№ 221
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500892 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Н. Б. Т., ЕГН **********, от гр. Н.,
ул. „Х.К.“ № **, чрез процесуален представител адвокат Петко Христов
Кънев от АК - Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Патриарх Евтимий“ № 23а, ет.1, офис 2, против Решение № 260056 от
05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 443/2020 г. по описа на Районен съд -
Несебър, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от
Карл Денк, Здравко Братоев и Александър Сипек, иск с правно основание
чл.52 от ЗЗД за осъждане на въззиваемото дружество да заплати на
въззивника сума в размер на 869,46 лева, съгласно фактура №********** от
04.06.2020г. за отчетен период от 13.11.2019г. до 11.02.2020г.,
представляваща допълнително начислена ел. енергия, за която се твърди, че е
ползвана от ищеца като недължимо платена, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, като е осъдил
1
въззивника да заплати на въззиваемото дружество сумата от 748 лева -
разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага
подробни съображения. Прилага съдебна практика. Страната счита, че не са
обсъдени всичките възражения за неспазване от страна на дружеството на
изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ. Твърди, че протоколът не е съставен
съобразно изискванията на посочения текст, като на въззивника не е дадена
възможност да присъства при проверката, с резултатите на която изразява
несъгласие. Според въззивника протоколът съставен от въззиваемото
дружество представлява частен документ, който се ползва единствено с
формално доказателствена сила, относно авторството му, но не и с
материална такава, поради което констатациите в него не са обвързващи за
съда. Счита, че неправилно съдът е приел наличието на предпоставките по
чл.50, ал.1, б.“а“ от ПИКЕЕ за извършване на корекциите в сметката на
потребителя. Излага, че не са ангажирани доказателства за количеството ел.
енергия доставена на абоната, поради което и неправилно е отчетена
допълнително потребена ел. енергия за 90 дни. Според страната за
монтираното СТИ, след смяната няма данни с какви показатели е било и дали
същите са били нулирани, поради което не можело да се установи каква ел.
енергия е преминала през устройството. Оспорва се заключението на вещото
лице. Страната се позовава на чл.81 и чл. 82 от ЗЗД, като твърди, че не е
доказано виновно поведение от страна на въззивника във връзка с
манипулация на процесния електромер. Моли съда за отмяна на акта и
отхвърляне на претенцията.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от
Карл Денк, Здравко Братоев и Александър Сипек, с който намира подадената
жалба за неоснователна. Излага подробни съображения. Позовава се на
съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
присъди направените по делото разноски. Прави евентуално възражение за
прекомерност на разноските претендирани от въззивната страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
2
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Несебър е с правно основание
чл.55 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въззивникът Н.Т. от гр. Н. е абонат на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, притежава клиентски №********** и
получава доставка на електрическа енергия в обект за потребление, находящ
се в гр. Несебър, ул. „Х.К.“ №11а с измервателна точка /ИТН/ 2720686. Също
така не се спори, че на 11.02.2020 г. е извършена проверка на електромер с
фабричен №********* от служители на въззиваемото дружество, в
присъствие на свидетеля Д.С.П. и е установено, че средството за техническо
измерване /СТИ/ е манипулирано. Служителите са извършили демонтаж на
СТИ, то е било поставено в безшевна торба с пломба №603339 и изпратено за
проверка в Български институт по метрология. По делото е представен
констативен протокол №608010 от 11.02.2020г., носещ подписите на
служителите, извършили проверката и свидетеля, присъствал при
извършването й. За проверката е уведомено МВР на телефон 112, видно от
показанията на разпитания по делото свидетел В.Д..
На въззивника е изпратено писмо от въззиваемото дружество получено
на 04.06.2020г., с което лицето е било уведомено, че на 11.02.2020г.
служители на дружеството са демонтирали и предали за експертна проверка в
БИМ процесния електромер и с констативен протокол от 13.04.2020г.
институтът е констатира, че електромерът е манипулиран и отчита ел.енергия
с 68,50% по-малко, в следствие на което този процент от доставена ел.енергия
не е заплатена от въззивника. На основание чл.50 ал.1 от ПИКЕЕ въззивникът
е бил уведомен, че ще бъде извършена корекция на сметката му за ел.енергия
за 90 дни, обхващаща период от 13.11.2019г. до 11.02.2020г. Въззиваемото
дружество е посочило, че общата стойност на дължимата сума възлиза на
869,46 лв.
Пред първата съдебна инстанция е извършена съдебно-техническа
експертиза от вещото лице инж. Татяна Василева, допуснат е до разпит
свидетеля В.Д..
3
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящия съд, който на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
Между страните е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел.енергия и към момента действащи са общи условия
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката. Вещото лице е установило, че
процесният електромер е еднофазен, двутарифен, статичен и е произведен
през 2019г. Според заключението е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, като е пробит отвор на задния панел на електромера с диаметър
около Ф 20мм. Извършено е изменение на електрическата схема с електронен
елемент, като са закъсени изводите на куплунг Х2 от задната стена на
платката, като в резултат на манипулацията електромерът е отчитал по-малко
от консумираната ел.енергия. Вещото лице е констатирало, че в резултат на
осъществения достъп до вътрешността на електромера има изменение на
електрическата схема и в резултат на това е отчитането на по-малко
ел.енергия. В случаите когато при метрологичната проверка е установено, че
СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът
изчислява датата на констатиране на неизмерването или неточното измерване
до последната извършена проверка и периода от 3 месеца, предхождащи
датата на констатиране на неизмерването. В конкретния случай ел.енергията е
изчислена въз основа на констативен протокол на метрологична експертиза на
СТИ №119, като съгласно представената в заключението формула е
установено, че грешката е в размер на -68,50%, като периодът от време за
който е извършена корекцията е 90 дни и обхваща времето от 13.11.2019 г. до
11.12.2020г. Според вещото лице въззиваемото дружество е начислило
ел.енергия в размер на 4407 кв/ч., като стойността на това допълнително
количество ел.енергия е изчислено по определената от КЕВР прогнозна цена
на ел.енергия и възлиза на сумата от 869,46 лева с ДДС.
Във въззивната жалба въззивникът е изложил оплаквания по
отношение на неспазване изискванията за изготвяне на протокол от
дружеството за извършената подмяна на електромера и в този смисъл според
страната не е спазена процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ – не е изпратен
констативния протокол на клиента в седмодневен срок. При изготвяне на
4
протокола въззивникът не е бил уведомен и не е участвал, като е участвало
трето лице за спора, на страната не е дадена възможност да участва лично, а в
последствие районният съд е отказал да разпита третото лице като свидетел.
Другото оплакване е свързано с обстоятелството, че не са представени
доказателства за реално доставената електроенергия в процесния период от
електроразпределителното дружество, като е наложена санкция без
дружеството да установи реално потребената ел.енергия. Според въззивника
по делото не е доказано виновно поведение на потребителя препятствало
правилното отчитане на ел.енергия. Нарушен е принципа на чл.82 от ЗЗД за
виновния характер на договорната отговорност.
Настоящата съдебна инстанция намира изложените оплаквания за
неоснователни. По отношение на съставяне на протокола от дружеството се
установява, че поради наличие на загуби за дружеството и получен сигнал от
централата в гр. Пловдив служители на въззиваемата страна са извършили
проверка и в съответствие с чл.49 ал.5 от ПИКЕЕ са демонтирали
електромера, поставили са го в безшевен чувал с пломба и са го изпратили за
метрологична експертиза. По този повод, с оглед съставения протокол, по
делото е разпитан свидетелят В.Д., който е посочил пред първата инстанция
начина и механизма на извършената проверка, сваляне на електромера и
изпращането му за експертиза.
Що се отнася до предвидения тримесечен срок за начисляване на
ел.енергия съгласно изискванията на ПИКЕЕ, съдът намира, че дружеството е
спазило изискването на закона, на основание чл.50 ал.1 от ПИКЕЕ е начислил
допълнително количество ел.енергия в посочените по-горе стойности и е
определило дължимата сума от 869,46 лв. с ДДС. Периодът от време за който
е извършена корекцията е 90 дни, като вещото лице изрично е посочило, че
констатираното нарушение е траело по-дълъг период от време. Дружеството
се е възползвало от възможността в ПИКЕЕ да начисли ел.енергия за
максималния срок от 90 дни. Следва да се отбележи, че при изготвяне на
съдебно-техническата експертиза вещото лице се е запознало с представените
доказателства и е отразило в заключението си констатираното действително
положение. Позовало се е на чл.50, ал.1, б.“а“ от ПИКЕЕ и възможността
дружеството в случаите, когато е отчетено неточно измерване или измерване,
с грешка извън допустимата, операторът да изчисли количеството ел.енергия
5
за по-краткия период между периода от датите на констатиране на
неправилното измерване до последната извършена проверка и периода от 3
месеца предхождащ датата на констатиране на неточното измерване. Всички
тези изисквания са спазени, още повече, че по делото е установена намеса
върху електромера, водеща до отчитане на занижено количество изразходвана
ел.енергия.
Що се отнася до установяване и доказване виновното поведение на
въззивника за шунтиране на електромера, ВКС в няколко решения е приел, че
липсва задължение за това обстоятелство. В този смисъл са решение №118 от
18.09.2017г. по т.д. №961/2016г., решение №115 от 20.09.2017 г. по т.д.
№1156/2016 г. на ВКС.
Оплакването за виновно поведение по смисъла на чл.82 от ЗЗД, което
не е взето предвид от първата инстанция, в случая не е приложима правна
норма, тъй като законът в лицето на ПИКЕЕ е дал възможност за едностранна
корекция от страна на електроразпределителното дружество на сметките на
клиента в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
електромера на потребителя.
С оглед на изложеното съдът намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна, което налага обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Въззиваемата страна е поискала
присъждане на разноски, за което е представен списък по чл.80 от ГПК и
поради това сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение следва да й
бъде присъдена.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260056 от 05.03.2021 г., постановено по
гр. дело № 443/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Н. Б. Т., ЕГН **********, от гр. Н., ул. „Х.К.“ № **, чрез
процесуален представител адвокат Петко Христов Кънев от АК - Стара
Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Патриарх Евтимий“ № 23а,
ет.1, офис 2, да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********,
6
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, представлявано от Карл Денк, Здравко Братоев и Александър Сипек,
сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7