№ 642
гр. Б., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500754 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
жалбоподателя „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С., район „О.“, бул. „К.А.Д.“ № 68, представлявано от Ж.М.Д. и Н.И.С.,
срещу Решение № 397/13.06.2023 г., постановено по гр. дело № 964/2022 г. по
описа на Районен съд - Б..
В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното
решение. Сочи се, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетеля – очевидец, приемайки го за заинтересован. Неправилно е
кредитирано заключението на вещото лице. Същото е вътрешно
противоречиво, като експертът не е отговорил на поставените му въпроси,
вкл. и в съдебно заседание. Заключението е оспорено от страна на ищеца и е
направено искане за назначаване на повторно такова. Сочи се, че районният
съд избирателно е кредитирал част от събрания доказателствен материал и в
този смисъл съдебният му акт е неправилен. Ответната страна не е
представила доказателства, като е сторила само банкетни възражения.
Прави се искане за отмяна на обжалвания акт и за уважаване на
заявената осъдителна претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Община Б.,
с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че
решението е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на
1
всички доказателства по делото. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендират се разноски.
Районен съд - Б. е сезиран с иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. В исковата си
молба ищецът „Д.З.“ АД сочи, че е сключил застрахователна полица по
застраховка Пълно автокаско за автомобил Мерцедес модел С 500 4 Матик с
рег. № Е **** МК, собственост на К.В. със срок на действие 27.07.2020г. -
26.07.2021г. Сочи, че на 31.07.2020г. е настъпило ПТП със застрахования
автомобил – попадане в необезопасена дупка на пътното платно, част от
общинската пътна мрежа. Увредена била предна дясна джанта, за
отремонтирането на която застрахователят е заплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 350 лв.
С оглед на това е направено искане ответникът Община Б. да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 350 лв., ведно с дължимата
законна лихва.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът Община Б. оспорва
механизма на причиняване на ПТП.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначена е САТЕ. Въз основа на същите въззивният съд
намира следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, че ищецът „Д.З.“ АД е сключил застрахователна
полица по застраховка Пълно автокаско за автомобил Мерцедес модел С 500
4 Матик с рег. № Е **** МК, собственост на К.В. със срок на действие
27.07.2020г. - 26.07.2021г. Не е спорно и това, че мястото на което се твърди,
че е станало ПТП е част от общинската пътна мрежа.
Представени са писмени доказателства, видно от които
застрахователното дружество е заплатило на собственика на застрахования
автомобил сумата от 350 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение заради извършен ремонт на алуминиева джанта.
Представени са и доказателства, от които се установява, че е заплатено
и друго застрахователно обезщетение в размер на 608,38 лв. за причинени
щети, изразяващи се в спукана предна гума и увреждания по бронята,
настъпили отново от процесното ПТП. За заплащане на последните е
образувано гр. дело № 2794/2021г. по описа на Районен съд - Б., което е
приключило с влязло в сила решение, с което претенцията на застрахователно
дружество срещу Община Б. е отхвърлена.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на процесния
автомобил – св. В.. Сочи, че e управлявал застрахования автомобил със
скорост от около 30 км/час, при което навлязъл в дупка, намираща се на
пътното платно, като спукал двете гуми на автомобила и изкривил джантите.
След ПТП автомобилът бил ремонтиран, като джантата се заменила с нова.
В заключението вещото лице по САТЕ сочи, че през месец септември
2019г. процесният пътен участък е бил ремонтиран, положена е нова пътна
настилка и не е имало дупки на пътното платно. Сочи, че твърдяното
увреждане по гумата и джантата не е възможно да се получи при управление
2
на автомобила със скорост от 30 км/час, а при попадане в дупка, при
минимум движение със скорост от 70 км/час. Поради това е заключил, че от
техническа гледна точка получаването на щетите не съответстват на
механизма на настъпване и протичане на ПТП, така както се твърди в
исковата молба. Посочил е, че не е налице пряка причинно - следствена
връзка между уврежданията и описания механизъм на ПТП.
Районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не се доказва
причинно следствената връзка между уврежданията и посочения от ищеца
механизъм на ПТП.
Настоящата съдебна инстанция намира, че решението е правилно и като
такова ще следва да се потвърди.
Съгласно чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на
застрахователното обезщетение до размера на платеното от него и
обичайните разноски, направени по определяне на обезщетението.
По делото се установи съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото лице, както и
заплащането на застрахователно обезщетение, което от своя страна е
обусловило правото на застрахователя да се суброгира в правата на
застрахования и да предяви регресен иск срещу причинителя на вредата -
ответната община, съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. Недоказан
обаче остана посоченият в исковата молба механизъм на ПТП, който да е
довел до увреждането на застрахованата вещ.
В тази връзка правилно районният съд е кредитирал изцяло
заключението на вещото лице. В същото се сочи, че на процесния пътен
участък не е имало препятствие на пътя – несигнализирана и необозначена
дупка, която да е станала причина за настъпване на процесния инцидент.
Вещото лице се позовава на снимкови материали, които сочат какво е било
състоянието на пътя през месец септември 2019г. Твърдяното
застрахователно събитие се сочи, че е станало почти една година след това
/31.07.2020г./. Т.е дори и да се приеме, че доколкото от рехабилитацията на
пътния участък до датата на инцидента е изминал един значителен период от
време и е напълно възможно да се е образувала дупка на пътното платно, то
според вещото лице ПТП не е настъпило по начина описан в исковата молба.
В последната се твърди, че водачът се е движил с около 30 км/час. Вещото
лице сочи, че твърдяното увреждане – по джанта и гумата, не е възможно да
се получи на посочения пътен участък, с този релеф и при тази скорост.
Посочил е, че увреждане е възможно да настъпи, но при движение с не по-
малко от 70 км/час, при друг релеф на пътя и при други технологични
особености на трасето. С оглед на това вещото лице дава заключение, че от
техническа гледна точка начинът на получаване на щетите и вида на
увредените части не съответстват на механизма на настъпване и протичане на
ПТП, описан от водача и посочен в исковата молба.
Съдът не кредитира показанията на св. В. в частта относно настъпване
на механизма на ПТП. На първо място показанията са в противоречие със
3
заключението на вещото лице, което е категорично, че такъв вид увреждания
не могат са настъпят при управление на автомобила с посочената в исковата
молба скорост.
Довод за това да не бъдат кредитирани е и обстоятелство, че свидетелят
се явява и заинтересовано лице, доколкото то е управлявало МПС и
застрахователното обезщетение е заплатено на неговата съпруга, която е
собственик на застрахованата вещ.
На следващо място показанията на свидетеля са в противоречие и с
останалия доказателствен материал. Претендирани са обезщетение за вреди
по предна броня, дясна гума /по гр. дело № 2794/2021г. по описа на РС Б./ и
за вреди по дясна джанта /по настоящото дело/, докато свидетелят сочи, че
увреждания имало по предна и задна гума, каквито увреждания не се
констатирани /установени са само вреди по една гума и джанта, а не по две/.
Отделно от това при въпрос към водача защо се е наложило джанта да се
ремонтира отделно и да се претендира допълнително обезщетение свидетелят
е отговорил, че застрахователят се е занимавал с всичко, като застрахованото
лице е получило автомобила си ремонтиран. Соченото е в противоречие с
писмените доказателства по делото. Видно от ликвидационен акт и преводни
нареждания застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение на
застрахованото лице. Видно от писмена молба, депозирана от свидетеля до
застрахователя е посочено, че за ремонтирането на джантата В. е заплатил
сумата 350 лв., включваща и куриерски услуги.
По изложените съображения показанията на свидетеля не се кредитират
в посочената по-горе част.
Напълно неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това,
че съдът е постановил решението си обсъждайки само част от
доказателствения материал по делото. Видно от атакувания акт съдът е дал
вяра на заключението на вещото лице, като е посочил съображенията си за
това, както и защо не кредитира свидетелските показания. Правилно
районната инстанция е дала вяра на заключението на вещото лице, доколкото
същото е пълно, ясно, обосновано, не възниква съмнение в правилността на
изводите на експерта. Обстоятелството, че заключението не подкрепя
ищцовата теза не е основание за това същото да не бъде кредитирано.
С оглед на изложеното по-горе атакуваният акт, с който предявеният
осъдителен иск за заплащане на допълнително застрахователно обезщетение е
отхвърлен се явява правилен и законосъобразен и като такъв ще следва да се
потвърди изцяло.
Поради неоснователността на въззивната жалба ще следва в полза на
общината да се присъдят разноски в размер на 100 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 397/13.06.2023 г., постановено по гр. дело
№ 964/2022 г. по описа на Районен съд - Б..
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „К.А.Д.” № 68, представлявано от изпълнителните директори
Д.Х.Д. и Ж.М.Д., чрез адвокат Д. Х., да заплати на Община Б., с ЕИК *******,
с адрес: гр. Б., пл. „Г.И.” № 1, представлявана от Кмета, сума в размер на 100
лв. (сто лева) - сторени разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5