Решение по дело №414/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 159
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 10 август 2019 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20192150200414
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 159

гр. Несебър, 16.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 414 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от процесуалния представител на М.И.К. - законен представител на „М.Ф.” ЕООД, срещу електронен фиш серия Г № 0001655 на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят излага, че на санкция подлежи юридическото лице, а не законния му представител, докато във връчения му фиш е вписано, че му е наложена глоба в размер на 2000 лв. Навежда, че юридическо лице не може да бъде наказвано с наказание „глоба” по арг. от чл. 83, ал. 1 ЗАНН. Счита, че неясното посочване във фиша за това дали се наказва юридическо или физическо лице е съществен порок. Развива съображения за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли електронният фиш да бъде отменен.

Ответната страна в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На 20.02.2019г., 13:05 часа, в гр. Несебър, по ул. „Х.К.”, с техническо средство „АТС Саирн” m*Speed Det 2D, монтирано в лек автомобил „Киа Сиид” с рег. № *****, от служители на РУ Несебър бил установен запис на преминаващо превозно средство с рег. № 9300 НМ, за което не е сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. От средството била изготвена и снимка на автомобила. За липсата на застраховка била изготвена справка от служител на РУ Несебър (на л. 22 от делото). Техническото средство било сред одобрените за измерване (видно от допълнение № 18.07.5133.1 и писмо от БИМ на л. 25 – л. 26 от делото). При извършена допълнителна проверка в регистъра на гаранционен фонд (на л. 21 от делото) се установило, че за автомобила към 20.02.2019г. действително не била сключена такава. При тези данни от наказващия орган бил изготвен „Електронен фиш за налагане на глоба” (на л. 5 от делото), в който за собственик на автомобила бил вписан М.И.К. – законен представител на „М.Ф.” ЕООД, с който му била наложена глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Видно от свидетелство за регистрация част 1 на процесния автомобил (на л. 11 от делото) собственик на автомобила е „М.Ф.” ЕООД. Впоследствие – на 26.02.2019г., за автомобила била сключена застраховка гражданска отговорност (видно от застрахователна полица и доказателствата към нея на л. 8 – л. 10 от делото). От представен по делото от наказващия орган електронен фиш се установява, че със серия, която съответства на серията на връчения на жалбоподателя електронен фиш (Г № 1655) е изготвен електронен фиш за налагане на имуществена санкция, с посочен собственик на МПС - „М.Ф.” ЕООД и законен представител на фирмата – М.И.К., с който се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: електронен фиш серия Г № 1655 на ОДМВР Бургас, връчен на жалбоподателя, застрахователна полица, ведно с доказателства към нея, електронен фиш серия Г № 0001655 на ОДМВР Бургас, изготвен от наказващия орган, справка от регистъра на гаранционен фонд, справка по критерии от 26.05.2019г., докладна записка от Стойчо Стойчев, снимка, от допълнение № 18.07.5133.1 и писмо от БИМ. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора, като той не оспорва установените факти.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 647, ал. 3 КЗ, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 647, ал. 3 КЗ за налагане на санкция на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно последната норма на наказание подлежи собственик на моторно превозно средство, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Направено е и разграничение за санкциите въз основа на това дали собственик е физическо лице, или юридическо лице. От своя страна чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към условията и реда за издаване на електронен фиш по ЗДвП (с изключение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП). Налице е съществена отлика в уредбата по КЗ и тази по ЗДвП, за която сочи и неприложимостта на чл. 189, ал. 5 ЗДвП към електронните фишове по КЗ (предвидена в чл. 647, ал. 3, изр. последно). По ЗДвП наказание може да бъде наложено единствено на законния представител на юридическо лице (когато последното е собственик на автомобила) – чл. 188, ал. 2 ЗДвП. По КЗ няма пречка санкция да се наложи и на юридическото лице, като това е изрично предвидено например в чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Този извод напълно се подкрепя от нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ, в която е предвидено, че с електронният фиш могат да се налагат наказания „глоба” и „имуществена санкция”. Т.е. в КЗ изрично е предвидена отговорност на юридически лица по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗАНН. За ангажирането на тази отговорност обаче наказващият орган трябва по ясен и недвусмислен начин да оформи електронния фиш, като от съдържанието му да стане ясно, че се наказва именно юридическото лице. В случая към жалбата е приложен електронен фиш серия Г № 0001655 на ОДМВР Бургас, връчен на жалбоподателя на 30.04.2019г., за което е положен подпис и от съответния връчител. Съдът приема, че именно този електронен фиш е връчен на жалбоподателя, доколкото това обстоятелство по никакъв начин не е оспорено от наказващия орган, а освен това фишът носи същият сериен номер, като този, приложен към административнонаказателната преписка. Във връчения на жалбоподателя фиш е вписано, че на собственика на автомобила - М.И.К., законен представител на „М.Ф.” ЕООД, се налага глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Както се посочи в случая субект на отговорността е юридическото лице, поради което с връчения на жалбоподателя електронен фиш не е наложено наказание на надлежен субект по смисъла на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ.

Извън горното, следва да се обърне внимание на обстоятелството, че връченият на жалбоподателя електронен фиш се различава по съдържание от приложения към преписката (макар двата да са с един и същ сериен номер). В този към преписката наказанието е индивидуализирано като „имуществена санкция”, а не като глоба, а като собственик на автомобила е вписано „М.Ф.” ЕООД. М.К. е отразен в графата „законен представител” на посоченото дружество. Разминаванията са съществени, доколкото касаят вида на наложената санкция и субектът, който подлежи на наказание. Ето защо според съда е налице съществено процесуално нарушение. На жалбоподателя е връчен електронен фиш със съдържание, което е различно от това на издадения по преписката. По този начин правото му на защита е нарушено и на практика той не е могъл да се защитава ефективно срещу относимите факти.

Дори и от приложения към преписката вариант на електронния фиш не става напълно ясно дали се наказва юридическото или физическото лице, доколкото са отразени както „собственик, на когото е регистрирано МПС”, така и „законен представител на фирмата”, но не е посочено по категоричен начин кое е лицето, което подлежи на наказание. Ето защо субектът на наказанието не е определен по ясен и категоричен начин. Както се посочи по-горе за разлика от чл. 188, ал. 2 ЗДвП, разпоредбите на чл. 647, ал. 3 КЗ и чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ дават възможност да бъде наказано и юридическото лице, поради което няма никаква причина законният му представител да бъде вписан като наказан субект.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният фиш следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0001655 на ОДМВР Бургас, с който на М.И.К. - законен представител на „М.Ф.” ЕООД, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: