Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............
Гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен
състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ МУЛЕШКОВ
при участието
на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 634 / 2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Е.“ ООД е предявил срещу „Е.с.о.“ ЕАД искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 55, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД.
В исковата молба и в уточняващи молби ищецът твърди:
- че е собственик на четири отклонения (въздушни линии) от електропроводи,
а именно ЕП (ВЛ) 110 kV „Мухово“, ЕП(ВЛ) 110 kV „Хребет“, ЕП (ВЛ) 110 kV „Бойка“ и ЕП (ВЛ) 110 kV „Дъбрава“, захранващи собствената му подстанция „ЧЛК И.“,
изградена в ПИ № 000428 по плана за земеразделяне за землището на с. В., общ. И.;
- че е придобил правото на
собственост върху отклоненията и върху друго движимо и недвижимо имущество по
силата на Постановление за възлагане от 25.09.2012 г. по т. д. н. № 208/2011 г.
на Софийски окръжен съд, издадено след проведена продажба по реда на чл. 717ж ТЗ и влязло в сила на 09.10.2012 г.;
- че придобитото имущество е
принадлежало на обявеното в несъстоятелност търговско дружество „Ч.“ АД;
- че ответникът му оспорва
собствеността върху отклоненията от електропроводите, както и че те са във владение
на ответното дружество.
За четирите отклонения (въздушни
линии) ищецът е предявил ревандикационен иск – да се признае правото му на
собственост и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху тях.
Освен това ищецът твърди, че
ответникът ползва без основание две от отклоненията към собствената му
подстанция – отклоненията от електропроводи ВЛ 110 kV „Дъбрава“ и ВЛ 110 kV „Хребет“, поради което претендира на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД заплащането на обезщетение в размер на 200 000 лв. за периода от
07.11.2018 г. до завеждане на исковата молба на 12.09.2019 г., ведно със
законната лихва.
На последно място се твърди, че
ответникът е унищожил отклонението от електропровод ВЛ 110 kV „Мухово“, в резултат на което претендира заплащането на обезщетение,
равняващо се на стойността му от 300 000 лв., ведно със законната лихва.
Този иск следва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, тъй
като се твърди неправомерно унищожаване на вещ, а не погиване, отчуждаване или
изразходване на подлежаща на връщане вещ.
С молба от 14.02.2020 г. ищецът
индивидуализира четирите отклонения с дължина, начална и крайна точка и имоти,
през които те преминават.
В открито съдебно заседание на
03.11.2022 г. съдът е прекратил частично производството по ревандикационния иск
в частта за отклонението ЕП (ВЛ) „Мухово. Определението не е било обжалвано и е
влязло в сила.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва исковете. Твърди, че електропроводите и стълбовите линии за
присъединяване на подстанция „ЧЛК И.“ са били изградени от държавата, както и
че те са представлявали държавна общонародна собственост, респ. държавна
собственост. Проследява хронологично от 1948 г. насетне кой и на какво законово
основание е бил собственик на електропроводите. Твърди, че т. нар. „отклонения“
са части от електропроводите, на които към настоящия момент самият той е собственик.
Съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Исковете са неоснователни само
въз основа на твърденията в исковата молба, уточняващите молби, насрещните
съвпадащи изявления на страните, съдържащи се в множеството становища, и
представените и неоспорени писмени доказателства.
Не е спорно, че отклоненията
(въздушните линии) са били изградени през 1975 г. с цел снабдяване на
подстанция „ЧЛЗ – И.“ („ЧЛК – И.“) с електрическа енергия за нуждите на
въведения през 1976 г. в експлоатация чугунолеярен завод, прераснал по-късно в
комбинат. Въздушните линии са били присъединени към съществуващи вече електропроводи,
за който не е спорно, че не са собственост на ищеца.
За разрешаването на спора следва
да бъде даден най-напред отговор на въпроса дали процесните отклонения (ВЛ) представляват
движими вещи, както считат и двете страни.
Отговорът е отрицателен.
