№ 257
гр. Варна, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас В. С.
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. С. Гражданско дело №
20233100100744 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.51 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба "ПАРАХОДСТВО
БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ" АД, със седалище и адрес на управление:
******, ЕИК:******, представлявано от к.д.п. А. Я. К., в качеството му на
Изпълнителен Директор ПРОТИВ В. Х. М. с ЕГН:********** и адрес ******
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и цена на иска 57 674.49 лева, от които
главница в размер на 54 385.72 лева обезщетение за забава в размер на 3
288.77 лева.
В исковата си молба ищеца твърди на 16.03.2023 год. при извършена
проверка на счетоводни операции в ищцовото Дружество е установено, че
отчетника П. Е. М., като отговорен счетоводител в Дейност „Разчети с
персонала" е отклонил парични средства, в размер на 54 385.72 лева, които
превел по банковата сметка в Банка ДСК АД - ****** на името на ответника
В. Х. М., ЕГН:**********.
Паричните средства са превеждани на основание работна заплата, без
лицето да е било някога в трудово правни отношения с ищеца.
За периода от 19.05.2022 год. до 19.12.2022 год. без правно основание
ищеца е обеднял със сумата от 54 385.72 лева, в резултат на което ответника
В. Х. М., ЕГН:********** се е обогатил за сметка на ищеца със същата сума,
представляваща сбор от постъпилите суми за периода от 19.05.2022 г. до
19.12.2022 год. по банковата му сметка в БАНКА ДСК АД ****** от
банковата сметка ищеца в същата банка.
Основанието посочено в платежните е възнаграждение по трудов
договор между ищеца и ответника, като такъв трудов договор никога не е бил
сключван.
С исковата молба е заявен петитум, с който моли съда, да постанови
1
Решение, с което:
ОСЪДИ ответника да заплати на ищеца сумата от 57 671,49 лева,
представляваща главница в размер на 54 382,72 лева и обезщетение за забава
в размер на 3 288,77 лева, равна на законната лихва върху всеки едни от
преводите от датата на получаването на всеки един от тях до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски. исковата молба са
представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдено заседание ищеца се представлява от процесуален
представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК, който поддържа иска
и претендира направените по делото разноски. В срока по чл.80 от ГПК е
депозиран списък с разноските в размер на 3 344,98 лева, от които 500 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил от отговор на исковата молба
от ответника, по делото
В съдебно заседание ответника, редовно призован явява се лично и се
представлява от процесуален представител по пълномощие, с който оспорват
предявения иск. Молят съд да отхвърли. Претендира разноски. Представили
са списък с разноските за сумата в размер на 1 660 лева, адвокатски хонорар.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и тяхната съвкупност приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
В ищцовото дружество при извършена проверка на 16.03.2023 год. са
установени счетоводни операции по силата на които по банковата сметка в
Банка ДСК АД - ****** на ответника в В. Х. М., ЕГН:**********, адрес:
****** е преведена сума общо в размер 54 385,72 лева.
Паричните средства са превеждани с основание възнаграждение по
трудов договор т.е. като работна заплата.
Ответника В. Х. М. в този период не е бил в трудово правни отношения
с ищеца Параходство Български Морски Флот АД.
Вътрешната проверка е установила, че трето за процеса лице П. Е. М. -
отговорен счетоводител в Дейност „Разчети с персонала" е отклонявал
парични средства, с извършването на преводите.
Ответника М. за периода от м. април на 2022 год. до м. ноември на 2022
год. / за м.04.2022 год. и м.05. 2022 год. е получил сумата 6 740,36 лева, за
месец 07.2022 год. е получил сумата от 8 578,85 лева, за месец 08.2022 год. е
получил сумата от 9 878,85 лева, за месец 09.2022 год. получил сумата 8 100
лева, за м. октомври 2022 год. сумата от 6 482,82 и за месец ноември на 2022
год. сумата от 8 864,48 лева/ или ответника е получил сумата от 54 386,72
лева.
Всички суми са преведени по банкова сметка на ответника М. н Банка
ДСК АД С ****** с наредител ищеца и основание работна заплата.
По делото е допусната СИЕ от заключението на на която извършена от
вещото лице А. В. С. съдът установи, че съгласно наличните данни в
информационния масив на ТД на НАП – Варна, актуални към 15.09.2023 год.
за периода от 19.04.2022 год. до 19.12.2022 год., няма информация за
2
подадени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от работодател
„Параходство БМФ“ АД, ЕИК:****** за сключен трудов договор с В. Х. М.,
ЕГН:**********.
Вещото лице след проверка в Банка ДСК АД /извлечения от сметките на
страните/ е установило, че за периода от 19.04.2022 год. до 19.12.2022 год. по
банковата сметка на В. Х. М. с IBAN: ****** са постъпили общо 7 банкови
превода, от банковата сметка на ищеца „Параходство БМФ“АД с IBAN:
******, за обща сума в размер на 54 385.72 лв.
Първия превод е с дата 19.05.2022 год., основание Заплата 04.2022 год.
в размер на 6 740.36 лв. След това превод с дата 17.06.2022 год. основание
Заплата 05.2022 год. в размер на 6 740.36 лв. Превод на 18.08.2022 год.
основание Заплата 07.2022 в размер на 8 578.85 лв. Превод от 19.09.2022 год.
основание Заплата 08.2022 в размер на 8 878.85 лв. Превод от 19.10.2022 год.
основание Заплата 09.2022 в размер на 8 100.00 лв. Превод от 18.11.2022 год.
с основание Заплата 10.2022 год. в размер на 6 482.82 лв. и превод на 07
19.12.2022 год. основание Заплата 11.2022 в размер на 8 864.48 лв.
Вещото лице е дало заключение за размера на обезщетението за забава
равно на законната лихва върху всяка една от неоснователно получените
суми, формиращи исковата ни претенция, считано от момента на
получаването на всяка една от тях до деня на предявяване на настоящия иск,
както следва: Законната лихва в размер на 627.63 лева върху сумата в размер
на 6 740.36 лева получена на 19.05.2022 год. Законната лихва в размер на
573.33 лева върху сумата в размер на 6 740.36 лева получена на 17.06.2022
год. Законната лихва в размер на 581.95 лева върху сумата в размер на 8
578.85 лева получена на 18.08.2022 год. Законната лихва в размер на 523.38
лева върху сумата в размер на 8 878.85 лева получена на 19.09.2022 год.
Законната лихва в размер на 409.96 лева върху сумата в размер на 8 100.00
лева получена на 19.10.2022 год. Законната лихва в размер на 274.08 лева
върху сумата в размер на 6 482.82 лева получена на 18.11.2022 год. Законната
лихва в размер на 298.44 лева върху сумата в размер на 8 864.48 лева
получена на 19.12.2022 год.
Общия размер на обезщетението за забава равно на законната лихва,
според вещото лице е в размер на 3 288.77 лева.
По делото е разпитан свидетел П. Е. М. бивш работник на ищеца
„ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ“ АД, като отговорник
счетоводител, разчети с персонала за периода от 1996 год. до 2022 год..
По време на заеманата длъжността свидетеля отговарял за оформяне на
работните заплати на служителите, начислявах осигуровки и данъци по
Закона за доходите на физическите лица и съответно генерирал едни файлове,
чрез които са се изплащали заплатите на служителите на ищеца. Според
свидетеля ответникът В. М. не се е възползвал от средствата, които са в
резултат от извършени преводи на служба “Възнаграждения”.
Преводите към неговата сметка са шест или седем, а идеята да се
преведат е на свидетеля. Според него ищеца често изплащал награди на
служителите. Помолил свидетеля за сметка на които да превеждат тези
възнаграждение, за да не ги приведат на банки, на които свидетеля е бил
длъжник.
Свидетеля по потвърждава, че всички суми от ищцовото дружество,
които са превеждани като уговорка с В. Х. М. по негова сметка, той ми ги е
3
превеждал след това по негова сметка.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице, които кредитира.
Заключението на вещото лице, съдът кредитира като пълно, ясно,
обосновано и непротиворечиво с останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е за неоснователното обогатяване с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
След приключване на съдебното дирене съдът намира, че предявения
иск е с правно основание чл.51 ал.1 пр.1 от ЗЗД и следва да се произнесе по
този иск, макар с доклада си е приел, че иска е с правна квалификация чл.59
от ЗЗД.
С оглед въведените фактически твърдения и съобразно трайната
съдебната практика в случая е налице първата хипотеза на чл.55 ал.1 ЗЗД,
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже основание т.е. липса
на правоотношение.
С ППВС № 1/1979 год. е прието, че искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е
субсидиарен и ищецът разполага с този иск, когато не са налице фактическите
състави на чл.55 ал.1 ЗЗД и липсва друг път за правна защита.
При изложеното се налага извод, че искът по чл.59 от ЗЗД е
недопустим, а предявения иск е правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Според Решение № 41 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2013 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Г., дадената от съда правна квалификация
на иска в доклада по делото, с който е сезиран, във всички случаи обуславя
правилността на решението, тъй като правната квалификация на предявения
иск е задължение на сезирания съд.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес съдът следва да разреши правния спор съобразно действителната
правна квалификация на предявения иск и приложи съответния материален
закон.
В този смисъл съдът следва да се произнесе по иск правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Предявения иск е частично основателен.
По делото безспорно е установено, че ищеца е превел по сметка на
ответника сумата от 54 385.72 лв., за периода от 19.04.2022 год. до 19.12.2022
год. от собствената си банкова сметка по банковата сметка на ответника
сумата. Посоченото в преводите основание е трудово възнаграждение, което
не се следва на ответника, тъй като той никога не е бил в трудово
правоотношение с ищеца.
В исковата си молба ищеца е заявил, че при извършване на превода не е
било налице основание за това. Ответника не е доказал правно основание, на
което е получил сумата. В този смисъл искът с правно основание чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД за сумата от 54 385.72 се явява основателен и следва да се уважи.
По иска за обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
4
Съгласно закона чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава, в размер на законната
лихва от деня на забавата. В случай на неоснователно обогатяване по
чл.51ал.1 от ЗЗД, длъжника изпада в забава, след покана по смисъла на чл.84
ал.2 от ЗЗД. В Този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на
ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК, докладчик съдията А. Б../
Доказателства, че ищеца е връчил покана ответницата да върне сумата
предмет на иска не се доказа. В този смисъл предявения иск, за обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата от дата на превода на
всяка сума до дата на предявяване на иска за сумата 3 288.77 лева се явява
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Съдът следва да присъди законната лихва, върху главницата от 54
385.72 лева, считано от датата на предявяване на иска 05.04.2023 год., до
окончателното й изплащане, тъй като исковата молба се счита за покана.
По отношение на въведеното ответника възражение, че не се обогатил
със приведените суми, тъй като ги е превел на трето за процеса лице.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Банковите преводи са извършени от ищеца в полза на ответника по
делото и с постъпването сумите по банковата му сметка, те преминали в
неговия патримониум и са станали негова собственост. Последващите
разпоредителни действия на ответника със сумите от неговата банкова сметка
са ирелевантни за спора и касаят ответния между него и третото лице. За
защита на своите права ответника може да предяви иск. В този смисъл
възражението е неоснователно.
По отношение на разноските.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер от 3 344,98 лева. по приложен списък по чл. 80 от ГПК, от които
сумата от 500 лв. е заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.51 ал.1 от ЗЗД В. Х. М. с ЕГН:********** и
адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ "ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ
ФЛОТ" АД, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК:******,
представлявано от к.д.п. А. Я. К., в качеството му на Изпълнителен Директор,
СУМАТА ОТ 54 382,72 лева, представляваща преведени от ищеца и
получени от ответника парични суми при липса на основание, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска
05.04.2023 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ПРЕДАВЕНИЯ ОТ "ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ" АД,
ЕИК:******, ПРОТИВ В. Х. М. с ЕГН:********** иска са сумата от 3
288.77 лева, представляващи обезщетение за забава, равна на законната
лихва върху всеки едни от преводите от датата на получаването на всеки един
от тях до датата на предявяване на иска.
5
ОСЪЖДА В. Х. М. ДА ЗАПЛАТИ "ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ
МОРСКИ ФЛОТ" АД, направените по делото разноски, съобразно уважения
иск в размер на 3 154 лева.
ОСЪЖДА "ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ" АД ДА
ЗАПЛАТИ В. Х. М., направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иск в размер на 95 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от редовното му
връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6