Решение по дело №15512/2017 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№261944/14.6.2021г.

Гр.Варна,14.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА

разгледа докладваното от съдия М.Жекова

гражданско дело № 15512 по описа на РС Варна за 2017 година

 

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.

С влязлото в сила на 21-ви май 2020 г. Решение № 5407/31.12.2018г., постановено по гр.д.№ 15512/2017 г. по описа на ВРС ХLII-ри състав е допусната съдебна делба на следните два недвижими имота между ищеца и ответницата, при квоти както следва:

1). АПАРТАМЕНТ № *, с идентификатор *, находящ се в гр. Варна, район *, ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата, при граници по кадастрална схема: на същия етаж: *, под обекта *, над обекта – няма, между съсобствениците и при квоти както следва: за ищеца К.Б.Т., ЕГН ********** при квота от 64500/84500 ид.ч. и за ответницата В.П.С., ЕГН **********, при квота от 20000/84500 ид.ч., на основание чл. 34 ЗС и

2). АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор *., находящ се в *, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 8 кв.м. и 2,9812 % идеални части от общите части на сградата, при граници по кадастралната схема: на същия етаж: *, **, под обекта – няма, над обекта: *. между съсобствениците и при квоти както следва: за ищеца К.Б.Т., ЕГН ********** – при квота ½ идеална част и за ответницата В.П.С., ЕГН **********- при квота ½ идеална част, на основание чл. 34 ЗС.

В първото по делото открито съдебно заседание, във втора фаза на делбата процесуалният представител на ищеца - адв.Бр.Б. е депозирал молба в писмен вид в производство по сметките, като по отношение на апартамент № * твърди, че от момента на фактическата раздяла, тоест от 30.01.2019 г. до настоящия момент ищецът е изплатил заема, с който е закупен този апартамент, една част от парите, с които е закупен този апартамент, като този заем само ищецът плащал и изплатил общо до настоящия момент сумата от 14740,24 лв. Във връзка с това ищецът претендира за заплащане от страна на ответната страна ½ от тази сума или това е равно на 7370,12 лв., както и мораторна лихва върху тези плащания в размер на 1060,48 лв. за периода от 30.01.2019 г. до 30.06.2020 г. Отделно от това, ищецът твърди, че е направил подобрение, което било неразривно свързано с това жилище, а именно направена кухня по индивидуален проект, която била само и единствено за това жилище и представлявала неразделна част от него, от интериора и била трайно свързана с жилището, като тази кухня, с проектиране, изработка и монтиране към жилището ищецът платил с извънсемейни средства в размер на 12000 лв., които били дарени от майката на ищеца на ищеца за закупуване и довършване на това жилище, с което се увеличила неговата цена. Отделно от това ищецът претендира и за наем на въпросното жилище, тъй като ищецът бил отстранен по силата на съдебно Решение от 01.06.2017 г. от същото, тъй като било възложено за ползване на ответницата. Претендира наем в размер на 150 лв. месечно, като за това ищецът отправил и нотариална покана към ответницата, като твърди, че приблизително дължимата сума към настоящия момент е 5700 лв., като лихвата към нея е 1784,41 лв. за времето от 01.06.2017 г. до 17.07.2020 г. или грубо общата стойност, която ищецът претендира да му бъде заплатена от ответницата по отношение на въпросното жилище, представлявала част от необходимите средства за тяхното поддържане, вкл. и тяхното ползване в размер на 19387,12 лв. и лихва общо за двете искания, които е представил в т. 2 и 3 в размер на 2844,89 лв. Наред с това ищецът е направил искане за възлагане на жилище № *,като е представил под опис писмени доказателства към молбата. Основание да иска възлагане на този имот, е посочил процесуалният представител на ищеца, че е константната практика, че когато има повече от един недвижим имот, винаги съдът е длъжен всеки един от съделителите да получи реална част при положение, че това е възможно. В тази връзка е направено искането за възлагане на един от двата имота, които са допуснати до делба.

В първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата ответницата, чрез адв.С. е заявила искане в условията на евентуалност за възлагане, което не било уточнено,респ.не е и приемано. Отделно от горното ответницата се е позовала на нормата на  чл. 346 от ГПК, като адв.С. е представила молба от името на ответницата, с която се правят следните претенции: 25000 лв. - частично предявена сума от 53200 лв., която сума 53200 лв. се явява ½ от платените от ответницата до момента вноски по ипотечен кредит на „Банска *” съгласно договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г., с който страните са закупили процесния апартамент № *. Отделно, адв.С. в качеството й на процесуален представител на ответницата е посочила, че има претенция за сумата от 10000 лв., представляваща ½ от отпусната сума по договор за потребителски кредит от 30.05.2007 г. също с „Банка *”, който потребителски кредит бил отпуснат само на В.П., но чиито средства били изцяло инвестирани в ремонта и обзавеждането на процесния апартамент. Договорът бил приложен също с отговора на исковата молба, както доказателства за плащане. Третата претенция на ответницата се сочи в същото заседание,че е за сумата 3158,50 лв., представляваща ½ от общо платена сума в размер на 6317 лв. за кухненско обзавеждане на горепосочения апартамент както заявява, че същият е по индивидуален проект, което оборудване  било изпълнено по силата на договор между В.П. и „*” ООД, договорът бил за поръчка от 19.10.2007 г., приложен  с отговора на исковата молба, като към него били  приложени и доказателства за плащане на сумата. В тази връзка по отношение на гореописаните суми моли ответницата да й бъде определена и дължимата законна лихва от датата, на която е възникнало задължението на К.Б. да заплати ½ от общия им кредит, ½ от потребителския, който е ползван за нуждите на семейството и за апартамента, който е предмет на делбата. По договора за ипотечен кредит ги претендира от 06.11.2007 г. като претендира лихва, тъй като плащането било месечно, за всяка една от месечно направените вноски до 31.12.2018 г.; по потребителския кредит претендира заплащане на лихва върху всяка една направена месечна вноска, считано от 30.05.2007 г. до последната дата на издължаване на кредита – съобразно договора - 96 месеца, но  към настоящия момент кредита продължавал да се плаща. Така заявените претенции ответницата е уточнила, след което съдът се е произнесъл по надлежния по тяхното приемане за съвместно разглеждане.

ПРИЕТИТЕ за съвместно разглеждане в делбеното делото ВЪЗЛАГАТЕЛНИ ПРЕТЕНЦИИ И ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИ са както следва :

В първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата съдът е приел следните заявени и уточнени претенции от ищеца против ответницата :

1.ПРИЕТА Е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 346 от ГПК, претенцията по сметки, предявена от К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 7370,12 лв., представляваща половината от заплатената сума в общ размер на 14740,24 лв. – заплатени от К.Б.Т. вноски по Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г., както и сумата от 1060,48 лв., представляваща законната лихва за периода от 30.01.2019 г. до 30.06. 2020 г.

2.ПРИЕТА Е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 346 от ГПК, претенцията по сметки, предявена от К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 6317 лв. – заплатена от К.Б.Т. сума с извънсемейни средства до Договор за проектиране, доставка и монтаж на мебели от 19.10.2007 г.

3.ПРИЕТА Е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 346 от ГПК, претенцията по сметки, предявена от К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 5700 лв. – дължим наем за еднолично ползване от В.П.С. на апартамент № *, находящ се в ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет. *, за периода от 01.06.2017 г. до настоящия момент, както и сумата от 1784,41 лв., представляваща законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до 17.07.2020 г.

4.ПРИЕТА Е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 349 от ГПК, ВЪЗЛАГАТЕЛНАТА ПРЕТЕНЦИЯ на К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ****, за възлагане в дял и еднолична собственост на апартамент № *, находящ се в ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет. *.

Част от така приетите претенции по сметки от ищеца против ответницата са изменени по реда на чл.*ГПК , след предоставяне на възможност на ищеца чрез процесуалния му представител да уточни и коригира неточностите в искането и след становище на процесуалния представител на ответницата.

Видно от протокола от последното открито съдебно заседание, ВРС е допуснал на основание чл. *от ГПК, ИЗМЕНЕНИЕ на приетата за съвместно разглеждане претенцията по сметки, предявена от К.Б.Т., ЕГН **********, против В.П.С., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 5700 лв. – дължим наем за еднолично ползване от В.П.С. на апартамент № *, находящ се в ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет. *, за периода от 01.06.2017 г. до настоящия момент, както и сумата от 1784,41 лв., представляваща законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до 17.07.2020 г., като същата следва да се счита предявена по следния начин: за заплащане на сумата от 9317,25 лв. – дължим наем за еднолично ползване от В.П.С. на апартамент № *, находящ се в ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет. *, за периода от 01.06.2017 г. до настоящия момент, както и сумата от 1250,43 лв., представляваща законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до 17.07.2020 г.

На основание чл. *от ГПК, е ДОПУСНАТО ИЗМЕНЕНИЕ на приетата за съвместно разглеждане претенцията по сметки, предявена от К.Б.Т., ЕГН **********, против В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 7370,12 лв., представляваща половината от заплатената сума в общ размер на 14740,24 лв. – заплатени от К.Б.Т. вноски по Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г., както и сумата от 1060,48 лв., представляваща законната лихва за периода от 30.01.2019 г. до 30.06. 2020 г.,като същата следва да се счита предявена по следния начин:за заплащане на сумата от 8036,50 лв., представляваща половината от заплатената сума в общ размер на 16073,66 лв. – заплатени от К.Б.Т. вноски по Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г., както и сумата от 1250,43 лв., представляваща законната лихва за периода от 30.01.2019 г. до 30.06.2020 г.

С Определение № 261143/24.9.2020г.,постановено в закрито заседание са приети за съвместно разглеждане и уточнените допълнително претенции на ответницата против ищеца, както следва :

1.ПРИЕТА Е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 346 от ГПК, претенцията по сметки, предявена от В.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** против К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от общо 8282,05 лв.представляваща сбора от главница и лихва за забава а именно главница от 6286,25 лв.-равна на една втора от общо погасената от В.С. сума 12 572,49 лв. по договор Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 както и законна лихва в размер на 1995,80 лв. за периода от 1.6.2017 г. до 17.07.2020 г.

2.ПРИЕТА Е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 346 от ГПК, претенцията по сметки, предявена от В.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** против К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата от 3158,50 лв. представляваща ½ от общо платената сума от В.С. в размер на 6317 лв. за кухненско обзавеждане на апартамент № *, находящ се в гр.Варна, ж.к.* , бл. *, вх. *, ет. * с включени в него ел.уреди, придобито от “* „ ООД по силата на договор за поръчка от 19.10.2007 г. оборудване,трайно прикрепено към имота съобразно размерите и функционалността на същия, закупено с лични средства на В.П.С., платени в брой с 3 броя разходни касови ордери: РКО №562/19.10.2007 – 1500 лв., РКО №658/04.12.2007 г. 269 лв. и РКО № 653/13.12.2007 г. – 4864 лв.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание адвокат Б. в качество на процесуален представител на ищеца е изразил следното становище по същество на спора: Искането на ищеца е ВРС да постанови Решение, с което да приемете за установено от фактическа страна следното: че са допуснати до делба два недвижими имота, като апартамент № * със стойност 108600 лв., в който страните имат съотношение ¾ от собствеността,принадлежаща на ищеца съобразно влязлото в сила Решение по допускане на делбата, докато ответницата имала дял в размер на 25000 лв., тоест по отношение на това жилище при тази оценка ответницата, сочи адв.Б., че ответницата би могла да претендира като стойност в пари за сумата от 27150 лв. Върху това жилище имало учредена ипотека, в която страните по договора за кредит били равнопоставени с дялове по 50% от задължението по неговото погасяване. Към настоящия момент остатъкът от кредита възлизал в размер на 69860,43 лв., тоест това жилище, този имот бил с такава тежест, свързана с неговото закупуване и частта на страните в него. Тъй като страните по делото били равнопоставени в договора за кредит, към момента, твърди адв.Б., че всяка една от страните дължи на банката сума в размер на 34930,21 лв., тоест задължението на ответницата по отношение на това жилище било в размер на тази сума, като нейната част като сума в пари била по-ниска - сумата от 27150 лв.По отношение на апартамент № *, чиято оценка според адв.Б. била завишена към настоящия момент, тъй като  било очевидно, че точно това жилище не струвало такива средства, този имот бил съсобствен по 50% или изразено в пари делът в това жилище на всяка една от страните възлизал в размер на 56550 лв. В производтвото по сметките в така допуснатите два имота с тези характеристики, подчертава адв.Б., че ищецът е предявил претенции относно заплащане на обезщетение за ползване на притежаваната от него част в размер на 75% от въпросното жилище, като съобразно вещото лице тази сума била в размер на дължимия наем за въпросния период в размер на 10567,68 лв., ведно с дължимата лихва към тези суми. Възражението на ответницата за това, че тя нямала нищо против ищеца да ползва въпросното жилище очевидно,според адв.Б., не отговаряло на истината по две съображения: Първо, при постановяване на делото за развод между страните по искане на ответницата жилището било предоставено на нея, на непълнолетната към него момент дъщеря на страните по настоящото дело, както и живеещата в него пълнолетна дъщеря от предходен брак на ответницата със задължението, което ищецът изпълнил, той да напусне семейното жилище.Тоест тук не ставало дума за някаква прищявка от негова страна, а за изпълнение на съдебно Решение, като в тази връзка били и гласните доказателства, че непосредствено след постановяване на Решението  ищецът бил принуден да напусне жилището. Няма спор,сочи още адв.Б.  и то не се оспорвало от ответната страна, че въпросното жилище от тогава до настоящия момент се ползвало от ответницата, когато се прибира в България, от нейните две дъщери, ползвало се и към настоящия момент, така че претенцията на ищеца по отношение на дължимото обезщетение за ползване съобразно Закона за собствеността, чл. 32, била в правото на ищеца, той предявил надлежно в производството по сметките това свое искане, поради което  адв.Б. моли съда да осъди ответницата да заплати на ищеца въпросната сума.На следващо място, по същество адв. Б. заявява, че към дължимите от ответницата суми държи да се прибави, когато съда изчислява какви са задълженията на ответницата във връзка с това производство, че ще следва да се има предвид, че с Решение № 5407/31.12.2018 г. на Районен съд - Варна, поради неоснователно възражение, направено от ответницата, същата е осъдена да заплати на ищеца ( това Решение влязло в сила ) сумата от 6381,71 лв., а съгласно Решение № 602/15.05.2019 г. в размер на 2000 лв.,с които ответницата била осъдена да плати разноски, с оглед неоснователното обжалване на въпросното Решение. Тоест тук подчертава процесуалния представител на ищеца, че са налице допълнителни вземания, които са присъдени във връзка с това производство и същите също следва да се имат предвид, с оглед задълженията на ответницата по отношение на  ищеца.На следващо място,касателно  предявената претенция по отношение на заплащане на еднолични вноски по отношение на кредита за периода от 30.01.2019 г. до 26.06.2020 г., които били общо в размер на 9286,93 лв., ведно с дължимите лихви, в размер 1250,43 лв.,адв.Б. счита, че те също следва да бъдат присъдени на ищеца. По отношение на третата претенция на ищеца, в размер на 6317 лв., касаеща обстоятелството, че изработката на въпросната кухня станала със средства на майката на ищеца, сочи адв.Б., че затова още при разглеждане на делото по допускане на делбата и чрез писмени, и чрез гласни доказателства било установено, че парите били дадени от майката на ищеца, те били дадени формално на ответницата, която  била само вносител за заплащане на въпросната кухня, но тези пари нямали семеен произход, те били дарени само на ищеца от неговата майка, поради което ищецът претендира за половината от тази сума, която е в размер на 6317 лв. Общо задължения на ответницата в производство по сметките, заедно с присъдените разноски при първата фаза на делбата, според пресмятанията на процусуалния представител на ищеца ,че възлизат на 34553,32 лв. Това твърди адв.Б., че са задълженията, за които ищецът претендира като производство по сметки плюс дължими разноски по първоначалното разглеждане на делото, тоест към общата сума, която се дължала от дължимата 50% сума за апартамент № 3 на ищеца, която била в размер на 56550 лв., сумите, които били в производство по сметките, възлизали на  на 34553,32 лв., както и дължимата сума по заема, частта на заема на ответницата по останалия неизплатен кредит, но ипотекиран в тази връзка в полза на банката апартамент № *, в който ищецът имал 75% от собствеността, в размер на 34930,21 лв. или общото задължение с остатъка от кредита на ответницата по отношение на  ищеца възлизало  на 126033,*лв., С оглед на това, което ответницата притежавала като съсобственост в тези два недвижими имот, предмет на настоящата делба, подчертава адв.Б. , а именно – ответницата притежавала в стойност сумата от 56550 лв. – стойността на ½ ид. част върху апартамент № *, сумата от 27150 лв., представляваща ¼ ид. част върху стойността на апартамент № * или общо притежавала сумата от 83700 лв., Тоест тази сума не покривала задълженията на ответницата по отношение на задълженията, които имала към ищеца както по производството по сметките, така и по отношение на стойността на ½ ид. част от апартамент № 3, защото разликата била значителна, може би е над 30000 лв.,Адв.Б. заявява, че сметнал, че тази сума, която ответницата притежава като собственост - 83700 лв., надвишава задълженията, които дължала на ищеца като производство по сметки - 34553,32 лв., и задължението по кредита в размер на 34930 лв., общо в размер на 69483 лв. надвишавала тази сума само със сумата от 1*17 лв., без към нея да е прибавена дължимата сума в размер на 56550 лв. – ½-ра  ид. част от апартамент № 3 на първия етаж на стойност 113100 лв. Затова,подчертава адв.Б. че е предложил на ответната страна ищецът да придобие тези имоти и да остане да изплаща заема без да търси разликата между дължимата на ищеца общо в размер на 126033,*лв. и стойността, която ответницата притежава в размер на 83700 лв., тоест предлагали й да спести някъде около 25-27 хиляди лева от това, че щели да излязат от тук без имот, но и без каквито и да било задължения по отношение на ищеца. Предложението направено от адв.Б. заявява същият,че е  актуално във всеки един момент до постановяване на Решение по делото, ако не, то ищецът желае съдът, ако реши да възлага така представените за делба имоти, а именно апартамент № * и апартамент № *, ако съдът реши да възложи на ответницата апартамент № *, с оглед на общите клаузи на делбата, че всяка една от страните би следвало да получи реален дял от недвижимия имот, върху това жилище ще следвало да бъде наложена законна ипотека в полза на ищеца до изплащането в постановения в закона срок, а именно 6 месеца, да бъде наложена ипотека в размер на 126033,*лв.В този смисъл,в резюме, процесуалният представител на ищеца моли съда да приеме, че с оглед на установеното с писмени и гласни доказателства в производството по сметките дължимите и предявени от ищеца суми, ведно с уточняващата молба по реда на чл. *от ГПК, заедно с присъдените разноски е в размер на 34553,32 лв., които следвало съда да осъди ответницата да заплати на ищеца; съда да осъди ответницата да заплати  на ищеца сумата от 56550 лв., както и в нейна тежест се желае съда да възложи заплащането на остатъка от кредита в размер на 34930,21 лв. Ищецът претендира с оглед основателността на претенциите му, и за направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на спора по същество адв.С. в качеството й на процесуален представител на ответницата е заявила, че адв.Б. е направил изчисленията въз основа на неговите твърдения и аргументите, които защитава, но процесуалния представител на ответницата не ги споделя. Не споделя тези изчисления и не споделя дължимостта на много от сумите, още по-малко допустимостта да бъдат разглеждани в настоящото производство. Заявено е от адв.С., че делбата е допусната при определени квоти, като Решението е влязло в законна сила.Изрично е направено изявлението на адв.С., че тя няма нищо против, ако ищецът иска апартамент № *, на ответницата да бъде възложен апартамент № *, като бъдат определени сумите за уравнение. Aдв.С. не споделя аргумента по отношение на това, че предмет на настоящото производство е да се изчислява евентуалната бъдеща дължимост. Претендира разноски съобразно представения списък.В рамките на предоставения от съда срок адв.С. е депозирала подробни писмени бележки по същество на спора.

При така изложеното по-горе, съдът дължи произнасяне по същество във втора фаза на делбата както по ликвидирането на съсобствеността между страните, така и по заявените и приети за съвместно разглеждане претенции по сметки.

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:

Видно от материалите по делото, за правилното определяне на начина на прекратяване на съсобствеността между страните върху допуснатите до делба недвижими имоти, по делото е изготвена необходимата съдебно - техническа експертиза ,възложена на вещото лице Р.П.. Въз основа на заключението на вещото лице Р.П., по допуснатата СТЕ, приобщено на листи от 478 до 478 по делото (което заключение съдът кредитира напълно и като обективно и като компетентно дадено ) се установява и изясняват следните правно релевантни факти, които съдът съобразява при постановяване на крайният си съдебен акт :

Вещото лице Р.П. е дало отговор на основните въпроси, предмет на втора фаза на делбата а именно : 1.Налице ли е реална поделяемост на допуснатите до делба недвижими имоти съгласно влязлото в законна сила Решение по първа фаза на делбата, ако „да“, вещото лице да изготви вариант за поделяемост съобразно квотите на страните.2.Каква е средната пазарна стойност на имотите, допуснати до делба?3.Какъв е средно пазарният дължим наем (за имота, за който е предявена претенцията по сметки за наем) за периода от м. юни 2017 г. до м. юли 2020?4.Какви са лихвите за всяка закъсняла вноска по наем от 01.06.2017 г. до настоящия момент -17.07.2020 г.?По т.1 и т. 2 от задачата вещото лице, цитирайки диспозитива на влязлото в законна сила решение по допускане на делбата сочи, че имотите се намират в гр.Варна, кв. „*“, в регулацията на гр. Варна, който град е от първи функционален тип. Квартал „*“ констатира в.л., че е на около 4 км. от идеалния център на града,предназначен изключително за жилищни нужди, застроен е със пет до петнадесет етажна блокове, както и жилищни кооперации.До квартала е осигурен редовен тролейбусен и автобусен транспорт с честота на транспортните връзки около 10 до 15 минути. Инженерната инфраструктура до квартала е в много добро състояние, както и тази на междублоковите пътни алеи. Пешеходните алеи са в добро състояние. Пред блока има места за паркиране. Уличното осветление е добро състояние.Извършеното озеленяване е в много добро състояние.Тревните площи и декоративни храсти са добре поддържани.Районът е електрифициран, телефонизиран. Изградена е канализационната система.Поради това, че същият е предназначен за жилищни нужди, в комплекса има множество магазини, детски градини, ясли, училища, поликлиника, тенис кортове и стадион „*“.В близост е и големия супермаркет „*“, бензиностанция, газ станция, и зеленчуков пазар. Жилищата се намират на 5 минути пеша от морската градина срещу стадион „ *“ и „*“ и едновременно с това на 10-15 минути от централната част и всички институции в града. Има достатъчно свободни места за паркиране пред блока. Районът е изключително тих и спокоен с много зеленина и свободни междублокови пространства. Кварталът е с много добра инфраструктура, транспорт, аптеки, барчета и ресторанти.Екологичната обстановка е много добра в предвид липсата на промишлени предприятия.Оценяваните апартаменти е установило след оглед вещото лице, че се намират в шестетажен панелен жилищен блок.Описвайки подробно състоянието на имотите, техните характеристики, при използване на сравнителния метод за оценка, вещото лице дава заключението за действителната пазарна стойност на допуснатите до делба два апартамента, както следва :

АПАРТАМЕНТ № *, с идентификатор *, находящ се в гр. Варна, район *, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата- с действителна пазарна стойност 108 600 лв. (сто и осем хиляди и шестстотин лева ),определена по сравнителния метод, съгласно приложена таблица - приложение № 1.

АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор *, находящ се в гр. Варна, ж.к. „*“, бл. * вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 8 кв.м. и 2,9812 % идеални части от общите части на сградата – с действителна пазарна стойност 113100 лв. (сто и тринадесет хиляди и сто лева),определена по сравнителния метод, съгласно приложена таблица - приложение № 2.

Вещото лице е отговорило и на въпроса Какъв е средно пазарният дължим наем (за имота, за който е предявена претенцията по сметки за наем) за периода от м. юни 2017 г. до м. юли 2020 г.? За периода от 2017г. до 2018г. включително данните за наема по сравнителния метод, вещото лице е изчислило, като е ползвало аналози публикувани в списание „Варненски имоти“. (В приложение № 3 сочи броя и годината на публикацията). Поради това, че към дата 2019г. липсвали данни за предлагани жилищни обекти под наем, то същият е изчислен на база коефициент определен от минималната работна заплата към 2019г. и тази към настоящата година, който е 0,*********.За периода на 2020г. са ползвани аналози публикувани в сайта www.imot.bg - приложение № 4.

Общо наем за периода:

№	Месец/Година	2017 г.	2018г.	2019г.	2020г.
1	Януари		332,00 лв.	328,00 лв.	345,00 лв.
2	Февруари		332,00 лв.	328,00 лв.	345,00 лв.
3	Март		332,00 лв.	328,00 лв.	345,00 лв.
4	Април		332,00 лв.	328,00 лв.	345,00 лв.
5	Май		332,00 лв.	328,00 лв.	345,00 лв.
6	Юни		332,00 лв.	328,00 лв.	345,00 лв.
7	Юли	348,00 лв.	332,00 лв.	328,00 лв.	345,00 лв.
8	Август	348,00 лв.	332,00 лв.	328,00 лв.
9	Септември	348,00 лв.	332,00 лв.	328,00 лв.
1	Октомври	348,00 лв.	332,00 лв.	328,00 лв.
1	Ноември	348,00 лв.	332,00 лв.	328,00 лв.
1	Декември	348,00 лв.	332,00 лв.	328,00 лв.
	Пазарна стойност	2 088 лв.	3984 лв.	3 936 лв.	2415 лв.

или предложения от вещото лице средно пазарен дължим наем за АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор *, находящ се в гр. Варна, район *, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата за периода от м. юни 2017 г. до м. юли 2020 г.пресмята вещото лице, че възлиза на общо 12 *3 лв.(дванадесет хиляди четиристотин двадесет и три лева).Изчислението на законната лихва за периода от м. юни 2017 г. до м. юли 2020 г. според вещото лице Р.П. е от компетенцията на вещо лице – счетоводител.

Така депозираното от вещото лице заключение не е било оспорено своевременно в откритото съдебно заседание в което е изслушана експертизата, поради което и на база СТЕ се налагат следните изводи :

Двата недвижими имоти допуснати до делба представляващи апартаменти, находящи се в гр.Варна, в кв.* в един и същи блок , бл. № 1 в два различни входа и на различни етажи и са реално неподеляеми, като имат разлика в пазарните йм стойности. Съдът приема на база обективното заключение на вещото лице, че действителната пазарна стойност на ап. * възлиза на общо 108 600 лв. а на ап.3 общо 113100 лв. Разликата в пазарната стойност на имотите ,пресметната от съда е точно 4 500 лв.

На база СТЕ съдът приема, че по делото е установено и доказано, че средния дължим се наем за ползване на апартамент * за периода от м.юни 2017 г. до м. юли 2020 г.,че възлиза на общо 12 *3 лв.

Съдът отчита факта, че страните съделители са съсобственици в допуснатите до делба два имота, но не при равни квоти за всеки от самостоятелните обекти.

С влязлото в законна сила решение по допускане до делбата съдът е допуснал до делба АПАРТАМЕНТ № *, с идентификатор *, находящ се в гр. Варна, район *, ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата, при граници по кадастрална схема: на същия етаж: *, под обекта *, над обекта – няма, между съсобствениците и при квоти както следва: за ищеца К.Б.Т., ЕГН ********** при квота от 64500/84500 ид.ч. и за ответницата В.П.С., ЕГН **********, при квота от 20000/84500 ид.ч., на основание чл. 34 ЗС и АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор *., находящ се в *, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 8 кв.м. и 2,9812 % идеални части от общите части на сградата, при граници по кадастралната схема: на същия етаж: *, **, под обекта – няма, над обекта: *., между съсобствениците и при квоти както следва: за ищеца К.Б.Т., ЕГН ********** – при квота ½ идеална част и за ответницата В.П.С., ЕГН **********- при квота ½ идеална част.

Т.е. при пазарна стойност на ап.№ * общо 108 600 лв., делът на ищеца – съделителя К.Т. в съсобствеността е равен на 108 600 х 64500/84500 = 82 895,86 лв. а на ответницата съделителката В.С. е равен на 108 500 х 20000/84500 ид.ч.= 25 704,14 лв.

По отношение на ап.№* при пазарна стойност на имота от общо 113100 лв.,при равни дялове на съделителите в съсобствеността, съдът пресмята,че дяловете на ищеца и на ответницата са съизмерими в пари за всеки по 56 550 лв.

В обобщение се налага извод, че делът на ищеца в съсобствените имоти, съизмерим в пари възлиза на сбора от 82 895,86 лв .+56 550 лв. = 139 445,86 лв. а на ответницата на сбора от 25 704,14 лв.+ 56 550 лв. = 82 254,14 лв. Разликата между 139 445,86 лв. и 82 254,14 лв. възлиза на 57 191,72 лв.Т.е. установени са по делото по несъмнен начин липсата на реална поделяемост на имотите, пазарната стойност на всеки един от имотите и паричната стойност на дяловете на притежаваните от съделителите съсобствени имоти .

При така изложеното съдът следва да се произнесе по основателността на претенцията на ищеца за възлагане на имота апартамент № * с посочените по-горе характеристики.

Видно от материалите по делото ( л. 435 -ти гръб , абзац втори ) претенцията на ищеца с правно основание чл.349 ГПК е приета за съвместно разглеждане.

Претенция за възлагане от страна на ответницата към ищеца не е приемана, т.к. в първото о.с.з във втора фаза макар и ответницата да е заявила допустимо в условията на евентуалност възлагателна претенция, то в срока по чл.101, ал.1 ГПК не е уточнила подобна претенция а само претенции по сметки.Ето защо съдът дължи произнасяне само по заявената от ищеца възлагателна претенция .

Възлагателната претенция предявена от ищеца против ответницата намира правното си основание в нормата на чл.349 ГПК. Същата обаче се явява изначално неоснователна.В този смисъл съдът в настоящия му състав се позовава на мотивите изложени в Решение № 166 /3.12.2018 г. по гр.д.№ 28 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение, с докладчик съдията Теодора Гроздева. Именно в посочения съдебен акт ВКС е дал отговор на основните въпроси, относими най-вече към правилния избор на способ за ликвидиране на съсобствеността : Дали разпоредбата на чл.3 ГПК визира всякакви неудобства за теглене на жребия или само такива от правно естество ? и 2. Приложим ли е посоченият в чл.3 ГПК способ за извършване на делбата чрез разпределение спрямо имоти, собствеността, върху които е възникнала от факт, различен от наследяването ?

При избиране на способа за извършване на делбата съдът съобразява и дадените указания с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК : т.12.“ Искането за възлагане е самостоятелно процесуално правомощие и елемент от заявения иск за ликвидиране по съдебен ред на една спорна съсобственост на конкретна вещ. Всеки съделител има право да поиска да получи възлагане на имота, предмет на делбата, като заплати дяловете на останалите съделители след доказване съществуването на материалноправните предпоставки, формулирани като безусловни изисквания на закона.“

Анализа на събраните по делото доказателства в първа и втора фаза на делбеното делото налагат изводите , че страните са бивши съпрузи, чийто брак сключен на 25.10.2001 г. е бил прекратен с Решение № 219/30.05.2017 г. по описа на РС Варна, с което е утвърдено постигнатото споразумение между съпрузите. По силата на цитираното решение е било предоставено упражняването на родителските права над детето на страните - П. на майката а ползването на семейното жилище – делбения ап.№ * е било предоставено на майката . По отношение на този имот видно от л. 390 -ти съдът вече е изложил мотиви затова, че същият макар и придобит по време на брака / нот.акт № 81 т.8 , рег. № 15792, д. № *5/2007 г./ не е изцяло в режим на СИО ,т.к. ищецът е доказал иска си за частична трансформация. Ето защо още в първа фаза на делбата е било изяснено и установено със СПН, че ищецът притежава общо 64500/84500 ид.ч. от имота представляваща сумата, дарена му от неговия баща и половината от прекратената СИО, респ. ответницата има само втората половината от прекратената СИО в размер на 20 000/84500 части.

Видно от л. 85 – ти от делото детето П. Б.е родено на *** г. и отдавна е навършило пълнолетие.

Само изложените по-горе факти, съобразени със съдебната практика налагат извода, че възлагателната претенция на ищеца - съделителят К.Т., макар и допустима, е неоснователна и поради това следва да бъде отхвърлена. Способа по който следва да бъде извършена делбата според ВРС е визирания в нормата на чл.3 ГПК. Това е така защото, съгласно чл.3 ГПК делбата се извършва чрез разпределение на делбените имоти между съделителите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Разпоредбата не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Според Първо г.о. на ВКС (съгл. цитираното по-горе Решение неудобства следва да свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите. Ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършване на делбата. В същото Решение ВКС припомня, че в задължителната съдебна практика не е прието нещо различно от горното , в  т.5б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. само примерно е посочено кога тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно. Тоест, това ППВС не изчерпва всички хипотези, при които извършването на делбата чрез теглене на жребий би било много неудобно по смисъла на чл.3 ГПК.

В конкретния случай съдът счита, че тегленето на жребие е много неудобно най – вече поради причини от личен характер а именно влошените отношения между съделителите.Този извод съда извежда както от прочита на материалите по делото, така и от факта, че от началото на производство от 2017 г. нито в първата, нито във втора фаза от делбата, страните не са направили взаимни отстъпки за разрешаване на спора помежду йм. За да прецени съда, че точно нормата на чл. 3 ГПК отговоря на целите на втора фаза на делбата, настоящият състав споделя напълно мотивите на ВКС, обективирани в Решение №166 /3.12.2018 г. по гр.д.№ 28 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение,цитирайки ги буквално: „действително разпоредбата на чл.3 ГПК визира разпределението на наследствени имоти между наследниците. Съгласно чл.34, ал.2 от Закона за собствеността, разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Доколкото в разпоредбата на чл.3 ГПК не са визирани специални условия за прилагането й само по отношение на наследствени имоти /каквито правила се съдържат например в разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК/, предвиденият в тази разпоредба способ за извършване на делбата /чрез разпределение на допуснатите до делба имоти/ следва да се прилага съответно и за делбата на имоти, собствеността върху които е възникнала от факт, различен от наследяването.“

В обобщение, досежено възлагателната претенция на ищеца и способа за ликвидиране на съсобствеността, въз основа на горните факти и цитирана съдебна практика, ВРС намира за неоснователна претенцията на съделителя К.Т. за възлагане на един от допуснатите до делба имоти- ап. № * на основание чл.349, ал.1 ГПК. Действително, този имот е бил частично в режим на съпружеска имуществена общност между съделителите и тяхно семейно жилище, а след развода не на съделителя, а на съделителката е било възложено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете.Горните факти безспорно са установени още в първа фаза на делбата и само поради това , при прочита на императивната разпоредба на чл. 349, ал.1 ГПК се налага извода, че възлагателната претенция на съделителя е неоснователна. Разпоредбата на чл. 349, ал.1 ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност ,прекратена със смъртта на единия съпруг, или с развод , и преживелия или бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари . Съделителят К.Т. не е доказал по надлежния ред, че не притежава друго собствено жилище, което е абсолютна предпоставка за уважаване на претенцията по чл.349, ал.1 ГПК.Само на това основание при наличие на втори съсобствен имот между страните претенцията на съделителя Т. за възлагане е неоснователна а отделно от горното по делото е несъмнено доказано, че след развода родителските права са възложени за упражняване на съделителката, на която е било предоставено правото на ползване на семейното жилище.Нито една от кумулативните предпоставки в нормата на чл.349 ал.1 ГПК не е доказана поради което и съдът отхвърля претенцията на съделителя Т. за възлагане по реда на чл.349 ГПК на делбения апартамент № * .На второ място, претенцията на К.Т. за възлагане на имота ап. № * , не може да бъде уважена и по реда на алинея втора на същата правна норма. Текстът на чл. 349, ал.2 ГПК гласи : ако неподеляемият имот е жилище всеки от съделителите които при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище може да поиска то да бъде поставено в него дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители отговарящи на условията по изречение първо предявяват претенции за поставяне на имота в техен дял, предпочита се онзи, който предложи по -висока цена . Т.е. правопораждащия факт за възникване на съсобствеността при ал.2 на чл.349 ГПК не е прекратена СИО а наследяване , което прави претенцията на съделителя Т. неоснователна . Възлагане на основание чл.349, ал.2 ГПК се допуска само на наследствени имоти и то само на наследник, който към откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище. Граматическото и логическото тълкуване на нормата налага извода, че разпоредбата изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен онази, която е възникнала в резултат на наследяване. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС: т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.В случая делбените имоти не са наследствени, а придобити в съсобственост от съделителите по време на брака им, поради което никой от съделителите- бивши съпрузи няма право да претендира за възлагане на този имот на основание чл.349, ал.2 ГПК.

Делбата на допуснатите до делба имоти не може да се извърши и чрез теглене на жребий, независимо че до делба са допуснати два имота, между двама съделители с различни квоти за единия имот и равни квоти за втория имот. В случая тегленето на жребий би могло да се яви много неудобно за съделителя К.Т., тъй като е възможно при жребий същият да получи имота, представляващ ап. 3, имот който не желае и в който притежава по-малко права възникнали само от прекратена СИО. Поради лошите лични отношения между съдилителите,според ВРС тегленето на жребие би създало неудобства от личен характер за съделителя Т.. Ето защо, предвид приетото от ВКС първо г.о., че предвиденият в чл.3 ГПК способ за извършване на делба може да се приложи и за делба на имоти, съсобствеността върху които е възникнала от факт, различен от наследяването, делбата на процесните имоти следва да се извърши чрез разпределение по чл.3 ГПК, като на съделителя Т. се възложи имота представляващ апартамент * а на съделителката П. имота представляващ апартамент *. Аргумент в тази насока е изричното изявено съгласие на процесуалните представители на съделителите в последното открито съдебно заседание във втора фаза за възлагане на имота № * на съделителя Т.  а на имот № * на съделителката  С..

Тъй като дяловете на двамата съделители не са равни, а и цената на имотите е различна (съгласно приетото заключение на вещото лице П.), делът на съделителя Т., съизмерим в пари възлиза на сбора от 82 895,86 лв .+56 550 лв. = 139 445,86 лв. а на ответницата на сбора от 25 704,14 лв.+ 56 550 лв. = 82 254,14 лв.Разликата в пазарната стойност на имота ап. № * съгласно  установените квоти в съсобствеността и дяловете на съделителите за съделителя Т. 82 895,86 лв . а за съделителката С. 25 704,14 лв. възлиза на 57191,72 лв.поради което, съделителката В.П.С. следва да бъде осъдена да заплати на съделителя К.Т. за уравнение на дела й сумата 57 191,72 лв. По отношение на втория допуснат до делба недвижим имот ап.№*, съгласно СТЕ пазарната стойност на имота възлиза на 113100 лв., като при равни дялове на съделителите в съсобствеността, съдът пресмята ,че дяловете на ищеца и на ответницата са съизмерими в пари за всеки по 56 550 лв.В обобщение, делът в цялата делбена маса на съделителя Т. възлиза на 82895,86лв. +56 550 лв.= 139 445,86 лв. , а на съделителката С. 25 704,14 лв.+ 56 550 лв. = 82 254,14 лв.

При разпределението на имотите,с оглед стойността на дяловете всеки от съделителите и съгласно чл. 355 ГПК и чл. 8 ТДТССГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати дължимата се държавна такса.За да определи правилно отговорността за разноски съдът се позовава на нормата на чл.355 ГПК дадените разяснения във Второ преработено и допълнено издание на Приложния коментар на ГПК „ Проблеми на правоприлагането,анализ на съдебната практика “– ИК „Труд и Право „– София 2017 г. В § 7 на Глава 29 –та „ Съдебна делба„ в цитирания приложен коментар на ГПК е подчертано, че разноските в делбата са уредени с правилото на чл. 355 ГПК и че сочат на отклонение от общите правила за присъждане на разноски в исковия процес. В тази връзка на първо място е акцентирано върху обстоятелството,че стойността на делбените имоти се определя във втора фаза на делбата , по силата на експертно заключение и винаги съставлява пазарната оценка на имота /имотите. Действащата норма на чл.355 ГПК дефинира, че страните заплащат разноски според стойността на дяловете в съсобствеността определена с Решението по допускане на делбата а не според стойността на имуществото, което получават при извършване на делбата. Ето защо всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 4 % върху стойността на допуснатите до делба недвижими имоти, като се вземе за основа данъчната оценка .

Видно от лист 18 – ти от делото данъчната оценка на недвижимия имот ап. * е 39 179,80лв.При тази основа 4 % държавна такса, дължима от  съделителите, определена съобразно квотите йм в съсобствеността е рана на общо 4 % върху 39179,80 лв. = 1567,19 лв. Съобразно процентно пресметнато съотношение на квотите в съсобствеността съделителят К.Т. следва да плати такса съобразно квотата му от общо 0,7633 ид.ч. от 1567,19 лв. – т.е. 1 196,24 лв., а съделителката В.С. съобразно квотата й от 0,2366 ид.ч. от 1567,19 лв.– т.е. 370,80 лв.,на основание чл.355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Видно от лист 17 – ти от делото данъчната оценка на недвижимия имот ап. 3 възлиза на 47117,60 лв. При тази основа 4 % държавна такса върху 47117,60 лв. е равна на 1 884,70 лв. Дължима от съделителите държавна такса, определена съобразно квотите йм в съсобствеността, по 50% за всеки,възлиза на 9*,35 лв. за съделителя Т. и 9*,35 лева за съделителката С..

Сборът от дължимите се такси, на осн. чл. 355 ГПК,вр. чл. 8 ТДТССГПК за съдилителя К.Т. е равен на 1196,24 лв.+9*,35 лв.  = 2 138,59 лв. (две хиляди сто тридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) а за съделителката  С. на 370,80лв. +9*,35 лв. =  1 313,15 лева (хиляда триста и тринадесет лева и петнадесет стотинки ).

ПО ОТНОШЕНИЕ на предявените ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИ, съдът разглежда същите в поредността, в която са приети :

На първо място съдът дължи произнасяне по предявената на основание чл. 346 от ГПК, претенцията по сметки, предявена от К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против В.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата от 7370,12 лв., представляваща половината от заплатената сума в общ размер на 14740,24 лв. – заплатени от К.Б.Т. вноски по Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г., както и сумата от 1060,48 лв., представляваща законната лихва за периода от 30.01.2019 г. до 30.06. 2020 г.Същата претенция е изменена на основание чл.*ГПК , и се счита предявена по следния начин:за заплащане на сумата от 8036,50 лв., представляваща половината от заплатената сума в общ размер на 16073,66 лв. – заплатени от К.Б.Т. вноски по Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г., както и сумата от 1250,43 лв., представляваща законната лихва за периода от 30.01.2019 г. до 30.06.2020 г.

Претенция по сметки на основание чл. 346 от ГПК, е предявена и приета за съвместно разглеждане от В.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** против К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от общо 8282,05 лв. представляваща сбора от главница и лихва за забава а именно главница от 6286,25 лв.-равна на една втора от общо погасената от В.С. сума 12 572,49 лв. по договор Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 както и законна лихва в размер на 1995,80 лв. за периода от 1.6.2017 г. до 17.07.2020 г.

За основателността и доказаността на тези две претенции съдът се спира на обективните данни по делото и неоспореното заключение на вещото лице по ССчЕ Д.П. приобщено на листи от 506 до 510 основно и допълнително на л. 511.

От хронологично изложеното от вещото лице в констативно съобразителната част и заключението се налага извода, че : Общия размер на вноските по кредита, които са внасяни от К.Б.Т. за периода от м.януари 2019 до м.юни 2020г. - 14740.24 лв. Общия размер на законната лихва върху заплатените от К.Т. вноски по ипотечен кредит, считано от датата на плащане на вноската до 30.06.2020г- 1250.43лв. (Относно - остатък на ипотечния заем - Периодът на обследване на експертизата от 01.06.2017г до 31.12.2018г и от м.януари 2019 до м.юни 2020г,а не от началото на ипотечния заем , сочи вещото лице в основното си заключение.)На второ място от същото основно заключение по ССчЕ се установява, че общия размер на вноските по ипотечен кредит, отпуснат по силата на Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007г за периода от 01.06.2017г до 31.12.2018г направени от В.П.С./лично или чрез внасяне на сумата от лицата Р.С.Н. и/или П. К. Б.,по представено банково извлечение на Банка *, съдържащо 36 операции – възлиза на 12031.50 лв; Общ размер на законната лихва върху всяка направена вноска от датата на извършването й до 17.07.2020г - 2802.41 лв. Видно от л.5*-ти в.л.П. заключава, че остатъкът от ипотечния заем към момента на изготвяне на ССчЕ – 5.2.2021 г. по договора за ипотечен кредит от 6.1.2017 г. е :  сума по заема 85 000,00 лв. ,дата на погасяване – 22 ро число на месеца ,погасителна вноска 666,71 лв. , последна погасителна вноска преди дата 05.02.2021 г- 22.01.2021 г. размер на остатъка от ипотечни кредит  към дата 22.01.2021 г. – 71 193,85 лв.Видно от л. 513 -ти от делото от разпита на вещото лице се установява, че към 22.1.2021 г. остатъкът от дължимия кредит възлиза на общо 71 193,85 лв., но към дата 26.03.2021 г. салдото по заема е 69 860,43 лв., т.к. се приспадат внесените вноски за месец февруари и март по 666, 71 лв. общо 1333,* лв. , направени от К.Т. . Или видно от лист 19,20 от делото  на 06.11.2007 г., по време на брака си съделителите са сключили писмен договор за ипотечен кредит с *,тогава ЕАД, като и на двамата йм е бил отпускат кредит в размер на 85 000 лв. за закупуване на допуснатия до делба имот апартамент № * находящ се в гр.Варна, ж.к. * бл.* , вх. * , ет* .Съгласно т. 8 от договора кредитът е бил обезпечен със законна ипотека върху недвижимия имот ап. * ,срокът на договора е бил 360 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване, а съгласно т. 4 кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка в лева № 02/107*646 на лицето А. П.Т.а съгл. т.5 е следвало да се погасява чрез разплащателна сметка № 02 /13695460 на кредитополучателя на месечни вноски съгласно погасителен план /приложение 1 /, с падежна дата 22 -ро число /т.6/ и лихва  формирана от базов лихвен процент за този вид кредит , определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка 0,5 % съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент  по програма УЮТ приложение 2 към договора .Към датата на сключване на договора базовия лихвен процент съгл.т.7 от договора е бил 4,19 %, стандартна надбавка в размер на 2,6 процентни пункта или лихвен процент по кредита общо 6,79 % .Или договорът от 06.11.2007 г.за ипотечен кредит следва да се погасява до 06.11.2037 г. При месечна анюитетна вноска съгласно заключението на в.л. П. 666,71 лв. за 360 месеца се получава сума за връщане равна на 240 015,60 лв. Остатъкът от кредита, според ССчЕ е при внесени вноски от К. Т.  общо 14740.24 лв.+ 1333,* лв. = 16 073,66 лв. а от В. С. 12031.50 лв. Сбора от 16 073,66 лв. плюс 12031,50 лв. възлиза на 28 105,16 лв., сума далеч по - ниска от тази която представлява стойността на чистия кредит.

За да прецени основателността или не всяка от двете предявени претенции по сметки съдът съобразява дадените разрешения от ВКС, обективирани в мотивите на Решение № 139/24.10.2018г.постановено по гр.д. № 4625 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение, с докладчик съдията Теодора Гроздева.В цитирания съдебен акт,постановен в производство по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса : Може ли във втората фаза на делбата, в производството по сметки, да се претендират извършените по време на фактическата раздяла от единия от бившите съпрузи- съсобственици на делбения имот плащания към кредитор с лични средства ?По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: „Претенцията на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг /респективно срещу неговите наследници/ за заплащане на сума, изплатена от този съпруг за погасяване на взет по време на брака банков заем за закупуване на имот- съпружеска имуществена общност, не представлява претенция за частична трансформация на лични средства в придобиването на този имот. Това е така, защото погасяването с лични средства от единия съпруг на задълженията, поети във връзка с изплащането на цената на придобит по време на брака имот, не влияе върху правата на страните, които те имат в съсобствеността на този имот към момента на неговото придобиване. Погасяването на тези задължения от единия съпруг поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно чл.32, ал.2 СК от 2009 г. и чл.25, ал.2 СК от 1985 г./отм./ съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл.127, ал.2 ЗЗД този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. Когато заемът е платен по време на фактическата раздяла, касае се за лични средства на съпруга и затова и в този случай претенцията е основателна….тази претенция е свързана с уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи след прекратяването на брака им /след трансформирането на съпружеската имуществена общност в обикновена съсобственост/, ако е предявена в производството по делба, тя представлява претенция по сметки, която съгласно чл.346 ГПК може да се разглежда във втората фаза на делбата.В този смисъл е и константната практика на ВКС по аналогични случаи: решение № 799 от 20.11.1992 г. по гр.д.№ 533 от 1992 г. на ВС, I г.о., решение № 7*от 08.11.2004 г. по гр.д.№ 380 от 2004 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 904 от 02.10.2008 г. по гр.д.№ 3167 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 676 от 13.01.2010 г. по гр.д.№ 2179 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о. и много др.“

С оглед горното и ВРС извежда извода,че претенциите по сметки на всеки от съделителите по чл.346 ГПК, приети за съвместно разглеждане във втора фаза на делбата за заплащане на припадащата се част от еднолично погасените анюитетни вноски от всеки съделител намира правно си основание в материалната норма на чл.127, ал.2 СК , във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,досежно исканията за лихва за забава.Споделяйки напълно мотивите на ВКС в цитирания по-горе съдебен акт , ВРС приема че претенциите на К.Т. и В.С. са допустими а по въпроса за тяхната основателност съобразява следното:

Още в първа фаза на делбата с влязло в законна сила Решение по допускане на делбата, съдът е определил квотите в съсобствеността в ап. * единият от двата съсобствени имота и имот за който двамата съделители са сключили договора за ипотечен кредит. Бракът между страните е бил прекратен с  Решение № 2197/30.5.2017 г. на ВРС  по гр.д. № 14484/16 / л.8/ , а договорът за ипотечен кредит е бил сключен от тогова двамата съпрузи на дата 6.11.2017 г. По силата на правна сделка обективирана в нот.акт  № * , т. *, рег. №* д. № ** г. на * г. съделителите по време на брака си закупуват делбения имот ап.№ *, при отпуснат за целта ипотечен кредит от *и обезпечение на кредита – ипотека върху имота. Двамата съделители са твърдели че са погасявали кредита а и на база ССчЕ е установено, че в различни периоди от време всеки от солидарните длъжници е извършвал еднолично погашения по кредита , отпуснат йм на 6.11.2017 г. в размер на 85 000 лв. и срок на плащане 360 месеца.

Съделителят К.Т. претендира заплащане от В.С. на сумата от  8036,50 лв., представляваща половината от заплатената сума в общ размер на 16073,66 лв. – заплатени от К.Б.Т. вноски по Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г., както и сумата от 1250,43 лв., представляваща законната лихва за периода от 30.01.2019 г. до 30.06.2020 г.

Съделителката В.П.С., претендира от К.Б.Т., заплащане на сумата от общо 8282,05 лв.представляваща сбора от главница и лихва за забава а именно главница от 6286,25 лв.-равна на една втора от общо погасената от В.С. сума 12 572,49 лв. по договор Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 както и законна лихва в размер на 1995,80 лв. за периода от 1.6.2017 г. до 17.07.2020 г.

При установено със СПН съотношение на квотите на съделителите в съсобствеността на ап. * – за К. Т. 64500/84500 = 0,7633 ид.ч.  а за В.С. 20000/845000 =0,2366 ид.ч. съдът счита, че всеки от бившите съпрузи съгласно чл.127, ал 2 ЗЗД има правото да получи от другия припадащата се част от погасения с лични средства ипотечен заем. Съгласно ССчЕ, К. Т. за периода м. януари 2019 – м. юни 2020 г. е заплатил 14 740,24 лв. главница по договора за кредит ,при размер на законната лихва 1250,43 лв., а В. С. за периода м. 6.2017 – 31.12.2018 г. е заплатила главница от 12 031,50 лв., при размер на законната лихва 2 802,41 лв. При отчитане на установения със СПН размер на квотата в съсобствеността и направени от съда пресмятания се оказва, че съделителят К.Т. плащайки в периода м.1.2019 – м.юни 2020 г. сумата от 14 740,24 лв.е погасил свой дълг от 13 541,12 лв., поради което разликата която може да търси от съделителката В.С. е от точно 1 199,12 лв. главница .По отношение на лихвата за забава от общо 1250,43 лв. съдът съотнася сумата от 956,72 лв. върху главницата за покриване на собственото задължение на К.Т., при което разликата за лихвата за забава, която Т. може да претендира от В.С. възлиза на 293,71 лв. Или претенцията на К.Т. по сметки се явява основателна за главницата от общо 1 199,12 лв. и 293,71 лв. за лихвата за забава а за разликите от 1 199,12 лв. до 8036,50 лв. за главница, и от 293,71 лв. до 1250,43 лв.,за законна лихва за забава, претенцията е останала недоказана и следва да бъде отхвърлена .

По отношение на претенцията по сметки на В.С., по идентичен начин съдът пресмята, че при плащане от С. на сумата от общо 12031,50 лв. главница по договора за ипотечен кредит за периода от м. 6.2017 – 31.12.2018 г. С. е погасила свой дълг от 2 846,65 лв. , като разликата която може да търси за плащате от Т. възлиза на 9 184,85 лв.При така платената главница съгласно ССчЕ размерът на законната лихва възлиза на 2802,41 лв., от който за погасяване на свой дълг съдът отнася сумата от 663,05 лева или разликата за законна лихва която може С. да търси за плащане С. от Т. е точно 2 139,36 лв. С. е заявила претенция по сметки в размер на главницата от 6286,25 лв. и лихва за забава 1995,80 лв., по-ниски от установените, поради което и съдът приема, че претенциите на С. са напълно доказани и по основание и размери и ги уважава така, както са предявени с уточненията и за двамата съделители, че се присъждат заплатени от съделителите в качеството йм на солидарни длъжници изпълнените повече от своята част разлики за погасяване на отпуснатия по време на брака йм ипотечен кредит.

По така завените претенции по сметки съдът следва да определи дължимите се държавни такси равни на 4 % от цената на всеки иск.

За съделителя К. Т. при претендирана главница 8036,50 лв., д.т. е равна на 321,46 лв., а за лихвата за забава 1250,43 лв., д.т. е равна на 50,02 лв., а сбора от дължимата се такса възлиза на общо 371,48 лв.

За съделителката В.С., при претендирана главница 6286,25 лв.държавната такса възлиза на 251,45 лв. а при лихва за забава 1995,80 лв, д.т. възлиза на 79,83 лв., а сбора на общо 331,28 лв.

На следващо място съдът дължи произнасяне и по следващите приети на основание чл. 346 от ГПК, претенциите по сметки, както следва :

По предявената от К.Б.Т., против В.П.С., за заплащане на сумата от 6317 лв. – заплатена от К.Б.Т. сума с извънсемейни средства до Договор за проектиране, доставка и монтаж на мебели от 19.10.2007 г. и

По предявена от В.П.С., против К.Б.Т., за заплащане на СУМАТА от 3158,50 лв. представляваща ½ от общо платената сума от В.С. в размер на 6317 лв. за кухненско обзавеждане на апартамент № *, находящ се в гр.Варна, ж.к.* , бл. 1, вх. В, ет. 6 с включени в него ел.уреди, придобито от “ * „ ООД по силата на договор за поръчка от 19.10.2007 г. оборудване,трайно прикрепено към имота съобразно размерите и функционалността на същия, закупено с лични средства на В.П.С., платени в брой с 3 броя разходни касови ордери: РКО №562/19.10.2007 – 1500 лв., РКО №658/04.12.2007 г. 269 лв. и РКО № 653/13.12.2007 г. – 4864 лв.

При сравнение на двете претенции е видно, че ищецът желае да му бъде заплатена от ответницата цялата сума за кухненското обзавеждане в обременения с тежест делбен имот - ап.№* , а ответницата половината от същата стойност. Липсва спор, че кухненското обзавеждане е именно в ап.№ *.За доказване на всяка от претенциите страните са ангажирали и писмени и гласни доказателства. Относимите към правилното решаване на спора по претенциите на съделителите касаещи вградената в апартамент № * кухня писмени доказателства са приобщените на листи 89 -договор за поръчка сключен между В.С. и „*“ ООД от който договор се констатира, че В.С. е сключила договора за поръчка със срок на изпълнение 19.1.2007г.  внесла е 1500 лв. авансова сума.Съгл. т.12 от договора за доплащане при доставка е следвало да бъде платена сумата от 4548 лв. а съгл. т.13 след монтаж 269 лв. / 1500+4548+269 = 6317 лв.-  или точно толкова, колкото е претенцията на съделителя К.Т. / .

Видно от лист 70-ти по повод изработката и монтажа на кухнята са съставени ордери и квитанции от името на В.С. за сумите 269 лв.,1500 лв. и 4864,00 лв.

Относимо напълно към предметна на двете претенции заявени от всеки от бившите съпрузи е и приобщеното към материалите по делото на лист 239- ти заверено за вярност с оригинала копие на неформален договор за дарение (приложено и в оригинал в първа фаза на делбата).Безспорно на база цитираното писмено доказателство- Договор за дарение, по делото ВРС приема, че ищецът е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че за обзавеждането на имота представляващ ап.№ * в бл.*, вх.* , в ж.к.“*“ , че сумата от точно 12 000 лева е била дарена нему за обзавеждане на този имот. Този имот е установено и доказано по делото, че е представлявал семейно жилище, което след приключване на бракоразводното дело К.Т. е бил принуден да напусне.

Именно във връзка с доказване на претенциите си досежно кухнята в ап. * в полза на двете страни са допуснати гласни доказателства. Разпитан в качество на свидетел по делото е воденият от ищеца Ж. А., без дела и родствени отношения със страните. Съдът кредитира напълно  показанията на св.Ж. А.като преки, непосредствени и обективни, т.к. същият се установява от разпита му, че познава и двамата съделители, децата на В.С. и общото дете на съделителите и роднините на съделителите.От показанията на същия свидетел  ( л. 513,514 от делото ) се установява ,че основно К. Т., майка му, баща му, са били тези които са влагали средства по време на брака между Т. и С.. Същият свидетел е заявил, че майката на Т. е продавала ниви а кухнята била направена с пари дарени от майката на К., а баща му му дал пари да купят апартамента № *.

Воденият от ответницата свидетел И. С. дава пред съда показания, които настоящият съдебен състав не кредитира, т.к. не са преки, а опосредени.Същата свидетелката твърди, че от две години В.С. е в Австрия и от 2015 година В.  пътувала. Според св.С.точно 2007 г.  В. занесла капаро за поръчаната от нея кухня от 1500 лв. Досежно произхода на средствата обаче свидетелката не сочи никаква информация .

При анализа на всички доказателства по делото събрани и в двете фази на процеса, съдът извежда извода от правна страна, че сумата от 12 000 лева е била действително дарена лично на К.Т. от майка му П.М.на дата 10.11.2007г. съгласно приложения на л. 447 -ми договор за дарение именно за обзавеждане на ап.№ *. В тази насока са и гласните доказателства събрани чрез показанията на св. Ж. А.. Формалното плащане на капаро и на остатъка от цялата поръчка на кухненското обзавеждане от В.С. не води до извод, че платената цена на кухнята от  общо 6317 лв. е била платена единствено и само с лични средства на С. или, че тази сума е представлявала СИО.Точно обратното е доказано по делото, че от общо 12 000 лева дарени лични средства на К.Т. по време на брака му с В.С. сумата от 6317 лв. е била вложена в кухненското обзавеждане на ап. № * .Ето защо и претенцията на К.С.по сметки приета по реда на чл.346 ГПК се явява доказана и по основание и размер а тази на ответницата В.С. напълно неоснователна и недоказана.Претенциите по сметки заявени и от двамата съделители в частта за кухненското обзавеждане според настоящия състав почиват на института на неоснователното обогатяване и независимо от това дали намират правното си основание в чл.59 ЗЗД или чл.23,ал. 2 СК (само за съделителя Т. ), извода на съда затова, че ответницата дължи заплащане на ищеца сумата от 6317 лв. остава непроменен .

При този изход на спора съдът следва да определи размера на дължимите се такси по така приетите претенции по чл.346 ГПК свързани с кухненското обзавеждане на ап. № *.

При материален интерес 6317 лв. дължимата се от К.Т. д.т. възлиза на 252,68 лв. (двеста петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки)=При материален интерес от 3158,50 лв. дължимата се от В.С. такса възлиза на 126,34 лв. ( сто двадесет и шест лева и тридесет и четири стотинки ).

На последно място съдът дължи произнасяне по последната приета за съвместно разглеждане претенция на ищеца К.Т. против ответницата В. С., намираща правното си материално основание в нормата на чл.31,ал.2 ЗС.

Съгласно допуснатото по реда на чл.*ГПК изменение претенцията на ищеца е за заплащане на сумата от 9317,25 лв. – дължим наем за еднолично ползване от В.П.С. на апартамент № *, находящ се в ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет. * за периода от 01.06.2017 г. до настоящия момент, както и сумата от 1250,43 лв., представляваща законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до 17.07.2020 г. Следва уточнението, че претенцията е посочена с краен период настоящия момент, като видно от датата на края на мораторната лихва и изложеното в о.с.з. на 17.07.2020 г. настоящия момент е датата на о.с.з. в което е приета за съвместно разглеждане претенцията.Съгласно заключението на в.л. Р.П.  по неоспорената СТЕ, средния пазарен наем за АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор *, находящ се в гр. Варна, район *, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата, за периода от м. юни 2017 г. до м. юли 2020 г. възлиза на общо 12 *3 лв. (дванадесет хиляди четиристотин двадесет и три лева).Изчислението на законната лихва за периода от м. юни 2017 г. до м. юли 2020 г. според вещото лице Р.П. е от компетенцията на вещо лице – счетоводител. При установеност на квотите в съсобствеността ищецът би могъл да претендира обезщетение за ползването на неговата част от имота от страна на ответницата. Квотата на ищеца в този имот, както е ясно и от първа фаза на делбата възлиза на 0,7633 ид.ч.

При така установеното от общата наемна цена 12 *3 лв. за периода 1.6.2017 – 17.7.2020 г. размерът на обезщетението, което ищецът има право да търси от ответницата възлиза на 9 482,48 лв. или малко по-високо от претендираното съобразно квотата му в съсобствеността.

Предявената претенция по сметки от К.Т. в тази й част, по начина по който е заявена, съдът намира за доказана и по основание и по размер.

За да изведе този извод съдът съобразява не само вече установеното по делото до момента, но и относимата съдебна практика на касационната инстанция като например : В Решение № 269/18.10.2013г. на ВКС, Четвърто г.о., ГК с докладчик съдията Боян Цонев , постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 1282/2012 г. се съдържат относимите към претенцията предявена от ищеца против ответницата мотиви а именно цитат: „Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата.“ Съгласно Решение  № 528 / 21.3.20*г. постановено по гр.д.№ 158/2010 г. на Второ г.о. ГК на ВКС „След прекратяване на СИО с развод, тя става обикновена съсобственост , поради което и отношенията между бившите съпрузи се уреждат като такива между съсобственици.При изпълнен фактически състав на чл.31, ал.2 СК, съпругът на което е било предоставено ползването на съсобственото жилище дължи обезщетение за ползването на другия съпруг.Обстоятелството дали правоимащия съпруг е могъл лично и реално да ползва имота , съобразно частта си е ирелевантно „ .

Относима напълно към основателността на претенцията по чл.31,ал.2 СК е и практиката на ВКС обективирана в Решение № 71/29.06.2018 г. по гр.д.№ 2750/2017 г. по описа на Второ г.о. , ГК , постановено по реда на чл.290 ГПК.

Съгласно цитираното Решение,  когато предмет на съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище , придобито в режим на СИО и предоставено за ползване на съпруга,упражняващ родителски права  с бракорозводното  решение,без да е определен наем на осн. чл. 57, ал.2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31,ал.2 СК, като не е необходимо отправяне на писмена покана.

С оглед изложеното, на база на всички събрани доказателства по делото,вкл. и гласните доказателства по делото събрани основно в първа фаза на делбата, кредитираните напълно показания на св. Ж. А./ л. 513/ настоящият състав приема, че именно след постановяване на Решението за развода К. Т. е напуснал семейното жилище находящо се в гр.Варна, кв. * бл.*, вх.* представляващо ап. №* . Видно от л. 8 от делото Решение № 2197/30.05.2017 г. е постановено по гр.д.№ 14484/2016 г. и е влязло в сила на същата на дата на която е и постановено.Датата 01.06.2017 г. следва датата на която е влязъл в сила съдебния акт по гр.д. № 14484/2016 г. и доказва началния момент от който К. Т. не е могъл да ползва своята идеална част от имота семейно жилище – ап. № * а крайната дата до която претендира обезщетението затова е именно датата 17.07.2021 г. на която е приета претенцията по чл.346 ГПК – първото открито съдебно заседание по делбата във втора фаза.

Безспорно за съда от л. *2 ,*3 се установява, че К.Т. е отправил нотариална покана до В.С., връчена по надлежния ред с която е поискал заплащане на наем от по 150 лв. от м. юни 2017 г., поради което е доказано и отправянето и получаването на поканата. Не се твърди от ответницата да е плащала наем на К.Т. а се оспорва основателността на претенцията с възражения затова, че е имотът е бил възложен за ползване на нея след прекратяване на брака, че ищецът е имал ключ от имота а и В.С. не била ползвала имота през целия период.

Анализа на гласните доказателства на свидетелите водени и от ищеца и от ответницата във втора фаза на делбата мотивира настоящия състав да изведе извод, че дори и да се кредитират показанията на св. И. С. , то от същите се установява, че в имота представляващ семейно жилище първоначално са живели четири лица - бившите съпрузи, общото йм дете и детето от първия брак на съпругата а К.Т. се изнесъл през 2017 г. При това положение се оказва, че след като в имота не е живяла само вече бившата съпруга, съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК, дори и покана не е необходима за плащане на обезщетението. От друга страна съдът както посочи и по-горе кредитира напълно показанията на св. Ж. А.,  който завява, че К. е бил изгонен от дъщеря си, която му изхвърлила багажа и на негово място настанила приятеля си / л. 515/ .Тези показания напълно кореспондират с твърденията на ищеца, поради което и съдът ги кредитира за разлика от показанията на св. С.която обяснява, че била чула от дъщерята на К., че той имал ключ за този имот а В. не й била казвала  че съдът принудил К. да напусне семейното жилище .

При така изложеното съдът обобщава, че ответницата лишавайки ищеца от правото му да ползва собствената му ид.част от имота представляващ ап.№* от 0,7633 ид.ч. за периода от 1.6.2017 – 17.7.2020 г. му дължи обезщетение равно на месечния наем а именно 9 482,48 лв.

Ищецът е претендирал обезщетение от 9317,25 лв., което е по-малко от дължимото се и съдът присъжда претендираното в пълен размер.При нежелание на в. л. Р. П.,изготвило СТЕ за пресмятане на законната лихва върху месечния наем за периода от 01.06.2017 – 17.07.2020 г. съдът пресмята сам законната лихва върху главницата от 9 317,25 лв. посредством програмния продукт „Апис изчислителни системи „ . При изчисленията направени от съда за целия период лихвата за забава възлиза на общо 2 958,24 лв., като в периода 13.03.2020 – 14.07.2020 г. съгл. чл. 6 ЗМДВИП лихва не се начислява.Ето защо от общата лихва за забава 2 958,24 лв. съдът приспада за периода попадах под хипотезата на чл. 6 ЗМДВИП лихвата пресметната от съда като общо 320,92 лв., като определя общия размер на дължима се лихва за забава върху главницата  от 9 317, 25 лв. за периода 1.6.2017 – 17.7.2020 г. ( 2958,24 лв.–320,92 лв.) в размер на 2637,32 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и тридесет и две стотинки  ) и присъжда претендирания размер на лихва 1250,43 лв., ( хиляда двеста и петдесет лева и четиридесет и три стотинки).

При така изложеното съдът следва да определи дължимите се от ищеца такси по претенцията за плащане на обезщетение за еднолично ползване на имота ап.№ * .

При главница 9 317,25 лв. д.т. е равна на 372,69 лв. а за лихвата за забава от 1250,43 лв. Дължимата се такса от К.Т. по последната разгледана претенция възлиза на 50,01 лв. или общо по тази претенция – *2,70 лв. (четиристотин двадесет и два лева и седемдесет стотинки ).

На последно място съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за разноските, сторени от всеки от съделителите .Съгласно правилото на чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските.Само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо, че следва да даде отговор на въпроса : Дължат ли се съдебно деловодни разноски на ищцовата и ответната страна съгласно правилата на чл. 80, 78 и 355 ГПК и ако „да“ в какъв размер и за кои разходи?Отговорът на въпроса дължат ли се разноски в делбеното производство, се съдържа както в разпоредбата на чл.355 ГПК, така и във вече цитирания приложен коментар на ГПК, който от своя страна препраща към Определение № 282/19.12.2016 г. постановено от ВКС по гр.дело № 2107/2016 г. на Първо Г.О., ГК с докладчик съдията Маргарита Соколова и членове: Гълъбина Генчева и Геника Михайлова. В цитираното Определение ВКС приема, че общото правило на чл.78, ал.1 ГПК за разпределение на разноските съобразно изхода на спора не се прилага в производството за делба предвид двойното качество на всяка страна (ищец и ответник). Този довод касационната инстанция намира за частично верен, но за производството пред районния съд като първа инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят от тях във втората фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в чл. 355 ГПК правило. Всички останали разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е направила. Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното правило по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство - по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на разноските става по общите правила на чл. 78 ГПК.В този смисъл е и константната практика на ВКС /например: определение № 268 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1308/2014 г. на IV-то г. о., определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I - во г. о., определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I - во г. о., и др./.

За да определи отговорността за разноските сторени от съделителите във втора фаза на делбата съдът отчита факта,че и двете страни са представили списъци по чл. 80 ГПК в които са вписали реално сторените разноски .Видно от лист 522 ищецът претендира два разхода сумата от 350 лева депозит за вещо лице и сумата от 3500 лв. за адвокатски хонорар .  – общо 3850 лв.

В приложения на л. 524 –ти списък по чл. 80 ГПК съделителката В.С. претендира следните разноски : 5 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, адвокатски хонорар заплатен в брой по договор за правна защита и съдействие от 25.5.2018 г.  – 3400,00 лв., депозит СТЕ и ССчЕ втора фаза 250 лв., такса удостоверение 5 лв.- общо 3655,00 лв.

Разноските по съедините искове обаче се изразяват в заплатените от страните депозити за провеждане на необходимите СТЕ и ССчЕ и съдебни удостоверения издадени на В.С..С оглед частичното отхвърляне на приетите за съвместно разглеждане претенции заявени и от съделителя и от съделителката, съдът намира за справедливо разноските по делото сторени от всеки от съделителите в почти еднакъв размер да останат за сметка на страните така както са направени  пред първа инстанция . С оглед горното и съдът не присъжда съразмерни части на пропорционално дължимите се разноски в полза на съделителя Т. и съделителката С.. За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че към момента е налице и актуална практика на ВКС в смисъл, че дори и страните да не спорят относно способа за извършване на делбата, разноските остават за сметка на съделителите, така както са ги сторили.

И на последно място съдът счита че не дължи произнасяне по изявлението на адв.Б., заявено в хода на спора по същество за учредяване на законна ипотека, т.к. е било заявено несвроеменно а и дори да е било заявено в първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата на 17.07.2020 г., то е неоснователността на възлагателната претенция по чл. 349 ГПК на съделителя Т. обуславя и неприложимост на искането намиращо правното си основание в нормата на чл. 349 ал.4 ГПК .

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 348 от ГПК и чл.235 и чл.236 ГПК , съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявената и приета за съвместно разглеждане на основание чл. 349 ГПК ВЪЗЛАГАТЕЛНАТА ПРЕТЕНЦИЯ от съделителя К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против съделителката В.П.С., ЕГН **********, с адрес: *, за възлагане в дял и еднолична собственост на АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в ж.к. „*”, бл. *, вх. * ет. * като неоснователна и недоказана.

 

 

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.3 ГПК допуснатите до делба имоти между съделителите К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ****, както следва:

1.На съделителя К.Б.Т., ЕГН ********** разпределя следния имот: АПАРТАМЕНТ № *, с идентификатор *, находящ се в гр. Варна, район *, ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата, при граници по кадастрална схема: на същия етаж: *, под обекта *, над обекта – няма, с пазарна оценка 108 600,00 лева (сто и осем хиляди и шестстотин лева ).

2. На съделителката В.П.С., ЕГН ********** разпределя следния имот: АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор *., находящ се в *, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 8 кв.м. и 2,9812 % идеални части от общите части на сградата, при граници по кадастралната схема: на същия етаж: *, *1, под обекта – няма, над обекта: *, с пазарна оценка 113 100,00 лева(сто и тринадесет хиляди и сто лева ).

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***2 ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за уравнение на дела й СУМАТА от 57 191,72 лева ( петдесет и седем хиляди сто деветдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), считано от влизане в сила на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 1 199,12 лева (хиляда сто деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки) – главница за периода 30.01.2019 г. до 30.06.2020 г. и СУМАТА от общо 293,71 лева (двеста деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) - законна лихва за забава върху посочената главница, за периода от 30.01.2019 г. до 30.06.2020 г., представляващи изпълнената повече от своята част разлика от К.Т. като солидарен длъжник при плащането на дължимите се вноски по Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г.,(сключен по време на брака на съделителите като солидарни длъжници и *ЕАД), като ОТХВЪЛЯ претенцията в частите за разликите от установените размери на главници и лихви до претендираните от 1 119,12 лв. до 8036,50 лв. за главниците и от 293,71 лв. до 1250,43 лв. за лихвите за забава, за същите периоди и основание, като неоснователни и недоказани, на основание чл. 346 ГПК.

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***СУМАТА от общо 6286,25 лева (шест хиляди двеста осемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки ) главница за периода от м.06.2017 г. до 31.12.2018 г. и СУМАТА от общо 1995,80 лева ( хиляда деветстотин деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки) –законна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.06.2017 г. до 17.07.2020 г., представляващи изпълнената повече от своята част разлика от В.С. като солидарен длъжник при плащането на дължимите се вноски по Договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г., (сключен по време на брака на съделителите като солидарни длъжници и *ЕАД) ,на основание чл. 346 от ГПК.

 

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***2 ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 6317,00 лева (шест хиляди триста и седемнадесет лева) – заплатена от К.Б.Т. сума с извънсемейни средства до Договор за проектиране, доставка и монтаж на мебели от 19.10.2007 г.,( за кухненско обзавеждане на апартамент № *, находящ се в гр.Варна, ж.к.* , бл. *, вх. *, ет. *), на основание чл.346 .

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявената претенция по сметки от В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***2 против К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на СУМАТА от 3158,50 лв. претендирана като представляваща ½ от общо платената сума от В.С. в размер на 6317 лв. за кухненско обзавеждане на апартамент № *, находящ се в гр.Варна, ж.к.* , бл. *, вх. *, ет. * с включени в него ел.уреди, придобито от “ * „ ООД по силата на договор за поръчка от 19.10.2007 г. оборудване,трайно прикрепено към имота съобразно размерите и функционалността на същия, закупено с лични средства на В.П.С., платени в брой с 3 броя разходни касови ордери: РКО №562/19.10.2007 – 1500 лв., РКО №658/04.12.2007 г. 269 лв. и РКО № 653/13.12.2007 г. – 4864 лв. , като неоснователна и недоказана , на основание чл.346 ГПК .

 

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***2 ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за еднолично ползване на имота представляващ апартамент № *, находящ се в ж.к. „*”, бл. *, вх. *, ет*, за периода от 01.06.2017 г. до 17.07.2020 г./датата на приемане за съвместно разглеждане на претенцията по сметки/,съизмеримо с дължимия се наем, в размер на СУМАТА от общо 9317,25 лeва ( девет хиляди триста и седемнадесет лева и двадесет и пет стотинки ) – главница и СУМАТА от общо 1250,43 лева ( хиляда двеста и петдесет лева и четиридесет и три стотинки ) представляваща законната лихва върху главницата, за периода от 01.06.2017 г. до 17.07.2020 г., на основание чл. 346 ГПК .

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на общо СУМАТА от 2 138,59 лева (две хиляди сто тридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) на основание чл.355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на общо СУМАТА 1 313,15 лева (хиляда триста и тринадесет лева и петнадесет стотинки ), на основание чл.355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на общо СУМАТА 371,48 лева (триста седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) , на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на общо СУМАТА 252,68 лева (двеста петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на общо СУМАТА *2,70 лева (четиристотин двадесет и два лева и седемдесет стотинки ) на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на общо СУМАТА 331,28 лева (триста тридесет и един лева и двадесет и осем стотинки ) на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на общо СУМАТА 126,34 лева (сто двадесет и шест лева и тридесет и четири стотинки ) на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Варна.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: