Решение по дело №4654/2018 на Софийски градски съд

    Р  Е Ш Е  Н  И  Е

  

                                                     27.02.2019 год.

 

 

       В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

      По ВНОХД №  4654/2018 г.

 

 

 

                Софийският Градски съд, Наказателно отделение, VII-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на тринадeсети февруари две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

 

                                                                   Председател : Николай Младенов                                                                                                                                                         

                        Членове :В.а Ставрева

                                                                                мл.с-я:Марина Гюрова

 

 

При участието на съдебен секретар Мария Абаджиева и прокурора М. Димитров, разгледа докладваното от съдия  МЛАДЕНОВ ВНОХД № 4654/2018 г. по описа на СГС, като за да се произнесе по същество взе предвид следното :   

 

         Производството е по Глава ХХІ-ва от НПК /Въззивно производство/ чл.313-340 от НПК.

 

         С присъда от 25.01.2018г. по НОХД № 8129/2016г. на СРС, НО, 101 – ви състав първоинстанционният съд е признал за виновен подс. Д.Д.М. в това, че на 26.04.2015 г., около 13:30 часа, в гр.София, по бул. „Тодор Каблешков", с посока на движение - от бул. „Цар Борис III" към бул. „България", на сигнализирана с пътен знак „Д-17“ от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата пешеходна пътека, находяща се в района на кръстовището с улица „Родопски Извор“, при управление на  моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Киа", модел „Сийд", с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците….“ и чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре„ , като подс. М. не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от него лек автомобил пешеходец В.И.К. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.К. с ЕГН:**********, изразяваща се в „открито счупване –изкълчване на лявата тало-крутална /глезенна/ става и счупване на лявата малкопищялна кост в дисталната трета“, които в съвкупност реализирали медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от тридесет дни от датата на травмата - престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2 във  вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.301, ал.1, т.4, пр.2  от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК във вр.2, ал.2 от НК  го освободил от наказателна отговорност и му  наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.

 На основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2 във вр. с чл. чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК  лишил подс. Д.Д.М. от право да управлява МПС за срок от 8/осем/ месеца.

Съдът на основание чл. 189, ал.3 във вр. с чл. 190, ал.2 от НПК осъдил подсъдимия Д.Д.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 1 568,84 лв./хиляда петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение за вещи лица, както и сумата от 5.00лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила бланкетна въззивна жалба от упълномощеният защитник на подсъдимият М. - адв. В.. В сезиращия въззивния съд акт присъдата се определя като неправилна и незаконосъобразна, поради което се желае нейната отмяна.

След запознаване с мотивите, е постъпило към съдебният акт и допълнение към виззивната жалба. В него защитникът релевира твърдения, че по делото са останали неизяснени причините за настъпване на ПТП и механизма на причиняване на увреждането на свидетеля В.К.. В тази връзка защитникът на подсъдимия М. излага своя фактическа обстановка, която намира за установена, като изтъква, че анализът на първоинстанционния съд по отношение на  доказателствените източници не е правилен, а за отделни доказателствени източници такъв липсва. Според доводите в  допълнението към жалбата, първоинстанционният съд не е дал отговор защо не кредитира втория предложен вариант на допълнителната СМЕ и АТЕ. Това реализира отменителното основание „липса на мотиви“ по смисъла на чл. 303, ал.1 от НПК. Твърди се, че съдът не е отчел и относимите разпоредби, отнасящи се до пешеходците като участници в движението, като такива се посочват чл. 32, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, както и че присъдата е постановена в противоречие с ТР №2 от 22.12.2016г. по тълк.д.№2/2016.,ОСНК на ВКС. В заключение се моли обжалваната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, а подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение или алтернативно - ако не се приеме този довод от въззивният съд, то да се намали размера на наказанието, в частност да се намали размера на глобата, а допълнителното наказание изобщо да не се налага.

С въззивната жалба  не се правят доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 03.01.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства

Пред въззивната инстанция, в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимият – адвокат В. застъпва становище, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 303 от НПК, не е изяснил делото от фактическа страна и е стъпил на предположения, относно причината за настъпилото ПТП, като пледира присъдата да бъде отменена и да се постанови нова оправдателна такава. Излагат се съображения, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като не са били съобразени действията на подсъдимият по оказване на помощ на пострадалия. Алтернативно моли, ако съдът приеме подсъдимият М. за виновен, кумулативното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ да не се налага, с оглед изключително добрите му характеристични данни, оказаната помощ на пострадалия, семейното му положение, фактът че това е основната му дейност /на таксиметров шофьор/ и единствен приход за семейството му.

Представителят на СГП  счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, и при определяне на наказанието се е съобразил, както с личността на дееца, така и с извършеното престъпление. В този смисъл моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Процесулания представител на частния обвинител К.- адв. Л. също моли за цялостно потвърждаване на  първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Претендира се присъждане на разноски в полза на доверителя му.

Частния обвинител се придържа към казаното от повереника си.

Подсъдимото лице, в правото си на лична защита и на последна дума, настоява за невиновността си.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Подсъдимият Д.Д.М. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, работи като таксиметров шофьор, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д.Д.М. бил правоспособен водач на МПС – категория „В АМ“, като е  притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №*********/ 15.09.2010г.

 Като водач на МПС на същия са налагани наказания за допуснати нарушения на правилата за движения по пътищата по ЗДвП, които са отразени в личния му картон,  намиращ се на отчет в ОПП-СДВР-гр. София.

На 26.04.2015 г., около 13.30 часа, в гр. София, подс. Д.М. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Киа“, модел „Сеед“ , рег. № *******, оборудван като таксиметров автомобил по бул. „Тодор Каблешков“. На предната дясна седалка до подсъдимия пътувала като клиент свид. Силвена У., а на задната седалка се возела дъщеря й Кристина У.. Времето било слънчево, ясно и имало добра видимост при дневна светлина.

Автомобилът се движел с посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“. Булевард „Тодор Каблешков“ се състоял от две пътни платна, предназначени за двупосочно движение, с по две пътни ленти за движение във всяка посока. Пътната настилка се състояла от дребнозърнест асфалт. Същата била суха, без неравности и посипаности, без наклон. Непосредствено преди кръстовището, образувано между бул. „Тодор Каблешков“ и ул. „Родопски извор“, по широчината на бул „Тодор Каблешков“ се намирала пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М.8.1 и с пътен знак „Д – 17“ от Правилника за приложение на закона за движение по пътищата. Подсъдимият приближил посочената пешеходна пътека, като се движел със скорост около 20 км./ч. в лявата пътна лента на булеварда спрямо посоката му на движение. В съседната му дясна пътна лента, на около десет метра по-напред и в същата посока, се движел неустановен по делото лек таксиметров автомобил.

 По същото време пешеходецът В.И.К. се насочил да пресече пешеходната пътека, намираща се преди кръстовището с ул. „Родопски извор“. Неустановеният таксиметров автомобил, движещ се в дясната пътна лента, спрял преди пешеходната пътека. К. се огледал и след като констатирал, че лекият автомобил е спрял, за да му осигури предимство, предприел пресичане като стъпил на пешеходната пътека. От своя страна, подсъдимият М. не пропуснал пресичащият отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от него лек автомобил пешеходец  и последвал удар. С предната дясна част и странично, в зоната на предната дясна броня и десен калник на управлявания от него лек автомобил, подсъдимият ударил пешеходеца К. от лявата му страна, като тялото му било отхвърлено напред и в дясно, след което паднало на пътното платно в близост до автомобила. В момента, в който пешеходецът е бил видим за подсъдимия, автомобилът му е отстоял на разстояние от около 12м. от мястото на удара, което по широчината на пътното платно е на 3,8 – 4,2м. вляво от десния край на платното за движение на автомобила. Скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, преди удара е била около 20км/ч., а в момента на удара е била от порядъка на 15км/ч. Непосредствено след инцидента подсъдимият М. заедно със св. С.У.слезли от автомобила и помогнали на пострадалия да се премести на тротоара, след което му оказали първа помощ. Междувременно подсъдимият се обадил на тел.112 и преместил автомобила си, за да не пречи на движението. В близост до мястото на инцидента се намирал свидетелят Н.С.който предоставил на подсъдимия телефона си за връзка, заявявайки, че е видял случилото се и е готов да свидетелства, след което си тръгнал. При пострадалия К. дошла съпругата му А.К.и дъщеря му Й.К.които се намирали в района на местопроизшествието. Двадесет минути след първото позвъняване от подсъдимия на тел.112 се обадила и дъщерята на пострадалия Йоана К.. На място пристигнала линейка и пострадалият К. бил откаран по спешност във ВМА-гр. София за оказване на медицинска помощ.

В резултат на реализираното ПТП на пострадалия В.К. били причинени следните травматични увреждания: „открито счупване-изкълчване на лявата тало-крутална /глезенна/ става, счупване на лявата малкопищялна кост в дисталната трета“, които в съвкупност реализирали медико- биологичния  квалифициращ признак „ трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от тридесет дни от датата на травмата, както и рана в областта на лявата глезенна става, причинила на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

На 26.04.2015г. в 14:40ч. екип на „ТПТП“-„ОПП“-СДВР извършил  оглед на местопроизшествието, като бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, към който била приложена скица на ПТП и фотоалбум. Дежурният по ПТП служител на ОПП-СДВР изготвил констативен протокол №к-345/26.04.2015г., в който отразил участниците в ПТП, щетите и деформациите по превозното средство, управлявано от подсъдимия, пострадалото лице, обстоятелствата и причините за ПТП, както и изпробването на подсъдимия за употреба на алкохол.

По случая започнало досъдебно производство ЗМ №11173/2015г., по описа на сектор РТП-ОДП-СДВР, срещу подс. Д.Д.М. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 във вр. с чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.

След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно  СРС е приел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на : обясненията на подс. Д.Д.М., показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебното следствие свидетели- В.И.К., Н.Й.С., Й.В.К., А.И.Д.- К., С.Х.У.и К.Н.У., показанията на свидетеля Н.Й.С., дадени пред орган на досъдебното производство в частта, прочетена на основание чл. 281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК, заключенията на назначените и изготвени по делото експертизи- седебномедицинска експертиза по писмени данни за пострадалия В. И.К., автотехническа експертиза, комплексна медицинска и автотехническа експертиза, допълнителна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съдебнопсихиатрична експертиза, констативен протокол № к-345 от 26.04.2015г., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и албум, епикриза, издадена от Военномедицинска академия-МБАЛ София за В.И.К., служебна бележка от Медицински университет – Пловдив изх.№ Р-1027/24.04.2017г. за В.И.К., уведомление от „Йелоу 333“ АД изх.№02/12.01.2017г., писмо от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София УРИ 105810-5/03.01.2017г. ведно с 10бр. звукозаписа и електронни картони на инцидента, уведомление от „Йелоу 333“Ад изх. №048/26.05.2017г., писмо рег.№ С 170022-178-0014711/11.07.2017г. на ТД на НАП-София, писмо на СГС изх.№60184/03.07.2017г. по НОХД №4949/2005г., по описа на СГС, писмо на БТК АД рег.№ С20428/14.12.2017г., писмо на „Т.Б.“ЕАД изх.№19886/12.12.20017г., писмо на „Мобилтел“ЕАД изх.№24401/12.12.2017г., справка за съдимост за подсъдимия, справка от Унифицираната информационна система на П. на РБ за подсъдимия.

Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя направения от първоинстанционният съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателствата е правилен и логичен, въз основа на него е установено по категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд, напълно споделя.

По отношение на възраженията на защитата, въззивният съд счита, че същите са неоснователни. Аналогични възражения са били наведени и пред първата инстанция  и решаващият съд надлежно, точно, прецизно, задълбочено и обстойно е отговорил на всички тези възражения.

В тази връзка първоинстанционният съд е извършил детайлен анализ на свидетелските показания, като е разгледал същите поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставил ги е с останалия доказателствен материал, като правилно е основал върху тях своите фактически изводи.

Подобно на първоинстанционния съд и настоящият състав дава вяра на казаното от пострадалото лице, чиито показания относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента са подробни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал. Правилно първоинстанционния съд е изтъкнал показанията на пострадалия К. относно причината за повалянето му върху пътната настилка и местоположението му върху пешеходната пътека към момента на съприкосновението между него и управлявания от подсъдимия автомобил. Пострадалият детайлно описва предприетото от него пресичане, след като е бил пропуснат от неустановен по делото таксиметров автомобил. Следва изрично да се посочи, че именно въз основа на показанията на св. К. се извличат данни за начина, по който е осъществено пресичането на лицето. Същият е заявил, че е пресичал с нормален ход за възрастта си, нито е тичал, нито се е втурвал внезапно да пресича пешеходната пътека. Районният съд изключително подробно е анализирал показанията на пострадалия, като ги е съпоставил с останалите доказателства по делото и който анализ настоящата инстанция споделя напълно, поради което и не намира за нужно да го преповтаря. Следва да се отбележи, че въпреки обстоятелството, че е пострадало лице, съдът не констатира тенденциозност в показанията му, а напротив – казаното от него е логично и последователно.

Правилна преценка е дал съда на обясненията на подсъдимия М.. В съдебно заседание пред СРС подсъдимият е обяснил, че е видял отдясно тичащ пешеходец, който се блъснал в неговия автомобил при спирането му върху пешеходната пътека, след което е направил една или две крачки назад и е паднал. С основание решаващият съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимият в тази част, приемайки ги за изолирани и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства. В този аспект проверката на обясненията на подсъдимия се извършва и чрез анализ на данните от АТЕ, КМАТЕ, допълнителната СМЕ и АТЕ, които се считат за компетентно дадени, при наличие на специални знания и при наличие на обективност при депозирането им. Видно от експертните заключения, че след удара на пешеходната пътека, автомобилът на подсъдимият е продължил движението си и е спрял на около 1 метър след мястото на удара. Следователно в тази им част обясненията на подсъдимият следва да бъдат ценени като защитна теза, на която последният има неизменно право.

СРС е отхвърлил законосъобразно показанията на св. Н. С.и св. С. У., в съответните части относно предприетите действия от страна на подсъдимия, приближавайки пешеходната пътека, мястото му на спиране, движението на пешеходеца и неговото поведение при създалата се ситуация, не само на база на отношенията им с подсъдимият, а след съответен анализ за достоверност и съпоставяне с други гласни и писмени доказателствени източници, а в останалата част относно оказаната първа помощ на пострадалия, своевременното позвъняване на тел.112 и по-късното пристигане на близките на пострадалия са напълно кредитирани като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства.

Казаното от станалите свидетели- дъщерята на пострадалия К. - Й.К.което се припокрива с показанията на неговата съпруга А.К., СРС е анализирал подробно, като правилно е преценил, че заявеното от тези свидетели, относно начинът по който твърдят че са възприели инцидента и мястото на което са се намирали- в непосредствена близост, следва да не бъдат кредитирани, тъй като противоречат на събраните по делото доказателства.

Правилно решаващият съд е кредитирал приетите по делото медицински експертизи като обективни и компетентно изготвени. Безспорно е, че вследствие на сблъсъка с управлявания от подсъдимия автомобил, пострадалият е получил посочените по –горе увреждания, като съдът намира, че същите задълбочено и обосновано са описани и характеризирани от вещите лица в изготвените заключения. От заключението на комплексаната медицинска и автотехническа експертиза се установява, че причинените на пострадалия телесни увреждания са получени при фиксирано ходило върху терена под тежестта на тялото и е възможно същите да са настъпили както от предното колело на автомобила, така и от калника му / или от двете части едновременно/ при удар върху крака или натиск в долната част на подбедрицата, при което са получени рана, костно счупване и разместване на костите една спрямо друга в глезенната става.

По отношение на заключението на допълнителната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, вещите лица са изложили два варианта относно причината за настъпилото ПТП, които са възможни в зависимост от начина на придвижване на пешеходеца.

В първия вариант, вещите лица приемат, че при придвижване на пешеходеца ходейки, причина за настъпилото ПТП е единствено субективното поведение на подсъдимия, който не е възприел, или ако е възприел не е реагирал своевременно на намиращият се на пешеходната пътека пешеходец.

Съдът кредитира изводите на вещите лица по първия вариант, така както е направил и СРС, като приема че преди удара на пешеходната пътека, скоростта на движение на автомобила е била около 20 км./ч, а в момента на удара на пешеходеца е била от порядъка на 15км./ч . Мястото на удара се намира по ширината на пътното платно на около 3,8-4,2 метра вляво от десния край на платното за движение на бул. „Тодор Каблешков“ по посока на движението на автомобила и по дължината на платното- на

4-6 метра, считано в същата посока. Отстоянието, на което се е намирал лекият автомобил „Киа“ от момента, в който пешеходеца е бил видим за подсъдимия е около 12 метра от мястото на удара, при придвижване на пешеходеца ходейки и на 7-8 метра при придвижване бягайки. Явно е следователно, че при двете хипотези на придвижване между момента на възприемане на пресичащия и момента на удара е имало известен интервал от време. В тази връзка следва да се отчете скоростта на придвижване на автомобила. В експертното заключението е посочено, че при скорост на автомобила - 20 км./ч. ударът за водача е предотвратим – при придвижване на пешеходеца ходейки и непредотвратим- при придвижване бягайки. Отбелязано е също така, че ако водачът на автомобила се е движел със скорост 14 км./ч. и по-ниска, от момента, в който пешеходецът бягайки е бил видим, излизайки пред спрелия в дясната пътна лента неизвестен автомобил, при своевременното му възприемане и адекватна реакция с аварийно спиране, е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Настоящият въззивен състав споделя тезата на районният съд, че пострадалият не е тичал, пресичайки пътното платно. Противоположни са твърденията на подсъдимия и пострадалия по този въпрос, но следва да бъдат кредитирани тези, изложени в показанията на пострадалия К., доколкото във всичките си останали части те са логични, безпротиворечиви и подкрепени от другите доказателства по делото. Тяхната достоверност се доказва безспорно чрез установяване на точният механизъм на настъпване на удара, което дискредитира обясненията на подсъдимия, така и относно начина по който пострадалия се е появил на пешеходната пътека. Не са налице причини съдът да не се довери на показанията на пострадалия и относно начина по който се е придвижвал пресичайки пътното платно.Ето защо се налага извод, че следва да бъде приета първата хипотеза, изложена от вещите лица.

Нещо повече въззивният съд дължи да отбележи, че в настоящият случай са налице два безспорни факта. От една страна подсъдимият е приближавал обозначената пешеходна пътека, а от друга страна е възприел спирането на движещият се в дясната пътна лента автомобил именно пред тази пешеходна пътека. За това и настоящият състав приема,че от тези два факта за подсъдимият е възникнала опасност за движението и той е бил длъжен да намали скоростта си на движение или да спре, за да избегне настъпването на произшествие.

Ето защо СГС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е приел за установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Съображенията изложени от СРС в мотивите на атакуваната присъда относно доказаността и средствата за установяване, дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите. При формирането на фактическите констатации, въз основа на които са изградени правните изводи,  решаващият съд резонно е ползвал  проведените по делото експертизи : съдебномедицинската по писмени данни, АТЕ, КМАТЕ, допълнителната СМЕ и АТЕ експертиза. В този смисъл настоящата инстанция намира за правилно решението на районния съд да кредитира експертните заключения, което му е позволило въз основа на същите да изгради правните си изводи.

В заключение въззивната инстанция ще посочи, че всички доказателства кредитирани и от СРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователсност, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

При така установена фактическа обстановка и след задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си обвиняемият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъпление по чл. 343, ал.3, пр последно, б. „а“. пр. 2 във вр.с чл. 343, ал. 1, б „б“ пр. 2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Обосновано СРС е приел, че на 26.04.2015 г., около 13.30часа, в гр. София, по бул. "Тодор Каблешков ", в посока от бул. "Цар Борис III" към бул. "България", на сигнализирана  с пътен знак „Д-17“ от Правилника за прилагане Закона за движение по пътищата пешеходна пътека, находяща се в района на кръстовището с ул. "Родопски извор", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Киа", модел „Сеед“, с рег.№ *******, подсъдимият е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал пресичащият по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от него лек автомобил пешеходец В.И.К. и  по непредпазливост причинил на последният средна телесна повреда изразила се в „открито счупване – изкълчване на лявата тало-крутална /глезенна/ става и счупване на лявата малкопищялна кост в дисталната трета“, които в съвкупност реализирали медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от тридесет дни от датата на травмата“.

 Безспорно е установено, че основна причина за настъпване на ПТП-то са действията на подсъдимия М., както е приел и първия съд, който е следвало да съобрази приближаването си към пешеходна пътека, да намали скоростта си на движение и при нужда да спре, за да пропусне преминаващия пешеходец. В този смисъл причина за станалата катастрофа са субективните действия от страна на подсъдимият М., който не е реагирал своевременно на намиращия се на платното за движение, на пешеходната пътека пешеходец.

Подсъдимият М. е годен субект на престъплението, тъй като е привел в действие механизмите и уредите на моторното превозно средство – лек автомобил по смисъла на §6, т.11 и т. 12, б. „а“ от ДР на ЗДвП. В качеството си на водач на пътно превозно средство и участник в движението със своите действия и бездействието си  да предотврати настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, е оказал влияние на движението по пътя като е причинил средна телесна повреда на пострадалия В.К.

           Другият квалифициращ деянието признак - точното място, на което е осъществено то, също е категорично доказан. Настъпването на удара между лекия автомобил и пострадалия именно на пешеходна пътека предопределя по-тежката отговорност за подсъдимия, доколкото пешеходците разполагат с правото да пресичат пътното платно именно на означените за тази цел места, което налага спазването на съответните законоустановени правила и задължения от приближаващите ги водачи на превозни средства.

Както е известно от теорията и съдебната практика, нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и съдържанието й се допълва от конкретно нормативно установени правила за движение по пътищата, които се съдържат най-вече в Закона за движение по пътищата и правилника за приложението му. Според обвинението, което е повдигнато, тези правила са именно чл.119, ал.1 от същият нормативен акт.

Подсъдимият М.. е нарушил правилата за движение именно на горецитираната разпоредба. Това е така, тъй като при приближаване на пешеходната пътека е следвало да намали скоростта, да спре автомобила и да пропусне намиращият се вече върху пътеката пешеходец- пострадалия К.. Несъобразяването с цитираната разпоредба е довело до сблъсъка на МПС и пешеходеца, вследствие на което на същия са причинени увреждания- открито счупване – изкълчване на лявата тало-крутална /глезенна/ става и счупване на лявата малкопищялна кост в дисталната трета“, които в съвкупност реализирали медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от тридесет дни от датата на травмата. Допуснатото нарушение на посоченото правило за движение е в непосредствена причинна връзка с последвалата телесна повреда на пострадалия К..

Съдът като отчита заключенията на съдебномедицинска експертиза по писмени данни, комплексната медицинска и автотехническа експертиза, както и допълнителната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, намира че, от обективна страна е налице и съставомерен резултат, изразяващ се в причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Настоящият съдебен състав обаче не споделя становището на решаващият съд, че деянието е извършено и чрез нарушаване на нормата на чл.116 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се придвижват с бял бастун и към престарелите хора“. Тази норма е обща и  въвежда общовалидно задължение спрямо управляващите пътни превозни средства да съобразят своето поведение на пътя с пешеходците, независимо от това дали последните се намират на тротоара, върху пътното платно или на пешеходна пътека. Доколкото обаче в случая ПТП-то е реализирано на надлежно обозначена пътека за преминаване на пешеходци, то конкретното правило, с което подсъдимият М. е следвало да се съобрази, се съдържа именно в чл. 119, ал.1 от ЗДвП, касаещ частен случай на пътна обстановка. Недопустимостта на едновременното приложение на обща и на специална спрямо нея норма мотивира настоящият съдебен състав да постанови оправдателен диспозитив по отношение на повдигнатото обвинение в частта, касаеща допуснатото от подсъдимия М. нарушение на чл. 116 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост. Подсъдимият М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, спазвайки правилата за движение, предписани в чл. 119 от ЗДвП, приближавайки пешеходна пътека.

Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпването на съставомерния резултат - нанесеното телесно увреждане на пострадалия, следва да се приеме, че същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП.

Изпълнителното деяние правилно е преценено от СРС, че реализира квалифицирания състав на чл. чл. 343, ал.3, пр последно, б. „а“. пр. 2 във вр.с чл. 343, ал. 1, б „б“ пр. 2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като деянието е извършено на пешеходна пътека, сигнализирана със съответна пътна маркировка, а поведението на подсъдимият е в пряка причинна връзка и с настъпилото падане на пострадалия.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав приема крайният извод на СРС по съществото на делото за законосъобразен поради което намира, че следва да бъде споделен. СГС намира обаче, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде ангажирана само за нарушение на правилата за движение, посочени в чл. 119 от ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП  вредоносният резултат. При това положение подсъдимият, на основание, чл. 304 от НПК, следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение в частта касаеща нарушаването на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП.

Правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК, след като е съобразена настъпилата реабилитация по право, както и редакцията на чл. 343, ал.3 от НК към датата на деянието и по-благоприятният за дееца закон. Поради това законосъобразно районният съд е освободил подсъдимото лице от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание.

При индивидуализация на наказанието районният съд е съобразил наличието на смекчаващи обстоятелства - добрите характеристични данни на подсъдимият М., оказаната първа помощ на пострадалия, своевременното сигнализиране на тел. 112. Като смекчаващо вината обстоятелство предходната съдебна инстанция обаче погрешно е възприела чистото съдебно минало на подсъдимия , доколкото същото е послужило за приложението на  диференцираната процедура по чл. 78а от НК. Едновременно с това обаче правилно е отчетен факта, че подсъдимият е нарушил основно правило за движение по пътищата и с неправомерното си поведение е причинил средна телесна повреда на пострадалия К. като отегчаващо отговорността обстоятелство е възприето и миналото на подсъдимия като водач на МПС с множество нарушения на ЗДвП, за които същият е бил санкциониран по съответния ред.

Няма основание наложеното наказание да се определи като несправедливо от гледна точка на подсъдимото лице, тъй като не са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието. Размерът на наказанието е определен в близък до минимума размер, с оглед преобладаващите смекчаващи отговорността обстоятелства.

Въззивната инстанция намира, че законосъобразно решаващият състав, на основание чл. 78, ал. 4 от НК във вр. с чл. 343г. от НК е наложил на подс. М. и наказанието лишаване от право да управлява МПС. Настоящият състав не споделя доводите на защитата, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ не следва да се налага поради това, че работата на подсъдимия е свързана с управление на таксиметров автомобил. Именно поради това е необходимо едно относително по-продължително въздействие върху подсъдимия М., с оглед мотивирането му занапред, при управление на МПС да не нарушава правилата за движение по пътищата.

Настоящият съдебен състав счита, че за постигане на целите визирани в чл.36 от НК, определените от СРС наказания са законосъобразни и справедливи, и те като комплекс са необходими и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.

Законосъобразно контролираният съд е преценил, че направените в хода на делото разноски с оглед изхода на делото следва да се присъдят в тежест на подсъдимия М..

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да съставляват основания за неговата отменя, но установи такива, налагащи изменение размера на наложената глоба.

Мотивиран от горното и на чл. 334‚ т. 3 и т.6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда от 25.01.2018г. по НОХД № 8129/2016 на СРС, НО, 101-ви състав като на осн. Чл. 304 от НПК признава подсъдимия Д.Д.М. за невиновен в това да е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП като го ОПРАВДАВА по това обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.