Четирите електропровода
(далекопровода), към които са били присъединени отклоненията, представляват
недвижими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗС, защото не е спорно, че при
изграждането им те са били трайно прикрепени към земята. Електропроводите са
били държавна общонародна собственост съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството от 1948 г. (отм.) и държавна собственост съгласно чл. 2,
ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г., в сила от 01.07.1976 г.
(отм. през 1999 г.) Трасето на четирите отклонения е било изградено
допълнително през 1975 г. за захранване на новоизградения чугунолеярен
комбинат. Следователно отклоненията представляват принадлежност към главната
недвижима вещ, тоест към електропороводите. Електропроводите като съоръжения се
състоят от бетонови основи, стълбове и проводници във вид на въздушно
преминаващи или подземно преминаващи кабели. Всички тези елементи са свързани
един с друг и са поставени под напрежение по електропровода до трафопоста.
Процесните кабелни отклонения (въздушни линии) представляват отклонения от
електроразпределителната мрежа за нуждите на собствения на ищеца производствен
обект. Съгласно чл. 110 ЗС е достатъчно един от свързаните елементи да е трайно
прикрепен към земята, за да се приеме цялата електропреносна мрежа за един
недвижим имот. Налице е съставна вещ като единство от отделни части, а не обикновена
съвкупност от движими вещи. Съставната вещ е предмет на единното право на
собственост.
Изводът е, че ищецът не е собственик
на четирите претендирани от него отклонения. Техен собственик е собственикът на
електроразпределителната мрежа. Електропроводите (далекопроводите), ведно с
отклоненията, не са преминали нито в патримониума на държавното предприятие при
създаването му през 1975/1976 г., нито са преминали при неговото преобразуване в
патримониума на държавната фирма (ДФ) „Ч.“, на едноличното дружество с
ограничена отговорност с държавно имущество „Ч.“ ЕООД и на едноличното
акционерно дружество с държавно имущество „Ч.“ ЕАД. Те не са преминали и в
патримониума на приватизираното през 1997 г.
дружество „Ч.“ АД.
Без значение е, че с
постановлението от 25.09.2012 г. по т. д. № 208/2011 г. на Софийски окръжен съд
в собственост на купувача „Е.“ ООД е била възложена движимата вещ „Далекопровод
110 KW“ с инв. №
190003. В тази част постановлението не е породило вещнотранслативен ефект,
защото далекопроводът представлява недвижима вещ, която не е била собствена на
обявеното в несъстоятелност дружество „Ч.“ АД. Впрочем, в постановлението на
съда по несъстоятелността никъде нищо не е казано за отклоненията ВЛ 110 kV „Мухово“, ВЛ 110 kV „Хребет“, ВЛ 110 kV „Бойка“ и ВЛ 110 kV „Дъбрава“.
Без значение е дали
далекопроводът и четирите отклонения са били заведени в инвентарните книги на
„Ч.“ АД (н.) и на ищеца. Няма закон, който да признава възникването на право на
собственост върху недвижим имот чрез завеждането му в инвентарни книги.
Без значение е дали „НЕК“ АД е признало
на ищеца правото му на собственост върху четирите отклонения и дали му е
плащало цена за ползването им. Съгласно императивната разпоредба на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В нито един
закон не е предвидено правото на собственост да се придобива чрез признание от
страна на „НЕК“ АД.
Без значение е валидността на
оспорената от ищеца Заповед № 1947 / 28.11.1979 г. на първия зам. министър на
машиностроенето, с която е било наредено Ч. к. – И. да предаде безвъзмездно
далекопровод 110 kV с подстанция на министерството на енергетиката, респ. на СК „Окръжно
електроснабдяване“ – С., район С.. Подстанцията не е предмет на делото, а
далекопроводът е бил държавна собственост. Държавните имоти са се предоставяли
само за стопанисване и управление на учреждения, предприятия и стопански
организации и не са преминавали в тяхна собственост. Правото на собственост е
оставало за държавата. Дори да се приеме, че заповедта да е нищожна,
далекопроводът не е могъл да премине в патримониума на държавното предприятие
при преобразуването и при приватизацията му предвид забраната на чл. 2, ал. 1
от Закона за електростопанството от 1975 г.
