№ 1611
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110104395 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по гр. д. № 4395/2024 г. по описа на PC Варна, XLII -ри състав е
образувано въз основа на искова молба, предявена от ищеца Д. Ш. С., ЕГН **********, от
гр.Варна, чрез процесуален представител - адвокат от АК София - И. М. от САК против
ответните дружества „ И. А. М.“ АД, ЕИК *** и „Ф. Б.“, ЕООД, ЕИК ***.
Ищецът основава исковата си молба с рег. вх. № 29908/11.04.2024 г., по която е
образувано гр.д. № 4395/2024 г. по описа на PC Варна, XLII - ри състав на следните
твърдени факти и обстоятелства :
Д. С. твърди, че на 29.04.2023 г. с ответника „Ф. Б.“ ЕООД сключили договор за
предоставяне на гаранция № 4788561. Този договор бил акцесорен, сключен във връзка с
договор за паричен заем, сключен между ищеца ответника „И. А. М.“ АД в същия ден -
29.04.2023 г., който дори носел същия идентификационен номер - № 4788561. Именно, в
изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора за паричен заем, ищецът сключил
договора за предоставяне на гаранция. По силата на договора за паричен заем първият
ответник „И. А. М.“ АД предоставил на ищеца кредит в размер на 1 500 лв. при ГПР 49.15%
и при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40%; дължимите вноски били 21 по
77.63 лв. съгласно погасителен план. В чл. 4 заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия : да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
трудовото му възнаграждение да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да
не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“. Поръчителя подписвал договор за поръчителство; 2.Банкова
гаранция с бенефициер - заемодателя за сумата по чл.2, т.7 със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя
дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.С договор за предоставяне на
гаранция № 4788561 от 29.04.2023 г. „Ф. Б.“ ЕООД се е задължил да даде гаранция за
плащане в полза на „И. А. М.“ АД с цел гарантиране на всички задължения на ищеца по
1
договор за паричен заем № 4788561 от 29.04.2023 г. Съгласно чл. 2 договорът влизал в сила,
ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в чл. 4, т. 1 или
т.2 в тридневен срок. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят
дължал възнаграждение на гаранта в размер от 903.42 лева, платимо разсрочено на вноски
по 43.02 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В ал.3 на чл. 3 било
предвидено, че „И. А. М. „ АД било овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че
внесените суми не достигали за погасяване на задълженията на потребителя към
заемодателя, приоритетно се погасявали задълженията към гаранта. C договора гарантът се
задължил при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя
по договора за паричен заем.
Твърди се от ищеца Д. С., че договорът за паричен заем № 4788561 от 29.04.2023 г. е
нищожен : на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, като нарушаващ основен принцип на
добросъвестността в гражданските отношения, тъй като водел до неравновесие в правата на
страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП; поради това, че чрез сключването му се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез него,
представлява скрит добавък към възнаградителната лихва на търговеца, не била включена в
ГПР на договора за паричен заем и надвишавала изискването да не бъде по-висока от пет
пъти размера на законната лихва и чл. 22 от ЗПК.
Твърди се още от ищеца Д.С., че е нищожен и договорът за предоставяне на гаранция
: поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона - чл. 26 ал. 1 пр. трето и пр.
второ от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Подчертано е от ищеца в исковата му молба по която е образувано гр.д. № 4395/ 2024
г. по описа на РС Варна , че ищецът изцяло погасил задълженията си . От правна страна
ищецът е релевирал в исковата си молба следното: Ищецът сочи, че по договора за паричен
заем безспорно има качеството потребител по см. на чл. 9, ал. 2 ЗПК, респ. като такъв
попада под защитното действие на Закона за защита на потребителите, който в Глава Шеста
дори предвиждал служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договора, както и да приложи последиците, ако бъдат установени такива.
Анализирайки съдържанието на оспорените договори за паричен заем ищецът твърди, че е
налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в договора за
паричен заем бил различен от действителния. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК Годишният
процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
паричен заем бил посочен ГПР от 49.15 % и формално същият не надвишавал изискванията
поставени в чл.19, ал.4 от ЗПК, но в него според ищеца би следвало да се включат и
разходите по сключения от ищеца договор за гаранция с „Ф. Б.“ ЕООД и така да се формира
общия разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ сочи ищеца , че са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В договора за паричен заем било предвидено, че заемателят следвало да
представи в 3-дневен срок от сключването на договора обезпечение на заемодателя, като бил
предвидени три алтернативни варианта - поръчителство на две физически лица, които да
отговарят на определени критерии; банкова гаранция с бенефициер заемодателя или
предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено от заемателя. Очевидно за ищеца
било, че първите две обезпечения не можели да се предоставят в толкова кратък срок от
2
заемателя, доколкото изискванията за предоставяне на обезпечение били договорени по
начин, на практика неизпълним за длъжника, който прибегнал до услугите на дружество
предоставящо т.нар. „бързи кредити“. Така по естествен път се стигало да третия вариант -
предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено от заемодателя. При направената
проверка в Търговския регистър,сочи ищеца, че се установило , че одобреното от
заемодателя дружество-гарант било собственост на дружеството-заемодател. „И. А. М.“ АД
било едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД; двете търговски дружества били
регистрирани на един и същ адрес на управление, а в договорите за предоставяне на
гаранция било предвидено, че заемодателят е овластен да приема плащания в полза на
гаранта и че при недостиг на платените суми приоритетно се погасяват задължения към
гаранта. Обективираните в договорите за паричен заем погасителни планове включвали и
вноската по договорите за гаранция , която се плащала на същите падежни дати, както
месечната погасителна вноска по договора за заем. Така изброените факти, счита ищеца, че
ясно показвали, че макар да са сключени два отделни договора - съответно за заемна сума от
1 500 лева и за предоставяне на гаранция, те следвало да се разглеждат като едно общо
съглашение между свързани лица, по силата, на което заемът се обезпечавал с
предварително посочено от заемодателя лице, което получавало възнаграждение, платимо
ведно с вноските по заема. Поради тази причина възнаграждението по договора за гаранция
следвало да се включи в общия разход по кредита, който в посочената в договора величина
не отговарял на действителния размер. Дължимото възнаграждение по договора за гаранция
от 784.77 лв. по договора за поръчителство представлявало 52.31 % от предоставената сума
по договора за заем. Очевидно за ищеца било, без да са и необходими специални
математически способности, да се види, че цената, дължима по договора за предоставяне на
гаранция заедно с ГЛП очевидно щели да надминат пет пъти размера на законната лихва -
максимално установения размер в чл. 19, ал.4 от ЗПК за ГПР по кредитите. Невключвайки
договореното възнаграждение по гаранционната сделка в ГПР заемодателят използвал
заблуждаваща търговска практика, като по този начин потребителят бил лишен от
възможността да вземе информирано решение относно сключване на договора.Последица от
неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11
,ал.1, т.10 от ГПК, намира ищеца, че е обявяването на договора за паричен заем за
недействителен, при което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят щял да дължи само чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи.
При тези твърдения ищецът е формулирал искането си по см. на чл.127 ,ал.1 т.5 ГПК
в исковата молба : Да бъде прогласена НИЩОЖНОСТТА на договор за ПАРИЧЕН ЗАЕМ №
4788561 от 29.04.2023 г. на основание чл. 26 , ал.1 пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11 ,ал.1,т.10, чл.
19 ал.4 и чл. 22 от ЗПК. По отношение на договора за предоставяне на ГАРАНЦИЯ в
исковата молба се твърди още: Двата договора -за паричен заем и за предоставяне на
гаранция се намирали във взаимна връзка помежду си и следвало да се разглеждат като едно
общо съглашение между свързани лица, поради което прогласяването на недействителността
на договора за паричен заем поради противоречие със закона водело до прогласяване на
недействителността и на договора за предоставяне на гаранция. За процесуална икономия
ищецът не повтаря в сезираща съда искова молба изложените по-горе аргументи. В
допълнение, обаче, заявява, че очевидно потребителят бил поставен в неравностойно
положение, тъй като поставяйки неизпълнимите към него условия за предоставяне на
обезпечение извън това да сключи договор за гаранция с предварително избраното от
заемодателя и свързано с него лице, на практика той нямал правото да избира свободно с
кого да сключи договор за поръчителство и да прецени икономическите последици от
договора. Това водело до значително неравновесие между правата на потребителя, който е
икономически по - слабата страна в отношенията и тези на търговеца, което нарушавало
изискванията за добросъвестност и накърнявало добрите нрави. Въз основа на горните
съображения твърди ищецът Д. С., че ДОГОВОРЪТ за предоставяне на ГАРАНЦИЯ също е
НИЩОЖЕН на основание чл. 26 ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр.
чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 22 ЗПК. С оглед горното ищецът е формулирал в сезиращата съда
искова молба и искането по см.на чл.127 , ал.1 т.5 ГПК : Да бъде прогласена
3
НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне на ГАРАНЦИЯ № 4788561 от 29.04.2023 г. на
основание чл. 26 ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. чл. 146 от ЗЗП,
вр. чл. 22 ЗПК.
Като последица от прогласяване нищожността на договора за паричен заем и за
предоставяне на гаранция, ищецът отправя и искане до съда :
Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде ОСЪДЕН ответника „И. А.
М.“ АД /главен ответник по осъдителния иск като лице, овластено вместо гаранта да приема
плащането/ да ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА от 915 лв., от които 784.77 лв. -
възнаграждение за предоставена гаранция и 130.23 лв. - лихва, представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4788561 от 29.04.2023
год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (11.04.2024 год.) и
в условие на евентуалност при отхвърляне на осъдителния иск срещу главния ответник в
частта му за възнаграждение за предоставената гаранция : да бъде осъден да ответника „Ф.
Б. „ ЕООД да ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА от 784.77 лв., представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4788561 от 29.04.2023
год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (11.04.2024 год.).
Ищецът желае да му бъдат присъдени сторените разноски по делото за държавна такса - по
установителните и осъдителния иск и за адвокатско възнаграждение, съобразявайки вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, (препращайки към мотивите на
Определение № 267 от 11.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 860/2018 г. и много други в този
смисъл.) В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е формулирал доказателствени
искания. По реда на чл. 127 ГПК ищецът е посочил и банкова сметка по която желае да
получи плащане.
Исковата молба с рег. вх. № 29908/11.04.2024 г., в изпълнение на дадените от съда
указания е уточнена от ищеца с депозиране на уточняваща молба, приложена по гр.д.№
4395/2024 г. на л. 31- 33. Ищецът е уточнил, че е теглил и получил заем от „И. А. М. „ АД в
размер на 1500 лв. Заемът следвало да бъде върнат съгласно погасителния план на 21
погасителни вноски / в графа 4 била посочена главница в общ размер 1500 лв., в графа 5 -
възнаградителна лихва в общ размер 130.23 лв., в графа 6 - възнаграждението за гаранта в
общ размер 784.77 лв. / Всяка погасителна вноска от тези 21 вноски била в размер на 115 лв.
и включвала главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за гаранта съгласно ПП
/погасителния план/.Сумата от 915 лв.твърди ищецът, че платил на първия ответник - т.е. на
„И. А. М.“ АД и представлявала сбора от 784.77 лв. - общо дължимо възнаграждение за
предоставяне на гаранция на втория ответник /графа 6/ платена от ищеца на първия
ответник - на „И. А. М.“ АД за втория ответник „Ф. Б. „ ЕООД и 130.23лв. -представляваща
общата дължима възнаградителна лихва /графа 5/ на първия ответник, платена изцяло от
ищеца на първия ответник - т.е. на „И. А. М.“ АД В т.3 от уточнителната молба е повторено
твърдението, че сумата от 784.77 лв. ищецът реално е предал на ответника „И. А. М. „АД,
но не знае дали посоченото АД предало тази сума на втория ответник, поради което и е
предявил евентуалния си осъдителен иск спрямо втория ответник с посочената цена от
784.77 лв. Отделно от горното са прецизирани и исканията на ищеца съгласно нормата на
чл.127, ал.1 т.5 ГПК, като ИСКАНИЯТА с които е сезиран съда по гр.д. № 4395/2024 г. по
описа на РС Варна са следните: 1 .Установителен иск против ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪТ „ АД за нищожност на договора за паричен заем , 2. при уважаване на
установителния иск първия ответник дължи връщане на платената възнаградителна лихва по
договора за паричен заем в размер на 130.23 лв., т.е. сумата която първия ответник получил
за себе си и е платена от ищеца без основание. 3. Установителен иск срещу Ф. Б. ЕООД за
нищожност на договора за предоставяне на гаранция.4. Осъдителен иск за сумата от 915 лв. -
срещу „И. А. М.“ АД, която сума включва получените от ответника възнаградителна лихва в
размер на 130.23лв. и възнаграждението за гаранта в размер на 784.77 лв. 5.
Възнаграждението за гаранта в размер на 784.77 лв. се претендира в условие на
евентуалност и от ответника „Ф. Б. „ ЕООД, т.к. на осн. чл.55 ЗЗД който е получил нещо
без основание или на отпаднало основание и е длъжен да го върне.Пояснено е изрично, че
4
ищецът претендира нищожност на целия договор за паричен заем, като са формулирани и
съответните петитуми:
1/.Да бъде постановено решение по силата на което в отношенията между Д. Ш. С. и
„И. А. М.“ АД да бъде признато за установено, че договор за предоставяне на паричен заем
№ 4788561 от 29.04.2023 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1, предл. ПЪРВО от ЗЗД, вр.
чл.11,ал.11 т.10, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК ( нищожност поради противоречие със закона);
2/.Да бъде осъден ответника „И. А. М.“ АД да ЗАПЛАТИ на ищеца Д. Ш. С.
СУМАТА от 130.23 лв. - получена без основание възнаградителна лихва по нищожния
договор за заем ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба и до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.55 ,ал.1 , пр.1 вр. чл. 86,ал.1
ЗЗД. (осъдителен иск за връщане на недължимо платено - без основание ведно със законната
лихва ).
3.Да бъде постановено решение по силата на което в отношенията между Д. Ш. С. и
„Ф. Б. „ АД да бъде признато за установено, че договор за предоставяне на парична гаранция
4788561 от 29.04.2023 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1, предл. ВТОРО И ТРЕТО от
ЗЗД, вр. чл. 143 , ал.1 и ал.2 т.19 вр. чл. 146 ЗЗП ,вр. чл. чл.22 ЗПК. (нищожност поради
заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави).
4. Да бъде осъден ответника „Ф. Б. „ АД ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. Ш. С. СУМАТА
от 784.77 лв. - недължимо платено възнаграждение за гаранция при липса на основание по
нищожния договор за предоставяне на гаранция ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба , на осн. чл. 55, ал. 1, пр.1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. (осъдителен
иск за връщане на недължимо платено - без основание ведно със законната лихва).
5. В условие на евентуалност - при отхвърляне на осъдителния иск против „И. А. М. „
АД за сумата от 784.77 лв. е предявен осъдителен иск спрямо ответника Ф. Б. АД за
СУМАТА от 784.77 лв. - недължимо платено възнаграждение за гаранция при липса на
основание по нищожния договор за предоставяне на гаранция ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба, на осн. чл.55, ал. 1, пр.1, вр. чл. 86,ал.1
ЗЗД. (осъдителен иск за връщане на недължимо платено - без основание ведно със законната
лихва).
В уточнителната си молба ищецът, чрез процесуалния си представил поправя допуснати
технически грешки, като сочи : дължимо възнаграждение на гаранта е 784.77 лв., разсрочено
на 21 вноски по 37.37 лв.
Видно от гр.д.№ 4395/2024 г. ищецът оспорва действителността на договор за заем и
гаранция с номера 4788561 от 29.04.2023 г., като сезира съда с установителни искове за
прогласяване на нищожността на двата договора ведно с обусловени главни и евентуални
искове против главния и евентуалния ответник / т.е. „И. А. М. „ АД и „Ф. Б. „ ЕООД / за
връщане на получените без правно основание възнаградителни лихви и възнаграждения за
гаранция ведно със законните лихви върху исковите суми на осн. чл.55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предмет на гр.д.№ 4396/2024 г. е действителността на договор за заем и гаранция с
номера 4666304 от 12.12.2022 г. ведно с обусловените главни и евентуални искове с пр.осн.
чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
Предмет на гр.д. № 5326/2024 е действителността на договор за заем и гаранция с
номера 4788322 от 28.04.2023 г. ведно с обусловените главни и евентуални искове с пр.осн.
чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
От изложеното по-горе е видно, че ищецът е сезирал РС Варна със следните искове:
1.Главен установителен иск с правно осн. чл.26, ал.1 пр.1-во ЗЗД против ответника И.
А. М. АД ; 2.Главен установителен иск с правно осн.чл. 26, ал.1, пр.2 -ро и 3-то ЗЗД против
ответника Ф. Б. ЕООД. 3.С оглед изхода на иска по чл. 26,ал.1 пр.1 ЗЗД е предявен
обусловен осъдителен иск с правно осн. чл. 55 , ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД с цена
130.23 лв. против И. А. М. АД. 4.Предявен е с оглед изхода по иска с правно осн. чл.26. ал.1
пр.2 и 3 ЗЗД обусловен осъдителен иск с цена 784.77 лв. против „Ф. Б.“ с правно осн.чл.
5
55,ал.1 пр.1 вр. чл. 86 ЗЗД. 5.Предявен и евентуален осъдителен иск , в случай на отхвърляне
на осъдителния иск против Ф. Б. с цена 784.77 лв. против И. А. М. АД с правно осн.чл.
55,ал.1 пр.1 вр. чл. 86 ЗЗД .
Идентична е правната квалификация на исковете по съединените дела с номера
4396/2024 г. и гр.д. № 5326/2024 , всички по описа на РС Варна. Петитумите на исковете се
различават само досежно номерата на договорите и размерите на претенциите / листи 32 от
гр.д. № 4395/2024 г., л. 36 от гр.д. № 4396/2024 и л. 3 –4 от гр.д. № 5326/2024 г./ .
Видно от листи 43 и 58 настоящият съдебен състав с Определение №
11 662/15.10.2024 г. и № 12 054/24.10.2024 г. на основание чл.213 ГПК е съединил в едно
производство трите висящи пред РС Варна искови производства с номера на гр.д. 4395/2024
, 4396/2024 и 5 5326/2024 г. по описа на РС Варна за постановяване на общо Решение и е
разпоредил трите дела да водят под номера на първото заведено – гр. д. № 4395/2024 г. по
описа на РС Варна . Както бе изложено и по-горе , основната разлика между трите искови
производства, съединени в едно е само в номерата и датите на договорите сключвани между
същите страни и размерите на заетите суми ,като първите две дела са образувани по искови
молби подадени в един и същи ден -11 април 2024 г., а третото на 2 май 2025 г. , който факт е
обусловил и приложението на нормата на чл.213 ГПК.
С молба от 3.2.2025 г./л.100 – 105 / ищецът е предприел действия по изменение на
размерите на осъдителните искове за връщане на заплатените лихви за забава и направил
частично оттегляне на заявените искови претенции на осн.чл.232 ГПК.
С протоколно определение № 770/11.02.2025 г. съдът е допуснал изменение на
размерите на осъдителните искове за връщане възнаградителни лихви по трите договора за
паричен заем и е дал възможност на всеки от двамата ответника да изрази становище по
искането на ищеца с пр.осн. чл.232 ГПК /л.118 ,119 от делото/. В проведеното по делото
последно открито съдебно заседание от 09.04.2025 г., съдът след като е взел предвид, че
нито един от ответниците не е депозирал становище и не е възразил касателно искането на
ищцовата страна с правно основание чл. 232 от ГПК, е намерил, че следва да прекрати
частично производството по делото в частта на направеното оттегляне на исковете за
възнаградителна лихва за разликите от първоначално заявените размери до изменените
такива в предходно съдебно заседание.С оглед горното в проведеното о.с от 09.04.2025 г.
съдът е постановил частично прекратяване на производството по гражданско дело №
4395/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, в частта на исковете за
възнаградителна лихва, както следва: по Договор за паричен заем № 4788561 – за разликата
над сумата от 119,90 лв. до първоначално заявения размер от 130,23 лв.;по Договор за
паричен заем № 4666304 – за разликата над сумата от 146,51 лв. до първоначално заявения
размер от 147,58 лв.;по Договор за паричен заем № 4788322 – за разликата над сумата от
120,90 лв. до първоначално заявения размер от 130,23 лв., на основание чл. 232 от ГПК,
поради оттеглянето на исковете в тази част.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П. Д., чрез процесуален представител ст. юрк. М. К., със
съдебен адрес за получаване на книжа: *** е депозирал отговор на исковата молба. Според
посочения ответник исковата молба е нередовна.Съгласно практиката на ВКС, сочи
ответника, че е налице порок, когато исковата молба съдържа „непрецизно въведени,
взаимно изключващи се и/или неясни фактически твърдения.При вътрешно противоречие
исковата молба се оставя без движение по реда на чл. 129 ГПК, включително и служебно от
въззивния съд, ако първостепенният не е отстранил нередовността на исковата молба / така:
Решение № 377 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 1160/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/.В случаите, когато някои от посочените в чл. 127, ал. 1 от ГПК елементи на
исковата молба липсват, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или
петитумът й са непълни, неясни, вътрешно противоречиви или пък съществува
противоречие между тях или между посочените в тях страни и страните посочени в
адресната част на исковата молба, както и когато искът е насочен срещу ненадлежен
ответник, е налице нередовност на същата. /така: Решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. №
6
3067/2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Ако исковата молба съдържа
несъответствие между обстоятелствена част и петитум, или в исковата молба ищецът е въвел
факти и обстоятелства за спорното право /основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в
какво се състои претендираното право в петитума на иска, или е посочил ясен петитум, но
не е уточнил фактите и обстоятелствата, или когато ищецът е предявил няколко иска, но не е
разграничил кои от твърдените факти към кой иск се отнасят или не е разграничил отделни
петитуми за всеки от съединените искове, съдът е задължен на основание чл. 129, ал. 2 във
връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да остави исковата молба без движение и да даде
конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности/ така :
Решение № 244 от 09.02.2018 г. по т. д. № 2 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро Т.О.
/.В петитума на исковата молба конкретизира ответника, че се от съда да прогласи
нищожността на договор за поръчителство, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД. В обстоятелствената
част на исковата молба не били изложени доводи във връзка с твърдяните пороци на
договора. Предвид горепосоченото, за ответника било изключително трудно да изложи
адекватна защитна теза, тъй като същата би била основана само на предположения какво
точно имал предвид ищеца. С оглед на горното, ответникът моли съда да остави исковата
молба без движение, като даде задължителни указания на ищеца за изправяне на посочените
нередовности. след което да му бъде предоставена възможност за становище. Моли отделно
от горното съдът да има предвид, че дружеството-ответник не била връчена уточнителната
молба, която се визира в разпореждане № 18334 от 08.05.2024 г.
Алтернативно, по основателността на иска:Твърди се от ответника, че ищецът и „Ф.
Б. „ЕООД сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ф. Б." ЕООД се
задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на потребителя по договор за
паричен заем, а потребителят се задължил да заплати възнаграждение за предоставената
услуга. "Ф. Б.'' ЕООД изпълнило задължението си по договора за поръчителство.
Дружеството обезпечило изпълнението на задължението на ищеца към "И. А. М." АД по
договор за паричен заем № 4788561. Полученото от дружеството възнаграждение било
получено на валидно правно основание. Претенциите на ищеца към договора за
поръчителство ответника намира за напълно неоснователни. Съображенията за нищожност
на договора за поръчителство се основавали на погрешното схващане на ищеца, че
процесният договор бил част от договора за паричен заем, че към процесния договор били
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и пр. идеи, които не засягали
действителността на договора за поръчителство.Договорът за паричен заем бил сключен с
„И. А. М." АД, а не с ответника -„Ф. Б." ЕООД.Договорът за поръчителство, сключен с „Ф.
Б.“ ЕООД или отделни негови клаузи не били част от договора за паричен заем. сключен с
„И. А. М." АД. Поемането в договор за потребителски заем на акцесорното задължение от
заемателя да осигури обезпечение не лишавало договора за поръчителство от основен
предмет със страни поръчителя и длъжника. Основният предмет на договора за
поръчителство не ставал част от съдържанието на договора за потребителски кредит. Част от
съдържанието на договора за потребителски кредит било единствено акцесорното
задължение на заемателя да осигури обезпечение. Процесният договор за поръчителство
намира ответника, че е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на
закона, тъй като бил сключен валидно -между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и
дееспособно лице, което към момента на сключване на договора могло да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като била спазена и изискваната
форма. Процесният договор за поръчителство възразява ответника, че не страда от
пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водели до нищожност на
договора. „Ф. Б." ЕООД било вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец. Дружеството
сключвало гаранционни сделки (поръчителство) - обезпечавало изпълнението по договори
за кредит срещу възнаграждение. Дружеството отговаря на изискванията на закона по
отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие.
7
Дружеството, сключвало договори за поръчителство в рамките на дейността, за която било
регистрирано. Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Ф. Б." ЕООД, уреждал
техните отношения по повод задължението на „Ф. Б." ЕООД да обезпечи кредита на ищеца.
По силата на договора за поръчителство, едната страна - „Ф. Б." ЕООД се задължавала да
обезпечи изпълнението на задълженията на заемополучателя по договор за паричен заем -
да отговаря солидарно с заемополучателя пред кредитната институция за изпълнение на
задълженията му по договора за паричен заем, както и да търпи последиците от
неизпълнението на тези задължения. Другата страна се задължавала да заплати на ,,Ф. Б."
ЕООД уговореното за тази услуга възнаграждение.Уговореното между „Ф. Б." ЕООД и
ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлявало
насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството
сключвало гаранционни сделки по занятие. Следвало също така и да се има предвид, че
договора за предоставяне на поръчителство бил сключен само и единствено поради
възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи „Ф. Б." ЕООД
уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие,
нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Не следвало и да се забравя, че
предоставянето на гаранционни сделки било от основният предмет на дружеството, поради
което „Ф. Б." ЕООД не можело да си позволи да ги извършва безвъзмездно.
Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не
противоречало или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. В Закона за
задълженията и договорите липсвала изрична регламентация на възмездното поръчителство,
но и в теорията и в практиката никога не съществувало схващане, че възмездното
поръчителство е недопустимо или пък нарушава законова разпоредба. Твърдението, че
договорът за поръчителство бил сключен в противоречие на добрите нрави – ответникът „Ф.
Б." ЕООД намира за неоснователно. Добрите нрави, подчертава ответника, че не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Такива били принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
правела за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.Договорът за
поръчителство не нарушавал нито изрично формулиран правен принцип, нито правен
принцип, проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Договорът за
поръчителство бил сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и
справедливостта и на еквивалентност на престациите.„Ф. Б." ЕООД сочи, че задължавайки
се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя (и то за
размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по Договора), не
получавало нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Разбира се, като при
всеки алеаторен договор, престацията по договора за поръчителство на пръв поглед изглежда
нееквивалентна, не отрича ответника, но поръчителството се простирало върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането, с оглед на което престациите можело да бъдат разглеждани като
нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в полза на поръчителя, чиято
отговорност можело да бъде ангажирана в размер, надвишаваш с много полученото
възнаграждение. Дължимото се на „Ф. Б." ЕООД възнаграждението по Договор за
предоставяне на поръчителство било определено след извършена преценка на риска. Ако
насрещната страна го считала за несправедливо висок, то тя изобщо нямало да сключи
договора . Подчертано е изрично от ответника , че към момента на сключване на договора,
по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните
не е съществувал.На следващо място ответникът се позовава на мотивите изложени в
Определение № 381 от 14.04.2016 г. по гр. д. № 1275 / 2016 г. на ВКС, според които
нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Когато страните са
договорили неравностойни насрещни престации, заинтересованата страна можела в
едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна
8
нужда. Твърди се още от ответника, че при сключване на договора, „Ф. Б." ЕООД действало
добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство били формулирани достатъчно ясно и
разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, можел да прецени икономическите последици от сключване
на договора. Нещо повече, в договора за поръчителство било предвидено, че той влиза в
сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под
формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция. За пълнота„Ф. Б."
ЕООД сочи още, че поведението на ищеца също можело да бъде оценявано през призмата на
добрите нрави. Ищецът сключил договор за паричен заем с дружеството-кредитор. усвоил
изцяло заемната сума и както сам признавал - не е изплатил задължението си по него, но и
не дължал плащания по процесния договор. Ищецът не бил погасил дори главницата по
договора за паричен заем, но с настоящия процес се опитвал да лиши кредитора от
предоставеното обезпечение и то без да го уведоми. Твърденията на ищеца, че договорът
бил уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, че търговецът се възползвал от своето
правно положение и пр. ответното дружество определя като несъстоятелни. Ищецът
кандидатствал за кредит, който следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с
банкова гаранция, или чрез дружество-гарант.Ищецът можел да избере дали да сключи
договора за кредит при тези условия или не. Ищецът можел да избира между три вида
обезпечения, които да представи. Първата възможност била да се представи банкова
гаранция. Втората възможност -да се осигурят двама поръчители. Третата възможност -
представяне на гаранция от дружество-гарант. Ищецът можел да избере както банката, която
би издала банкова гаранция, така и дружеството, което да гарантира изпълнението на
задълженията му. В тази връзка ответникът обръща внимание, че в договора за
поръчителство било уговорено, че той влизал в сила само в случай, че потребителят не
представи друго обезпечение.Съгласно чл. 4 от Директива 93/1 З/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, клаузите, определящи основния
предмет на договора и възнаграждението/цената, както и съответствието между
възнаграждението/цената и доставената стока или услуга не подлежали на преценка за
неравноправност, ако са изразени по ясен и разбираем начин. Разпоредбата била
транспонирана в чл. 145, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, съгласно която :
„Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми „ (чл. 145. ал. 2 ЗЗП).В
множество решения СЕС се произнесъл, че чл. 4, параграф 2 от Директива 93/1 З/ЕИО
установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправни клаузи,
предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите, при условие,
че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Преценка за неравноправност на клаузи от
основния предмет на договора се правела само в случай, че те са неясни и неразбираеми
/решение по дело С-186/16. т.1, изр.2 от диспозитива; решение по дело С-484/08,
EU:C:2010:309, т.32; решение по дело С-26/13, т.68(Решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д.
№ 105 / 2020 г. на ВКС. 1-во тър. отделение).В договора за поръчителство, обобщава
ответното дружество „Ф. Б." ЕООД, че ясно и разбираемо било написано, че „Ф. Б." ЕООД
се задължава да сключи договор за поръчителство с „.И. А. М." АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а
потребителят се задължава да заплати на ,.Ф. Б." ЕООД посоченото в договора
възнаграждение. Всеки потребител - относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, счита ответното дружество, че можел да прецени
потенциално значимите икономически последици за него. Икономическите последици се
равнявали на сумата, която потребителят трябвало да заплати.С оглед на гореизложеното,
„Ф. Б." ЕООД моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Още веднъж обръща
внимание, че договора за предоставяне на поръчителство бил сключен само и единствено
поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че „Ф. Б." ЕООД ще получи
9
уговореното възнаграждение. В случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание,
не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в
негово отсъствие, „Ф. Б.“ ЕООД, моли на основание чл. 238, ал. 2 ГПК съдът да прекрати
делото и да присъди в полза на ответника разноски. Моли, в полза на „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК
*** да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева. В
случай че съдът постанови Решение в полза на ищцовата страна и ако тя претендира
адвокатско възнаграждение в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „Ф. Б." ЕООД с отговора на
искова молба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то
да бъде намалено до минимума съгласно посочената Наредба.Моли в случай че не се яви
представител на дружеството в съдебно заседание -делото да бъде разгледано в отсъствие на
представител на „Ф. Б." ЕООД, като съдът да приеме, че ответното дружество подвържа
изложеното в отговора на искова молба .
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „И. А. М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Г. Т. - изпълнителен директор чрез процесуален
представител старши юрисконсулт М. К. със съдебен адрес за получаване на книжа: ***, е
депозирало отговор на исковата молба. В разпореждане № 18334 от 08.05.2024 г. сочи и
ответното „И. А. М." АД, ЕИК ***, че е посочено, че на ответника следва да се изпрати
препис на искова молба и уточнителна молба. По гр.д. № 4395/2024 г. на дружеството-
ответник бил връчен само препис от искова молба. В случай, че разпореждането да се връчи
препис от уточнителна молба не се дължи на техническа грешка, то моли, тези документи да
бъдат своевременно връчени на дружеството и да бъде предоставен допълнителен срок за
становище по тях. Моли, на основание чл. 213 ГПК, съдът служебно да присъедини към
настоящото производство гр.д. № 5326/2024 г. по описа на Районен съд Варна. С оглед на
факта, че между същите страни са налице други висящи граждански дела, счита че са налице
предпоставките всички дела да бъдат разгледани в едно исково производство, а именно:
Исковете били предявени между едни и същи лица, както на страната на ищеца, така и на
страната на ответниците, делата били подсъдни на един и същ граждански съд, делата
подлежали на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред, делата били свързани
помежду си с общ предмет - правоотношения по договори за паричен заем и договори за
поръчителство, обстоятелствената част на исковите молби и претенциите на ищеца по
делата били идентични. Съединяването на производствата , според „И. А. М." АД, ЕИК ***,
ще осигури процесуална икономия и ще улесни защитата на двете страни в производството.
По този начин нито се нарушавали правата на страните нито се преграждала възможността
на ищеца от реализиране на съдебна защита спрямо ответното дружество. Като само с оглед
пълнота „И. А. М." АД, ЕИК ***, сочи, че процесуалното поведение на ищцовата страна,
инициирайки множество идентични съдебни производство, представлявало злоупотреба с
право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника. По редовността на исковата
молба и допустимостта на евентуални претенции по договор за представяне на
поръчителство ответното „И. А. М." АД, ЕИК ***, сочи следното:В обстоятелствената част
на исковата молба било посочено, че ищецът сключил договор за поръчителство с „Ф. Б.“
ЕООД. По силата на този договор едната страна - „Ф. Б.“ ЕООД, се задължила да гарантира
пред заемодателя изпълнението на задълженията по договор за паричен заем на другата
страна - Д. С., а Д. С. се задължил да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД уговореното за тази услуга
възнаграждение. Както посочил и ищецът, договорът за поръчителство бил сключен с „Ф.
Б.“ ЕООД, възнаграждението по този договор било заплатено на „Ф. Б.“ ЕООД. При така
посочените обстоятелства, ищецът искал от съда да бъде осъдено дружеството-ответник -
„И. А. М.“ АД, да заплати на ищеца суми, които били заплатени от ищеца на „Ф. Б.“ ЕООД
по договор за поръчителство. Възнаграждението, дължимо по договора за поръчителство, не
била влязло в патримониума на „И. А. М.“ АД, а в този на „Ф. Б.“ ЕООД. Възможността за
заплащане на възнаграждението по договора за поръчителство чрез „И. А. М.“ АД била
предвидена с оглед удобството на потребителя.Отношенията между ищеца и дружеството-
гарант във връзка с изплащане на възнаграждение по договор за поръчителство сочи „И. А.
10
М.“ АД, ЕИК ***, че са отношения, които са между две други лица и не били правно
релевантни към претенциите на ищеца спрямо ответника. Пасивната материална
легитимация за реституция на дадено имуществено благо при недействително договаряне
следвала тази на страните по сключената сделка. Дори и да се установяла нищожността на
основанието за плащане, то дадените по него престации можело да се искат само от
договарящия се чрез посредник поръчител, но не и от овластения да действа от негово име
получател на вноските. За да възникнела отговорност за връщане на събраните суми на „И.
А. М.“ АД, ЕИК ***, било необходимо не само това дружество да било действало без
представителна власт, но и платеца да не знаел за овластяването ( така : Решение № 267 от
7.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2088/2018 г., IV г. о., ГК). Настоящият случай категорично не
бил такъв.
Съгласно трайно установената практика на ВКС намерила израз и в задължителните
указания и разяснения, дадени с т. 5 от TP № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 от ТР№
1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС, сочи ответното „И. А. М." АД, ЕИК ***, че исковата молба
е нередовна, когато е налице противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат
твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и
петитума, насочен срещу друго лице. Тъй като процесуалната легитимация на страните била
абсолютна процесуална предпоставка. В случаите, когато от твърденията в исковата молба
следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата
молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция), била налице
нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и
петитум, в който случай съдът трябвало да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. Ако
не го сторел и постановял решение по делото, то щяло да е недопустимо. В подобна
хипотеза, когато първостепенният съд се е произнесъл при нередовна искова молба, срещу
ненадлежно процесуално легитимирана страна, въззивният съд трябвало да предприеме
действия за отстраняване на процесуалната пречка. / така : Решение № 60207 от 07.10.2021 г.
по гр. д. № 3507 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /.Съгласно чл. 127,
ал. 2 ГПК цитира ответното дружество: „В исковата молба ищецът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. и да представи заедно
с нея всички писмени доказателства."Към исковата молба не били приложени документи за
твърдените плащания. Ищцовата страна правела опит за изначално разместване на
доказателствената тежест, като вместо да представи писмените доказателства, на които
основава претенциите си, молела съда да задължи ответната страна да предостави справка за
плащания по посочения договор. Направеното по-горе възражение съответствало с
практиката на Съда на ЕС, касаеща представяне на допълнителни документи, отразена в
Решение на СЕС от 19 декември 2019 г. по съединени дела С-453/18 и С-494/18. Съгласно
пар. 54 от Решението било необходимо също да се подчертае, че обстоятелството, че
национален съд изисква от ищеца да представи съдържанието на документа или
документите, на които се основава неговото искане, просто представлявало част от
доказването в процеса, тъй като целта на това искане била само да се провери основанието
за претенцията, така че то не противоречало на диспозитивното начало (по аналогия
решение от 7 ноември 2019 г., Profi Credit Polska, С-419/18 и C-483/18, EU:C:2019:930. т. 68).
По основателността на иска ответното „И. А. М." АД, ЕИК ***, изразява следното
становище: Претенциите на ищеца към договорите за паричен заем ответното АД намира за
неоснователни; преди всичко обръща внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9 от закона. Както можело и да се види от съдържанието на цитираните разпоредби, те
установявали минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит -
информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и в
Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визирали
нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за
потребителски кредит. Както се виждало от разпоредбите на чл. 19 от Закона за
потребителския кредит дори надвишаването на максимално допустимия размер на
11
годишния процент на разходите, не водело до нищожност на договора за кредит. Клаузите,
надвишаващи максимално допустимия размер се считали за нищожни, а платеното по тези
клаузи се приспадало при последващи плащания по кредита.А в решение по дело С-453/10,
СЕС приемал, че констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи също не се
отразява непосредствено на преценката на действителността на сключения договор за
кредит." СЕС също така посочвал, че „Член 6, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябвало да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или
доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да
се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на
евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от
обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост." Ответното
АД обръща внимание, че претенциите на ищеца са неоснователни и като размер.
Дружеството било предоставило кредит в размер на 1500 лв. Общата дължима сума по
договора за паричен кредит била 1630,23 лв. Поради предсрочното погасяване на кредита,
заплатеното лихвено задължение било в размер на 119,90 лв. Дори и договорът да бъдел
обявен за недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПК, дружеството ще следвало да възстанови
само сумата над заетата сума - 119,90 лв. Съгласно действащото законодателство,
процесният договор за паричен заем намира „И. А. М." АД, ЕИК ***, че е действителен и е в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит.Договорът за потребителски кредит бил и в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1 т.10 от Закона за потребителския кредит.Съгласно чл. 11, ал. 1.
т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.Тази информация била налична в договора за потребителски кредит. В процесния
договор за потребителски кредит бил посочен годишният процент на разходите, посочена
била общата сума дължима от потребителя, посочени били и взетите предвид допускания
.Годишният процент на разходите и общата дължима сума били изчислени към момента на
сключване на договора. Релевантен за изчислението на ГПР бил моментът на сключване на
договора за кредит. При изчисление на ГПР се вземали предвид съществуващите към
момента на сключване на договора допускания. Заемателят, към момента на сключване на
договора за кредит, не можел да предвиди и да допусне, за да включи в ГПР „хипотетични"
разходи, в множество вариации. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за
паричен заем се използвали предвидените в точка 3 от Приложение № I към чл. 19, ал. 2 ЗПК
допускания. Годишният процент на разходите по договора бил изчислен съобразно
изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер бил в съответствие с изискванията на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.Годишният процент на разходите по договора бил изчислен по определения
в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като били използвани
параметрите, посочени в договора за паричен заем - размер на усвоената сума, размер и
брой на погасителните вноски, дата на плащане на всяка вноска.Годишният процент на
разходите не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление
№ 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения/, с оглед на което нямало нарушение на чл. 19 от ЗПК.Отделно от
изложеното ответното „И. А. М." АД, ЕИК ***, моли съда да обърне внимание, че
надвишаването на законовия размер на годишния процент на разходите не води до
недействителност на договора. Съгласно чл. 19, ал. 5, само клаузите, с които се надвишава
размера на ГПР, се считали за нищожни.Годишният процент на разходите по договора
включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 5 ЗПК. Годишният процент
на разходите включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
12
на кредита. В годишния процент на разходите по процесния договор била включена само
лихвата по кредита, тъй като това бил единственият разход по кредита за
кредитополучателят.Твърденията, че не били спазени изискванията на 11, ал. 1 т. 10 ЗПК,
тъй като в ГПР по договора за паричен заем не било включено възнаграждението по
договора за поръчителство ответното „И. А. М." АД, ЕИК ***, намира за несъстоятелни .
Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следвало да
се включи възнаграждението, което той договорил с дружеството-гарант по договор за
поръчителство, който ищецът сключил по своя инициатива - ответното АД също намира за
несъстоятелно. Възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включи
при изчисляване на ГПР, тъй като то било част от общия разход по кредита за потребителя.
Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
дадена в § 1,т. 1 ДР ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно облигационно
правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за
паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството-
гарант уговорили, не било част от заемното правоотношение по Договора за заем и не
представлявало пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението по договора за
поръчителство не представлявало и разход за допълнителна услуга, който трябвало да се
включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не било
задължително условие за получаване на кредита. Заемополучателят, избирайки да обезпечи
вземанията, чрез предоставяне на поръчител, който предоставя гаранционни сделки, сочи
ответното АД , че договарял договаря с него, при съответните приложими в отношенията им
условия. Ищецът по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по договора за заем
чрез поръчителство, имайки на свое разположение три алтернативни начина за
обезпечаване.Ако бъде приета логиката, изложена в исковата молба, следвало според
ответното АД, че цената на услугата, която заемателят избере да ползва, за да обезпечи
вземанията по Договора за заем - било то към банка за предоставяне на банкова гаранция
или възнаграждение на двамата поръчители или на дружество, предоставящо гаранционни
сделки, трябвало да бъдела винаги допускана при изчисленията. От това следвало, че всяко
уговорено от заемателя възнаграждение или разход ще следвало да бъде включвано в
общите разходи по кредита за потребителя, независимо към кого се дължи или в какъв
размер е то. Тези външни за Заемодателя уговорки за обезпечаване, между заемателя и трето
лице, щели да обвързват дружеството в изпълнението на законово определените му
задължения и можело да доведат до ГПР в много големи размери, които да надхвърлят
размера предвиден в чл. 19 ал. 4 ЗПК. Ако това бъдело допуснато, то заемателят можел по
своя преценка да уговаря възнаграждения и разходи към трети лица. които да бъдат
включени в ГПР, а това можело да доведе до умишлено надвишаване на предвиденият в
ЗПК максимален размер, т.е. договорът щял да бъде недействителен по волята на заемателя.
Недопустимо намира ответното АД заемателят едностранно да може да довежда до
недействителност сключен договор, като с това се заплашвали, а дори можело да се
нарушат, принципите на добросъвестност в договорните отношения, както и заемателят би
останал без печалба, което пък противоречало на пазарната икономика в страната. По този
начин потребител, с действията и решенията си, които били външни за Заемодателят, но пък
в същия момент го обвързвали при посочване на ГПР, можел да спекулира и злоупотреби с
правата, предоставени му дадени от закона. Твърденията, че невключването на
възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР било заблуждаваща търговска
практика намира ответното АД , че са неоснователни. Ответното дружество обръща
внимание , че не само в българското и европейското законодателство, но и в практиката на
СЕС се приемало, че за да се определи една практика като заблуждаваща или нелоялна тя
трябвало да променя съществено икономическото поведение на потребителя или да води до
вземане на търговско решение, което потребителят не би взел. Ищецът, позовавайки се на
нелоялна или заблуждаваща информация, би следвало да представи доводи в защита на тази
своя теза. Ако ищецът при избора на кредитен продукт се водил от размера на годишния
процент на разходите, то не ставало за ответното АД ясно защо предпочел да сключи
договор с дружеството-ответник, а не договор за кредит с някоя от множеството банки,
13
които предлагали много по-изгодни условия за потребителски кредити, при които размерът
на ГПР започвал дори от 7 %. Очевидно намира ответното АД, че изборът на ищеца се е
основавал на критерии, различни от годишния лихвен процент или годишния процент на
разходите. Ищецът по своя инициатива, твърди ответното АД, че бил обърнал към
дружеството за кредитиране. Въз основа на предлаганите от дружеството условия и
съобразно изразените от ищеца предпочитания, Дружеството предоставило на ищеца
предложения за кредит (Стандартен европейски формуляр), в които параметрите на
съответния кредит били изрично посочени -общ размер на кредита, общата сума, която
трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните
обезпечения и срока за представяне на избраното от ищеца обезпечение. Преди да сключи
договора за кредит, ищецът знаел, както параметрите на кредита, така и условието за
предоставяне на обезпечение. Преди ищецът да бъде обвързан от договор за потребителски
кредит, дружеството - ответник било предоставило цялата необходима и изискуема
информация за вземане на информирано решение. В горния см. ответникът се позовава на
практика на СЕС и цитира част от относимите мотиви / решение по дело С-453/10 СЕС ,
член 4, параграф 1 от Директива 93/9 , член 6, параграф 1 от Директива 93/9 на
действителността на сключения договор за кредит. / Заемателят твърди „И. А. М." АД, ЕИК
***,че бил уведомен предварително за условията по кредита и решил да сключи договор за
заем при тези условия. Кредитополучателят можел да избира между три вида обезпечения,
които да представи. Първата възможност - да се представи банкова гаранция. Втората
възможност -да се осигурят двама поръчители. Третата възможност -представяне на
гаранция от дружество-гарант. Видно било от приложения договор, че заемополучателят не
бил ограничен при представяне на гаранция от дружество-гарант до „Ф. Б." ЕООД.
Заемополучателят можел да посочи и представи гаранция и от друго дружество-гарант.
Поръчителството и банковата гаранция били обезпечения, които са предвидени, както в
българското, така и в европейското законодателство и били стандартна практика в областта
на кредитирането. Изискванията към поръчителите били поставени с оглед действащото в
Република България законодателство. Ролята на поръчителите по договор за кредит била да
обезпечат изпълнението на финансово задължение. За да могат да изпълнят своята роля,
поръчителите трябвало да разполагат е финансови средства. Тези средства трябвало да са
сравнително сигурни (възнаграждение по безсрочен трудов договор), да са над определен
минимален размер, предвид разпоредбата на чл. 446 ГПК "Несеквестируем доход", да не
съществуват задължения по вземания, които се удовлетворяват предпочтително (задължения
за осигуровки) - чл. 136 ЗЗД, раздел "Привилегии" и т.н. С оглед на гореизложеното, „И. А.
М." АД, ЕИК ***, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.Моли, в полза на „И. А.
М." АД, ЕИК ***, да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на
основание чл. 78 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 360.00 лв.В случай че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна -
ответното АД прави в отговора на искова молба възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума съгласно посочената
наредба. Моли в случай че не се яви представител на дружеството в съдебно заседание
делото да бъде разгледано в отсъствие на негов представител, като съдът да приеме, че
поддържа изложеното в настоящия отговор.
Видно от протокола от последното открито съдебно заседание по делото от 09.04.2025
г. и ищеца и ответниците не са изпратили процесуални представители.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване със
становищата и възраженията на страните, съгласно приложимите закони и нормите на чл.235
и чл.236 ГПК, приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА страна :
Ищецът Д. Ш. С., ЕГН **********, от гр.Варна, чрез процесуален представител -
адвокат от АК София - И. М. е предявил във ВРС три отделни искови молби против
ответните дружества „ И. А. М.“ АД, ЕИК *** и „Ф. Б.“, ЕООД, ЕИК ***, по които са били
14
образувани във ВРС гр.дела с номера 4395 / по искова молба от 11 април 2024 г./, 4396 / по
искова молба от 11 април 2024 г./ и 5326/ по искова молба от 02 май 2024 г./, всички по описа
на ВРС за 2024 г.След отправено искане по реда на чл.213 ГПК настоящият съдебен състав е
извършил справка в ЕИСС и установил, че между същите страни с аналогични искания са
били висящи и делата с номера 4396 и 5226 и двете по описа на РС Варна за 2024 г,.
възложени на титуляра на 33 –ти състав.Трите гр.дела са съединени на осн. чл.213 ГПК от
настоящия състав под общ номер 3295/2024 г. Видно и проекта за доклад по делото , след
направената правна квалификация на предявените от ищеца против ответниците
установителни и осъдителни искове , съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е
разпределил доказателствената тежест между страните.
По предявените установителни искове: за прогласяване нищожността на всеки от
трите договора за заем поради противоречие със закона , както и за прогласяване на
нищожността на всеки от трите договора за гаранция поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, тежестта на доказване е разпределена по следния начин:
Съгласно общото правило на нормата на чл. 154 ГПК съдът е указал на страните по делото,
че всяка една страна в исковия граждански процес следва да установи и докаже твърдените
от нея факти и обстоятелства, от които черпи положителни за себе си права.
В тежест на ищеца е било възложено да установи и докаже твърденията си, че
Договорите за заем и за гаранция страдат от сочените пороци, водещи до тяхната
нищожност.В тежест на ответника е било възложено да установи при условията на пълно
и главно доказване положителните си твърдения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици относно валидността на договора за заем /гаранция :че е изпълнил задълженията
си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите,индивидуалното договаряне на условията по договора,първия ответник е
следвало да обоснове договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, както и че общият размер
на кредита, ГРП и ГЛП, таксите и разходите посочени в договора ; втория ответник е
следвало да докаже, че договора за гаранция е отделен, самостоятелен договор и
представлява отделно правоотношение възникнало по волята на ищеца с втория ответник,
че самия договор не нарушава нито закона нито противоречи на добрите нрави и че
възнаграждението към втория ответник е определено спрямо действалото законодателство за
страната и дължимо като насрещна престация.
По предявените осъдителни искове почиващи на института на неоснователното
обогатяване : за връщане на сумата претендирана от ищеца от първия ответник като
недължимо пратена възнаградителна лихва по договор за заем ;за връщане на сумата
претендирана в условия на евентуалност от двамата ответника като недължимо
възнаграждение по договор за гаранция ведно със законната лихва върху всяка сума:В
тежест на ищеца съдът е възложил да докаже плащането на сумите , датите на които е
сторил това и в полза на кой от двамата ответника.В тежест на всеки от ответниците
съдът е възложил да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване годно
правно основание на което е получил плащане на търсените суми - възнаградителна лихва
по договор за заем и или възнаграждение за гаранция.
С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК съдът е приел, че следва да бъде обявено между ищеца и ответниците сключването
на договорите за паричен заем и гаранция.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че:
Ищецът Д. Ш. С. и ответника „И. А. М.“ АД са сключили договори за паричен заем с
номера 4788561 от 29.04.2023 г. ; 4666304 от 12.12.2022 г. и 4788322 от 28.04.2023 г.
Ищецът Д. Ш. С. и ответника „Ф. Б. „ЕООД са сключили договори за гаранция с
номера 4788561 от 29.04.2023 г. ; 4666304 от 12.12.2022 г.и 4788322 от 28.04.2023 г.
С оглед характера и вида на спора съдът е указал на страните, че съгласно редакцията
15
на нормата на чл. 7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100 от 2019 г.) съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и осигурява възможност на страните
да изразят становище по тези въпроси.В тази връзка и съдът е указал на ответника, че негова
е доказателствената тежест да установи и докаже наведените фактически твърдения,
изложени в срока по чл.131 ГПК затова, че оспорените от ищеца договори отговорят на
императивните законови изисквания, както и че са били договорени индивидуално.
СЪДЪТ на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, е обявил
за безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че ищецът е сключил с ответника И. А. М.АД договори за паричен заем с номера
4788561 от 29.04.2023 г.; 4666304 от 12.12.2022 г.и 4788322 от 28.04.2023 г. , а с ответника
„Ф. Б." ЕООД договори за гаранция с номера 4788561 от 29.04.2023 г. ; 4666304 от
12.12.2022 г.и 4788322 от 28.04.2023 г.
че ищецът е получил заетите суми.
че ответникът „Ф. Б. „ ЕООД не оспорва получаване на възнаграждение по
договорите за гаранция.
По делото са приобщени като писмени доказателства представените от ищеца с
исковите му молби заверени за вярност с оригинала копия от документи както следва :
представените с искова молба вх.рег.№ 29908/11.04.2024 г. (гр.дело № 4395/2024 г): Договор
за паричен заем № 4788561/29.04.2023 г.; Договор за предоставяне на гаранция №
4788561/29.04.2023 г., ведно с приложение към него; Приложение № 5 от ВППМИПФТ –
Декларация за произход на средства от Д. С. от 29.04.2023 г.; погасителен план по кредит №
4788561/29.04.2023 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; представените с искова молба вх.рег.№ 29922/11.04.2024 г.
(гр.дело № 4396/2024 г.): Договор за паричен заем № 4666304/12.12.2022 г.; Договор за
предоставяне на гаранция № 4666304/12.12.2022 г., ведно с приложение към него;
Приложение № 5 от ВППМИПФТ - Декларация за произход на средства от Д. С. от
12.12.2022 г.; погасителен план по кредит № 4666304/12.12.2022 г.; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; информационен
документ за застраховка „Живот” на „И. А. М.” АД и представените с искова молба вх.рег.№
35959/02.05.2024 г. (гр.дело № 5326/2024 г.) Договор за паричен заем № 4788322/28.04.2023
г.; Договор за предоставяне на гаранция № 4788322/28.04.2023 г., ведно с приложение към
него; погасителен план по кредит № 4788322/28.04.2023 г.; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
С оглед цялостното изясняване на фактическата страна на спора по делото е
допусната и проведена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която отговаря на
въпросите, формулирани от ищцовата страна, а именно: 1. Извършвани ли са плащания от
ищеца по договорите за паричен заем и за предоставяне на гаранция и в какъв размер, както
и какво е погасено с тях?2. В случай, че са извършвани плащания по договорите за
предоставяне на гаранция, в патримониума на кое дружество са постъпвали сумите?3. Какъв
е процентът на ГПР по договорите за кредит, в случай, че възнаграждението по договорите
за гаранция бъде включено при изчисляването му?
Видно от неоспореното от страните заключение на вещото лице М. И. по допусната
ССчЕ , приобщено на листи 106 – 116 ищецът е извършвал плащания по трите договора за
заем и гаранция както следва :
1. по Договор за паричен заем № 4788561/29.04.2023 г. и по Договор за предоставяне
на гаранция № 4788561/29.04.2023 г. в размер на 2404.67 лв. с които са погасени : по
договора за заем 1619.90 лв. в т.ч. лихва в размер на 119.90 лв./Таблица 1 ,колона 9 /,
главница 1500.00 лв. /Таблица 1 , колона 10/ по договора за гаранция погасени задължения в
размер на 784,77 лв. /Таблица 1, колона 14/.
2. по Договор за паричен заем № 4788322/28.04.2023 г.; Договор за предоставяне на
гаранция № 4788322/28.04.2023 г., в размер на 2405.67 лв. от които по договора за заем в
16
размер на 1620.90 лв. в т.ч. лихва в размер на 120,90 лв./ Таблица 2, колона 10/ главница
1500.00 лв./Таблица 2, колона 11/ и по договора за гаранция в размер на 784,77 лв./Таблица
2, колона 14/.
3. по Договор за паричен заем № 4666304/12.12.2022 г.; Договор за предоставяне на
гаранция № 4666304/12.12.2022 г. в размер на 2749,93лв. с които са погасени : по договора за
заем задължения в размер на1846.51 лв./Таблица 3 , колона 9/ в т.ч. лихва в размер на
146,51лв./Таблица 43 , колона 10/ главница 1700.00 лв./Таблица 3 , колона 11/ и по договора
за гаранция погасени задължения 903,42 лв./Таблица ,колона 14/.
Установено е безспорно от заключението на в.л.М.И. /стр.5 от ССчЕ- л. 110/, че
поради това, че счетоводната информация по кореспонденциите между двете ответни
дружества се води само на синтетично ниво -за всички договори за периода и липсва
информация на аналитично ниво по всеки договор , експертизата не може да установи
сумите на плащанията по процените договори за гаранция в патримониума на което
дружество са постъпвали. Установено е от ССчЕ/стр. 7 – ма , л.112 /, че при включване в
размера на ГПР по договорите за кредит и на възнаграждението по договора за гаранция , то
тогава ГПР би бил за всеки от изброените по-горе три договора съответно 101, 101 и 101, 82
% .
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, се установява, а и е отделено за безспорно, че ищецът, в качеството на
заемател и ответникът „И. А. М. „ АД, в качеството на заемодател са страни по Договор за
паричен заем № 4788561 от 29.04.2023 г./л.8,9 от гр.д.№ 4395/25/ съгласно който
заемодателят предоставя на заемателя сумата от 1500 лв. , която заемна сума заемателят се е
задължил да върне на 21 седмични вноски всяка от които погасителни вноски в посочен
размер от 77.63 лв./чл.2 от договора/ с падежни дати от 6 май 2023 г. до 23 септември 2023 г.
В чл.2 , т.6 от договора е посочен фиксиран лихвен процент по заема 40 % , а в чл.2, т. 7 е
посочена общата сума дължима от заемателя като се вземат предвид допусканията по чл.2, т.
8 – 1630.23 лв.
В чл. 2,т. 8 от договора е посочен ГПР от 49,15 %.
В договора за паричен заем,в чл.4 сключен между Д. С. и „И. А. М. „ АД е разписано
задължението на заемателя в срок от 3 дни , считано от датата на сключване на договора за
заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения :1/.две физически лица –
поръчители , всяко от които да отговоря на следните изисквания : да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение ;нетния размер на трудовото
му възнаграждение да е в размер над 1000 лв. ; да работи по безсрочен трудов договор ; да
не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М. „ АД ; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години ; за няма задължения към други банкови
и небанкови финансови институции или ако има – кредитната му история към ЦКБ на БНБ 1
година назад да е със статус не по-лош от „Редовен „ и поръчителят да подпише договор за
поръчителство . 2/. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя , за сумата по чл.2, т.7 със
срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора за
заем и 3./Одобрено от заемодателя Дружество – гарант , което предоставя гаранционни
сделки. Към договора е приложен и стандартен европейски формуляр за преддоговорна
информация и погасителен план .
Приложен на л.11 -13 е и договор за гаранция / поръчителство /, сключен между „ Ф.
Б. „ ЕООД и ищеца от същата дата и със същия номер като договора за заем , съгласно
който„ Ф. Б. „ ЕООД , в качеството на гарант се е задължило да обезпечи изпълнението на
задълженията на заемателя, произтичащи от посочения по-горе договор за заем, като
отговаря солидарно спрямо заемодателя /чл.4, ал.1 от договора /.
Видно от договора за гаранция - за предоставеното поръчителство /гаранция/
потребителят /ищеца/ съгласно чл.3, ал.1 дължи възнаграждение на гаранта в размер на
784.77 лв. платимо разсрочено на вноски всяка от които в размер на 37.37 лв. дължими на
датите от 06 май 2023 г. до 23 септември 2023 г.Изрично в ал. 2 на чл.3 от договора за
17
гаранция е посочено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините установени в
договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем и в ал.3 на чл.3 е записано, че „И. А. М. „ АД е овластено да приема вместо
гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора за гаранция съгл. ал.1 на чл.3 , а в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „И. А. М. „ АД
и на задължението на потребителя към гаранта по договора за гаранция, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията на гаранта.Към договора за гаранция е приложен и
погасителен план /л. 19 – 20 / и СЕФ /л.21-23/.
Установено е присъединеното гр.дело № 4396/2024 г. че ищеца и ответника „И. А. М.
„ АД са сключили договор за паричен заем № 4466304 от 12.12.2022 г. при същите условия
като и по предходния договор , но със заемна сума от 1700 лв. също 21 седмични вноски
платими от 19.12.2022 г. до 08.05.2023 г., при фиксиран лихвен процент по заема 40 %, обща
сума дължима за връщане 1847.58 л , ГПР 49,14 % и задължение по чл.4 от договора за
предоставяне на обезпечение в 3 дневен срок. /л. 7 -9 от гр.д. № 4396/2024 /. По повод
изпълнение на клаузата на чл.4 от договора за заем е бил сключен и договор за предоставяне
на гаранция № 4666304 от 12.12.2022 г. между потребителя Д. С. и Ф. Б. ЕАД ,като
потребителят съгл. чл.3 , ал.1 дължи на гаранта възнаграждение от 903,42 лв., платимо
разсрочено на вноски всяка от които по43,02 лв. дължими на датите от 19.12.2022 г. до
08.05.2023 г., при идентични условия като посочения по-горе договор за гаранция / л. 10 -12/.
Приложен на л.19 и сл.е погасител план по договора за гаранция и СЕФ.
Установено е присъединеното гр.дело № 5326/2024 г. че ищеца и ответника „И. А. М.
„ АД са сключили и договор за паричен заем № 4788322/28.4.2023 г.с размер на заета сума
1500 лв., 21 седмични вноски за връщане на заема от 05.05.2023 г. до 22.09.2023г., отново
при същите параметри както и по предходните два заема /л. 7 - 9 от гр.д. № 5326/24 /, а в
изпълнение на клаузата на чл.4 от договора за заем заемополучателя потребител и „ Ф. Б. „
ЕАД са сключили третия договор за предоставяне на гаранция № 4788322 от 28.4.2023 г. ,
като по силата на чл. 3, ал.1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение на
гаранта от 784,77 лв. платимо разсрочено на вноски всяка от които по 37.37 лв. дължими на
датите от 05.05.2023 г. до 22.09.2023г./л.10 -12 /.На л.18 -22 е приобщен и ПП към договора
за гаранция и СЕФ .
От така изложеното по-горе, се установява безспорно , че ищецът е сключи три
договора за заем с ответника „И. А. М. „ АД и три отделни договора за гаранция с ответника
„ Ф. Б.“ ЕООД, като последните очевидно са сключени поради невъзможност потребителя в
3 дневен срокот сключване на договорите за заем да обезпечи същите с поръчителство на
физически лица, отговарящи на критериите по чл.4 от договора за заем или да представи
банкова гаранция.
От приложените документи и заключението на вещото лице по неоспорената от
страните ССчЕ, изготвена от в.л.М.И. се установява, че ищецът е усвоил предоставените му
от ответника „И. А. М.“ АД заемни средства / 1500 лв., 1700 лв. и 1500 лв./ и извършил
плащания на сумите :2404,67 лв., 2405,67 лв. и 2749.93 лв./
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от ПРАВНА
СТРАНА:
Предмет на настоящото производство са предявени от ищеца против ответниците
установителни искове с искане за прогласяване недействителността на сключени между
ищеца и ответниците договори за заем и договор за поръчителство/гаранция . Ищецът е
предявил и осъдителни искове против първия ответник И. А. М. АД за връщане на
платените на база недействителните договори за заем възнаградителни лихви ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда, които искове е
изменил по размер и за разликата е направил частично оттегляне.Предявени от ищеца са в
условията на евентуалност спрямо първия и втория ответник и осъдителни искове за
връщане на недължимо платените от ищеца по недействителните договори възнаграждения
18
за гаранция ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Макар и исковете предявени от ищеца против ответниците да са общо 15 , същите са
процесуално допустими и заявени при ясен правен интерес . Очевидно за настоящия съдебен
състав е , че ищецът има правен интерес от водене на установителните обуславящи искове за
да може със СПН да бъде установена твърдяната от ищеца недействителност на договорите
сключени между него и ответниците в резултат на което и да получи връщане на недължимо
платени законни лихви и възнаграждения по договорите за гаранция .
Приемайки, че ищецът е сезирал съда с процесуално допустими искови претенции
съдът дължи произнасяне по същество по основателността и доказаността на
установителните искове и на обусловените осъдителни искове .
Настоящият съдебен състав за да изведе правилни правни изводи , на база съвкупния
правен анализ на събраните по делото доказателства и трайната съдебна практика , на първо
място отчита се спира върху правната уредба на института на неоснователното обогатяване .
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Правната уредба на
фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от идеята за изравняване
на едно неоправдано имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то
е довело, тъй като запазването му би противоречало на принципите на справедливостта,
еквивалентността и добросъвестността. Съгласно т.1 от ППВС 1/1979 г. първият фактически
състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без
основание, т. е. налице е когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса
на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
договор. Характерно за първата хипотеза, уредена от разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, е че
основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и
получаващия, липсва изначално. Към момента на получаването между даващия и
получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или „при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго „.
При иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на сумата, а задължение на ответника е да установи, че е налице
основание за получаване, респективно за задържане на полученото.
В настоящото производство ищецът е твъдял и поддържал твърдение , че е платил в полза на
първия ответник възнаградителна лихва както следва : в размер на 119.90 лв. по договор за
заем № 478856 , в размер на 146.51 лв. по договор за заем № 4666304 и в размер на 120.90
лв. по договор за заем № 4788322 , въз основа на нищожните договори за заем, въвеждайки
конкретни пороци за недействителност на сделките (като размерите на претенциите са
изменени чрез намаляване и за разликите до първоначално заявените е извършено частично
оттегляне ) .
В настоящото производство ищецът е твъдял и поддържал твърдение, че Договорите
за гаранция сключени между ищеца и втория ответник са част от едно съглашение с първия
ответник и облагодетелстват само първия ответник, като е посочил ясно, че е платил сумите
за възнаграждение по договорите за гаранция на И. А. М. АД и именно този ответник е
събирал погасителните вноски по договорите за заем ведно с невключените в ГПР
възнаграждения до договорите за гаранция . Именно поради обстоятелството, че ищецът не е
знаел дали И. А. М. АД събрало сумите за възнаграждение по договорите за гаранция
сключени между ищеца и вторияо ответник Ф. Б. ЕООД, ищецът е насочил главните си
осъдителни искове против дружеството заемодател за връщане на получените без правно
основание възнаграждения по недействителните договори за гаранция , а ако първия
ответник не е разчел събраната сума в полза на втория ответинк – гарант, то това дружество
И. А. М. АД е пояснил и подчертал ищеца, че ще остане задължено да върне тази сума и
спрямо него ще се поддържа осъдителния иск в частта му за възнаграждението за гаранта .
19
Предявените осъдителни искове не са изменяни от ищеца и са поддържани така както
са предявени против първия и втория ответник .
Настоящият съдебен състав намира, че предвид предмета на трите договора за заем и
страните по него , че договорите представляват договор за потребителски кредит, поради
което попадат в обхвата на правните сделки, регулирани от ЗПК и ЗЗП.
В чл.21, ал.1 от ЗПК е посочено изрично, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Според изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен когато
при сключването му са нарушени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. При изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.В разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП се съдържа легално определение на понятието „неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл.146, ал.1, ал.2 и ал. 4
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или
доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта
за доказването пада върху него. Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК / изменен с ДВ. бр. 100/2019 г. /
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
В съответствие с цитираните разпоредби и приетите по делото доказателства, съдът
намира, че съдържанието процесните договори за заем отговаря на изискванията за форма
по чл.10, ал.1 от ЗПК, като параметрите и условията са уточнени в Стандартен европейски
формуляр.
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
20
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и дължимите на
посредниците за сключването на договора /, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Дефиницията по § 1, т. 1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които
се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани общо като "всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати". В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя.
В трите процесни договора за заем , като обща сума, която е следва да бъде върната е
посочена сума представляваща сбор от отпуснат заем и лихва. Видно е, че в общата сума не
е включено допълнителното плащане по договора за поръчителство по т.4 от договора за
заем, което е общ разход по кредита и би следвало да участва при формиране общия размер
на задължението.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответниците , че
договора за поръчителство с „ Ф. Б. „ не е задължително условие за получаване на кредита,
доколкото ищецът е могъл да посочи избрани от него две лица за поръчители или да
представи банкова гаранция /чл.4 от договорите за заем –.
Видно от съдържанието на Договорите за заем и Договорите за гаранция а и от
заключението на ССчЕ, обезпечаването чрез поръчителство е било задължително условие за
сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните средства, като изборът
на ищеца в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посочения от
кредитодателя такъв или избрано от него лице. Фактът, че ищецът е избрал поръчител да
бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е
сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че договорът за
поръчителство е задължително условие за получаването на кредита, а определеното по него
възнаграждение задължителен за потребителя разход. Ето защо, същото е следвало да бъде
включено при определяне размера на общата сума по кредита, съответно - на ГПР като
разход по договора за допълнителна услуга, която е пряко свързана и е задължително
условие за получаване на кредита. На следващо място по делото е установено , че в
договорите за заем ( и в стандартния европейски формуляр към всеки от трите договора )
ГПР е посочен като абсолютна стойност в размер на 49.15 %, като липсва ясно разписана
методика за начина на изчисляването му и разходите по кредита, от които се формира.
Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, в посочения в договора и в СЕФ ГПР са
включени главница и договорна лихва, но не и възнаграждението по договора за
поръчителство, т.е. при изчислението му не са били отчетени всички предвидими разходи по
кредита, какъвто е и възнаграждението за поръчителя на основание чл.19, ал.1 от ЗПК. На
следващо място, не е ясно как точно е изчислена посочената в договора фиксирана лихва и
как е включена при пресмятането на ГПР, като по този начин посочения в договора ГПР не
отговаря на действителния и потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Горното налага
извод, че при определяне на ГПР не са били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, както и, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост. Предвид горното, доколкото посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
21
потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определянето им, което е самостоятелно основание за недействителност на договора по
смисъла на чл.22 от ЗПК. Изложеното е основание да се приеме също, че при включване на
всички разходи по кредита, включая възнаграждението по договора за поръчителство, ГПР
би надхвърлил законоустановения максимален размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, което е
основание за недействителност на договора и поради заобикаляне на цитираната
императивна правна норма.
Основателно намира съда и възражението на ищеца за нищожност на клаузата по т. 4
от договора за заем, макар и да не иска нейното отделно прогласяване като недействителна .
