Определение по дело №819/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 850
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20207180700819
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  850

 

гр. Пловдив,  10.06.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XIV състав в закрито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело 819 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.Ч. К., с адрес: ***, чрез адв. В.К.-Б., срещу отказ на директора на Регионална дирекция със седалище Пловдив, при Комисията за защита на потребителите, да разгледа искане за издаване на административен акт, обективиран в писмо изх. № П-03-1903/04.03.2020г.

В случая производството пред регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите е било образувано по жалба вх. № П-03-1903/27.12.2019 г., подадена от П.Ч. К. против действия на търговеца „Севън секъндс“ ЕООД, във връзка с покупка на стока, за която е издаден фискален бон от 24.12.2019г. на стойност 129,90 лева. Посочва се, че цитираното писмо на директора на РД – Пловдив към КЗП е по повод определение № 321/ 14.02.2020 г., постановено по частно адм.д.№ 315/ 2020 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което административният орган е бил задължен да разгледа постъпилата жалба по същество и да се произнесе по нея, като посочи дали жалбоподателят е субект на претендирани права, дали те са нарушени или не, съобразно което решение да наложи съответните мерки.

Всички тези обстоятелства са изложени от жалбоподателя, като се посочва, че с настоящото писмо отново/повторно административният орган отказва да образува производство по жалбата му. Сочи се, че на практика КЗП отново отказва да упражни правомощията си като образува административно производство, чиято основна цел е да се вземат становища от страните, в случай на твърдения за нарушаване на установени в Закона за защита на потребителите права. В този смисъл се излагат оплаквания за това, че не е извършена проверка по искането на жалбоподателя по същество относно съществуването на нелоялна търговска практика от страна на търговеца, от който е била закупена стоката. Според жалбоподателя, компетентният административният орган се произнася по гражданскоправен въпрос за разваляне на договор и рекламации по ЗЗП, каквато от потребителя и жалбоподател в настоящото производство не се твърди да е налице. Излагат се и съображения по съществото на спора. Моли да се обяви нищожността, алтеративно да се отмени процесното писмо като незаконосъобразно.

Ответната страна е представила административната преписка, след изрично разпореждане от страна на съда. Не взема становище по подадената жалба.

В процесното писмо с изх. № П-03-1903/04.03.2020г., директорът на РД – Пловдив при КЗП е уведомила оспорващия, че потребителят има качеството на такъв по смисъла на пар.13, т.1 от ДП на Закона за защита на потребителите, защото е закупил стока непредназначена за търговска цел или извън професионалната си дейност, но на основание чл.179, ал.3 от ЗЗП изложените в жалбата по предявена от търговеца рекламация по чл.124 от ЗЗП /разваляне на договора/ са неоснователни. Според органа потребителят не е предявил правнорелевантна рекламация при обективиране на хипотезите на чл.113 – 114 от ЗЗП, поради което законосъобразно търговецът е отказал връщане на заплатените от потребителя суми. Приел е, че закупената стока отговаря на условията по чл.116 от ЗЗП и към датата на придобиване е притежавала характеристиките, определени от страните по договора и да е годна за обичайна употреба. Посочено е, че в конкретния случай КЗП в качеството си на административен контролен орган, не може да предписва или да задължава търговеца със заповеди или административни мерки да изпълни исканията на потребителя, тъй като същите са изначално неоснователни. Приел е, че по аргумент от чл.180, ал.1 от ЗЗП не следва да се разпорежда извършване на проверка.

С оглед наведените от страните доводи и представените по делото доказателства, от фактическа и правна страна съдът съобрази следното:

Комисията за защита на потребителите е държавен орган, на когото законодателят е възложил защитата на правата на потребителите. В този смисъл отношенията, свързани със защита на интересите на потребителите, са от общ, а не само от частен интерес, поради което законовата им регламентация следва да бъде закрепено със силата на държавната принуда. В случая отношенията между частните субекти - потребител и търговец, са регламентирани в съответния обем с цел защита правата на потребителя, а на държавния орган е предоставена ролята на арбитър и гарант, за да може, когато потребителят счете, че правата му са нарушени, той да се обърне към компетентния орган и да потърси защита. Тази защита не изключва възможността да бъде потърсена и по общия ред, но последното не изключва задължението на органа да провери за наличието и евентуално да констатира нарушение. Важно е да се посочи, че лицето, което се счита субект на правото, гарантирано от държавата, има правото да иска от компетентния държавен орган да реализира правомощията си, като образува преписка, извърши проверка и евентуално да приложи съответната форма на държавната принуда.

В  случая няма спор по делото, че жалбоподателят К. е сезирал Комисията с искане държавният орган да упражни правомощията си, за да защити нарушените му права на потребител.

Разпоредбата на  чл. 179, ал. 1 ЗЗП предвижда изрично, че държавните органи са длъжни да образуват производство за разглеждане на подадените до тях жалби, сигнали и предложения. Когато органът е сезиран с искане за защита на лични права или защитени от закона интереси, той е длъжен да се произнесе с индивидуален административен акт. Дали с него органът ще приеме, че лицето не е субект на претендираните права или ще приеме, че е субект, но правата не са нарушени, или пък, че правата са нарушени и ще наложи съответните мерки, има значение само за предмета на акта и неговия адресат. В този смисъл компетентният орган има задължение да регистрира жалбата, да образува производство по разглеждането й и да се произнесе по нея с решението си – чл.179, ал.1 от ЗЗП. Действително, според нормата на ал. 2 от сочената разпоредба, органът има задължение да насочи потребителя и да му разясни неговите права и задължения, но по аргумент от чл. 180, ал. 1 – ал. 3 от ЗЗП разясненията от страна на орган не изключват задължението му да извърши проверка и да вземе решение, когато е сезиран с жалба от лице с правен интерес. В случая няма спор, че подадената жалба е от лице, имащо правен интерес като потребител по смисъла на посочения пар.13, т.1 от ДП на Закона за защита на потребителите.

От посоченото може да се заключи, че длъжностните лица при КЗП РД Пловдив имат нормативно установена компетентност да разгледат и решат по същество жалбата на К., като след анализ на събраните доказателства следва да издадат административен акт, с който да дадат на търговеца задължителни предписания по чл. 193, т. 2 от ЗЗП, а при установена неоснователност на жалбата - да отхвърлят искането като неоснователно.

В случая административният орган повторно, макар да е бил задължен да изпълни както изискването на закона, така и задължителните указания на съда, дадени  с определението по адм. д.№ 315/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 26.02.2020 г., нито е образувал административно производство, нито е извършил проверка по жалбата, нито се е произнесъл с решение по същество. Дадените повторни разяснения на жалбоподателя са ползвани от административния орган като мотив жалбата да не бъде разгледана по същество.

С оглед горното, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена и делото, след отмяна на постановения изричен отказ от страна на административния орган да се образува административно производство, обективиран в оспореното писмо, следва да се върне на органа за ново произнасяне по заявлението на лицето, при съобразяване на мотивите на настоящото определение.

От страна на жалбоподателя не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ отказа на директора на Регионална дирекция със седалище Пловдив, при Комисията за защита на потребителите, обективиран в писмо изх. № П-03-1903/04.03.2020г., да разгледа жалба вх. № П-03-1903/27.12.2019 г., подадена от П.Ч. К. против действия на търговеца „Севън секъндс“ ЕООД.

ВРЪЩА преписката по жалба вх. № П-03-1903/27.12.2019 г. на директора на Регионална дирекция със седалище Пловдив при Комисията за защита на потребителите за произнасяне по същество, при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участвали в административното производство, в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: