РЕШЕНИЕ
№ 1320
гр. Варна, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110103250 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК от П.
Д. А. срещу А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З. за признаване на установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на жилищна сграда с площ от 35 /тридесет и пет/
квадратни метра, състояща се от две стаи, сервизно помещение, изградена върху масивна
железобетонна основа в имот с идентификатор **** в град Б., повдигната в синьо на скица
на л.29 от делото, заедно с прилежащия към сградата терен с обща площ от 500 /петстотин/
квадратни метра от имот с идентификатор **** в град Б., повдигната в червено на скица на
л.29 от делото, като правото на собственост върху терена е придобито по давност въз основа
на владение упражнявано в периода от 2004г. до момента и за сградата чрез покупко –
продажба с договор от 02.11.2009г. с нотариална заверка на подписите, рег.
№9825/02.11.2009г. на нотариус Огнян Шарабански с район на действие ВРС с рег.№147 на
НК.
Ищецът твърди, че от много години живее целогодишно със семейството си в
жилищна сграда построена в град Б. в недвижим имот с настоящ индентификатор ****.
Имотът се намира в местност за краткотраен стдих „Чайка" в град Б.. Твърди, че сградата е
закупил от лицето В.И.П. с нотариално заверен договор от 02.11.2009 година на нотариус
Шарабански с район на действие ВРС. Жилищната сграда е изградено от леки строителни
материали, но е построена върху масивна железобетонна основа. Твърди се, че съвместно с
ползването на сградата, ползва и част от 500 /петстотин/ квадратни метра от целия
недвижим имот с площ 1040 кв. метра, която част не е заградена изцяло с отделно стояща
ограда.
В молбата се излага, че съседи го уведомили, че срещу тях има заведен съдебен иск
от А. К., Ж. К. и Д. З., с който те искат да бъдат признати за собственици на целия
недвижим имот в който се намира и неговата жилищна сграда. По този иск във Варненския
районен съд е образувано и се води гражданско дело № 16847/22г. по описа на 17 състав.
Сочи, че в исковата молба по заведеното дело никъде не е упомената неговата сграда, като
изградена върху имота. Поради което счита, че ответниците могат да предявят права върху
1
сградата му.
Твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение,
продължило от 2004г. до настоящия момент и договор за покупко-продажба. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответниците не оспорват правото на собственост
на ищеца върху дървена барака с площ от 35 кв.м., закупена съгласно представения с
исковата молба договор от 02.11.2009 год. Сочат, че тази дървена след закупуването й е била
поставена в ПИ с идентификатор **** по КК и КР на гр. Б. със съгласието на ответника А.
К. и М.К., баща на ответниците Ж. К. и Д. З.. Същите са били рибари и са ползвали имота за
извършване на дейността си. Позволили на ищеца да си изгради постамент и да си постави
бараката, както и да ползва част от терена пред бараката. Считат, че монтираната в имота
дървена барака представлява временен преместваем обект, а не жилищна сграда.
Предоставената за ползване част от поземления имот е оградена, като оградената част е с
много по-малък размер и не представлява описаните в исковата молба 500 кв.м. ид.ч.
прилежащ терен към сградата.
Ответниците, сочат, че не е налице демонстриране от страна на ищеца на
собственически права спрямо ответника К. и наследодателя на другите двама ответници
/М.К./, които са позволили на ищеца да си монтира бараката в имота и да ползва терена. В
тази връзка осъществяваното от ищеца държане, дори и да е продължило повече от 10 год.
не може да се счита за давностно владение върху имота с цел неговото своене. Претендират
разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от договор за покупко-продажба на дървена барака от 02.11.2009г. с нот
заверка на подписите рег.№9825/02.11.2009г. на нотариус Огнян Шабански с рег.№147 на
НК, В.И.П. продава на П. Д. А. дървена барака, с площ от 35 кв.м., построена на територията
на Държавен Горски Фонд, находяща се в Месност „С.А.“ в землището на гр.Б., общ.Б.,
обл.Варна, състояща се от две стаи.
Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**,
том **, рег.№**, дело №****г. на нотариус Роза Кожухарова с район на десйтвие ВРС, с рег.
№212 на НК, Г.Д.Г. и А.Б.Г.продават на Д.З.П.собствените си идеални части 9/30 ид.ч. от
ПИ-врем. неизп. нива, находяща се в гр.Б., м-ст С.А., съставляваща имот №116006, ведно с
всички подобрения извършени от тях в имота, включително и два фургона, всеки с размер
осем/три метра,тип “строителен”.
По делото са разпитани като свидетели водените от страната на ищеца свидетели –
И.П.К. и А. Б.Г.и водените от страната на ответника свидетели - Н.А. К. и Г.П.Г.за
установяване факта на владението на процесния имот.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ от в. л. Ст. К.
се установява, че поземленият имот, в който попада процесната сграда, не може да се
индивидуализира, защото няма описани съседи, по които могат да се определят
границите на имота. Сградата в м. „ С.А.", описана в Договора за продажба на барака
от 02.11.2009г., съвпада с местостта, в която се намира процесната сграда. Заснетата
процесна сграда съвпада по площ със сградата описана в договора за продажба.
Процесната сграда не попада в ПИ **** по КК. Прилежащият терен с площ 500кв.м.
изчертан на скицата на ПИ **** по КК, приложена на л.29 от делото, не съвпада със
заснетия поземлен имот по материализирани граници и със заснетия прилежащ имот по
посочени граници от ищеца. Припокриващата се територия на ПИ **** по КК, със заснетите
поземлени имоти е 164 кв.м. Припокритата територия с площ 164 кв.м. съвпада по
местоположение с изчертаната реална част от ПИ **** по КК приложена на л.29 от делото.
2
Със заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ от в. л. Л. Д.
2
се определя пазарна стойност на на недвижим имот: ПИ с площ от 461 м , показан от
ищеца и отразен с червен пунктир по СТЕ на в.л. К., в размер на: 33 760 лв. и сграда в имот,
показан от ищеца и отразен с червен пунктир по СТЕ на в.л. К., съставена от: един етаж със
2
ЗП- 37м, в размер на: 15 200 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във всеки момент от
развитието на производството, е наличието на правен интерес. При положителния
установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че
ответникът претендира право, което изключва това на ищеца. В хода на процеса от приетата
от съда и неоспорена СТЕ на в. л. Ст.К. се сочи, че процесната сграда не попада в ПИ****,
което е видно и от приложена скица - л.102. Същевременно, още с отговора ответника не
отрича правата на ищеца върху тази барака. Съобразно заключението на в.л. в ПИ ****
попадат единствено 164 кв.м. от претендираната от ищеца реална площ по отношение на
която предявява иска си. Ето защо, съдът приема, че за ищеца П. А. липсва правен интерес
от предявения иск както по отношение на сграда-барака с площ от 35 /тридесет и пет/
квадратни метра, състояща се от две стаи, сервизно помещение, така и по отношение на
реална площ над 164 кв.м. попадащи в ПИ **** до предявените 500 кв.м. и производството
по делото следва да се прекрати в тази част – за бараката и за горницата над 164 кв.м. до 500
кв.м.
При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ищецът следва да докаже правото си на собственост върху повдигнатите в зелен
щрих по комбинирана скица, находяща се на л.102 от делото, част от заключението по СТЕ
на в.л. Ст. К., 164 кв.м. реална площ от ПИ ****, а ответниците следва да докажат, фактите
които изключват това право.
При предявения положителен установителен иск следва да се докаже явно,
непрекъснато и несмущавано владение върху конкретния имот, поради което установилият
владение следва да отблъсне владението на действителния собственик, спрямо който го
свои.
Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на дървена барака от 35 кв.м.,
разположена в близост до имота на ответниците. Видно от представения по делото договор
за покупко-продажба на дървена барака от 02.11.2009г. с нот. заверка на подписите
процесната барака е построена на територията на Държавен горски фонд. Съгласно
редакцията на Закона за собствеността, в сила към 1957 г., не може да се придобива по
давност вещ, която е социалистическа собственост. Разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията
му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г., изключва придобиването по давност на вещ, която е
държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 от ДВ бр. ЗЗ от 1996 г., в сила
от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са
публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна
или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.
86 ЗС от ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г.
Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата
обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 от ЗДЗС. Действието на въведения
мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и
общинска собственост е продължено до 31.12.2022 г. С Решение № 3/24.02.2022 г. /Обн.,
ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г./ Конституционният съд обявява за противоконституционна
разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.
3
46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.), но това прогласяване има действие занапред.
Следователно, необходимо е да изтече един ден след преустановяване действието на
въведения мораториум, за да е налице период от 10 години, в който, при наличие на
останалите предпоставки, въпросният поземлен имот може да се придобие по давност.
При позоваване на давностно владение, ищецът носи доказателствена тежест за
елемнтите на фактическия състав на този придобивен способ. По делото обаче не е
проведено такова пълно и главно доказване.
Владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя /animus/. В конкретния случай обаче, не се
установи ищецът да е владял именно процесните 164 кв.м. реално. Видно от заключението
на в.л. Ст.К. по СТЕ в тази площ попадат и бунгала, за които изобщо липсват твърдения да
са собственост на ищеца. Този факт сам по себе си оборва тезата му, че е владял тази реална
част непрекъснато, явно и спокойно за себе си.
От показанията на разпитаните по делото свидетели както по искане на ищеца, така и
по искане на ответниците не се установи П. А. да е упражнявал фактическа власт лично или
чрез другиго върху процесните реална площ от 164 кв.м. Свидетелят И.П.К.излага, че
мястото не е оградено. Свидетелят Г.съответно сочи, че П. А. си е имал отделно помещение,
в което си живеел, а съседа му М.в съседство, т.е. в близост терена се е ползвал и от други
лица. Същият свидетел изрично посочва, че той е един от собствениците на земята, както и
ответникът А. К., които е закупил земя, от лелята на свидетеля. Разпитаните по искане на
ответника свидетели - Н.А. К. и Г.П.Г.излагат, че ищецът П. А. ползва около 50-60 кв.м.
площ около неговата сграда, което също така изключва същият да ползва процесните
164кв.м. реална площ върху която има изградени и други бунгала.
С оглед гореизложеното предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските: Съгласно чл. 70, ал. 3 от ГПК, по искове, по които оценката
представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя
приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща
надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Видно от
приетото заключение по съдебно-техническа експертиза е, че общата стойност на процесния
имот и сграда е 48 960 лв., която представлява и цена на исковата претенция по иска по чл.
124 ГПК. Съответно дължимата дж. такса по иска по чл. 124 от ГПК е 489,60 лв. Предвид
внесената към момента от ищцеца 100 лв., то същият следва да бъде осъден да заплати
сумата от 389,60 лв. за дж. такса по сметка на ВРС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата Ж. К., съобразно направеното искане възнаграждение за един адвокат,
съобразно внесеното от 600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по иска на П. Д. А., ЕГН ********** за
приемане на установено по отношение на А. Щ. К., ЕГН **********, Ж. М. К., ЕГН
********** и Д. М. З., ЕГН **********, че П. Д. А. е собственик на жилищна сграда с площ
от 35 /тридесет и пет/ квадратни метра, състояща се от две стаи, сервизно помещение,
изградена върху масивна железобетонна основа в имот с идентификатор **** в град Б.,
отразена по комбинирана скица, находяща се на л.102 от делото, част от заключението по
СТЕ на в.л. Ст. К., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението,
заедно с прилежащ към сградата терен с обща площ от 336 квадратни метра непопадащ в
имот с идентификатор **** в град Б., незащрихован на скица, находяща се на л.102 от
4
делото, част от заключението по СТЕ на в.л. Ст. К., приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението, при твърдения правото на собственост върху терена е
придобито по давност въз основа на владение упражнявано в периода от 2004г. до момента
и за сградата чрез покупко – продажба с договор от 02.11.2009г. с нотариална заверка на
подписите, рег. №9825/02.11.2009г. на нотариус Огнян Шарабански с район на действие
ВРС с рег.№147 на НК, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 от ГПК на П. Д. А., ЕГН **********
срещу А. Щ. К., ЕГН **********, Ж. М. К., ЕГН ********** и Д. М. З., ЕГН ********** за
приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 164 кв.м.
реална площ от ПИ ****, в град Б., повдигнатите в зелен щрих по комбинирана скица,
находяща се на л.102 от делото, част от заключението по СТЕ на в.л. Ст. К., приподписана
от съда и представляваща неразделна част от решението, при твърдения правото на
собственост върху тази площ да е придобито по давност въз основа на владение
упражнявано в периода от 2004г. до момента, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. А., ЕГН ********** да заплати на Ж. М. К., ЕГН **********
сумата от 600 лв. (шестстотин лева) представляваща направени съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 389,60 лв. (триста осемдесет и девет
лева и шестдесет стотинки), дължима дж. такса, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5