РЕШЕНИЕ № 1999
гр. Бургас, 15.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети октомври през
две хиляди и осемнадесети година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5570/2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Еос Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за
установено, че ответникът Я.В.Н.,***, му дължи следните суми: 2153,89 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № .... год., и 957,57 лева – договорна
лихва за периода 30.06.2015-30.03.2017 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 29.05.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1925/30.05.2018 год. по
ч. гр. д. № 3924/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане
на деловодните разноски.
Правното основание на предявените положителни
установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът оспорва исковете; ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е изправна
страна-кредитор, на основание договор за потребителски кредит, сключен на
30.09.2008 год. между ответника Я.Н. и „Юробанк България“ АД, за сумата от 8700
лева, с дължимост на възнаградителна лихва. Според приложения към договора
писмен погасителен план, срокът за връщане на сумите е до 30.09.2018 год.,
който падеж е настъпил в хода на настоящото дело и следва да бъде взет предвид,
на основание чл. 235, ал. 3, ГПК. Според ищеца, ответникът е извършил частични плащания
по договора. За заплащането на процесните главно и акцесорни вземания е
издадена Заповед за изпълнение № 1925/30.05.2018 год. по ч. гр. д. № 3924/2018 год.
на БсРС, срещу която е депозирано възражение по чл. 414, ГПК.
Вземанията по договора за кредит
са били предмет на цесионен договор от 18.01.2016 год., сключен между кредитора
и ищеца, с Приложение № 1 към него. По делото няма доказателства приложеното
към исковата молба писмено уведомление по чл. 99, ЗЗД до длъжника да му е било
надлежно връчено преди подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.
По делото е изготвено експертно
заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
компетентно. Вещото лице е установило факта на извършени от ответника частични
плащания, отразени в счетоводството на ищеца; посочени са размерите на
непогасените вземания по договора – 2153,89 лева от главницата и 957,57 лева от
мораторната лихва.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира исковете за доказани по основание. По делото не
се спори, че ответникът е легитимиран като длъжник, на основание процесния договор
за потребителски кредит от 30.09.2008 год., неоспорен по автентичност. За
ответника Н. е възникнало паричното задължение за връщане на договорените суми
– главница и възнаградителна лихва, на основание действителен договор за кредит.
Легитимацията на ищеца като кредитор на ответника произтича от същия договор, в
който той е встъпил като страна на основание валиден цесионен договор, с представеното
писмено приложение към него. Уведомяването на длъжника по см. на чл. 99, ал. 3, ЗЗД е извършено надлежно в хода на настоящото исково производство, с връчване
на писменото уведомление – л. 76 по описа му. Вземанията по процесния договор за
кредит са станали изискуеми поради изтичане срока му на действие на 30.09.2018
год., тъй като по делото няма данни, а и твърдения на ищеца, за настъпила и
надлежно обявена на контрахента предсрочна изискуемост (т. 18 от 4/2013-2013-ОСГТК
на ВКС).
При определяне размера на процесните
вземания съдът основава решението си на изготвеното експертно заключение, неоспорено
от страните, в което са взети предвид извършените от длъжника частични
плащания. Ответникът не е представил доказателства за погасяване на
задълженията с плащане или с друг способ, поради което исковете са доказани и
по размер, т. е. следва да бъдат изцяло уважени.
Съдът намира за частично неоснователен
акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 86, ЗЗД. Както бе посочено, забавата на кредитополучателя е настъпила с изтичане
срока на договора, т. е. на 01.10.2018 год. Делото не съдържа данни за обявена
предсрочна изискуемост на главницата, поради което търсеното обезщетение за
забава следва да бъде присъдено от 01.10.2018 год., а за предходния период
искът е неоснователен.
Основателността на исковете
налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 62,23 лева –
платена държавна такса, направени в заповедното производство, съобразно молбата
на заявителя. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните
разноски, направени в настоящия исков процес: 73,93 лева – доплатена държавна
такса, 120 лева – депозит за вещо лице, и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо 293,93 лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че Я.В.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ж. к. ....., следните
суми: 2153,89 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ... год., и
957,57 лева – договорна лихва за периода 30.06.2015-30.03.2017 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 01.10.2018
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 1925/30.05.2018 год. по ч. гр. д. № 3924/2018 год.
на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за обезщетение за забава – за периода
29.05.-30.09.2018 год.
ОСЪЖДА
Я.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ж. к. .....,
деловодни разноски в размер от 62,23 лева, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 3924/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Я.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Витоша, ж. к. ........, деловодни разноски в размер
от 293,93 лева, направени по гр. д. № 5570/2018 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