Определение по дело №1034/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260122                                       22.01.2021 г.                        гр.С.З.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав

на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година,

в закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав :

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                          ВЕСЕЛИНА МИШОВА

при секретаря Таня Кемерова

като разгледа докладваното от съдия-докладчик Златев

частно гражданско дело № 1034 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е на основание чл.413,ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по повод настъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба от заявителя “Ф.И.”- ЕАД, гр.С. против Разпореждане № 260906/17.11.2020г., поставено по ч.гр.д.№ 4331/2020г. по описа на РС- С.З., с което е отхвърлено заявлението му против длъжничката А.К.З. от гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист. Частният жалбоподател излага фактически и правни доводи за неправилност на първоинстанционния акт и  наличие на противоречие с процесуалния закон. Счита, че са налице всички предпоставки за издаване на заповедта, както и че заповедното производство е едностранно и бързо, в рамките на което кредиторът има задължение да докаже, че е титуляр на претендираните права, а съдът да провери дали заявлението е редовно от външна страна. Не споделя тезата, че договорът за цесия трябва да бъде приложен към договора за кредит. Моли настоящия въззивен съд да отмени обжалваното Разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните суми, както и да му бъдат присъдени разноски в настоящото съдебно производство в размер  на 15 лв.-държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, данните от първоинстанционното производство и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното :

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от заявителя “Ф.И.”- гр.С. срещу А.К.З. от гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане на следните суми: 288,23 лв.- главница ; 37,69 лв.- договорна възнаградителна лихва от 27.04.2015 г. до 25.05.2016 г. ; 114,74-лихва за забава върху главницата от 21.03.2016 г. до 13.03.2020 г. и законна лихва от 07.08.2020 г. до изплащането на вземането. В заявлението е посочено, че вземането произтича от цедиран договор за кредит № *********/16.04.2015г., посочено е, че кредиторът е отпуснал сума в размер на 300,00 лв., а длъжницата се е задължила да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Тя не е изпълнила всички свои договорни задължения и на 27.04.2015г. е настъпил падежът на първата неплатена вноска, на 25.02.2016 г. станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението. С договор за цесия от 21.03.2016г. кредитодателят е прехвърлил вземанията си към длъжницата на заявителя “Ф.И.”- ЕАД  , гр.С..  Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 130,80 лв. адвокатско възнаграждение.

Производството е било образувано първоначално пред Софийски районен съд, но с Определение № 189067/01.09.2020г. съдът е прекратил производството пред себе си и на осн. чл.411, ал.1, изр.2 от ГПК е изпратил делото по правилата на местната подсъдност на РС- С.З.. С постъпване на делото в съда, РС- С.З. се е разпоредил да заявителят да представи доказателства относно извършената продажба на задължения- именно договора за цесия. В указания 3- дневен срок е постъпила молба от заявителя чрез която той не е представил необходимия договор и смята, че договорът за цесия не би трябвало да се прилага, тъй като в производството по чл.410 от ГПК не било налице законово задължение  да се представя такъв. Необходимо било да се представи договор за кредит, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител.

С обжалваното Разпореждане № 260906/17.11.2020г., първоинстанционният съд е приел, че не са налице изискванията по чл.410 от ГПК, тъй като заявителят не е отстранил нередовностите и не е изпълнил указанията на съда, поради което е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по договор за кредит.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :

Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което е процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на направеното оплакване.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, тъй като цесията представлява договор за прехвърляне на вземане от кредитора(цедент) на трето лице (цесионер). Цесионер може да бъде както физическо, така и юридическо лице, като при подписването на договора той всъщност става новия кредитор на длъжника. По силата на договора, цесионерът има пълното право да претендира плащане от длъжника. Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК задължава заповедния съд да извърши служебно проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител. В конкретния казус заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който длъжникът- физическо лице има качеството на потребител и процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита. Заповедното производство е формално и като такова не следва да се сочат и доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вноски и да е в съответствие с разпоредбата на чл.410 от ГПК.  В приложения договор за потребителски кредит от 16.04.2015г. изрично е упоменато, че кридитодателят има право да прехвърля,изцяло или частично правата си на трето лице. Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД е диспозитивна и има функцията да оповести на длъжника на кого да изпълнява. Доколкото уведомление до длъжника е изпратено и е наведено като твърдение в обстоятелствената част на заявлението, същото е редовно от външна страна за целите на чл.410 от ГПК.

От съдържанието на процесния договор № *********/16.04.2015г., съдът прави извод, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК, тъй като същият е сключен в изискуемата писмена форма и съдържанието на неговите клаузи, с които длъжницата е запозната са съобразени със специалната уредба на този вид договори. От съдържанието му се установява,че “П.Ф.Б.”- ООД е предоставило на кредитополучателката заем в размер на 300,00 лв., като с този договор тя е поела задължението да погаси вземането си по заема. Следователно между страните е възникнало облигационно отношение, произтичащо от договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава, като в конкретния случай това право принадлежи на цесионера.

Също така въззивният съд счита, че всички вземания на “П.Ф.Б.”- ООД са били валидно прехвърлени на “Ф.И.”- ЕАД чрез договор за цесия от 21.03.2016г. и са спазени формалните законови изисквания предвид разпоредбата на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Поради което ч.жалба се явява изцяло основателна и доказана, и следва да бъде уважена, като атакуваното с нея Разпореждане на РС- С.З., като незаконосъобразно и неправилно следва да се отмени, със законните последици от това.

 

В настоящото въззивно заповедно производство не се дължат разноски, тъй като то се развива без участието на длъжницата, и още не е окончателно приключено.

 

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо водим от горното и на осн. чл.252-254 във вр. с чл.410 от ГПК, въззивният ОС- С.З.

 

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 260906/17.11.2020г.,поставено по ч.гр.д.№ 4331/2020г. по описа на Районен съд- С.З., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ДА СЕ ИЗДАДЕ  заповед за изпълнение по заявлението на “Ф.И.” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“****за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А.К.З.- ЕГН ********** *** за сумата от 288, 23 лв.– главница; 37,69 лв.- договорна възнаградителна лихва от 27.04.2015г. до 25.02.2016г. и законна лихва от 07.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :