№ 32
гр. ***** , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:**** А. Маркова
при участието на секретаря Пенка С. Иванова
като разгледа докладваното от **** А. Маркова Гражданско дело №
20202200100533 по описа за 2020 година
Предявени са два обективно кумулативно съединени преки иска на увредени от ПТП лица
срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, с правна квалификация чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ и цена на всеки иск –
40 000 лв.
В исковата молба ищците твърдят, че на 29.08.2015г. настъпило ПТП, при което загинали
дъщеря им *** Д. Ш. и мъжа, с който живяла на съпружески начала- ***
Твърдят, че ПТП настъпило по вина на Т. Г. Д., като водач на лек автомобил **** Същият
бил признат за виновен и осъден с присъда по НОХД № 52/2017 г. на СлОС.
Ищците твърдят, че връзката между тях и ***била изключително силна и съдържателна. С
тяхната дъщеря *** той заживял през 1999 г., пред очите им възмъжал, станал съпруг и
баща за пример, отдаден изцяло на съпругата и на децата си, а те били изключително
щастливи от факта, че дъщеря им е имала късмет да срещне добро и всеотдайно момче. В
течение на времето в лицето на **** открили свой приятел и син, за какъвто дори не са
мечтали. С годините с него изградили отношения, надвишаващи по интензитет обичайните
такива между тъст, тъща и зет.
Твърдят, че **** ***** бил рано изоставен от баща си, а впоследствие не поддържал и
особено близка връзка с майка си, а тях обикнал като свои родители. Уважавал ги и се
допитвал до тяхното мнение, споделял всички свои радости и тревоги, връзката им била
дълбока, емоционална, а **** не криел пред роднини и приятели тяхната близост.
1
Твърдят, че обичали **** като свое дете, чували се и се виждали с повод и без повод.
Разчитал на ищците, както и те разчитали за всичко на него. Помогнали му да намери
първата си работа, за което той бил благодарен.
Твърдят, че през 2012 г. започнал свой бизнес като си направил автосервиз, като знаел, че
ищцата А.Ш. е счетоводител и разчитал на нея по финансовите въпроси на фирмата. Тя му
водела цялото счетоводство.
Твърдят, че внезапната му смърт ги съкрушила. болката им била неописуема и не
отшумявала. Въпреки времето **** им липсвал изключително много и оставил такава
празнина в живота и душите им, която нямало да се заличи.
Твърдят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 29.08.2015 г. , за
управлявания от виновния водач автомобил **** е била сключена с ответника застраховка
“гражданаска отговорност“.
Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им заплати
сумата от 40 000лв. на всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 29.08.2015г смърт на
*** фактическия съжител на дъщеря им *** Д. Ш. , ведно със законната лихва върху двете
обезщетения от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.13 ГПК.
Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва наличие на сключена застраховка “гражданска отговорност“ по отношение на
автомобила, с който е причинено ПТП на 29.08.2015г.
Оспорва наличието на покрит застрахователен риск. Твърди, че към момента на
сключване на застрахователния договор като застраховател не е носил отговорност за
причиняване на вреди към разширения кръг лица съгласно ТР №1/21.06.2018 г., чиято смърт
застрахования виновно е причинил. Причината за това била, че подобен риск не е
съществувал към датата на сключване на договора.
Оспорва легитимацията на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на фактически съжител на дъщеря им, тъй като нямало основание да се ангажира
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва на наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия при
ПТП ***
Оспорва, че приживе между тях са били налице отношения на близост, тъй като формалната
родствена връзка сама по себе си не била основание за присъждане на обезщетение
2
съгласно ТР №1/2016г ОСГКТК на ВКС.
Оспорва твърденията за претърпени неимуществени вреди под формата на изключителни
болки и страдания в резултат на настъпилата смърт на *** довели до дълбока и отрицателна
промяна в живота им.
Оспорва, че техните болки и страдания надхвърлят по интензитет и продължителност
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Твърди, че ищците не са живели в общо домакинство със своята дъщеря и нейния съжител,
не са поддържали с него лични контакти и не са били изключително близки.
Оспорва твърдението, че ***** бил изоставен от баща си и не поддържал особено близка
връзка с майка си.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. **** който
с поведението си сам поставил в опасност своето здраве и живот, тъй като управлявал
мотоциклет ***** със скорост над 116 км/ч, която е над допустимата разрешена
максимална скорост населено място, както и че не предприел своевременно спиране в
момента на откриване на възможността на възприемане на лекия автомобил.
Твърди, че постр. ***** имал възможността за предотврати ПТП при движение на
мотоциклета със скорост от 80 км/ч, като при тази скорост и предприето своевременно
спиране, не би настъпил удар.
Твърди си, че в нарушение на чл. 182 ЗДвП, бил без поставена защитна каска на главата,
което било в пряка причинна връзка с леталния изход.
Оспорва исковете по размер, твърдейки, че са силно завишени и и несъобразени с
принципа за справедливост и съдебната практика.
Съгласно § 96 ал.1, вр. с ал.4 от ПЗР на КЗ, обезщетението за неимуществени вреди на
лицата по чл.493а ал.4 , се определяло в размер до 5000лв.
Оспорва като погасени по давност исковите претенции на ищците, както и претенцията за
заплащане на законна лихва за периода 29.08.2015г. - 01.09.2017г . Оспорва дължимостта на
лихвата за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020г. , тъй като на основание чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, в този период не течала лихва за
забава между частноправни субекти.
В с.з. ищците, ред. призовавани се явява лично и се представляват от процесуален
представител. Поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Претендират
разноски само за адв.възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗА. Представят
писмени бележки.
3
В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който
поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по списък, в т.ч.
юриск.възнаграждение. Представя писмена защита.
В с.з. третото лице- помагач **********., ред. призован, не се явява, не се
представлява и не е изразил становище по исковите претенции.
Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 29.08.2015 г.,около 14:35ч. , на главен път *****-Бургас, преди разклона за с****
при управление на лек автомобил **** с рег****, водачът Т.Д. навлязъл в лентата за
насрещното движение и се блъснал челно с движещия се срещу него мотоциклет „*****
управляван от **** вследствие на което загинали водачът на мотоциклета и возещата се зад
него *** Д. Ш..
Движейки се по стария главен път Бургас-*****, в посока към пътен възел
“Петолъчката“, след като подминал с.****, водачът на лекия автомобил- Т.Д., спрял за
кратка почивка в района на Т-образното кръстовище за с. *****т лявата страна по посока на
движението.
За целта пресякъл непрекъсната лента, установяваща забрана за преминаване в
съседната лента за насрещно движение, самата лента за насрещно движещи се автомобили/ в
посока Бургас/ и паркирал в пътното уширение.
По същото време, от гр.***** в посока пътен възел “Петолъчката“, се движел
мотоциклет **** управляван от **** а зад него се возела жената, с която живеел на семейни
начала- *** Ш..
И двамата били с поставени предпазни каски.
В същата посока пътувал и св.Г.Б., управлявайки собствения си лек автомобил, когато
бил застигнат и изпреварен от мотоциклета. Преминавайки край неговия автомобил, той
успял да разпознае, че водача е *****
След предприетото изпреварване, мотоциклетът, управляван от ***** продължил да
се движи в същата посока.
Изведнъж, водачът на спрелия автомобил *********** решил да потегли. Тръгнал от
уширението на пътя и се озовал по средата на пътното платно, косо на пътя и спрял на
точно осовата линия. С предната си част бил на осовата линия ,а с останалата част-
препречил движението по пътното платно в посока *****- Бургас, откъдето се задал
мотоциклетиста. Той възприел автомобила и тръгнал за го заобикаля. Точно, когато
4
предприел маневрата „заобикаляне“, тогава внезапно автомобилът потеглил и настъпил удар
между двете превозни средства.
За да се върне на пътното платно и поеме в посока гр******, водачът на автомобила
повторно предприел забранено пресичане на непрекъсната линия на пътното платно с
посока гр.Бургас, в която посока се е движил мотоциклета, управляван от *****. Водачът
на автомобила навлязъл в лентата за движение, с посока гр.Бургас, на разстояние по-малко
от опасната зона за спиране на мотоциклета и така настъпил удар между двете превозни
средства.
При тези действия на двамата водачи, водачът на мотоциклета не успял да избегне
удара, нито могъл да спре или да се отклони извън пътя, тъй като на този участък от пътя
имало мантинела.
С влязла в сила присъда № 5/06.03.2017г по НОХД № 52/2017г на СлОС, подс. Т. Г.
Д., е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. 2 алтернатива 2, б.
„б” , вр. с ал. 1, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 29.08.2015г, в община ***********,
на път І -6, км.406, при управление на лек автомобил ****** нарушил правила за движение
по пътищата – чл.8 ал.1, чл. 16 ал.1 т.1 и чл. 37 ал.3 от ЗДвП и чл.96 ал.1 ППЗДвП и чл. 101
ал.1 т.3 ППЗДвП, непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – ******
По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза за изясняване механизма на
ПТП и техническите причини, довели до възникването му.
Според експертното заключение, механизмът на ПТП е следният:
Мотоциклет „*****“ се е движил по път I-6 в посока гр. Бургас със скорост на движение
около 116 km/h. Опасната зона за спиране при изчислителната скорост на движени е
съответно около 118 м.
В същото време, в обратна посока на движение и от уширението вдясно спрямо
посоката на мотоциклета, предприел навлизане на платното автомобил ****, пресичайки
разделителната линия.
Водачът на автомобила **** предприел навлизане на платното, когато мотоциклетът е
бил на около 229 m от мястото на удара. Той ускорил движението си, като е достигнал
моментна скорост от около 11 km/h.
В момента на навлизане на платното и в лентата за движение на мотоциклета, което е
на около 4 m след потегляне от място, мотоциклетът е бил на около 94 m от мястото на
удара.
Към този момент, автомобилът бил напълно забележим за водача на мотоциклета.
Водачът на мотоциклета възприел автомобила и предприел заобикаляне от лявата му страна,
5
като към мястото на удара е бил навлязъл в насрещната лента на около 0,4 м. В този момент,
автомобилът бил разположен косо на платното с предния десен габарит в дясната лента
спрямо неговата посока и по-голямата си задна част в лентата за движение на
мотоциклета.
Настъпил удар в лявата лента, гледано по посоката на движение на мотоциклета между
предната челна част на мотоциклета и предната челна част на автомобила ****
Скоростта на движение на мотоциклета „*****“ преди ПТП била около 116 km/h, както и
към момента на удара.
Скоростта на движение на лекия автомобил **** към момента на удара е била около 11
km/h, като автомобилът е потеглил от уширението вдясно на платното /гледано по посоката
на мотоциклета/ при нулеви начални условия.
Опасната зона за мотоциклета при скорост от 90 km/h, е била около 79 м.
В момента на удара мотоциклетът е бил изцяло в насрещната за него лента за движение, а
автомобила - частично заемащ лявата лента и с по- голямата си част дясната лента /лентата
за движение на мотоциклета/.
В момента на навлизане на платното от автомобила, мотоциклетът е бил на 229 m от
мястото на удара. В този момент водачът на автомобила е имал техническата възможност да
възприеме мотоциклета.
Водачът на мотоциклета не е имал техническата възможност да оцени положението на
автомобила поради релефа на местността. Той е имал техническата възможност да
възприеме автомобила, когато той е навлязъл косо на платното и на около 4 m след
пресичане на дясната граница. В този момент мотоциклетът е бил на около 94 m от мястото
на удара.
В момента на откриване на възможността за възприемане на опасността от удар от
водача на мотоциклета, автомобилът се е намирал в лентата на мотоциклета и на 7,3 m от
мястото на удара..
Водачът на мотоциклета „*****“ е нямал техническата възможност да предотврати
ПТП спрямо момента на откриване на възможността за възприемане на автомобила. Той е
имал техническата възможност да предотврати ПТП при движение с 80 km/h и същите
действия от двамата водачи, като при тези скорости и своевременно предприето спиране,
няма да настъпи удар.
Техническите причини довели до възникването на ПТП са следните:
1/Предприетата технически неправилна маневра за навлизане на платното от водача на
автомобила при наличие на насрещно движещ се мотоциклет, както и пресичането на
6
непрекъснатата линия.
2/ Навлизането на автомобила в опасната зона за спиране на мотоциклета при
определените скорости на движение на двете превозни средства.
3/ Движението на мотоциклета със скорост над допустимата за извън населено място.
При движение на мотоциклета със скорост до 80 km/h и предприето спиране, в момента на
откриване на възможността за възприемане на опасността, е нямало да настъпи ПТП.
Ищците А. А. Ш. и Д. Х. Ш. са родители на загиналата в инцидента **** Ш., която
живяла на съпружески начала с починалия водач на мотоциклета - *****
От 1999г до смъртта си те заживели заедно на семейни начала, първоначално в
гр.*****, след което се преместили да живеят в гр.***********.
От съвместното им съжителство са родени две деца- св.***** род. на 01.07.2000г и
****, род. на 20.04.2006г.
Когато бил на 9 месеца, родители на ***** се развели и той останал да живее при
майка си / св.М.С./.
Тя се омъжила повторно три години слез развода, а ***** продължил да живее с нея ,
втория й съпруг и едноутробната си сестра.
Когато ***** навършил 4 години, баща му се оженил повторно за св. **** Т..
С решение № 707/21.07.1992г по гр.дело № 2706/1991г на СлРС, съдът е предоставил
упражняването на родителските права спрямо детето ***** на бащата. Тогава ********* е
бил 14-годишен. Цялото семейство на баща му живеело в гр.*****, а за ********* се
грижели неговите баба и дядо по бащина линия, които имали отделна къща в гр.*****.
На 15 години ********* се отделил от семейството си, тъй като започнал да учи в
*****“-гр.***********, но още първата година се преместил в ***** където живял на
общежитие.
След като завършил училище, изкарал казарма и след това заживял с **** Ш.,
първоначално в гр.*****, а после се преместили в гр.***********.
Бащата му починал две години преди него. В годините той поддържал връзка със сина
си *********, но не му е помагал финансово , не са се събирали по празници, не са имали
силна емоционална връзка, а децата на ********* дори не го познават. Те не били особено
близки и с майката на ***** -св.М.С..
Пред своите приятели св. *********** ***** не искал да говори за родителите си,
нямал добри и отношения с тях и това много му тежало.
7
Според св.****** не се разбирал със своите родители поради стари отношения, които
го травмирали във времето.
Св.***** твърди, че ***** избягвал да говори за родителите си.
Той възприемал родителите на **** като свои, а те го обичала като син.
Ищците живеели в гр.*****, но почти всеки ден идвали с автомобила си в
гр.*********** да видят дъщеря си и зет си. Многократно посещавали ***** на работното
му място в сервиза за коли в гр.******. Помагали изключително много при отглеждане на
децата *****. Помагали на младото семейство и финансово. Намерили първата работа на
*****, а ищцата А.Ш. водела счетоводството в автосервиза, който имал *****.
Той бил много привързан към ищците. Често се допитвал до тях за съвет и търсел
подкрепа, а те му имали пълно доверие и се гордеели, че имат такъв зет.
Можели във всеки един момент да разчитат на него и били благодарни за това. ***** им
оказвал помощ при ремонта на къщата, местене на мебели, отглеждане на животни, ремонт
на колата.
Отношенията между ищците и ***** били като към собствен син. Свързвала ги взаимна
обич, уважение и подкрепа, имали почти ежедневни контакти.
След настъпване на смъртта му , страдали за него като за собствен син.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени
доказателства- относими, допустими и неоспорени.
Приема изцяло заключението на САТЕ, като обосновано, ясно и неоспорено .
Кредитира изцяло показанията на св. св.***** и св.***** като преки, непосредствени и
безпротиворечиви. Това са най-близките приятели на **** с които е контактувал ежедневно
и имат най- точни впечатления от семейните му взаимоотношения.
Съдът изцяло дава вяра и на показанията на свидетеля-очевидец Г.Б., като преки,
непосредствени и безпристрастни.
Съдът констатира съществено противоречие в показанията на първите двама
свидетели/св.****/ и показанията на св. М.С./ /майка на *****/ и св.**** Т./ втора съпруга
на бащата на *****/ досежно емоционалната връзка и близост между ***** ***** и
родителите му.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на св.****, тъй като са безпристрастни и
убедителни, а и поради противоречие в показанията на двете свидетелки св.С. и св.Т.,
относно фактите къде и при кого и живял **** за близостта му с родителите, което навежда
8
на извод за недостоверност на част от техните показания.
Освен това, показанията им във връзка с близостта на ***** ***** с неговите баща и
майка, противоречат на показанията на св.А.Ш., а съдът цени нейните показания не само с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, но и като преки, непосредствени и твърде убедителни.
Те се подкрепят и от показания на св.****, което навежда извод за тяхната достоверност.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявените преки искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/ отм/ , вр. с чл. 45 ЗЗД
и цена- 40 000лв.
На основание §22 ПЗР на КЗ, тъй като договорът за застраховка“гражданска
отговорност“ е сключен преди 01.01.2016г, за него ще се прилагат разпоредбите на
отменения КЗ, а исковата претенция се основана на чл. 226 ал.1 КЗ/отм/.
Исковете за допустими, а разгледани по същество- основателни и доказани.
За да уважат предявените искове на увредените лица спрямо застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“, по делото следва да са установени наличие на
валиден договор за застраховка “ гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с
ответното дружество и предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтна
отговорност: деяние, неговата противоправност, вина, вреди, техния вид и размер, причинна
връзка между деянието и вредите.
В настоящия случай има постановена и влязла в сила осъдителна присъда, с която виновния
за ПТП водач да е осъден и от която, на основание чл. 300 ГПК настоящия съд е обвързан
относно деянието, авторството, неговата противоправност и вината на дееца, поради което,
в настоящото производство ищците следва да докажат единствени вида и размера на
вредите, че на настъпили в причинна връзка от деликта и наличие на особено близка,
трайна и емоционална връзка със загиналия в ПТП фактически съжител на тяхната дъщеря.
Страните по делото не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, действащо към момента на ПТП.
Ищците са родители на жената, с която загиналия в ПТП **** ***** е живял на
семейни начала - **** Д. Ш..
Те претендират обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, насочвайки иска
си срещу застрахователя на прекия причинител на вредата, по застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С ТР № 1/21.06.2018г по тълк.дело № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС, бе разширен
кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от
9
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно
родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство.
С ТР № 1/21.06.2016г бе прието, че по изключение всяко друго лице, освен
горепосочените в ПП № 4/61г и ПП № 5/69г, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е
справедливо да бъдат обезщетено.
Следователно,основателността на исковите претенции следва да се преценява единствено с
оглед наличие на трайна и дълбока емоционална връзка, както и естеството и
продължителността на търпените болки и страдания.
От разясненията в ТР № 1/2016, следва извода , че обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
постановления на пленума, се присъжда само по изключение, при наличие на следните две
кумулативни предпоставки: създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4 от 25.V.1961 г. и ППВС№ 5 от
24.ХІ.1969г.
При преценката за наличието на тези две предпоставки, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето
защо, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, е
необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са
се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от
близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Макар в случая да не е налице формално родство по сватовство между ищците и
фактическия съжител на тяхната дъщеря, установените по делото обстоятелства сочат на
изискуемата изключителност в техните отношения.
Обичайно е за бита на българина да се поддържат добри отношения между тъст, тъща
и зет, но това не са типичните силни емоционални връзки между родител и дете,
основани на безрезервна обич и привързаност.
Конкретните житейски обстоятелства, които в настоящия случай са породили по-силна
10
от обичайната връзка между зет, тъст и тъща, са свързани с травми от миналото и
емоционални дефицити, преживени от **** *****.
Още от бебе той е нямал истинско семейство, .Когато родителите му се развели, бил
само на девет месеца, живял ту при майка си, ту при баща си, най-вече при своите баба и
дядо от гр.Кермен. Не поддържал в годините топли и сърдечни отношения с родителите си,
всеки от които създал ново семейство, дори не искал да говори за тях, нямал добри
отношения с тях и това много му тежало.
След толкова години, в лицето на ищците той открил подкрепата и любовта, които
винаги му липсвали. Техните отношения били основани на взаимна, синовна обич,
уважение, взаимопомощ и доверие. Тези отношения, които служат за пример, надхвърлят
обичайните за едно българско семейство отношения между зет, тъст и тъща и сочат на
изключителност на създадената трайна, дълбока и емоционална връзка, която обуславя
правото на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултата на смъртта на зет.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда по справедливост.
Като отчете особено силната връзка между ищците и мъжа, с който тяхната дъщеря
живяла на съпружески начала и свързаните с нея мъчителни болки и страдания, които
понесли, възрастта на загиналия/ 38г/, съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди сумата 20 000лв за всеки ищец.
Претендираното обезщетение за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. е завишено.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална
обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален
стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на
настъпването на вредите.
При определяне размера на претендираното обезщетение съдът не е обвързан от
разпоредбата на чл. 493а ал.1 и ал.4 КЗ, уреждаща така наречения „таван“ на
застрахователните обезщетения за претърпените от увредените лица имуществени и
неимуществени вреди, в размер до 5 000лв
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ/ в сила от 01.01.2016г/, за застрахователни договори,
сключени преди 01.01.2016г, какъвто на настоящия случай, се прилага част четвърта от
КЗ/отм/, освен ако страните не са уговорили друго, каквито твърдения няма. Част четвърта
от КЗ/отм/ не предвижда ограничения на размерите на застрахователните обезщетения под
посочените в §27 ПЗР КЗ /отм/ лимити.
С § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ, с който е въведен максимален размер на обезщетение от
5000лв е придадено обратно действие, което се разпростира само върху застрахователни
събития, настъпили след 01.01.2016г, от която дата действат материалноправните норми на
КЗ.
11
В настоящия казус, се търси обезщетение за вреди от настъпило през 2015г
застрахователно събитие и по сключен през 2015г договор за застраховка „гражданска
отговорност“, което изключва приложението на чл. 493 а ал.4 КЗ.
Освен това, тази разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена
по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.092009 г. относно застраховката “Гражданска отговорност”.
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, с предмет преюдициално
запитване на основание. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия), не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка “гражданска
отговорност” да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националното законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива
84/5.
Съгласно чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България , поради което, няма
основание размера на обезщетението да бъде ограничаван под действителния размер на
претърпените неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликт се дължи ведно със законната лихва
от датата на увреждането/ арг. чл. 84 ал.3 ЗЗД/.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на двете искови претенции, а на иска на заплащане на
законната лихва, за периода 29.08.2015г. - 01.09.2017г.
Исковете не са погасени по давност, тъй като исковата молба е подадена в съда по
пощата на 29.08.2020г, видно от пощенското клеймо на плика, т.е. последния ден преди
изтичане на общата 5-годишната давност.
Моментът, от който деликвентът изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди
и от който дължи обезщетение за забавено плащане, е датата на увреждането. С оглед
периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от три
години от началната дата, на която е възникнало взамането за лихви, искът за лихви на
основание чл. 111 б.“В“ ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от 3
години.
С оглед възражението за погасителна давност и датата на предявяване на иска -
29.08.2020г, акцесорният иск за лихви е погасен по давност за времето до 29.08.2017г., но
считано от 30.08.2017г до датата на предявяване на иска 29.08.2020г, не е погасен по
12
давност и лихви се дължат, в т.ч. от 29.08.2020г до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Неоснователно е и възражението на ответника, че на основание чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г, лихва не се дължат за периода 13.03.2020г до 08.04.2020г, тъй като тази
разпоредба урежда единствено задължения на длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране.
Ответникът е направил две възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналия в ПТП **** ****
Първото е, че допуснал нарушение на чл. 182 ЗДвП, тъй като бил без поставена каска на
главата, което било в пряка причинна връзка с леталния изход.
Възражението е неоснователно, тъй като от показанията на свидетеля-очевидец Божко
се установи, че е бил с поставена каска на главата.
Второто възражение е за управляване на мотоциклета със скорост от 116 км/ч, която е
над разрешена максимална скорост от 80 км/ч, поради което не могъл да предприеме
своевременно спиране в момента на откриване на възможността на възприемане на лекия
автомобил.
Това възражение е основателно.
Според експертното заключение, една от техническите причини, довели до настъпване
на ПТП е движението на мотоциклета със скорост над допустимата за извън населено място/
80 км/ч/. При движение на мотоциклета със скорост до 80 km/h и предприето спиране, в
момента на откриване на възможността за възприемане на опасността, е нямало да настъпи
ПТП.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от постр.**** но в много по-малка
степен от тази на другия водач, чиято технически неправилна маневра, е всъщност
основната причина за настъпване на ПТП.
Съдът намира, че приносът на загиналия мотоциклетист за настъпване на ПТП е не-
повече от 25 % , което е основание за намаляване на присъденото обезщетение на всеки
ищец със сумата 5 000лв, като съдът присъжда разликата от 15 000лв на всеки от тях, ведно
със законната лихва, считано от 30.08.2017г до окончателното изплащане на обезщетенията.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ответникът дължи на ищците разноски, които
включват единствено адв.възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗА, т.е. в
минималния размер по Наредбата за минимални адв. възнаграждения, с включен ДДС. На
база уважения размер на исковите претенции, се дължи адв. възнаграждение, изчислено по
13
реда на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г, а именно сумата 980лв, която с включен
20% ДДС става 1 176лв.
Общо за двамата ищци, дължимото адв.възнаграждение е 2 352лв, с ДДС.
Съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, всеки от ищците дължи на
ответника разноски в размер на сумата 375 лв от общо 600 лв., която включва: 300лв-
възнаграждение за вещо лице и 300лв юриск. възнаграждение.
Въпреки че ответникът заплати и 50лв като депозит за призоваване на свидетели, тъй
като тази сума не бе платена на свидетелите, подлежи на връщане на страната, след
подаване на молба по делото и посочване на банкова сметка.
Върху уважения размер на исковите претенции, ответникът дължи държавна такса в
размер на 1 200лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК- *****, със седалище и адрес на управление *************** представлявано заедно
от *****, да заплати на А. А. Ш. с ЕГН-********** и Д. Х. Ш. с ЕГН - **********,
двамата със съдебен адрес: *********** чрез адв.М.Д. , сумата от 15 000лв/ петнадесет
хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от настъпилата при ПТП на 29.08.2015г смърт на **** ***** ****, с
когото тяхната дъщеря **** Д. Ш. живяла на съпружески начала, ведно със законната лихва
върху всяко обезщетение, считано от 30.08.2017г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от А. А. Ш. с
ЕГН-********** и Д. Х. Ш. с ЕГН-**********, искове с правно основание чл. 226 ал.1
КЗ/отм/ - до пълните им размери от 40 000лв.
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете на А. А. Ш., ЕГН-********** и Д. Х.
Ш. , ЕГН-**********, за заплащане на законна лихва върху всяко присъдено обезщетение
за неимуществени вреди , за периода 29.08.2015г-29.08.2017г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК- *****, със седалище и адрес на управление *************** представлявано заедно
от *****, да заплати на Адвокатско дружество “******, седалище и адрес на управление
14
*****, представлявано от адв. *****, сумата 2 352 лв / две хиляди триста петдесет и два
лева/, с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл.
38 ал.1 т.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на ищците по гр.дело № 533/2020г по описа на
СлОС - А. А. Ш. и Д. Х. Ш..
ОСЪЖДА А. А. Ш. с ЕГН-********** и Д. Х. Ш. с ЕГН - **********, двамата със
съдебен адрес: ***** чрез адв.М.Д., да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК- *****, със седалище и адрес на
управление гр*****, сумата 375 лв /триста седемдесет и пет лева/ всеки от тях,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК- ********* със седалище и адрес на управление *************** представлявано
заедно от *****, да заплати по сметка на ******ски Окръжен Съд държавна такса в размер
на сумата 1 200лв.
Решението е постановено при участието на Т. Г. Д. от с.*****, ЕГН-**********, в
качеството му на трето лице- помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“АД, ***** със седалище и адрес на управление
гр*****
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – ******: _______________________
15