Определение по дело №2317/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4345
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20223100502317
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4345
гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502317 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: *** действаща
чрез адв.Е. К., със съдебен адрес: *** против Разпореждане №35968/04.10.2022г.
постановено по ч.гр.д.№20223110113109 по описа на Районен съд Варна, с което е оставено
без уважение заявлението на жалбоподателката за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, против Л. И. Н., с ЕГН **********, въз основа на Запис на заповед,
издаден от длъжника на 11.07.2017г.
В частната жалба, се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че представеният запис на заповед е
невалидна ценна книга, тъй като в него липсва подпис на издателя, който е съществен
реквизит, предвиден от закона. Поддържа се, че макар издателят да не е положил параф в
процесния запис на заповед, то същият е изписал собственоръчно трите си имена.
Поддържа, се законът не съдържа изисквания относно подписите на физическите лица,
както и че не дава легална дефиниция за “подпис“. Развити са подробни съображения, че в
разглеждания казус саморъчното изписване в записа на заповед на имената от длъжника, е
равносилно поставянето на подпис и е достатъчно за зачитане на валидността на процесната
ценната книга. Моли ли се за отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на исканите
ЗНИ и ИЛ.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
По смисъла на чл.417, т.10 от ГПК на принудително изпълнение подлежат,
съдържащите се в запис на заповед /ЗЗ/, задължения за заплащане на парични суми. В този
1
смисъл за да се издаде заповед за изпълнение, е нужно да е налице валиден менитеничен
ефект, като неговото съдържание следва да отговаря строго формално на изискванията на
чл.535 от ТЗ. Според т.7 на цитираната разпоредба ценната книга следва да съдържа подпис
на издателя, тъй като в противен случай и доколкото този реквизит не може да бъде
попълнен чрез заметване на съдържанието по реда на чл.536 от ТЗ, няма да е налице редовен
от външна страна ЗЗ. Безспорно е в случая, че в процесната ценна книга се съдържат
единствено ръкописно изписани имена на издател, като спора се свежда до това дали това
изписване може да бъде възприето като подпис по смисъла на чл.535, т.7 от ТЗ.
Според настоящият съдебен състав отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като
според общоприетата дефиниция “подписът“ е кратък текст или написано на ръка
изображение на нечие име, псевдоним, или дори някакъв друг знак /пр. “X“/, чрез който една
личност удостоверява самоличността си върху даден документ. Въпросната дефиниция, е
дотакава степен широко и безспорно възприета, че не се налага същата да бъде
кодифицирана за да е ясно значението и смисъла на изискването за поставяне на подпис като
знак за авторство. Ето защо доводите на жалбоподателката, че изписването на имената на
лицето е равносилно на подпис, са неоснователни.
Неправилни са развитите съображения в жалбата, че полагането на параф, в който
обикновено не съдържа текстова част, а само символно изписване, в повечето случаи не е
годен да установи авторството на едно волеизявление. На първо място следва да се има
предвид, че “парафът“ /съкратен подпис, инициал/, е една от разновидностите на подписа,
каквато примерно е и “автографа“ /творчески, артистичен подпис/. На следващо място,
имено това е смисъла на полагането на подпис-пр. под напечатан или изписан от трето лице
текст /имена/, който също не съдържа графологични данни, въз основа на които да се
установи самоличността на автора.
В допълнение към изложеното следва да се има предвид, че само по себе си
наличието единствено на ръкописен текст съдържащ имена, по никакъв начин не води до
по-висока степен на достоверност от формална страна, на самоличността на лицето, което е
изписало текста, от простото полагане на подпис.
В заключение състава на въззивният съд намира, че представеният от заявителя
документ не съставлява запис на заповед, поради липсата на предвиден в чл.535, т.7 от ТЗ
задължителен реквизит, респективно че атакуваното разпореждане, с което е отказано
издаването на заповед за изпълнение, е правилно и законосъобразно, и като такова следва да
се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №35968/04.10.2022г. постановено по ч.гр.д.
№20223110113109 по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение
заявлението на Н. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: *** за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК и на
изпълнителен лист, против Л. И. Н., с ЕГН **********, за вземане произтичащо от Запис на
заповед, издаден на 11.07.2017г.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3