РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Монтана , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тр. Троева Въззивно гражданско
дело № 20211600500171 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
„ЧЕЗ електро България“ АД против решение на Районен съд – Лом от 17 март 2021 г.
по гр. д. № 740/2020 г., с което са уважени искове с правно основание чл. 124 от ГПК,
предявени от А. А. против дружеството за признаване за установено, че не дължи
парични вземания, представляващи цена на доставена елекроенергия и лихви за
забавено плащане.
Жалбоподателят „ЧЕЗ електро България“ АД твърди във въззивната жалба, че
решението на ЛРС е неправилно. Съдът е приложил правилата за погасителната
давност в противоречие с материалния закон. Обсъдил е споразуменията, сключени
между доставчика на ел. енергия и потребителя, но въпреки това е приел, че не са
достатъчни, за да се приеме, че с тях длъжникът признава дълга. Четирите
споразумителни протокола, подписани между страните на 7 май 2020 г. имат характера
на спогодба, в тях се съдържа ясно формулирано волеизявление за признаване на
дълга, което изключва приложението на погасителната давност. Прави искане за
отмяна на решението и постановяване на ново, с което МОС да отхвърли исковете и
присъди на въззивника деловодни разноски за двете съдебни инстании.
1
Въззиваемият А.А. чрез адв. Р. Б. оспрова доводите във въззивната жалба и моли
да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Пред ЛРС са били предявени отрицателни установителни искове с правно
сонование чл. 124 от ГПК. В исковата молба въззиваемият А.А. е твърдял, че е
подписал четири споразумителни протокола с „ЧЕЗ електро България“ АД, с които е
встъпил в дълга на М..А.а към доставчика на ел. енергия и е предоговорил срокове за
плащанена собствени задължения към дружеството, но тези протоколи са подписани
след изтичане на давностния срок, поради което вземанията са били погасени и не се
дължат от ищеца.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че на 7 май 2020 г. страните са
подписали четирите споразумителни протокола, като с два от тях А.А. встъпва като
солидарен длъжник и поема изпълнението на непогасени задължения на М.А.а, а с
други два признава задължения по посочени в протоколите фактури за консумирана
електрическа енергия по собствен договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Със споразумителния протокол по заявление с № 001030166907/04.05.2020г.,
условно наречен „Протокол № 1“, ищецът е встъпил в дълг като солидарен длъжник и
е поел изпълнението на задължения в общ размер на 948,62 лв по 7 броя фактури с
падеж за периода от 10.06.2005г. до 20.12.2005г. Приет е и погасителен план за
плащане на вноски от по 12.00 лева в продължение на една година до 30.04.2021 г.
Със споразумителния протокол по заявление с № 001030166907/04.05.2020 г.,
условно наречен „Протокол № 2“, въззиваемият е встъпил в дълг като солидарен
длъжник и е поел изпълнение на задължения в общ размер на 1147,17 лв по 24 броя
фактури за периода от 30.04.2010 г. до 30.04.2010 г. А. се е задължил да изплаща
задължението на месечни вноски в продължение на една година – с крайна падежна
дата 30.04.2021г.
Със споразумителен протокол по заявление с № 001030166959/04.05.2020 г.,
условно наречен „Протокол № 3“, А. е признал задълженията по посочени в същия
протокол фактури за консумирана в периода от 15.09.2011 г. – 07.12.2012 г.
2
електрическа енергия за клиентски номер № *в общ размер на 17403,68 лв. по 33 броя
фактури с падеж за периода от 25.02.2009 г. до 31.05.2019 г. Въззиваемият се е
задължил да изплаща дълга на месечни вноски до 30.04.2021 г. Само част от сумата се
оспорва от ищеца - по 28 броя фактури на обща стойност 15341,39 лв с падеж за
периода от 25.02.2009 г. до 06.02.2017 г.
Със споразумителен протокол по заявление с № 001030166959/04.05.2020г.,
условно наречен „Протокол № 4“, въззивникът е признал задълженията по посочени в
същия протокол фактури за консумирана и незаплатена електрическа енергия за
клиентски номер № *в общ размер на 12 236,48 лв. Приет е погасителен план за
разсрочено плащане на месечни вноски до 30.04.2021 г. Само част от сумата се
оспорва от ищеца - по 2091 броя фактури на обща стойност 7942,96 лева с падеж за
периода от 30.04.2010 г. до 04.05.2017 г.
Първите две споразумения ЛРС е квалифицирал като договор за встъпване в
дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД и правилно е приел, че А. е придобил качеството
солидарен длъжник заедно с М.А.а. Първоинстанционният съд е намерил, че още към
момента на сключване на споразуменията е бил изтекъл тригодишният давностен срок,
поради което е уважил исковете.
Другите две споразумения съдът е ценил като уреждане на срокове за плащане,
но те също са сключени след настъпване ефекта на погасителната давност. Изложил е
мотиви, че с направените от А. волеизявления на 7 май 2020 г. не може да бъде
прекъсната давност, която вече е била изтекла.
Въззивният съда намира, че ЛРС неправилно е приложил правилата за
погасителната давност.
Между страните е безспорно, че М.А.а е била потребител на електрическа
енергия. Като клиент на „ЧЕЗ електро България“ АД тя е ползвала енергия, за която
дължи заплащане на цената. За периода 10.06.2005 г. – 20.12.2005 г. са останали
неизплатени задължения за доставена енергия и със споразуменията от 7 май 2020 г. А.
е встъпил в дълга на М.А.а за главницата – цена на енергията, и за лихвите за забавено
плащане. Подписването на тези споразумения има характера на признание на дълга. Те
са направени след изтичане на тригодишня давностен срок, но за да настъпи
погасителният ефект на давността, длъжникът трябва да се е позовал на нея. Той не
настъпва автоматично. Законът предоставя на длъжника да прецени дали да се позове
на давност и да се освободи от задължението или да го плати, макар и след изтичане на
давностния срок. Щом А. е подписал споразумението с кредитора „Чез електро
България“ АД, той е приел, че вземанията съществуват, дължими са и се е съгласил да
изплати заедно с длъжницата М. А.а. Тези споразумения представляват признание на
дълга и според чл. 116, б. „а“ от ЗЗД прекъсват давността.
3
Съждението на ЛРС, че не може да се прекъсне давностен срок, който вече е
изтекъл, е теоретично правилно, но неприложимо в разглежданата хипотеза.
Единствено ако длъжникът се е позовал на давността и е настъпил погасителният й
ефект, едно споразумение за признаване не би го обвързвало, защото ще се отнася до
вече несъществуващо вземане. В случая признаването на съществуващо задължение и
изразяването на воля за плащане заличава изтеклата до момента давност. То
представлява отказ на длъжника от възможността да се ползва от нея.
Това че А. е подписал споразуменията за встъпване в чужд дълг, го прави
солидарен длъжник и той поема задължението с всичките му условия като главния
длъжник. Ако е считал, че е било погасено по давност още към момента на подписване
на споразуменията, е следвало изрично да го заяви пред кредитора и въобще да не
приема да се задължи пред него наравно с главната длъжница М.А.а.
Същите изводи са относими и към останалите две споразумения (наречени
Протокол № 3 и Протокол № 4). Те се отнасят до задължения на самия А.А., касаят
натрупан дълг по партида за доставка на енергия, открита за самия него. С двете
споразумения въззиваемият е извършил признане на дълга, предоговорил е сроковете
за плащане и по същество е изявил воля да погаси дълга си, а не да се освободи от него
като се позове на изтекла 3-годишна давност.
Налице е още един факт, опровергаващ извода за погасяване на вземанията по
давност. В заключението си вещото лице след справка в счетоводството на
дружеството-доставчик, посочва, че А.А. е платил суми за частично погсяване на
задълженията по Протоколи № 1, № 3 и № 4. Тези плащания представляват погасяване
на ликвиден и изискуем дълг и чрез тях длъжникът още веднъж е извършил признание
за съществуване на задълженията към „ЧЕЗ електро БЪлгария“ АД.
Съдът намира исковете за неоснователни, затова отменя обжалваното решение и
вместо него постановява ново, с което отхвърля като неоснователни исковете по чл.
124 от ГПК на А.А. против „Чез електро България“ АД за признаване за установено, че
вземания по четири споразумения от 7 май 2020 г. за парични задължения в общ
размер 25 380,14 лв не съществуват.
При този изход на процеса въззиваемият дължи на въззивника направените
разноските, включващи държавна такса от 515,69 лв и 300 лв юрисконсултско
възнаграждение.
На основание горното МОС
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 260106 на Районен съд – Лом от 17 март 2021 г. по гр. д.
№ 740/2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл. 124 от ГПК,
предявени от А.А, ЕГН **********, против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *,
за това, че не дължи следните суми:
948,62 лв по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. по заявление с №
001030166907/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски номер № *по 7
броя фактури с падеж за периода от 10.06.2005г. до 20.12.2005 г.;
1147,17 лв по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. по заявление с №
001030166907/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски номер № *. по 24
броя фактури с падеж за периода от 30.04.2010г. до 30.04.2010 г.;
15341,39 лв по споразумителен протокол от 07.05.2020г. по заявление с №
001030166959/04.05.2020 г., съставляващо задължение за клиентски номер № *по 28
броя фактури с падеж за периода от 25.02.2009г. до 06.02.2017 г.
7942,96 лв по споразумителен протокол от 07.05.2020г. по заявление с №
001030166959/04.05.2020г., съставляващо задължение за клиентски номер № *по 2091
броя фактури с падеж за периода от 30.04.2010г. до 04.05.2017 г.
ОСЪЖДА А.А., ЕГН **********, да плати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *, разноски в размер на 815,69 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5