№ 71
гр. Г., 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесет и втори юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20235550200243 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №64/31.10.2023 г., издадено от
и. д. Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл. 168 вр. чл.
164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на“Б.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. Г., п. к. ****, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ
при АВп с ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния директор
Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от
Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на Условие 10.1.2.4 от
КР №483-Н0/2014 г., съгласно което на „Б.“ ЕАД не се разрешава заустване на
отпадъчни води във воден обект р. Сазлийка, констатирано при извършена
проверка на 14.06.2023 г.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
1
нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен
от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, РИОСВ – Стара
Загора - административнонаказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно
постановление № 64/31.10.2023 г.; Писмо с изх. № ПО-04-4211/02.11.2023 г. на
РИОСВ – Стара Загора; Известие за доставяне; АУАН № 64/12.07.2023 г.;
Писмо с изх. № КОС-06-4211/05.07.2023 г. на РИОСВ – Стара Загора, ведно с
известие за доставяне; Протокол от изпитване № 12-1419/23.06.2023 г.; Писмо
с изх. № 649/19.06.2023 г. на „Б.“ ЕАД; Писмо с изх. № 644/16.06.2023 г. на
„Б.“ ЕАД и Констативен протокол № 011199/14.06.2023 г., договор да правна
помощ и процесуално представителство, фактура №********** от 18.01.2024
г., платежно нареждане за кредитен превод и списък на разноски; Писмо с вх.
№ СД-01-04-1100/14.03.2024 г. от и. д. Директор на РИОСВ Стара Загора,
ведно с копие от Констативен протокол № 011293/20.06.2023 г.; Молба от А. И.
Т. от 27.03.2024 г. до изп. директор на „Б.“ ЕАД, гр. Г., Заповед №
1424/27.03.2024 г. на изп. директор на „Б.“ ЕАД, гр. Г. и самолетен билет;
заключение на инженерно-техническата експертиза и списък с разноски по чл.
80 от ГПК.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят инж. М. Д.
М., Л. П. П., инж. Р. Д. Т., Р. П. Д. и Г.К.М..
Бе допуснато и изготвено заключение на инженерно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Д.. Пред настоящия състав е
извършен разпит на вещото лице и заключението е прието.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Г., след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.06.2023 г. служители на РИОСВ – Стара Загора и Регионална
лаборатория гр. Стара Загора, а именно инж. М. Д. М. – гл. експерт, и Е.С.Н. –
главен експерт, са извършили извънредна проверка на „Депо за неопасни
производствени отпадъци“, експлоатирана от „Б.“ ЕАД гр. Г. с издадено
Комплексно разрешително №483-Н0/2014 г. При огледа на място е
констатирано вливане на води с тъмен цвят от открит канал в р. Сазлийка.
Констатирано е наличие на съществуваща помпена станция по левия бряг на
реката. Станцията е разположена под дигата на депото. В момента на
проверката помпената станция е с работещи агрегати. В участъка на
съоръжението от страната на реката е констатирано наличие на бетонов канал
с ширина около 3 метра и дълбочина около 1,5 метра. По канала изтичат
отпадни води с кафеникав цвят и миризма на нефтопродукти. Установено е, че
заустваните води са с видимо голям дебит – обхващат целия профил на канала
с височина на водния стълб 20-30 см. Взета е водна проба, на която е направен
химичен анализ, обективиран в приетия като писмено доказателство по делото
Протокол за изпитване от 23.06.2023 г. Тоест, установено е заустване на
отпадъчни води от помпената станция на депото, предвид което не е спазено
Условие 10.1.2.4 от КР №483-Н0/2014 г., съгласно което на „Б.“ ЕАД не се
разрешава заустване на отпадъчни води във воден обект р. Сазлийка.
Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол
№011199/14.06.2023 г., с който на „Б.“ ЕАД са дадени и задължителни
предписания да се предприемат необходимите действия по преустановяване
заустването на води от канала в срок до 19.06.2023 г., както и да се представи
информация в РИОСВ – Стара Загора за коя от експлоатираните от
дружеството инсталации се отнася установената по левия бряг на реката
помпена станция в срок до 16.06.2023 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №64/12.07.2023 г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване
на околната среда във връзка с установено неизпълнение на Условие 10.1.2.4
3
от КР №483-Н0/2014 г. Въз основа на АУАН е издадено оспорваното
наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетеля инж. М. Д. М. следва да
бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и
непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. Що се отнася до въпроса дали описаните от него действия от
страна на дружеството жалбоподател представляват нарушение на ЗООС,
съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при обсъждане на
твърдяното за извършено административно нарушение по същество. На
показанията на свидетелите Р. П. Д. и Г.К.М. също следват да бъде даден
кредит на доверие, тъй като същите кореспондират с доказателствената
съвкупност, като съдът отчита отношенията им с дружеството жалбоподател.
Що се отнася до показанията на свидетелите Л. П. П. и инж. Р. Д. Т., същите са
свидетели единствено при съставяне и връчване на АУАН, поради което в
съдебно заседание заявяват, че не могат да дадат сведения за нарушението по
същество.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС,
който гласи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията
в комплексното разрешително. Въпросната разпоредба е бланкетна. В случая
се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 10.1.2.4 от КР №483-Н0/2014
г., съгласно което на оператора на разрешителното не се разрешава заустване
на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система. От
показанията на актосъставителя, свидетелят М. Д. М., става ясно, че същият
по време на проверката не е установил откъде всъщност идва водата, която се
зауства. Това не е установено и в последствие от проведения химичен анализ.
По делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-
4
техническа експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда.
Според същото въпросният бетонов канал, описан при проверката, е създаден
за аварийни или бедствени ситуации /при проливни дъждове, аварии,
бедствия/ да отведе оборотната и дъждовна вода насочено, а не да се разлива
по най-долните диги на суроотвала с цел да се избегне подкопаването на
дигите и последващото им скъсване. Скъсването на една такава дига води
само по себе си до тежка производствена авария. Бетоновият канал е
съоръжение, изградено като байпасна аварийна връзка именно с цел
отвеждане на преливни води /при рязко инцидентно повишаване на нивото на
водите в клетката за временно съхранение на отмития шлак и пепел при
стартирането на централата и възобновяване на работата на горивната
инсталация след извършване на ремонтни работи/ и предпазване на помпената
станция от наводняване, което би довело освен до сигурна повреда на
двигателите на помпите и до риск за живота и здравето на обслужващия
персонал. Експертното заключение е категорично, че бетоновият канал не
служи за заустване на отпадъчни води от помпената станция към река
Сазлийка и не я обслужва. Водата, която постъпва в станцията от депото за
неопасни производствени отпадъци е вече избистрена от отпадъка, който се е
утаил в самата секция и се връща в централата за следващия оборотен цикъл,
който трябва да направи отново към депото. Затова тази вода не е отпадъчна
от производство, а е оборотно избистрена вода. В случая на 14.06.2023 г. е
възникнала повреда на помпа № 2 на ПС „суроотвал“, поради което от
напорен тръбопровод за оборотно водоснабдяване /който е с денивелация от
централата към помпената станция/, водата се е върнала обратно под
въздействие на гравитацията към помпената станция и е преляла след
приемна шахта към открития канал. В проведеното на 22.07.2024 г. съдебно
заседание по делото пред настоящия състав вещото лице заяви, че в
конкретния случай не може да се говори за заустване и изтичане на вода от
съществуващия бетонен канал, тъй като неговата функция е аварийна.
Предвид установения механизъм на работа на съоръженията и предвид
заключението на вещото лице съдът счита за установено, че описаното в
АУАН и НП изливане на отпадъчни води не представлява заустване по
смисъла на комплексното разрешително. В същата посока са и показанията на
свидетелите Р. П. и Георги Митев. Съдът отчита обстоятелството, че същите
се намират в трудовоправни отношения с дружеството жалбоподател, но
5
следва да бъде отразено, че изложеното от тях напълно кореспондира със
заключението на изготвената по делото експертиза.
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на
изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП административно
нарушение. Съдът счита, че АНО не установи безспорно твърдяното
нарушение и наказателното постановление подлежи на отмяна.
Съдът счита за необходимо да посочи, че по делото е приет като писмено
доказателство Констативен протокол № 011293 от 20.06.2023 г., в който е
отразено извършването на проверка за изпълнение на дадените предписания с
протокол № 011199 от 14.06.2023 г. и същите са изпълнени.
За пълнота, съдът счита, че следва да посочи, че
административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т.
3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя. Съгласно посочените императивни изисквания на закона
НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Предвид посочените по-горе
неясноти относно начина на установяване на изливането на водите, имали ли
са те характеристиките на отпадъчни води, както и относно функцията на
бетоновия канал, съдът счита, че нарушението не е достатъчно описано и
индивидуализирано от обективна страна, което представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените.
По отношение на оплакванията в жалбата, че в АУАН не са посочени
датите на раждане на свидетелите по акта, както и че не са посочени личните
им адреси, а адресите по месторабота, съдът намира, че тези обстоятелства не
представляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1,
т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за свидетелите има за цел при
необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат показания за
6
възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите
имена, длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени.
Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че
отразените данни са достатъчни същите да бъдат индивидуализирани.
Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени други данни, от
които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН не е
съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.Поради
посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата против НП е
основателна и като такава следва да бъде уважена, и обжалваното НП - да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление не е посочено бащиното име на неговия
издател, а само собственото име и фамИ., съдът счита същите за
неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на наказващия орган е
формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй
като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за
упражняване на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е
индивидуализиран достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си.
Актът е подписан според изискванията на ЗАНН, има и поставен печат. Тоест,
не може да бъде направен извод, че наказаното лице не е в състояние да
разбере кой орган му налага административно наказание.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя,
застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното
производство, касаещи необосноваността на размера на наложената
имуществена санкция, са основателни. Санкционната норма на чл. 164, ал. 1
от Закона за опазване на околната среда предвижда налагане на имуществена
санкция за юридическо лице, което не изпълнява изискванията по чл. 123в в
размер от от 10 000 лв. до 500 000 лв. В случая наказващият орган е приел, че
следва да наложи административно наказание в размер на 20000 лв. /двадесет
хиляди лева/ - над минималния предвиден в закона размер за нарушението без
да изложи мотиви в тази посока. В НП не се сочат данни процесното
нарушение да е повторно или многократно извършвано, предвид което съдът
счита, че не са налице основания за налагане на наказание в по-висок размер
от минималния предвиден в закона. Ето защо съдът намира, че при
7
определяне и индивидуализиране на наказанието
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН да съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За да
бъде справедливо и оправдано налагането на наказание в по-висок от
минималния размер, следва да бъдат изложени конкретни мотиви от
наказващия орган в тази насока. В настоящия случай това не е сторено,
наказващият орган не е посочил какви са обстоятелствата обосноваващи по-
висока обществена опасност на процесното деяние, предвид което актът
страда от порок, който при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване би бил основание за изменение на размера на
наложеното наказание.
При този изход на процеса въззиваемата страна, РИОСВ – Стара Загора,
следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на
жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на общо
2940 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/, от които: 2640 лв. /две
хиляди шестстотин и четиридесет лева/ с вкл. ДДС – разноски за адвокатско
възнаграждение, и 300 лв. /триста лева/ - заплатен депозит за изготвяне на
инженерно-техническа експертиза.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №64/30.10.2023 г., издадено от и.
д. Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл. 168 вр. чл.
164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на „Б.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. Г., п. к. ****, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ
при АВп с ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния директор
Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от
Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на Условие 10.1.2.4 от КР
№483-Н0/2014 г., съгласно което на „Б.“ ЕАД не се разрешава заустване на
отпадъчни води във воден обект р. Сазлийка, констатирано при извършена
проверка на 14.06.2023 г.
8
ОСЪЖДА РИОСВ – Стара Загора да заплати на основание чл. 63д ал. 1
от ЗАНН на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Г., п. к. ****, ж.
к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **********,
представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на
2940 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
9