№ 396
гр. Провадия, 25.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Цветанова
при участието на секретаря Ж.Т.Б.
като разгледа докладваното от П. Цветанова Гражданско дело №
20243130100145 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Я. И. Р. с ЕГН **********,
адрес гр. ******, ул. „******“ № 32 срещу „******“ ЕАД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление гр. София, ****** иск с правно основание чл.
439 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи изпълнение по изпълнително дело № 20238830401516 по
описа на ЧСИ П. И. с рег. № 883, район на действие Окръжен съд – Варна по
изпълнителен лист, издаден на 03.04.2017 г. от Районен съд – Варна на
основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3878/2017 г., а
именно за сумите: 563,85 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит № 014D-R-003054/17.09.2013 г. и общите условия на „ПИБ“ АД за
кредити на физически лица, неразделна част от него, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 23.03.2017 г. до 22.12.2023 г. в размер на 780,62 лева, просрочена
договорна лихва, начислена за периода от 10.11.2013 г. до 10.09.2016 г. в
размер на 152,78 евро, просрочена наказателна лихва за периода от 10.10.2013
г. до 22.03.2017 г. в размер на 292,52 евро, както и сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 39,47 лева заплатена държавна такса и сумата
от 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, поради
изтекла погасителна давност.
Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
В началото на месец януари 2024 г. ищецът получил покана за
доброволно изпълнение по изп. дело № 1516/2023 г. по описа на ЧСИ П. И. с
рег. № 883 чрез работодателя си.
Делото било образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.04.2017
г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
3878/2017 г. по описа на Районен съд – Варна първоначално пред ЧСИ С. Я.
под № 227/2017 г. По силата на договор за цесия от 08.06.2021 г. между „ПИБ“
1
АД и ответника вземането било прехвърлено на „******“ ЕАД.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение ищецът
поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради
изтекла погасителна давност, което ЧСИ отказал с нарочен акт от 23.01.2024 г.
Ищецът твърди, че давността на вземането е текла от момента, в който
вземането е станало изискуемо като го посочва като 27.03.2017 г.
Изпълнителното производство било образувано на 15.06.2023 г., а ПДИ
получена на 12.01.2024 г. чрез работодателя му. Счита, че задължението е
погасено по давност на 27.03.2022 г. като към тази дата и преди нея давността
не била прекъсвана.
В открито съдебно заседание навежда твърдения, че извършената цесия
не му е съобщена.
Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски
и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
Ответникът не оспорва, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 3878/2017 г. по описа на Районен съд – Варна за описаните суми,
освен в частта за сумата от 780,62 лева за законна лихва за периода 23.03.2017
г. до 22.12.2023 г., по отношение на която посочва, че за периода от 13.03.2020
г. до 14.07.2020 г. законна лихва не следва да бъде начислявана, поради която я
определя на 742,68 лева. Ответникът не оспорва и че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 227/2017 г. по описа на
ЧСИ С. Я. с рег. № 719, а впоследствие образувано ново изп. дело под №
1516/2023 г. по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 883.
Оспорва твърдението, че вземането е погасено по давност. Твърди, че за
събирането му са поискани или извършени изпълнителни действия, които са
прекъсвали давността, а именно – на 11.04.2017 г., на 16.06.2017 г., на
12.07.2017 г., на 20.07.2017 г., на 23.01.2019 г., на 08.05.2020 г., на 27.07.2021 г.
Впоследствие изпълнителното дело пред ЧСИ С. Я. било прекратено поради
настъпила перемпция. Въз основа на върнатия изпълнителен титул било
образувано ново изпълнително дело – това пред ЧСИ П. И., по което били
извършвани действия, прекъсващи погасителната давност, на 15.11.2023 г., на
12.12.2023 г., на 03.01.2024 г., на 04.01.2024 г.
Ответникът твърди, че в периодите между извършваните изпълнителни
действия не е изтекъл предвиденият давностен срок.
Моли иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан и да му се
присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Като разгледа материалите по делото и взе предвид изложеното от
ищеца в исковата молба и уточняващите я, съдът счита, че предявеният
иск по чл. 439 от ГПК е недопустим.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
2
изпълнителното основание. Спазването на това изискване обосновава
допустимостта на иска. В случай, че длъжникът е пропуснал да релевира
своите възражения, включително за изтекла погасителна давност, в
законоустановените за това срокове, той губи възможността да стори това на
по-късен етап.
В настоящия случай е налице приключило заповедно производство. С
изтичане на срока за писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, тя е
влязла в сила. От приобщените като писмени доказателства материали от
образуваните изпълнителни дела № 1516/2023 г. по описа на ЧСИ П. И. и №
227/2017 г. по описа на ЧСИ С. Я. се установи, че ищецът е получил поканата
за доброволно изпълнение на 04.01.2024 г., която съдържа уведомяване за
извършената цесия, поради което възражението на ищеца, че не му е
съобщена, е неоснователно. В исковата молба той се позовава на факти за
периода от 27.03.2017 г. до 27.03.2022 г. Тези факти са настъпили преди
изпълнителната сила на заповедта да се стабилизира окончателно с изтичане
на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, за което длъжникът е
уведомен на 04.01.2024 г. Следователно, предявените искове се основават на
факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за
възражение. Възможността да ги оспорва е преклудирана.
Изложените в исковата молба факти, на които са основани предявените
искове, не са от категорията на предвидените в чл. 439 от ГПК, тъй като нямат
качеството на новонастъпили. Доколкото съдът може във всяко положение на
процеса да прецени дали искът, с който е сезиран е допустим като израз на
служебното начало, съдът счита, че исковата претенция е недопустима.
Производството подлежи на прекратяване.
С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника, ищецът
следва да бъде осъден да му заплати направените разноски – 48,00 лева за
заплатени такси и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лева, предвид правната и фактическа сложност на делото и
реално извършените действия по защита.
Водим от горното, на осн. чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 145/2024 г. по описа на
Районен съд – Провадия, II състав, на осн. чл. 130 от ГПК като недопустимо.
ОСЪЖДА Я. И. Р. с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул. „******“ №
32 ДА ЗАПЛАТИ на „******“ ЕАД с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр. София, ****** сумата в размер на 148,00 лева, представляваща
сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3
4