№ 293
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502126 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 6968 от 16.10.2019 г., постановено по гр. дело № 7706/2015 г. на СГС, ГО, I-15
състав, са отхвърлени предявените от Н. Е. Б. искове, съответно: срещу „СБАЛАГ Майчин
дом“ ЕАД с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от ДНК анализ, и срещу „Инвитро-АГ медицински център Д.“ ЕООД
- с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнено задължение по договор за проверка за хромозомна
аномалия чрез хорион биопсия и ДНК анализ, и двете претенции в размер на сумата от 50
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното плащане.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Б., която в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на
материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Според нея не
бил отчетен факта, че и двамата ответници са лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ, за
които, включително и за лицата, които работят в тях, са задължителни медицинските
стандарти за качество на оказване на медицинската помощ и осигуряване защита правата на
1
пациента.
Досежно първия ответник сочи, че съгласно действащия към онзи момент стандарт по
„Медицинска генетика“ е налице нормативно установено императивно задължение в т.6.2
касателно изискванията, на които трябва да отговаря Лабораторията за наличието на
специална лицензирана компютърна програма за пресмятане на риска от раждане на дете със
синдрома на Даун в първи триместър, втори триместър и интегриран от двата. От този
ответник е нарушена и т.6.3 от Стандарта, съгласно която преди вземането на решение за
изследването лабораторията следва да предостави на бременната писмени материали за това
какво представлява синдрома на Даун, рисковете от използвания скрининг метод и какво да
очаква. Намира, че е нарушена и т.8 от Стандарта, като първият ответник не е осъществил
качествен контрол. Поддържа, че от този ответник не е установено по категоричен начин, че
е получена проба в надлежния вид, среда и транспорт в конкретния случай. Също така не е
проверена пробата и не е „верифицирана“, като получаващият лекар не е извършил щателно
очистване на майчината тъкан от хорион, което е навело съда на неправилни изводи за
липсата на виновно поведение на първия ответник. Отделно от това остава на становището
си, че първият ответник не е спазил и т.9 от Стандарта, касаеща задължителен минимум на
пробата като количество – 5 млг.
По отношение на втория ответник „Инвитро - АГ медицински център Д.“ ЕООД оспорва
правилността на извода за липса на вина, което понятие съдът поставил единствено на
плоскостта „груба небрежност“, докато в случая с предявената претенция се търси
отговорност за чужди действия (т.нар. безвиновна отговорност). В случая д-р В. А., на която
втория ответник е възложил работа, не е спазила нормативните изисквания по стандарта
"Медицинска генетика" да транспортира биологичния материал (пробата) в специален
контейнер, при определена температура и в срок, за да може да се извърши адекватно и
правилно изследване, което самата тя признала при разпита си, и с тези си
действия/бездействия е довела до противоправния резултат.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения от първата инстанция, която без да са сочени нови факти и обстоятелства от
страните и без да са направени доказателствени искания по свой почин изменила правната
квалификация на иска срещу втория ответник и допуснала събирането на доказателства,
като по този начин препятствала страните да упражнят в пълнота процесуалните си права и
да попълнят делото с доказателсвен материал.
Отделно от въззивницата Б. намира обжалваното решение и за необосновано. На първо
място, от него не ставало ясно кои писмени доказателства съдът е счел за обвързващи и кои
от тях е кредитирал като достоверни. Според нея фактическитете изводи на съда се
отклоняват от правилата на медицинската наука и дадените от експертите заключения.
Изложени са и съображения за вътрешна противоречивост на мотивите, в които съдът
достигнал до извода, че макар ищцата изцяло да е била лишена по вина на ответниците от
2
правото си да направи своя информиран избор, дали да роди здраво бебе или да абортира, то
това тяхно поведение не било противоправно и не е в пряка причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено
изцяло и вместо него постановено друго, с което исковете за сумата от 50 000 лв. срещу
двамата ответника да бъдат уважени.
Въззиваемите „СБАЛАГ МАЙЧИН ДОМ“ ЕАД и „Инвитро-АГ медицински център Д.“
ЕООД оспорват жалбата по съображения, изложени в депозираните писмени отговори.
Становище срещу жалбата е взело и „Лев Инс“ АД като трето лице-помагач на страната на
ответника „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд гр. София намира следното:
Ищцата Н. Е. Б. е предявила пасивно субективно съединени искове, съответно - срещу
ответника „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД с правно основание чл.49 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от извършен ДНК анализ, и срещу „Инвитро - АГ
медицински център Д.“ ЕООД с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнено задължение по договор за проверка за
хромозомна аномалия чрез хорионбиопсия и ДНК анализ, в размер на сумата от 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното плащане.
От фактическа страна по делото не се спори, че на 25.08.2014 г. по време на първата си
бременност, в 12-та гестационна седмица, ищцата Б. по препоръка на следящия
бременността ѝ лекар отишла в „Инвитро-АГ медицински център Д.“ ЕООД, където д-р В.
А. установила завишен риск от хромозомни аномалии на плода. Препоръчала на ищцата да
направи амниоцентеза и хорион биопсия, чрез които по сигурен начин се стига до откриване
на хромозомни нарушения при плода преди раждането. На ищцата е направена на
26.08.2014 г. биопсия на хорион, който метод избрала след като била осведомена от д-р А.,
че резултатите от БХС и феталната морфология показват висок риск от заболяване на плода
– риск за Тризомия 21 ( Синдром на Даун) с резултат 1:4. Установено е от протокола за
биопсия, че с игла с Rocket LX Chorionic villus sampling са аспирирани 2 мл. хорионни вили,
които след промиване с физиологичен серум са изпратени за генетичен анализ в Национална
генетична лаборатория към „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД. В поръчка за извършване на
генетичен анализ с цел дородова диагностика е отбелязан риск 1:4 при извършен
биохимичен скрининг, липсваща NB. Отбелязано е приемане на материала в лабораторията
на 27.08.2014 г. от д-р Б..
В резултат от дородова диагностика за хромозомни болести, извършен по заявка от
3
27.08.2014 г. на 1 мг хорион, определен като качествен, е отразено, че няма данни за болест
на Даун (тризомия 21), болест на Едуардс (тризомия 18), болест на Патау (тризомия 13). Има
данни за женски генетичен пол. В резултата е отбелязано, че „насочващият лекар е длъжен
да връчи резултата лично на пациента и да го насочи за генетична консултация при
отклонение. Компетентна генетична консултация може да бъде получена в Национална
генетична лаборатория от 9 до 14 часа“. Негативен резултат със същата уведомителна
информация е даден и по отношение генетично изследване на микроделеционни синдроми и
субтеломерни мекроделеции и дупликации.
На 23.10.2014 г. на ищцата е проведена фетална морфология от доц. д-р С. Т., при
което е констатирано, че липсват индиректни белези за хромозомна аномалия и плодът е от
мъжки пол.
Установено е още в производството, че бременността на ищцата е проследявана в ДКЦ
„Токуда“ АД, видно от копия на екземляри от платени прегледи на 16.10.2014 г. при д-р И.,
като в документа е отразено провеждане на женска консултация в „Грийнберг“, както и че
ищцата е насочена за късна фетална морфология (19-23 г.с.) към МЦ „Марковс“;
осъществени са прегледи на 25.11.2014 г., 30.12.2014 г., 13.01.2015 г., 20.01.2015 г., *** г.
при д-р Л.. В тези документи са отразени както хорионбиопсията, така и проведената при
доц. Т. фетална морфология.
От Акт за раждане № 68/04.02.2015 г. на СО, р-н „***“ е видно, че детето А. А. Б. е роден на
*** г. Негови родители са ищцата Н. Е. Б. и А. Е. Б..
В цитогенетично изследване № 26/2015 г., извършено в “Специализирана болница за
активно лечение по детски болести” ЕАД е отразено, че при извършено на 04.02.2015 г.
изследване на А. Б. е получен резултат „47,ХУ,+21“. Дадено е заключение за мъжки
кариотип с тризомия 21 – регулярна форма на Даун синдром.
Пред първоинстанционния съд са назначени и приети няколко съдебномедицински
експертизи. Споредвещо лице д-р В. С., специалист АГ, хорионната биопсия е манипулация,
при която се вземат малко количество клетки от хорион (тъкан, която по-късно се превръща
в плацента). Извършва се в периода 10-12 седмица от бременността. Според експерта е
спазено изискването на медицински стандарт „Медицинска генетика“, като лабораторен
резултат данните са интерпретирани правилно и не посочват наличие на синдром на Даун.
Описаното в стандарт „Медицинска генетика“ изискване за 5 мг. визира директен ДНК
анализ при моногенни заболявалия и индиректен анализ. Проведеното генетично изследване
е фрагементарен анализ, като тази версия не е описана в стандарта, защото е въведена по-
късно. При нея няма указания за минимално количество, гарантиращо надежден резултат. В
конкретния случай предоставеното количество е било достатъчно за получаване на
надежден резултат. В периода, когато е постъпила пробата, няма регистриран патологичен
резултат, което отхвърля възможността да има разменени проби. Анализите категорично
изключват наличие на тризомия на 21 хромозома. В Допълнително заключение от
4
08.05.2018 г. д-р С. отразява, че извършеното на 23.10.2014 г. изследване "фетална
морфология" при д-р Т., когато пациентката е била в 22-гестационна седмица, е с цел да се
потвърдят или отхвърлят признаци за наличие на генетичното заболяване на Даун на плода.
Такива не са констатирани. Отбелязано е, че плодът е от мъжки пол. В изследването за
хромозомни аномалии от 25.08.2014 г. като маркери са отбелязани: носна кост - абнорма
(липсваща, хипопластична), кръвоток през трикуспидална клапа: абнормен
(трикуспидалнарегургитация), фетална анатомия - в норма, биохимия - свободен ЧХГ 130.8
IU/L.
Вещото лице-генетик проф. д-р В. С. Г. в изготвената експретиза сочи, че т. 9.1.5. от
медицинския стандарт „Медицинска генетика“ изисква тъканен материал 5 милиграма като
хорионните въси трябва да бъдат предварително очистени от децидуа, съхранявани и
транспортирани в стерилна среда или физиологичен разтвор при температура 4°-8° С за не
повече от 48 часа. Аналитичната процедура може да бъде успешна и при много по-малко
количество от материала. В последния случай, обаче, при липса на контрол върху източника
не е трудно да се попадне главно на клетки от майчин произход. Подготовката на пробите с
CVS за пренатална диагностика включва почистването им от примеси с майчин произход.
Според експерта, не е проведено почистване от примеси с майчин произход, за което
липсват данни в протокола, представен от втория ответник и от лабораторията. Най-
вероятната причина за разлика между резултата на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД и
резултата от хромозомния анализ на детето след раждането е, че на изследване са били
подложени ДНК клетки на бременната, а не клетки на фетуса. Тази грешка може да се
избегне чрез сравняване на маркери от изследваната ДНК от материала от биопсия на
хориона с материал - венозна кръв, взет от бременната. Предвид отбелязването на материала
като „качествен“ може да се направи извод, че е предаден материал с приемливо качество,
използван за изследването.
От приетата Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Д. А. М.,
специалист по акушерство и гинекология и д-р Р. В. В., специалист по медицинска
генетика, се установява, че болестта на Даун е генетично заболяване, дължащо се на
тризомия на 21-ва хромозома. Диагностицирането му се прави чрез прилагане на генетични
изследвания. При плода се изследва биологична проба, получена чрез: хорионбиопсия в 11-
13 седмица от бременността, амниоцентеза в периода 16-19 седмица от бременността и
кордоцентеза след 20-та седмица. Получената по един от трите метода биологична проба се
подлага на генетичен анализ. Хорионбиопсията е генетично изследване - таргетен ДНК
фрагментен анализ на хромозоми 13, 18, 21 X и Y, като впоследствие същата биологична
проба е изследвана чрез мултиплексналигаза - зависима амплификация за по-честите
микроделеционни синдроми и субтеломернимикроделеции и микро-дупликации.
Експертите уточняват, че визираното в т. 9.1.5. в Наредба № 38 от 20.08.2010 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска генетика“ изискване за тъканен
материал 5 мг касае хорионните въси, а не общото количество тъканен материал. То касае
5
всички видове генетични изследвания, при които се разчита хорионът да е представителен за
плода, вкл. при изследването ДНК фрагментарен анализ. В приложените по делото
документи не е описана подробно процедурата, която е следвана за очистване на хориона от
децидуа. Те се различават морфологично, като разликите могат да бъдат установени при
наблюдение под микроскоп при увеличение 100х. При проба с малък обем или съхранявана
преди очистването от децидуа е възможно двете тъкани да не могат да бъдат разграничени и
съответно отделени една от друга. Като качествени се определят хорионни въси с типична
морфология, видима под микроскоп: белезникави нишки с диаметър приблизително 0,5 - 1
мм с множество разклонения с бухалковидни краища и централно разположени кръвоносни
съдове, без видими остатъци от децидуа, без видим примес на кръв. Количеството се
оценява визуално въз основа на обема, зает от хорионните въси в петриевата паничка.
Недостатъчното количество тъканен материал може да затрудни морфологичното
разграничаване на хорион от децидуа или дори да го направи невъзможно. Вещите лица
уточняват, че независимо от предварителното очистване на хориона от децидуата е
възможно при последващия анализ да се окаже, че е изследвана децидуата, а не хориона.
При изследване на хорионни въси е възможно да се даде погрешно заключение относно
наличието на болест на Даун и пол на плода. Причина може да бъде биологична особеност
на плацентата като напр. наличие на мозаицизъм, химеризъм. В случая нормалният
резултат, получен след ДНК фрагментарен анализ за анеуплоидии, е верен и валиден, но
най-вероятно се отнася за бременната майка, а не за нейния плод.
За пробата на ищцата е използван кит, приложим за експресна диагностика на анеуплодии
на хромозоми 13, 18, 21, X и Y. Според указанията на производителя минималното
количество ДНК, достатъчно за получаване на резултат, е 1 нанограм.Това позволява
изследване дори на фрагменти от хорион с размер 2-3 мм. В протокола за работа с кита се
посочва, че ако в пробата има примес на до 20% кръв, това няма да се отрази на крайния
резултат и той може да бъде отчетен правилно. Това означава, че ако в пробата има примес
на ДНК с произход от майчината тъкан и делът на ДНК от хориона е по-малко от 20%, то
полученият резултат няма да отразява правилно генетичните характеристики на плода.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания пред първостепенния съд са
събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Л. Ц. (сестра на ищцата), М.
Й. (леля на ищцата) и А. Б. (неин съпруг) се установява, че ищцата ходела редовно на
прегледи, за да проследява бременността си, която била първа и желана от нея. След ДНК
изследването се установило, че всичко е наред с плода. Пред свидетелката Й. ищцата
заявила готовност да направи аборт, ако се окаже, че детето е с увреждане. След раждането
ищцата била щастлива, но притеснена от преждавременното раждане. За уврежданията на
детето, ищцата разбрала на следващия ден след раждането. Ищцата плачела, не желаела да
говори с никого. От ведър и щастлив човек станала унила и измъчена. Разговаряла с
психолог от болницата, продължила и след изписването й да ходи на психолог и на
психиатър. Били й изписани медикаменти. Отнело известно време да се върне на работа.
6
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Претенцията спрямо първия ответник „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД е за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на лечебното заведение за болнична помощ като
възложител на работата и е с правно основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД. Отговорността на
възложителя е обективна, за вреди от виновното и противоправно поведение на негови
служители при или по повод изпълнение на възложената работа по оказване на медицинска
дейност по Закона за здравето. Поради това, че е функционална, отгорността за вреди на
лечебните заведения – възложители възниква само ако се установят лични виновни действия
на лекари и медицински персонал при или по повод осъществяване на възложените им
дейности, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лица, постъпили за лечение
или по отношение на които са осъществени други медицински дейности.
За да се установи наличието на деликт следва да се съобразят наличните данни за протеклата
бременност, извършените на родилката изследвания в ответните лечебни заведения,
действията, респективно - бездействията на екипите, провели изследванията, дали дейността
на здравните работници кореспондира на утвърдените стандарти в медицината, дали
увреждането на детето е било предвидимо и към кой момент ищцата, родилка с първа
бременност, е имала възможността и съответно - след който момент тя е била лишена от
правото си, да направи своя информиран избор, дали да роди бебе със синдром на Даун или
да абортира. Както при всеки състав на непозволеното увреждане, и в този случай на
доказване подлежат вредоносното деяние (действие или бездействие), неговата
противоправност, вредата, произтекла от него, пряката причинна връзка между деянието и
вредата, както и вината на дееца, която по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия
състав води до неоснователност на исковата претенция.
По отношение на втория ответник „Инвитро-АГ медицински център Д.“ ЕООД искът е с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД: за вреди от неизпълнен договор, а не от
непозволено увреждане. Това е така, защото отношенията между ищцата и втория ответник
са възникнали и съответно - се развиват на базата на договора за извършване на
медицинската услуга. Ищцата се е съгласила, а „Инвитро-АГ медицински център Д.“ ЕООД
чрез своя служител д-р В. А. се е задължило да извлече тъканен материал „хорионни въси“
чрез хорион биопсия, като чрез писмена поръчка първият ответник извърши генетичен
анализ на такънен материал „хорионни въси“ с цел определяне на генетични малформации у
плода на бременната. Вредите в тази хипотеза се дължат за всички вреди, които са пряка и
непоследствена последица от неизпълнението на договора и са били предвидими при
сключването му.
В случая събраните и обсъдени по-горе доказателства не сочат по категоричен и несъмнен,
т.е. неподлежащ и на най-малко съмнение начин, че ответниците не са предоставили
надеждни резултати чрез генетично изследване на хорионни въси (а не на майчина тъкан)
7
така, че пациентката да се увери в достоверността на изследването и да може да вземе
решение, дали да износи бебето си или да прекрати бременността си. Заключенията на
експертите сочат, че най-вероятната, възможната, но не и сигурната причина за неверния
резултат (за липса на болест на Даун при детето на ищцата) е това, че на изследване са били
подложени ДНК клетки на бременната, а не клетки на фетуса, било поради по-малкото взето
количество биологичен материал, било поради непочистването му от клетки на майката.
Последиците от разпределението на доказателствената тежест в процеса се свеждат до това,
че недоказаният от страната факт следва да се приеме от съда за неосъществил се и
съответно - правните му последици - зе ненастъпили. Независимо от това, дори да се приеме,
че тези недостатъци при вземането на пробата и изследването й са довели до грешен
резултат, то по делото остана неустановена нужната пряка причинно-следствена връзка
между решението на ищцата да задържи плода и раждането на бебе със синдром на Даун.
Ищцата не е проследила несъответствието за генетично установения женски пол на
изследвания ДНК материал и потвърдения при феталната морфология мъжки пол на плода,
в който момент е прекъсната пряката причино-следствена връзка между допуснатата грешка
и невзетото решение от нея за прекъсване на бремеността в позволения срок.
Последователната съдебна практика приема, че в случаите на чл.45 и следв. от ЗЗД е
необходимо да е налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат, която причинно-следствена връзка следва да е пряка (Решение № 525
от 01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 640/2009 г., III ГО, Решение № 142 от 20.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. №3673/2016 г., IV ГО, Решение № 76 от 16.05.2017 г. на ВКС, по гр. д. №
2926/2016 г., IV ГО). В случая таава причинно-следствена връзка между
действия/бездействия на служители на ответниците от една страна и вредоносния резултат,
от друга, липсва. Ето защо съдът приема, че не е нарушено правото на избор на
въззивницата Б. за прекъсване на бременността й. Очевидно, при разминаването в пола на
плода при процесното генетично изследване и феталната морфология, ищцата е могла да се
информира за причините и да иска от проследяващия бременността й лекар да назначи
повторен анализ или консултация с генетик, евентуално да прекъсне бременността в
разрешения период до 24-та гестационна седмица. Независимо от изложеното, причинно-
следствена връзка липсва и поради това, че по делото не се установява категорично, че
ищцата щеше да премахне детето си, ако знаеше за генетичното му увреждане.
По доводите във въззивната жалба за неспазване на медицински стандарт „Медицинска
генетика“: съгласно чл. 80 от Закона за здравето качеството на медицинска помощ се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за
добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Следователно, виновното
отклоняване от тези стандарти от страна на работници или служители при съответното
здравно заведение биха мгли да обусловят извод за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната му отговорност, при наличието и на останалите предпоставки за това.
По отношение на установените в т.6.2 изисквания, на които трябва да отговаря
8
Лабораторията при първия отнетник за наличието на специална лицензирана компютърна
програма за пресмятане на риска от раждане на дете със синдрома на Даун в първи, втори
триместър и интегриран от двата, съдът съобрази, че Националната генетична лаборатория
към „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД е лицензирана генетична лаборатория (Лаборатория по
Клинична генетика, СБАЛАГ “Майчин дом”) - център за диагностика, профилактика и
контрол на лечението на над 120 редки генетични болести и генетични предразположения в
България и има сключени договори за извършване на генетични изследвания с повечето
лечебни заведения в страната. Няма доказателства лицензът на лабораторията да е отнет,
което прави необосновано възражението на въззивницата за нарушаването на т.6.2. от
стандарта.
Доводът за допуснато нарушение на т.6.3 от Стандарта - преди вземането на решение за
изследването лабораторията следва да предостави на бременната писмени материали за
това, какво представлява синдрома на Даун, рисковете от използвания скрининг метод и
какво да очаква, настоящият въззивен състав счита за неоснователен. В производството не
се спори, че ищцата не е посещавала Националната генетична лаборатория, както и не е
потърсила контакт или консултация със специалисти от лабораторията, поради което и от
този ответник не са и предоставяни брошури и материали, съдържащи информация за
синдрома на Даун и за провежданото изследване. Тя е избрала медицински специалист за
извършване на изследването от друго лечебно заведение, в случая д-р В. А. от „Инвитро -
АГ медицински център Д.“ ЕООД. Установено е, че в Националната генетична лаборатория
на 27.08.2014 г. е постъпила проба и заявка за извършване на генетични изследвания от
26.08.2014 г. чрез „Инвитро-АГ медицински център Д.“ ЕООД, д-р В. А., а като пациент се е
подписала ищцата Б. (л.41), което дава основание да се приеме, че ищцата не е посещавала
лично Националната генетична лаборатория.
Неоснователно е и възражението, че първият ответник е нарушил т.8 от Стандарта, като не е
осъществил качествен контрол. Разпоредбата касае вътрешения качествен контрол относно
сроковете за извършване на цитогинетичен анализ от вземането на материала до готов
резултат, който при изходен материал хорионни въси, какъвто материал е бил предаден в
случая, е по-малко от 7 дни. Видно от доказателствата по делото пробата хорионни въси е
взета на 26.08.2014 г. от д-р В. А. и е представена със заявка, като е постъпила в
лабораторията на 27.08.2014 г., а материала е приет от д-р Б.. Резултата от дородовата
диагностика е бил готов на 02.09.2014 г., което доказва, че са спазени сроковете за
извъшване на цитогенетичен анализ.
Неоснователно като недоказано се явява и възражението на жалбоподателката, че първият
ответник не е спазил т.9 от Стандарта, касаеща задължителният минимум на пробата като
количество – 5 мг. Относно извличането и последващото изследване на хорионни въси в
количество, по-малко от 5 мг. в заключението на приетата СМЕ д-р В. С. разяснява, че няма
указания за минимално количество, гарантиращо надежден резултат, а проведеното
генетично изследване е фрагментарен анализ, като тази версия не е била описана в
9
Стандарта, а въведена по-късно. Вещото лице генетик проф. В. Г. е посочил в заключението
си пред първоинстанционния съд, че аналитична процедура може да бъде извършена и при
много по-малко количество от материала. В КСМЕ вещите лица са изложили, че конкретно
за пробата на ищцата е използван кид, приложим за експресна диагностика на анеуплодии
на хромозоми 13, 181 21, Х и Y, а извличането на 2 мг. тъканен материал само по себе си не
е обстоятелство, компрометиращо последвалата възможност за извършване на ДНК анализ.
Пояснено е, че пробата се взема с игла с вакуум, която се затваря автоматично, поради което
лекарят не може да контролира обема на количеството тъканен материал.
Възражението, че в случая д-р В. А. не е спазила нормативните изисквания да транспортира
биологичния материал в срок, качество и годност, за да може да се извърши адекватно и
правилно изследване, е направено едва с въззивната жалба, поради което не следва да бъде
обсъждано.
Изцяло неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички
доказателства по делото и въз основа на тях са формирани правилни и обосновани изводи
относно приетите за установени правнорелевантни факти, от които произтичат съответните
правни последици. Изчерпателно са обсъдени и всички доводи на страните, които са от
значение за решението по делото.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че неправилно е допуснато
изслушване на свидетелите проф.С. и д-р Б. за установяване на „технологичния процес“ при
провеждане на генетични изследвания. Това разяснение на технологичен процес според
настоящия състав може да даде информация, въз основа на която да се прецени от съда дали
са спазени изискванията на Медицински стандарт „Медицинска генетика“.
По делото е установено, че д-р В. е работила при първия ответник в периода, когато е
стартирало делото. Тя е участвала в изготвянето на комплексна съдебномедицинска
експертиза в това производство, която не е оспорена от въззивницата и е приета по делото,
поради което е неоснователно възражението за допуснато процусеално нарушение от
Градския съд при допускане на разпит на д-р В., в качеството и на вещо лице, участвало в
изготвянето на КМСЕ.
Противно на изложеното в жалбата, че съдебният състав е допуснал комплексна СМЕ без да
даде възможност на страните за становище по поставените от него въпроси, видно от
протокола от публично съдебно заседание, проведено на 12.07.2019 г., съдът е предоставил
възможност на страните да поставят въпроси към експертите. Правата на страните не са
били нарушени, тъй като всички страни, участващи в произовдството, са имали еднаква
възможност да поставят въпроси на експертите, а така също и равни права да изразят
становище по приемането на заключението, съответно - по необходимостта от
назначаването на повторна или допълнителна експертиза, съобразно правилата на чл. 201 от
10
ГПК.
Въззивният състав приема, че първостепенния съд е обсъдил всички представени от
страните писмени доказателства в тяхната съвкупност, както и доводите на страните.
Относно приетите от него експертизи е изложил подробни доводи, дори една от тях е видно,
че не е кредитирана.
В обжалваното решение са изложени подробни съображения за крайните изводи на съда,
поради което не е налице твърдяното противоречие между мотивите и диспозитива на
решението.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия
„СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД следва да се присъди сумата от 6600 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6968 от 16.10.2019 г., постановено по гр.д. №7706/2015 г. по
описа на СГС, ГО, I-15 състав.
ОСЪЖДА Н. Е. Б., с ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл.193, вх.Г, ет.3, ап.94, да
заплати на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.“Здраве“
№ 2, сумата от 6 600 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение за правната защита пред
въззивния съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11