№ 49
гр. Монтана, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500011 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Е.
Д. Т. против решение № 525/13.11.2024 г. по гр. д. № 2495/2024 г. на Районен съд –
Монтана.
Жалбоподателката Е. Т. твърди, че решението на МРС е незаконосъобразно,
затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи
предявените от нея искове против Община В.. Изтъква, че необосновано МРС е приел,
че тя е извършила дисциплинарно нарушение без да са били събрани убедителни
доказателства за това. Работодателят не е излагал доводи, че Т. не е изготвила
калкулационна ведомост и не е направила предложение за бракуване на стоки, въпреки
това първоинстанционният съд е приел, че именно в това се състоят допуснатите от
нея нарушения. МРС е допуснал съществено процесуално нарушение като е оставил
без обсъждане доводите на ищцата относно това, че продуктите, приети от
работодателя като излишък, са намерени в склад на готвачите, след като тя ги е
изписала и ги е предала за приготвяне на храна. Заповедта за дисципилнарно
уволнение страда от съществен порок – в нея липсва посочване на точния ден и час на
извършване на нарушението, а МРС незаконосъобразно е приел, че с това не са
нарушени изискванията на КТ за задължителните реквизити на заповедта за
дисциплинарно наказание. Навежда и доводи за несъразмерност на наложеното
дисциплинарно наказание с твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.
1
Жалбоподателката претендира и присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна Община В., представлявана от кмета И.Л., оспорва
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. В писмен отговор обосновава
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, а доводите на
въззивницата намира за неоснователни. Подчертава, че още в писмените си обяснения
пред работодателя Т. е признала, че не е осъществявала контрол на количеството
вложени прдукти и за наличие на излишъци. Нещо повече, установено е, че
поддържането на излишъци е било трайна практика в работата й. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и осъдена въззивницата да плати разноски за
въззивното производство.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Районен съд – Берковица са били предявени обективно съединени искове
по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване на дисциплинарно уволнение за незаконно и
отмяна на Заповед № 268/18.06.2024 . на кмета на Община В. и иск по чл. 344, ал.1, т. 3
от КТ за присъждане на обезщетение за принудително оставане без работа. След отвод
на съдиите от БРС делото е пренесено за разглеждане в Районен съд – Монтана, който
е постановил обжалваното решение.
Първоинстанционният съд е приел, че през 2002 г. между страните е бил
сключен трудов договор, по силата на който Е. Т. е заемала длъжността ХХХ в Звено
ДСП при Община В.. По разпореждане на кмета на общината на 10 юни 2024 г. била
извършена проверка на наличностите на хранителни продукти в Звеното, където
работела въззивницата и бил съставен протокол, в който в 24 пункта се констатират
излишъци на хранителни продукти.
От разпит на двамата свидетели, извършили проверката, е установено, че при
проверката самата Т. е присъствала заедно с готвачите от същото звено. Хранителните
продукти, за които се твърди, че са в излишък, са намерени в заключен склад, ключът,
за който бил у готвачите.
Със Заповед № 250/12.06.2024 г. работодателят поканил Т. да даде писмени
обяснения, каквито тя представила на 17 юни 2024 г. В тях заявила, че не знае какви са
продуктите, намерени при проверката, защото те се намират в склад, в който
кухненският персонал съхранява продукти след като Т. им ги е предала за влагане в
приготвянето на храна.
На 18 юни 2024 г. кметът на Община В. като работодател издал заповед № 268,
2
с която наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на Е. Т. за нарушения по чл.
188, ал. 1, т. 8 и т. 9 от КТ: злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на
доброто му име и увреждане имущество на работодателя и разпиляване на стоки,
суровини и материали.
Първоинстанционният съд е приел, че процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание е законосъобразно проведена доколкото кметът като
работодател е в правомощието си да упражни дисциплинарна власт. Спазени са
изискванията от служителя да се снемат обяснения за извършените от него нарушения
и едва тогава е издадена заповед за налагане на най-тежкото наказание, като тя е
мотивирана. МРС не е намерил като недостатък липсата на индивидуализация на
нарушението чрез посочване на време на извършването. Обосновал е извод, че
нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период, а
спецификата на работата не позволява откриване на точния ден и час на извършването
им.
По същество МРС е стигнал до извода, че Т. е допуснала нарушения на
задълженита, вменени й с длъжностната характеристика: да съхранява и отпуска
хранителни продукти, ежедневно да изготвя калкулационни ведомости, да определя
необходимите количества хранителни стоки и материали за кухнята. Нейно
задължение, което тя не е изпълнила, е да предложи ненужните материали за
бракуване или за продажба.
Въззивният съд след собствен анализ на събраните от МРС доказателства,
намира, че исковете на Е. Т. са основателни, а решението на МРС е неправилно,
поради което следва да се отмени.
Видно от представения трудов договор от 2002 г. Е. Т. е работела като ХХХ в
Звено ДСП в Община В.. Според длъжностната й характеристика тя е имала
задълженията да организира снабдяването с хранителни стоки, тяхното отпускане и
съхраняване, да води картотека на материали, инвентар и обзавеждане, да отчита
месечно разходите на материали, да контролира качеството на доставените стоки и да
предлага за бракуване ненужни материали, а излишъците – за продажба, ежедневно
да изготвя калкулационна ведомост и ведомост с окладите за деня.
Обхватът на вменените й функции характеризира длъжността като материално
отговорна, защото на служителката е било възложено събиране, съхраняване и
отчитане на стоково-материални ценности.
Оспорената заповед № 268/2024 г. за налагане на дисциплинарно уволнение
работодателят е мотивирал с допускане на излишъци на хранителни продукти, които
не са били отчетени от Е. Т. като ХХХ-ХХХ.
Заповедта е издадена при спазване на правилата на КТ за провеждане на
дисциплинарно производство като е била дадена възможност на служителката да
3
изложи своите обяснения, запозната е била с резултатите от проверката, защото самата
тя е присъствала на нея. По същество обаче заповедта е незаконосъобразна, защото не
се установява Т. да е извършила описаното нарушение на трудовата дисциплина.
От представения протокол от 10 юни 2024 г. за констатиране на излишъци не
може да се направи извод, че Т. е нарушила задължението си да съхранява и отчита
наличните хранителни продукти. Тя е била длъжна да води картотека на постъпилите
хранителни продукти, т.е. закупените и постъпили в склада продукти са били
счетоводно отчитани. За да се приеме, че е налице излишък, трябва да е било
извършено съпоставяне на заприходените и счетоводно отразени стоки с тези, които са
били налични към момента на проверката, като се вземат предвид и вече вложените в
приготвена храна продукти съобразно ежедневните оклади и калкулационни
ведомости. Такава проверка на наличностите се извършва чрез инвентаризация, която
според дефиницията на § 1, т. 5 от ЗСч е процес на фактическа проверка чрез различни
способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на
предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със
счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Само чрез инвентаризация
работодателят е могъл да съпостави фактическата наличност в склада с тази в
счетоводните данни и чрез такава съпоставка да установи липса или излишък на стоки.
Проведената проверка от зам. кмета на общината на 10 юни 2024 г. констатира
фактическо наличие на хранителни продукти, но за да се приеме това количество като
излишък, работодателят следва да установи, че то надвишава осчетоводените
количества продукти. Няма никакви данни по делото какви са били счетоводните
записвания и спрямо какви количества работодателят е приел, че описаните в
протокола от 10 юни 2024 г. стоки формират излишък.
В тежест на работодателя е да установи извършеното нарушение на
дисциплинарните правила. Община В. не представя данни за количеството хранителни
продукти, за които въззивницата е била материално задължена чрез счетоводното им
завеждане по нейна партида, за да се съпостави с наличносите в Звеното към датата на
проверката. Няма доказателства и за технологията на предаване на продуктите от
ХХХ-ХХХа на готвачите, за изготвянето на документи за това предаване. Това прави
невъзможно проследяване движението на материални ценности, за да се установи, че
веригата е била нарушена поради неизпълнение трудовите функции именно на ХХХ-
ХХХа. Естеството на работа предполага достъп до продуктите и на други лица от
Звеното, затова работодателят, ако твърди, че има излишък, формиран поради
действия на Т., е трябвало да изключи останалите участници в технологичния процес
от възможността да са допринесли за този излишък.
В показанията на извършилия процесната проверка Петър Стефанов, се
посочва, че продуктите, описани в протокола като излишъци, са намерени в склад, за
4
който Т. не е имала ключ. Свидетелят заявява, че ключът е бил предоставен от
готвачите. Това навежда към възможността продуктите да са били предоставени на
готвачите за приготвяне на дневно меню, но невложени в пълен обем и остатъците
неотчетени обратно на ХХХ-ХХХа.
Въззивният съд намира, че не са събрани убедителни доказателства, че
описаните в протокола от 10 юни 2024 г. хранителни продукти формират излишък,
който въззивницата да не е осчетоводила надлежно.
Не се установява неизпълнение на задължения от длъжностната
характеристика, които да са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание уволнение, поради което Заповед № 268/2024 г. на кмета на Община В. се
явява незаконосъобразна и МОС я отменя. Искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КК е
основателен.
Във въззивната жалба са наведени съображения, че заповедта не съдържа
задължителен реквизит – време на извършавена н нарушението. След като се установи,
че нарушение въобще не е осъществено, то въпросът за времето на извършване е вече
безпредметен.
Незаконосъобразността на уволнението влече като последица отговорност на
работодателя за причинените на уволнената служителка имуществени вреди,
изразяващи се в лишаването й от възнаграждение за период от 6 месеца (чл. 225 от
КТ). По делото е установено, че за времето от уволнението – 18 юни 2024 г., до 1
август 2024 г. въззивницата е била безработна, а след тази дата е постъпила на работа
по трудов договор при друг работодател с месечно възнаграждение от 1380 лв.
Възнагражеднието по новото й правоотношение е в по-нисък размер от това при
Община В., поради което обезщетението за този период следва да се изчисли като
разлика между двете.
От приетото пред МРС заключение по счетоводна експертиза се установява, че
брутното трудово възнаграждение на въззивницата при Община В. е било 933 лв,
поради което за времето на безработица от 18 юни 2024 г. до 1 август 2024 г.
обезщетението й се равнява на 2030 лв. С въззивната жалба Т. е заявила претенцията
са за обезщетение по чл. 225 от КТ до 30 октомври 2024 г., поради което от датата на
сключване на новия трудов договор – 1 август 2024 г., до 30 октомври 2024 г.
разликата между двете възнаграждения е 1402 лв, но искането е за присъждане на
1380 лв, в какъвто размер следва да се уважи иска в тази му част.
При разглеждане на исковете МРС се е позовал на протокола от проверката и на
разпита на двамата проверяващи, но не е изследвал действителните трудови функции
на уволнената служителка, поради което е направил неправилни правни изводи. Съдът
недопустимо е разширил обхвата на вменените на служителката нарушения, като е
пиел, че тя не е съставяла калуклационни водомости, каквото нарушение в
5
дисциплинарното производство не е било въведено.
При този изход на процеса на въззивницата се дължат разноските за двете
съдебни инстанции, а те възлизат на 3200 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 525/13.11.2024 г. по гр. д. № 2495/2024 г. на Районен съд –
Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО дисциплинарното уволнение на Е. Д. Т., ЕГН
**********, от гр. В., ул. „ХХХ“ № 11, и ОТМЕНЯ Заповед № 268/18.06.2024 г. на
Кмета на Община В., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., представлявана от кмета И.Л., ЕИК ***, да плати на Е.
Д. Т. обезщетение за временна безработица за периода 18 юни 2024 г. – 30 октомври
2024 г. в размер на 3 410 лв заедно със законна лихва върху тази сума от датата на
исковата молба - 7 август 2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., представлявана от кмета И.Л., ЕИК ***, да плати на Е.
Д. Т. разноски за двете съдебни инстанции в размер на 3200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6