Освен, че противоречи на изискванията на чл.11 от ЗПК, същата е и неравноправна и имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона. Безспорно е установено по
делото , че с процесната клауза потребителят се е натоварил с допълнителни разходи, които
не са предвидени в основния договор за кредит. Формално, възнаграждението по договора за
гаранция се дължи на друго лице - поръчител, различно от кредитодателя, но е пряко
свързано с договора за кредит, доколкото е условие за усвояването му, а неизпълнението на
договора за предоставяне на гаранция влече неизпълнение и на договора за кредит, и
съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва
да бъде включено при изчисляването на ГПР. В този смисъл, съобразно разпоредбата на
чл.145 от ЗЗП клаузата по т.4 от договора за заем е неравноправна, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя във връзка с
еквивалентността на насрещните престации, върху обема на които рефлектира свързания с
основния договор за потребителски кредит договор за гаранция. Дадените допълнителни
възнаграждения за гаранта/поръчител, които не са надлежно описани в договора, макар да са
реално включени в месечните вноски според СЕФ, водят до недобросъвестно оскъпяване на
кредита в ущърб на икономически по-слабата страна - потребителя, поставяйки го в
неравноправна и неизгодна позиция, поради което визираната клауза е недействителна.
Основателно е и твърдението на ищеца досежно несъответствие на клаузата за ГЛП с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.3 от ЗПК, което налага извод, че същата е недействителна на
основание чл. 22 от ЗПК.
В съответствие с изложеното, съдът приема, че всеки от трите процесни договори за
предоставяне на паричен заем е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Предвид
изложеното, разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита и безспорно
установения факт, че ищецът е платил исковата сума / за възнаградителни лихви / по
посочените договори на ответника, следва, че ответникът „И. А. М.“ АД ги е получил при
начална липса на основание, поради което, съгласно нормата на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, дължи
връщането им на ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Що се отнася до твърденията на ответниците, че възнаграждението по трите договора
за поръчителство /гаранция било платено на поръчителя,съдът намира, че същите са изцяло
неоснователни, тъй като от доказателствата по делото е установено по категоричен начин, че
сумите са платени от ищеца на ответника „ И. А. М.“ АД с погасителните вноски по трите
договора за заем.
Дали ответникът „И. А. М.“ АД е превел по сметка на поръчителя - отв. „Ф. Б.“
ЕООД , сумите за възнаграждение на поръчителя , за които „И. А. М.“ АД е било овластено
да ги получи по делото не е доказано, не е доказано и основанието за плащане, предвид
факта, че по делото не е приложено преводно нареждане, нито договор между кредитора и
поръчителя във връзка с учреденото поръчителство, което да оправдава извършването му.
Ето защо, обогатяването със сумата за възнаграждението по договора за поръчителство
следва да се счита за настъпило в правната сфера на ответника „И. А. М.“ АД и за сметка
обедняването на ищеца.С оглед само на тези мотиви съдът уважава предявените осъдителни
22
искове с правно осн. чл. 55 ЗЗД за връщане на сумите представляващи платени от ищеца на
И. А. М. АД възнаграждения по недействителните договори за поръчителство/гаранция
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата
молба.
С оглед изложеното съдът уважава предявените установителни искове като
прогласява нищожността на трите договора за заем и на трите договора за гаранция на
сочените по-горе основания, като съобразява и трайната съдебна практика съгласно която
само ако е налице едно от релевираните от ищеца основания за нищожност не е необходимо
обсъждане и на евентуалните , респ. не се дължи нарочно произнасяне по всички заявени
основания за недействителност на договорите.
Основателността и доказаността на осъдителните искове предявени против първи
ответник не налага произнасяне на съда по евентуалните осъдителни искове предявени
против втория ответник .
При този изход на спора на ищеца се следват сторените от него съдебно-деловодни
разноски съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК.
Видно от л. 135 - ти от делото в списъка по чл.80 ГПК , инкорпориран в молба на
ищеца от 10.03.2025 г. ищецът претендира следните разноски : 450 лв. за платена държавна
такса по предявените 6 установителни и 3 осъдителни иска, 300 лв. за експертиза и 3 300 лв.
адвокатско възнаграждение. В същата молба адв. Ил.М. развива подборни фактически и
правни доводи за неоснователност на възраженията на ответната страна по чл. 78, ал.5 ГПК,
като счита, че уговореното между ищеца и адвоката възнаграждение и по трите съединени
дела не носи белезите на съществено надценен труд на адвоката .
По трите дела са представени доказателства за платени държавни такси от ищеца в
общ размер на 304 лв. и за внесен депозит за ССчЕ в размер на 300 лв. Общия размер на
разноските сторени от ищеца за платени такси възлиза на 604 лв. и този размер съдът
присъжда в полза на ищеца и в тежест на първия ответник .
При присъждане на разноски в полза на ищеца за процесуално
представителство,съдът намира, че претендирания от ищеца размер от 3300 лв. – по 1100 лв.
за всяко от трите дела е прекомерен по смисъла вложен в нормата на чл. 78, ал.5 ГПК, а
възраженията на ответниците за основателни . Независимо от броя на установителните и
осъдителните искове , същите не се отличават с правна сложност и по делото обективно
нито една страна не е взела участие в открито съдебно заседание.Съдът в настоящия му
състав намира, че при една и съща фактическа обстановка и едни и същи факти подлежащи
на доказване по три идентични дела, съединени в едно не следва да се определя адвокатско
възнаграждение под минималните размери по действалата към датата на сключване на
отделните договори за правна защита Наредба 1 /2004 г., нито да се определя
възнаграждение на база сега действащата Наредба за заплащане на адвокатски
възнаграждение, а следва да се определи възнаграждение съизмеримо с безспорно
престирания от адв. Ил.М. от САК труд по трите дела. Именно броя и характера на
установителните искове , цените на осъдителните искове , съединяването на трите
образувани в рамките на дни идентични дела между едни и същи страни в едно, мотивират
съда да определи възнаграждение на адв. Ил.М. от общо 600 лв. което е над минимума по
Наредба 1/2004 и равно на двукратно определения от съда депозит за ССчЕ. Този размер
съдът присъжда в полза на ищеца за процесуално представителство по делото на осн. чл.
78,ал.1 ГПК .
С оглед горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищеца Д. Ш. С., ЕГН
**********, с адрес : *** и ответника „ И. А. М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
23
управление: *** , представлявано от управителя Г. Т. , че сключените между ищеца Д. Ш. С.,
ЕГН ********** и ответното дружество“И. А. М.“ АД, ЕИК *** :
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 4788561/29.04.2023 г.,
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 4666304/12.12.2022 г. и
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ № 4788322/28.04.2023 г.,
са НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1 , пр. 1-во ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.10,чл.19,ал. 4 и
чл.22 ЗПК .
ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищеца Д. Ш. С., ЕГН
**********, с адрес : *** и ответника„Ф. Б.“, ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: *** , представлявано от управителя П. Д. , че сключените между ищеца Д. Ш.
С., ЕГН ********** и ответното дружество „Ф. Б.“, ЕООД, ЕИК ***:
ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ГАРАНЦИЯ № 4788561/29.04.2023 г.,
ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ГАРАНЦИЯ № 4666304/12.12.2022 г. и
ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ГАРАНЦИЯ № 4788322/28.04.2023 г.
са НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1 , пр. 2-ро и 3-то - ЗЗД вр. чл. 143,ал.1 и ал.2 т.19, вр.
чл.146 ЗЗП , вр. чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА ответника „ И. А. М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
*** , представлявано от управителя Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. Ш. С., ЕГН **********,
с адрес: *** , следните ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ:
СУМАТА от 119.90 лв. възнаградителна лихва получена без основание по нищожен
договор за заем № 4788561/29.04.2023 г., сключен между Д. Ш. С., ЕГН ********** и „ И. А.
М.“ АД, ЕИК *** , ведно със законната лихва върху сумата от 119.90 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда 11.04.2024 г. и до окончателното изплащане на
вземането ;
СУМАТА от 120,90 лв. възнаградителна лихва получена без основание по нищожен
договор за заем № 4788322/28.04.2023 г. , сключен между Д. Ш. С., ЕГН ********** и „ И.
А. М.“ АД, ЕИК *** ведно със законната лихва върху сумата от 120.90 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда 02.05.2024 г. и до окончателното изплащане на
вземането ;
СУМАТА от 146,51 лв. възнаградителна лихва получена без основание по нищожен
договор за заем 4666304/12.12.2022 г., сключен между Д. Ш. С., ЕГН ********** и „ И. А.
М.“ АД, ЕИК *** ведно със законната лихва върху сумата от 146.51 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда 11.04.2024 г. и до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл.55 , ал.1 пр.1 –во ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответника „ И. А. М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
*** , представлявано от управителя Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. Ш. С., ЕГН **********,
с адрес: *** , следните ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ:
СУМАТА от 784,77 лв. недължимо платено възнаграждение за гаранция при липа на
основание по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4788561/29.04.2023 г. ,
сключен между Д. Ш. С., ЕГН ********** и „Ф. Б.“, ЕООД, ЕИК ***,ведно със законната
лихва върху сумата от 784.77 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
11.04.2024 г. и до окончателното изплащане на вземанията ;
СУМАТА от 784,77 лв. недължимо платено възнаграждение за гаранция при липа на
основание по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4788322/28.04.2023 г.,
сключен между Д. Ш. С., ЕГН ********** и „Ф. Б.“, ЕООД, ЕИК ***, ведно със законната
24
лихва върху сумата от 784.77 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.05.2024 г. и до окончателното изплащане на вземанията
СУМАТА от 903,42 лв. недължимо платено възнаграждение за гаранция при липа на
основание по нищожен Договор за предоставяне на гаранция№ 4666304/12.12.2022 г.
сключен между Д. Ш. С., ЕГН ********** и „Ф. Б.“, ЕООД, ЕИК ***, ведно със законната
лихва върху сумата от 903,42 лв. , считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
11.04.2024 г. и до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл.55, ал.1 , пр.1 –
во ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ И. А. М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** ,
представлявано от управителя Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. Ш. С., ЕГН **********, с
адрес: *** , СУМАТА от общо 904.00 лв. представляваща сторените от ищеца, пред
настоящата инстанция съдебно -деловодни разноски за заплатени държавни такси, депозит
за ССчЕ и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
25