззивната инстанция.
Воден от горното, въззивният съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 288, постановена на 02.06.2023 година
от Софийски районен съд по НЧХД № 13632/2022 година като
законосъобразна и правилна.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** да заплати на Н. И. Г., ЕГН:
********** сумата от 800 лева, представляваща деловодни разноски,
направени в рамките на въззивно производство по 7387/2023 година, по описа
на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10