№ 98
гр. Бяла, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100932 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от „Ипокредит" ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Горна Оряховица, чрез пълномощник юриск.Ралица Стефанова
против ИВ. ИВ. Д. и „ИВА ПЛАСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Бяла. Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено съществуването на вземане на „Ипокредит" ООД,
представлявано от управителя Армен Погосян в размер на 586.87 лв. /петстотин
осемдесет и шест лева и 87 ст./, представляващо дължима сума по Запис на заповед от
05.09.2019г., издаден като допълнително обезпечение на Договор за потребителски
кредит РСХБ304/05.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -
09.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, направените по делото
съдебни разноски, както и направените разноски по частно гражданско дело
542/2021г., включая и юрисконсулстко възнаграждение.
С исковата молба се ангажира събирането на писмени доказателства, както и се
прави искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, с подробно
конкретизирани задачи.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците, с
който считат исковата молба за допустима, но изцяло неоснователна. Навеждат доводи
за неоснователност на иска, като твърдят, че договора за потребителски кредит е
сключен при Общи условия и не е индивидуално уговорен с оглед на което не са
имали възможността да влияят върху съдържанието на клаузите на му.
Съдът след като взе предвид приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, намира от фактическа страна следното:
По силата на Договор за потребителски кредит № РСХБ304/05.09.2019г.,
„Ипокредит" ООД, с ЕИК: ********* в качеството на кредитор е предоставил на ИВ.
ИВ. Д., ЕГН **********, в качеството на потребител и „Ива пласт" ЕООД, с ЕИК:
*********, в качеството на съдлъжник кредит в размер на 1750лв. В схема на плащане
1
- Приложение № 1, към Договор за потребителски кредит РСХБ304/05.09.2019г., е
посочена както заемна сума 1750.00 лв., така и общата дължима сума по договора
2057.93 лв. Като допълнително обезпечение на дадената сума, съгласно чл.22, ал.1 от
договора, потребителят издал запис на заповед в полза на кредитора за сумата по
„Схема на плащанията - Приложение № 1", неразделна част от договора, в размер на
2057.93лв. Сумата по договор е получена на 05.09.2019г., за получаването на която е
издадена разписка от ИВ. ИВ. Д..
По делото е допусната и назначена СИЕ от заключението на която се установява
следното:
В отговор на въпроса: Каква сума е получила ответницата ИВ. ИВ. Д. по
Договор за потребителски кредит № РСХБ304/05.09.2019г., експертизата дава
заключение, че същата на 05.09.2019г. е получила в брой сумата от 1750.00 лв.,
представляваща паричен заем по Договора за потребителски кредит, за получаването
на която е издала на „Ипокредит“ ООД, разписка по образец.
2. В отговор на въпроса: Заплатил ли е ответника сумата или част от нея на
ищеца по договора, съответно по задължението по запис на заповед с дата на издаване
05.09.2019г.?, вещото лице сочи, че предвид хронологията на счетоводните операции,
надлежно отразени в счетоводните регистри на „Ипокредит“ ООД, за погасяване на
задълженията по Договор за потребителски кредит № РСХБ304/05.09.2019г., съответно
по задължението по запис на заповед с датата на издаване 05.09.2019г., ответникът е
заплатил сумата 1471.06лв., с която са погасени следните задължения:
- 1174.38 лв. - изплатена главница, като изцяло е погасена главница от 1-ва
вноска с падеж 05.10.2019г. до 6-та вноска вкл. с падежна дата 05.03.2020г. и частично
погасена главница в размер на 45.54 лв. от седма вноска с падежна дата 05.04.2020г.
- 296.68 лв. - изплатена договорна лихва, като изцяло е погасена договорна
лихва от 1-ва вноска с падеж 05.10.2019г. до седма вноска вкл. с падежна дата
05.04.2020г.
Според експерта за всяко постъпило от потребителя плащане по Схема на
плащанията - Приложение № 1, неразделна част от Договор за потребителски кредит е
издавана разписка, осчетоводявана по надлежния ред.
3. В отговор на въпроса: Какъв е размера на неизплатената главница и лихви по
Договора, респективно на задължението по запис на заповед с дата на издаваме
05.09.2019г.?, експерта след съобразяване с постъпилите от ответницата суми и
погасените с тях задължения, установява, че неизплатената главница и лихви по
Договор за потребителски кредит № РСХБ304/05.09.2019г., респективно на
задължението по запис на заповед с дата на издаване 05.09.2019 г. е в размер на 586.87
лв., в т.ч. вид на задължението по пера е както следва:
- 575.62 лв. - неизплатена главница /1750,00 лв. – 1174.38 лв./;
- 11.25 лв. - неизплатен договорна лихва /307.93 лв. - 296.68 лв./;
Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Исковата претенция, предмет на настоящото дело черпи своето правно
основание от разпоредбите на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.535
ТЗ - за установяване дължимост на суми по запис на заповед.
По иска с правно основание чл.422 ГПК ищецът носи тежестта да докаже факта,
от който произтича вземането му, а ответникът - обстоятелствата, на които е основал
2
възраженията си срещу неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не
следва да се абсолютизира. Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на
каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване,
изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след
като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния
ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение,
и евентуалното погасяване на породените от нея задължения. Необходимостта от
изследване на каузалните правоотношения между издателя и приносителя на записа на
заповед произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да
обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение недействителността
на каузалната сделка препятства възникването не само на пряко свързаните със
съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на заповед
менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със
записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни
способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т.н./ има за
последица погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно
задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. Независимо коя от
страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът
по иска с правно основание чл. 422 ГПК носи тежестта да докаже валидното
възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане,
а ответникът - неговото погасяване. Според т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните
каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед от
ответника. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК, че
вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално
правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на
заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната
функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва
вземането си, основано на менителничния ефект. С въвеждането на такова твърдение
от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по
правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за
отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа
на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на
менителничния ефект.
В случая по делото ищеца доказа не само, че ответника е издал в негова полза на
05.09.2019г. процесния запис на заповед, с който безусловно се е задължил да му
заплати без протест сумата от 2057.93лв. на падеж 05.10.2019г., но и твърдяната от
него в исковата молба кауза за издаването му – сключен между страните договор за
потребителски кредит, по който той е предоставил на ответника заем в размер на сума
от 1750 лева, която съобразно представената схема за плащане-приложение №1 към
договора, ведно с дължимата договорна лихва, съвпада с уговорения в записа на
заповед размер на дължимата сума. Този запис на заповед съдържа всички реквизити
на чл.535 ТЗ. Поради това е действителен (т. 3 ТР 1-2005-ОСТК). Този извод не се
променя от установеното по делото обстоятелство, че е издаден, за да гарантира
/обезпечи/ изпълнението на паричното задължение на ответника по сключения с ищеца
договор за заем. Както се посочи и по-горе, записът на заповед е абстрактна сделка, в
3
което всъщност се състои и менителничния му характер. Поради това за
действителността му законът не изисква да е посочена в него и тази установена по
делото причина /кауза/ основание за издаването му. Поради това установеното по
делото обстоятелство, че същият е издаден от ответника за гарантиране (обезпечаване)
на изпълнението на паричното му задължение към ищеца по сключения между тях
договор за заем, не го прави нищожен. В константната си практика ВКС приема, че
предмет на делото при иска по чл.422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането по записа на заповед, а
каузалното правоотношение подлежи на изследване само ако е въведено
твърдение/възражение за конкретно съществуващо такова отношение, по повод или
във връзка с което е издаден записа на заповед. Ответникът не е възразил и доказал по
делото да е погасил това вземане чрез плащане или друг предвиден в закона способ за
погасяване на задължение (прихващане, подновяване, опрощаване, давност и прочие),
ето защо съдът намира, че по процесният запис на заповед ищеца има възникнало и
съществуващо към датата на приключване на съдебното дирене вземане за
неизпълненото от ответника парично задължение по него в размер на исковата сума.
Неоснователно е възражението на ответните страни по делото, че договора
за потребителски кредит е сключен при Общи условия и не е индивидуално уговорен,
с оглед на което не са имали възможността да влияят върху съдържанието на клаузите
на му. Видно от приложения и приобщен като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит № РСХБ304/ 05.09.2019г. е, че същият е съобразен с нормите на
ЗПК и няма препращане към ОУ. Изрично в разпоредбата на чл.11 от договора е
посочено, че кредитополучателят се задължава да върне кредита,съгласно условията на
Договора и Приложение № 1 - Схема на плащания, което е показателно, че
потребителят е получил нужната по договора информация. В посоченото приложение,
неразделна част от договора е посочен размера на договорната лихва, ГПР и законната
лихва за периода на забава. Касае се за фиксиран лихвен процент, важим за целия
период на действие, който е постоянна и непроменлива величина. Размерът на
възнаградителната лихва е установим чрез прости математически пресмятания,
доколкото месечната погасителна вноска се състои само и единствено главница и
договорна лихва. Други разходи няма включени и такива нито се сочат от кредитора,
нито се твърдят от потребителя. Договореният лихвен процент се прилага по един и
същ начин по време на действие на договора доколкото се касае както се посочи за
фиксиран /непроменяем/ лихвен процент от 3.40% за разлика от случаите на
референтния лихвен процент, за който са относими останалите условия и изисквания
по чл.11, ал.1, т.9 и т.9а от ЗПК. Ето защо няма основание да се приема, че е нарушена
тази разпоредба. Всичко това обуславя извода, че договора съдържа изискуемите от
закона реквизити, като при сключването му са спазени лимитативно изброените
текстове на закона.
При този изход на спора в тежест на ответниците са направите от ищцовото
дружество „Ипокредит„ ООД разноски, съобразно приложения списък на разноските в
общ размер на 250 лв., отнесени към заповедното и исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. ИВ. Д., ЕГН ********** и
4
„ИВА ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК *********, че дължат солидарно на „ИПОКРЕДИТ“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, п.к. 5100, ул.„Георги
Измирлиев" № 2Б, ет.1, офис 5, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано
от управителя Армен Погосян, сумата в размер на 586.87 лв. /петстотин осемдесет и
шест лева и 87 стотинки/, представляващо дължима сума по Запис на заповед от
05.09.2019г., издаден като допълнително обезпечение на Договор за потребителски
кредит РСХБ304/05.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -
09.6.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по.ч.гр. д. № 542/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Д., ЕГН ********** и „ИВА ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на „ИПОКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на
75.00 лв./седемдесет и пет лева/, представляваща разноски за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. ИВ. Д., ЕГН ********** и
„ИВА ПЛАСТ“ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на „ИПОКРЕДИТ“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
5