Без значение е дали по отношение
на четирите въздушни линии, които преминават над част от поземления имот на
ищеца, за да достигнат подстанцията, е бил учреден сервитут. Неучредяването на
сервитут не лишава собственика от правото му на собственост върху вещта.
По въпроса за правната същност на
въздушните линии (отклоненията от електропроводи/далекопроводи) като
принадлежност към главната вещ вече е формирана съдебна практика, която съдът
не е длъжен да сочи съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. Формирана е и съдебна практика
по въпроса за правната същност на електропроводите и далекопроводите като
недвижими имоти. Не се открива съдебна практика, в която въздушните линии да се
третират като самостоятелни движими вещи.
За да направи своите фактически и
правни изводи, съдът не разглежда приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, за да избегне риска от нарушаване на процесуални и др. права, които
ищецът ревностно защитава.
Тъй като ищецът не доказа да е
собственик на четирите отклонения (въздушни линии), то исковете му следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски от 2450
лв. за експертиза, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 540 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1
НЗПП.
По изложените съображения
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ ООД с ЕИК …….. срещу „Е.с.о.“ ЕАД с
ЕИК ……… иск с правно основание чл. 108 ЗС – ЗА
ПРИЗНАВАНЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
три отклонения (въздушни линии) от електропроводи, а именно:
- ЕП (ВЛ) 110 kV „Хребет“ с
дължина 2 282 м и с координати: начална точка (точка на присъединяване към
електропровода) X =
4579253.789, Y =
8536991.641, крайна точка X = 4578238.969,
Y =
8534951.590;
- ЕП (ВЛ) 110 kV „Бойка“ с дължина 2 287 м и с координати: начална
точка (точка на присъединяване към електропровода) X =
4579228.547, Y =
8537008.102, крайна точка X =
4578214.758, Y =
8534962.129;
- ЕП (ВЛ) 110 kV „Дъбрава“ с дължина 2 282 м и с координати: начална
точка (точка на присъединяване към електропровода) X =
4579253.789, Y =
8536991.641, крайна точка X =
4578238.969, Y =
8534951.590,
захранващи собствената му подстанция „ЧЛК И.“, изградена
в ПИ № 000428 по плана за земеразделяне за землището на с. В., общ. И., и за
ОСЪЖДАНЕТО на ответника да предаде на ищеца владението върху описаните
отклонения (въздушни линии).
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Е.“ ООД с ЕИК ……….. срещу „Е.с.о.“ ЕАД с ЕИК ………. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 200 000 лв. за периода от 07.11.2018 г. до 12.09.2019 г. за
ползването без основание две отклонения (въздушни линии) от електропроводи,
захранващи собствената му подстанция „ЧЛК И.“, изградена в ПИ № 000428 по плана
за земеразделяне за землището на с. В., общ. И., а именно:
- ЕП (ВЛ) 110 kV „Хребет“ с дължина 2 282 м и с координати: начална
точка (точка на присъединяване към електропровода) X =
4579253.789, Y = 8536991.641, крайна точка X =
4578238.969, Y =
8534951.590 и
- ЕП (ВЛ) 110 kV „Дъбрава“ с
дължина 2 282 м и с координати: начална точка (точка на присъединяване към
електропровода) X =
4579253.789, Y =
8536991.641, крайна точка X =
4578238.969, Y = 8534951.590,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
на 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Е.“ ООД с ЕИК ……… срещу „Е.с.о.“ ЕАД с ЕИК ………. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 300 000 лв. за унищожаването на отклонение (въздушна линия) от
електропровод, а именно ЕП (ВЛ) 110 kV „Мухово“ с дължина 2 287 м и с координати: начална
точка (точка на присъединяване към електропровода) X =
4579228.547, Y =
8537008.102, крайна точка X =
4578214.758, Y =
8534962.129, захранващо собствената му подстанция „ЧЛК Ихтиман“, изградена в ПИ
№ 000428 по плана за земеразделяне за землището на с. В., общ. И., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба на 12.09.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД с ЕИК ……… да заплати на „Е.с.о.“ ЕАД с ЕИК ……….
направените по делото разноски от 2990 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: