Решение по дело №16318/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4822
Дата: 30 юни 2017 г. (в сила от 14 май 2018 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20151100116318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                   РЕШЕНИЕ

                                  гр. София, 30.06.2017 г.

              В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 16318 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът И.А.И., чрез адв. В.Н. - САК е предявил иск против З. „Л.И.“ АД за сумата от 26 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на телесни увреждания настъпили при ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП на 04.09.2014 год., вина за което носи водачът на лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК № ********– Ю.С.А., а самият автомобил е бил застрахован при ответника З. „Л.И.“ АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като в тази връЗ.а сочи, че не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да установява виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахования при дружеството лек автомобил. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като прекомерно завишена в разрез с чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено. Оспорва претенция за лихва поради неоснователност на главния иск. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. 

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП  с пострадали лица № 27/04.09.2014 г., Протокол за оглед па ПТП от 04.09.2014 г.,  Скица и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.05.2015 г. на Районна прокуратура - Добрич се установява, че на 04.09.2014 г. около 12.00 ч. по на път III - 208, при км. 42, в близост до гр. Дългопол е настъпило ПТП , при което се движещия се в посока към гр.Дългопол лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК № ********, управляван от Ю.С.А. е навлязъл в насрещната лента за движение,където се ударил косо-челно в движещия се насреща товарен автомобил MAH с peг. № ********. Вследствие на удара е пострадал ищецът по делото – И.А.И., който е пътувал като пътник на предната дясна седалка в лекия автомобил .

По делото е прието за безспирно, че за лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК № ********е имало валидна застраховка при ответното дружество З. „Л.И.“ АД за „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 22113003110709/ 28.12.2013 г. с валидност към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В хода на настоящото дело са изслушани и приети първоначална и допълнителна КСМАТЕ, чието заключения се възприема от съда като дадени професионално и безпристрастно. От тях се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът И.А.И. по делото е получил следните травматични увреждания:   Контузия на главата. РаЗ.ъсно-контузна рана в окосмената част на главата. Мозъчно сътресение. Контузия на гърдите. Счупване на 11-то ребро в ляво. Охлузване на десния горен и долен крайници.“ Спешна медицИ.ка помощ и амбулаторно лечение пострадалият е получил в ЦСМП на МБАЛ гр.Варна. Установени са следните увреждания:  Контузия на главата. Контузия на гърдите. Счупване на 11-то ребро в ляво. Охлузване на дясната мишница, и дясното коляно.

След проведения медицИ.ки преглед ,пострадалият е бил освободен от болницата за провеждане на амбулаторно лечение. Мозъчното сътресение е отзвучало за срок до 1 месец. РаЗ.ъсно-контузната рана на главата е зараснала за срок до 2 седмици. Счупеното ребро е зараснало за срок до 1 месец, след което се провежда дихателната гимнастика и рехабилитация още 1 месец. Мекотъканните увреждания (охлузвания) отзвучават окончателно за срок до 2 седмици.

Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок от 2 месеца. Общото здравословно състояние на ищеца е възстановено напълно. От раната на главата е останал малък белег в окосмената част. Счупеното 11-то ребро в ляво е зараснало окончателно и не оказва някакво негативно влияние върху дихателната дейност на белите дробове.

Установен е следният механизъм на ПТП - същото е настъпило на 04.09.2014г., на път III-208, при км. 42 в близост до гр. Дългопол, Лек автомобил Форд Фиеста с peг. № ****** се е движил със скорост в рамките на около 60 км/ч. Водачът на лекия автомобил при навлизане в десен за него завой е задействал спирачния механизъм, при което е загубил контрол над управлението на автомобила , вследствие на което лекия автомобил навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в движещия се в тази пътна лента, в противоположна на неговата посока, т.а MAH с д.к. № ********, с прикачено полуремарке с д.к. № ******.

Причините за настъпване на произшествието има субективни характер - водачът на лек автомобил Форд Фиеста е управлявал автомобила така, че е навлязъл върху лентата за насрещно движение в момент, когато това не е било безопасно за него и другите участници в движението.

Според експертите пострадалият е бил без предпазен колан при катастрофата,тъй като ударът между автомобилите е бил сравнително лек и при правилно поставен такъв,не биха се получили уврежданията по главата му,а също и неестественото иЗ.ривяване на предната дясна седалка.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г.А.-живееща на съпружески начала с ищеца, се установява, че в болницата пострадалия е бил в безсъзнание,е едва в късния следобед е дошъл в съзнание.Изписан е още същия ден,макар,че имал счупено ребро,пукната глава.2-3 месеца бил вкъщи на легло и не можел да се обслужва.Изпитвал силни болки.

СвидетелятЮ.А.-водач на лекия автомобил,установява,че след десен завой видял,че в тунела има товарен автомобил,задействал спирачките след което колата се поднесла и завъртяла,навлязла в насрещната лента за движение и се блъснала в товарния автомобил.Свидетелят бил с колан,а за ищецът-не е сигурен.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

За да се приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо доказване наличието на предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

От доказателствата по делото се установи, че при управление на лекия автомобил „Форд Фиеста” с ДК № ********водачътЮ.А. е нарушил правилата за движение по пътищата като в резултат на субективните му действия и несъобразяване с мократа пътна настилка е загубил контрола върху управляваното МПС,вследствие на което автомобила се е завъртял и навлязъл в насрещната лента за движение-нарушения на чл.20,ал.1 и 2 ЗДвП.

В резултат на описаното ПТП са причинени травматични увреждания на ищеца по делото - И.А.И., пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил  .

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Вината на водача на лекия автомобил се презумира, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция за вина на водача на този автомобил.

Установено е по делото и няма спор за това, че за лекия автомобил „Форд Фиеста” с ДК № ********е имало застраховка при ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД за „Гражданска отговорност” валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие , поради което ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковете.

Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние - от приетата по делото съдебно-медицИ.ка експертиза се установи, че причините за настъпилите увреждания при ищеца са процесното ПТП и нараняванията в областта на главата в части от интериора на автомобила.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

По неговия размер:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.

Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.С оглед заключенията на приетите по делото експертизи, съдът приема, че по делото е установено, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а също,че уврежданията по главата не биха настъпили,ако е бил с поставен такъв.Ето защо съдът възприема за основателно възражението за съпричиняване,направено от ответното дружество и определя процент на съпричиняване в размер на 40% , доколкото черепно-мозъчната травма е една от двете основни травми при катастрофата и е могло да се избегне.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на уврежданията,които са причинили на ищеца болки и страдания за около 2 седмици,и неудобства съпроводени с по-леки и спорадични болки за около 2 месеца. От друга страна следва да се отчете фактът, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил увреждания, които не са тежки по вид – контузии на главата и тялото, които са били съпроводени с временни болки и страдания, като същевременно същите не са налагали продължително лечение. Няма данни претърпяното мозъчно сътресение да е предизвикало трайни увреждания на мозъчната дейност. Съдът отчита и факта, че към момента здравословното състояние на ищеца е добро и същият се е възстановил от получените увреждания.

Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен в размер на 10 000 лв. и след приспадането на приетия процент съпричиняване следва да бъде уважен за сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован пред вид търпените от ищеца болки и страдания и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските в производството:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 150 лв., както и на процесуалния му представител адв. В.Н. сумата от 605 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 240 лв. държавна такса, заплатена от бюджета на съда.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 174 лв., както и сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

                                              Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.А.И., ЕГН: **********,***, чрез своя процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП на 04.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, *** да заплати на И.А.И., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 150 лв. – разноски по делото, както на процесуалния представител на ищеца адв. В.Н. сумата от 605 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 240 лв.  

 ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН: **********да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 174 лв., както и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: