№ 697
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110210801 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-012262/04.07.2022 г., издадено от Гергана Борисова - началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на В. Л. В., с ЕГН **********,
за това, че на 24.03.2022 г., около 17:14 часа, в гр. София, по ул. Солунска, с посока на
движение от ул. Ангел Кънчев към ул. Граф Игнатиев, по данни на свидетели (очевидци),
управлява л. а. Крайслер Вояджер с рег. № ***, собственост на ***, като при кръстовището
с ул. Граф Игнатиев при извършена проверка се установява, че водачът управлява МПС със
служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. С горното В. Л. В.
нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от В. Л. В., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че жалбоподателят не бил извършил
вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управляваното от него МПС
било регистрирано по надлежния ред. За последвалата служебно прекратена регистрация на
14.02.2022 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП същият не е знаел и по никакъв начин не е могъл да
предвиди, след като не бил уведомен за това. Собственикът на автомобила Валентин Пендев
също не бил уведомен. В тази връзка липсвало виновно поведение. Моли се за присъждане
на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121к-13180 от 23.10.2019 г. на министъра на ВР;
заверено копие от Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 на министъра на ВР – всичките относно компетентността на АНО Гергана
Борисова, както и заверено копие от Заповед № 513з-9368 от 03.06.2020 г. на директора на
СДВР относно компетентността на актосъставителя С. С.); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП; нарушението и обстоятелствата около твърдяното
му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се
констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят В. Л. В. на 24.03.2022 г., около 17:14 часа, в гр. София, по ул.
Солунска, с посока на движение от ул. Ангел Кънчев към ул. Граф Игнатиев, управлявал л.
а. Крайслер Вояджер с рег. № ***. Посоченият автомобил бил собственост на ***. Заедно с
жалбоподателя в автомобила пътувал и св. Ангел Георгиев. Собственикът Пендев бил дал
автомобила на жалбоподателя и на св. Георгиев, за да го пробват и евентуално да го ползват
като служебен при работата им на обекти. В зоната на кръстовището на ул. Солунска с ул.
Граф Игнатиев водачът В. спрял автомобила, което било възприето от служители на СДВР-
ОПП, в лицето на свидетелите И. Д. и Ш. Л.. Последните извършили проверка като при
справка с ОДЧ на СДВР установили, че л. а. Крайслер Вояджер с рег. № *** бил
дерегистриран.
Видно от приобщена на съдебното следствие писмена справка от 11.11.2022 г. на
СДВР-ОПП, ведно с разпечатка от АИС КАТ, л. а. Крайслер Вояджер с рег. № *** е бил
придобит от *** с договор за покупко-продажба от 13.12.2021 г. На 14.02.2022 г.
регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП –
непререгистрирано ПС. Собственикът не е бил уведомяван за това от СДВР-ОПП.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на свидетелите И. Д., Ш. Л. и Ангел
Георгиев, както и от приобщените на съдебното следствие писмени доказателства: писмена
справка от 11.11.2022 г. на СДВР-ОПП, ведно с разпечатка от АИС КАТ. Показанията на
свидетелите са в достатъчна степен обстоятелствени, хронологично подредени, логични,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което следва да бъдат
2
кредитирани изцяло. Установеното с гласни доказателства е еднопосочно с установеното от
приобщените писмени доказателства, които също следва да бъдат кредитирани.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът констатира, че на
жалбоподателя В. е предявено административно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП («По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места“). Фактите по делото безспорно
потвърждават, че на посочените в НП дата и място В. В. действително е управлявал л. а.
Крайслер Вояджер с рег. № ***, както и че съгласно приобщените справки, автомобилът е
бил със служебно прекратена на 14.02.2021 г. регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП („Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство“), тъй като собственикът на автомобила Валентин Пендев, след като
го е придобил на 13.12.2021 г., не го е регистрирал в двумесечния срок.
При тези факти преценката на актосъставителя и на АНО да квалифицират
действията на водача В. като нарушение на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е очевидно неправилна.
Това е така, доколкото хипотезите на изпълнителното деяние на вменената като нарушена
разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са липса на изначална регистрация на управлявания
автомобил или липса на поставени регистрационни табели. В случая управляваният от В.
автомобил е имал регистрация, както и регистрационни табели, поради което е следвало да
бъде вменена като нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 15, а не чл. 143, ал. 1 от ЗДвП.
Друг съществен момент е, че нарушение на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предполага предхождащо
бездействие по пререгистрация на автомобила от страна не на водача, а на собственика на
автомобила, който е различен от жалбоподателя В.. По преписката са налице данни от
СДВР-ОПП, че собственикът Валентин Пендев на л. а. Крайслер Вояджер с рег. № *** не е
бил уведомяван за служебно прекратената му регистрация на автомобила по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП. В този смисъл, не може да се очаква жалбоподателят В. В. да е знаел въобще за
служебно прекратената регистрация на автомобила, за да бъде санкциониран по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, при положение, че няма данни за това да е бил уведомяван и собственика
Пендев. Горните обстоятелства налагат НП да бъде отменено поради недоказаност на
вмененото административно нарушение от субективната му страна – липса на виновно
поведение (умисъл или непредпазливост) от страна на жалбоподателя В., както и поради
неправилно приложена правна квалификация на деянието.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за определяне на адвокатско възнаграждение е основателно по аргумент на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, на адв.
М. от АК-Хасковое заплатен хонорар в размер на 500 лева, който е съобразен с
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид наложеното административно наказание, което е не
3
само глоба, но и лишаване от права. В тази връзка на жалбоподателя В. следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-012262/04.07.2022 г., издадено от Гергана Борисова -
началник група към отдел „ПП” при СДВР, на В. Л. В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати разноски в размер
на 500 лева за адвокатско възнаграждение в полза на В. Л. В..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4