Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.Пирдоп,
20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на шести февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 380 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от М.Г.С.,
ЕГН: ********** срещу Е.Й.С., ЕГН: **********, адрес: *** за постановяване на
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина
на съпруга.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът
са сключили граждански брак на 30.11.1991г. в гр.Павликени, който е първи по
ред и за двамата и след брака заживели заедно в гр.Копривщица, като от брака си
имат две деца, които към настоящия момент са пълнолетни. Ищцата заявява, че в
началото на брака отношенията между съпрузите са били добри, но с годините
настъпила постепенна промяна. Сочи, че поради тежкия характер на съпруга и
ежедневието и се превърнало в кошмар, тъй като за всяко нещо, което тя правела,
съпругът и намирал недостатъци. Чувствата от негова страна постепенно изчезнали
и това довело до отдалечаване по между им. Твърди, че съпругът и започнал да и
посяга, като в някои случи това ставало в присъствието и на децата, които не
били навършили пълнолетие към онзи момент. Твърди, че единствено заради децата
търпяла физическото и психическо насилие. Бракът бил дълбоко разстроен от
истеричните скандали и насилие. Обстановката в дома станала перманентно
враждебна. Ищцата твърди още, че между двамата се установили различия по
отношение на основните житейски ценности, породени от лекомисленото отношение и
нехайно поведение на ответника в ситуациите, в които се изисквали сериозни и
отговорни действия. Ищцата счита, че тя е положила много усилия да преодолеят
различията, но от страна на съпруга нямало желание това да бъде постигнато.
Основната вина за липсата на хармония в семейството ищцата намира у ответника,
като според нея той винаги е искал да наложи мнението си, дори с насилие.
Ищцата сочи, че преди около 4 години напуснала семейното жилище, защото се
наложило да оказва ежедневна помощ на заболялата си сестра. Отделяйки се от
враждебната среда установила, че може да се живее нормално, без непрекъснат
страх, стрес и несправедливо насадено чувство на вина. Твърди, че независимо,
че не живеели заедно Е.С. продължавал да я тероризира по различни начини-
телефонен терор по отношение на нея и семейството и, както и директни обиди и
дори физическа разправа с роднините и. Сочи се в исковата молба, че след като
напуснала дома в Копривщица ищцата заживяла в гр.София, където многократно С.
ходел, без да се съобразява, че тя не желае да го вижда и я обсипвал с обиди,
крещял, дърпал я и посягал, а при едно от посещенията му, в следствие на
поведението му дори била загубила съзнание и припаднала, което наложило да бъде
повикан екип на Центъра за спешна медицинска помощ. Описва друг случай през
септември 2018г., при който С. отишъл на работното и място в гр.София и пред
колегите и нейния работодател я обиждал и злепоставил, което наложило охраната
на магазина, в който тя работела, да се намеси. Според ищцата тези и още много
прояви на съпруга и направили категорично и абсолютно невъзможно съжителството
им. Сочи, че тя самата от октомври 2018г. живее и работи в Испания и не
поддържа никакви семейни контакти със съпруга си. По тези съображения счита
брака им за дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен по
изключителна вина на ответника, като в случай на съгласие от негова страна не
възразява да се премине към развод по взаимно съгласие, без да се третира
въпросът за вината. С допълнителна молба ищцата М.С. е заявила, че моли след
прекратяване на брака семейното им жилище да бъде предоставено за ползване
поотделно на двамата съпрузи, както и съдът да постанови тя да носи
предбрачната си фамилия – Павлова.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответникът Е.Й.С. не се е
възползвал от законоустановената възможност да подаде отговор на исковата молба
и не е взел отношение по предявения иск за развод.
В първото съдебно заседание, в
което обаче ход на делото не е даден поради нередовно призоваване на ответника,
ищцата М.С. се явява лично, като заявява, че живее в Испания, поради което е
упълномощила адв.Т.Б. от САК и същата ще я представлява по-натам в процеса. В съдебното
заседание, в което е даден ход на делото и същото е разгледано по същество,
ищцата М.С. се представлява от адв.Т.Б. от САК, която е изрично упълномощена да
я представлява по това дело. Делото е разгледано въпреки неявяването на ищцата,
доколкото бе установено, че ищцата живее и работи в Испания, което е видно и от
представеното в превод удостоверение за регистриран от 12.11.2018г. в Испания
нейн адрес, който факт е обективно извинителен за неприсъствието и в съдебното
заседание. Адв.Б. поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака между нейната доверителка и ответника Е.С. поради
дълбоко и непоправимо разстройство, като счита, че са събрани достатъчно
доказателства за това. Адв.Б. сочи, че дълбокото и непоправимо разстройство е
довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение,
дори до огромен страх от страна на съпругата от ответника. Твърди се, че
брачната връзка съществува само формално и че е налице пълна фактическа раздяла
от повече от 2 години. Видно било от свидетелските показания, че ищцата не
живее в Република България, като нейното решение да напусне страната и да
заживее в Испания е продиктувано предимно от физически и психически тормоз от
страна на ответника спрямо нея. Според адв.Б. грубото поведение на ответника се
е развивало през годините. Множеството скандали и невъзможността за съвместно
съжителство довели до окончателна раздяла. Процесуалният представител на ищцата
счита, че са били събрани достатъчно доказателства, говорещи че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е изцяло по вина на ответника. С оглед на
изложеното, от съда се иска да прекрати брака и да присъди на ищцата сторените
от нея разноски.
Ответникът Е.Й.С. се явява по средата на съдебното
заседание, когато вече е започнало изслушването на свидетелите.Направен е опит
от страна на процесуалния представител на ищцата да предложи на ответника
споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие, но същият заявява,
че не е съгласен със споразумението и няма да го подпише. В хода по същество на
делото заявява, че оспорва, че вината за разпадането на брака е негова, дори
напротив – твърди, че вината е на съпругата му. Оспорва свидетелските показания
и изрично казва, че не желае на този етап да се развежда, на което адв.Б.
противопоставя реплика, заявявайки освен, че в настоящия случай желанието на ищцата
за развод и дълбокото и непоправимо разстройство на брака са подкрепени с
доказателствата по делото, че бракът дори според Конституцията е доброволен
съюз между двама души, поради което няма как да съществува повече брак между
страните, въпреки желанието на ответника.
Районен съд - Пирдоп, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански
брак, издадено на 13.06.2019г. от длъжностно лице по гражданско състояние към
община Павликени, област Велико Търново, Е.Й.С. и М.Г. Павлова са сключили
граждански брак в гр.Павликени на 30.11.1991г., за което е съставен акт за
граждански брак №123 от същата дата, като
съпругата е приела фамилното име на съпруга си: С..
Страните имат две родени от брака си деца, навършили пълнолетие към момента, а именно:
Йордана Евгениева С., родена на ***г. и Теодор Евгениев С., роден на ***г. Тези
обстоятелства се установяват от представените по делото удостоверения за семейно
положение, съпруг/а и деца изх. №РВТ19-УГ01-8060/12.06.2019г., издадено от длъжностно лице към Столична
община, р-н Витоша.
От ищцовата страна е представен документ, удостоверяващ, че ищцата М.Г.С. е
регистрирана като жител на Мадрид от 12.11.2018г.
По делото са разпитани като свидетели
Златка Г. Колева-
сестра на ищцата и Мая Константинова Димитрова – бивша колежка на ищцата.
При разпита свидетелката Колева разказва, че има
преки наблюдения и впечатления от брака на нейната сестра с Е.С. и отношенията
по между им. Свидетелката Колева твърди, че този брак е сключен през 1991г.,
като в началото отношенията били добри и задоволителни, но след раждането на
децата Е.С. започнал много да пие, да бие сестра и, да я унижава, да я тормози
психически и така до ден днешен. Според свидетелката Колева при всяко събиране
на семейството С. се напивал много и винаги се заяждал с някой, като най-много
ненавиждал родителите им и все гледал да ги предизвика, за да стане някой
скандал. Свидетелката твърди, че тя самата се разболяла през 2014г. и тогава
сестра и отишла при нея, за да я обгрижва и да помага за непълнолетния и син,
тъй като свекърва и била възрастна 80-годишна жена. В началото – първата
година, Е. ги посещавал петък, събота и неделя, но през това време имало
напивания, побой над сестра и, два пъти се наложило да викат полиция и веднъж
Спешна помощ, тъй като сестра и изпаднала в криза. Свидетелката твърди, че
нейната свекърва и сина и не желаели Е. да идва, тъй като не били свикнали с
такива пиянски истории. Понастоящем твърди, че Е.С. и сестра и не живеят заедно
от 4-5 години, разделени са, а сестра и вече втора година живее в Испания. Разказва
за случай от миналото лято, преди сестра и да замине в Испания, когато тя и
синът и били на гости при нейните родители в гр.Копривщица, а М.С. била на
работа, затова я нямало. Дошъл Е.С., нахлул в къщата, блъскал врати и казал
„Къде сте я скрили тази курва?!“. Скарал се с възрастния баща на свидетелката и
на своята съпруга и навил главата му до земята, а тя и майка и се уплашили и
започнали да ги разтървават. Тогава той ударил майка и, която към онзи момент
била с операция на очите. Свидетелката споделя, че сестра и дори имала
ограничителна заповед срещу Е.С.,***, тъй като Е. ходел на работата и я
преследвал, където и да започне работа. На последната и работа пък направил
голям скандал. Сестра и обаче поискала отмяна на ограничителната заповед заради
децата им, тъй като те се срамували от това. Свидетелката твърди, че Е.С. е
използвал нарицателното „курва“ не само спрямо съпругата си, но и спрямо самата
свидетелка и тяхната майка. Когато бил в трезво състояние също налагал мнението
си и никога не зачитал мнението на сестра и – дори относно избора на дрехи. От
сестра си научила, че той дори е имал насилствено интимни отношения с нея, от
което тя се чувствала много унизена и първоначално я било срам да сподели, но
след това казала какво се е случило. Свидетелката заявява, че след около
седмица и пред нея С. си е признал, че е разкъсал бельото на сестра си,
заявявайки, че ще и купи ново. Според свидетелката Е.С. изобщо не осъзнавал
какво прави, а преди това, още по време на брака, побоищата се случвали и пред
децата, докато те все още били непълнолетни. Свидетелката Колева заявява, че
сестра и изпитва страх от съпруга си и дори трепери като го види. Твърди, че
именно той е причината сестра и да замине в чужбина, за да не се виждат, да не
се срещат и да я остави да живее и работи спокойно, което не било така, докато
работела в България. Свидетелката сочи, че децата на сестра и се разсърдили на
своята майка, че е развалила брака, но явно са забравили за побоищата, които
ставали пред очите им, докато били още малки.
Свидетелката Мая Константинова
Димитрова твърди, че познава М.С. от 2016г., когато постъпила на работа в
същата детска градина като готвачка, а самата свидетелка била медицинска сестра
там. Твърди, че познава нейния съпруг само задочно, тъй като е слушала
най-различни разкази за техния живот и за физически и психически тормоз спрямо
нея. Сочи, че двете с М.С. живеели в близки къщи и сутрин тръгвали заедно на
работа, а той стоял отпред с колата, при което, щом го видела М. се
разтрепервала цялата, даже получила някакви нервни тикове и като отивали на
работа до обяд била неадекватна и не можела да си гледа задълженията.
Свидетелката твърди, че много пъти съпругът на М. и звънял по телефона и тя пак
се разтрепервала. До скоро имала тикове, които се получавали след като той
звънне по телефона – ръцете и брадичката и треперели и правела странни мимики.
Налагало се да и дава успокоително и дори се стигнало до там един ден да викат
Бърза помощ, тъй като кръвното и било много ниско. Според свидетелката М. се
страхувала от съпруга си и може да се каже, че заминала в Испания, за да се
отърве от него. Относно раздялата между съпрузите свидетелката Димитрова знае,
че сестрата на М. се разболяла през 2014г. и я помолила за помощ, тъй като
съпругът и бил починал, поради което М. дошла у тях, за да и помага за детето.
От 2016г. твърди, че били заедно на работа в детската градина и всеки ден имала
преки наблюдения над М., като от края на 2017г. М. започнала нова работа, която
свидетелката и намерила, тъй като съпругът и идвал да я притеснява в детската
градина. Сочи, че М. дори я карала да излиза и да гледа дали колата му е пред
детската градина. Свидетелката твърди, че много пъти е виждала Е.С. да идва
пред детската градина, както и да стои пред тях. Знае, че карал „Мерцедес“ и
наблюдавал кога М. излиза, а на нея и било достатъчно само да го види и след
това се чувствала много зле, макар самата тя да не е ставала свидетел на
скандали и побой.
Ответникът Е.С.
не ангажира никакви доказателства в процеса – нито писмени, нито гласни, макар
такава възможност да му е била осигурена.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Първоинстанционният
съд основно е
сезиран с конститутивен иск по чл.44, т.3 във вр. чл.49 СК за прекратяване на брака поради дълбоко и
непоправимо разстройство на същия по вина на ответника. За да бъде
уважен пердявеният
иск, в тежест на
ищцата е да докаже фактите, въз основа на които е достигнато до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, а именно поведението на нейния
съпруг, което описва в исковата молба.
При
разпределената доказателствена тежест съдът намира предявения иск за
основателен, а бракът между
съпрузите за дълбоко, необратимо и непоправимо разстроен.
От доказателствата по делото се установява, че
към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд между страните е
имало валиден граждански брак, сключен на 30.11.1991г., както и че от брака имат родени две деца, които са пълнолетни, поради което не
следва да се обсъжда въпросът за упражняване на родителски права.
Според чутото от свидетелите, съдът достига до извод, че
от години ищцата С. е желала и се е опитала да устрои битието си без нейния
съпруг, за което обаче е имала основателна причина – желанието да живее спокоен
живот, необременен от насилие. Съдът намира, че въз основа
на гласните
доказателствени
средства
може да се направи обоснован извод
за наличието на влошени семейни отношения между страните. При анализ на
твърденията на ищцата в исковата молба и разпитаните свидетели се установи, че в конкретния случай
са налице изискуемите
предпоставки за прекратяване на брака посредством развод. От
свидетелските показания се доказва, че между съпрузите е налице разкъсване на семейната общност,
липсва взаимност, уважение и доверие. Същите освен това са в окончателна фактическа раздяла от близо 4 години, а
от близо 2 години ищцата е устроила живота си в друга държава. Това време е
достатъчно дълго, че брачната им
връзка да се превърне в
чисто формална и да спре да
съответства на духа и съдържанието на брака според Семейния кодекс. Тези
предпоставки определят брака като дълбоко разстроен и се припокриват с
отразеното в Постановление № 10/1971г. на Пленума на ВС. Бракът е и
непоправимо разстроен, тъй като разстройството му не може да се преодолее и не
могат да бъдат възстановени нормалните съпружески отношения. Събраните по
делото гласни доказателства категорично убеждават съда в този правен
извод и свидетелстват, че между
двамата съпрузи няма запазени нито уважение, нито разбирателство, нито общ
житейски път. При тези обстоятелства преустановяването на брачната връзка е
необходима последица и закономерен резултат от разпадането на духовната и емоционална
връзка между страните. Налице е една продължителна фактическа
раздяла, при която не се полагат общи грижи за
семейството и липсва каквато и да е подкрепа между съпрузите.
Към момента на приключване на устните състезания, въз основа на доказаните от ищцата
факти и обстоятелства, следва единственият възможен извод, че отношения между страните не просто липсват, а са в
противоречие с разпоредбите на чл. 14, чл. 15 и чл. 17 СК.
Между страните напълно и необратимо са изчезнали взаимността и
общите грижи за семейството. Фактически
между тях е създаден режим на имуществена и емоционална
разделност. Липсва и възможност за диалог между страните за отстраняване на
противоречията по между им, като това обуславя дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Ответникът заяви пред съда нежеланието си за прекратяване
на брачния съюз, което обаче е декларативно. Правилно е становището на
процесуалния представител на ищцата, че бракът
е доброволен съюз между мъжа и жената. С
декларативното нежелание на единия от съпрузите да бъде постановен развод, при
доказаност на осъществили се юридически факти, намерили проявление в живота на
съпрузите, които подведени под хипотезиса на нормата на чл. 49 СК,
обосновават извод за формалното съществуване на брачната връзка между страните,
не следва да бъде отречено субективното потестативно право на единия от
съпрузите да иска и да получи правна промяна в своята правна
сфера и в тази на другия съпруг, що се касае до брачната връзка. В настоящото си състояние
брачната връзка между страните не изпълнява своята социална функция и не е
оправдано юридическото и запазване. Фактическото състояние в отношенията между
съпрузите – ищец и ответник, е лишено от
основополагащи в отношенията между съпрузите принципи, на които именно се основава
брачният съюз между мъжа и жената.
Съдът дължи произнасяне и по въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Предвид установеното по делото,
съдът намира, че бива доказано, че състоянието на брачните отношения се дължи
на поведението на ответника Е.С.. От свидетелските показания се установи, че
ответникът Е.С. е
злоупотребявал с алкохол и е проявявал необоснована агресия спрямо съпругата си
по време на брака им, които негови състояния са били съпроводени с упражняване
на физическо и психическо
насилие върху ищцата, а дори и върху
нейни роднини, което негово отношение датирало откакто се родили децата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни и изчерпателни. Ответникът оспорва показанията на
двете свидетелки, без обаче да ги опровергава по никакъв начин и без да
ангажира насрещни доказателства. Показанията на свидетелката Колева изхождат
от близък роднина,
който е пряк очевидец на случващото се между сестра и – М.С. и ответника – Е.С.. В действителност е възможна пристрастност на тази
свидетелка, предвид родствената връзка с ищцата – нейна сестра, но тази
пристрастност дори да е налична, се е породила от неприятните изживявания,
които е наблюдавала у своята сестра и желанието и нейн близък човек да живее
спокойно. Освен това, доказано в практиката от казуси, свързани с домашно
насилие, е че само близки роднини могат да дадат обективна информация за такъв
вид насилие, тъй като почти винаги то се случва в рамките на семейството.
Тонът, с който свидетелката Колева разказва обаче е неутрален, а разказаните от
нея случки са конкретни и описателни, като свидетелката за известен период дори
е наблюдавала случките в нейния собствен дом, в който сестра и е живяла, а Е.С.
е гостувал. Показанията на свидетелката Колева пък напълно кореспондират с
показанията на свидетелката Димитрова що се касае до реакциите на М.С., когато
е виждала съпруга си след раздялата. И двете свидетелки описват страха на М.С.
от собствения и съпруг и треперенето, което са наблюдавали при нея когато го
види или той и звънне по телефона. Според Свидетелката Димитрова това треперене
дори се е превърнало в тикове. Събраните свидетелски показания убеждават съда,
че ответникът многократно е упражнявал насилие над ищцата, независимо какви са
били мотивите му за това, което я е принудило да вземе решение за окончателна
раздяла и за отпътуване възможно най-далеч от съпруга си. Насилието над
съпругата представлява недопустимо съпружеско поведение, което дори е могло да
бъде санкционирано по реда на специалния Закон за защита от домашното насилие и
има данни, че е било санкционирано по този закон за даден период от време,
макар да не са представени писмени доказателства за това. Търпението, което
ищцата е проявила към неуважителното поведение на съпруга си може да се третира
като проява на опит за запазване на брачната връзка, който е останал
безуспешен. Предвид пасивното поведение на ответника Е.С., който не ангажира
никакви доказателства в процеса /напр. свидетелски показания на неговите деца
или други близки хора, имащи наблюдение над семейството/, съдът не е в
състояние да достигне до друг извод за вината относно разпадането на брака.
Становището на ответника С. е, че той няма вина за разпадане на брака, а вината
е на съпругата му. Не депозира обаче писмен отговор, в който да опише какви са
евентуалните брачни провинения на съпругата, нито пък евентуално да опише
своите качества и поведение като съпруг. За тези факти ответникът не е поискал
и събиране на доказателства. Доказателства за недостоверност на свидетелските
показания на двете изслушани свидетелки, не бяха събрани.
Поради изложените причини сключеният
брак между страните следва да бъде прекратен с развод на основание чл.49
СК по изключителна
вина на съпруга – Е.Й.С..
Ищцата
следва след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име,
което видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак е Павлова, каквото е
нейното желание.
С исковата молба е отправена молба след прекратяване на
брака семейното жилище в гр.Копривщица, което има данни /но не и
доказателства/, че е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, да
бъде предоставено за ползване поотделно от двамата съпрузи. По този въпрос
ответникът не е взел отношение. Не са представени обаче доказателства,
доказващи възможността жилището да бъде ползвано от двамата бивши съпрузи поотделно,
т.е. няма доказателства, че размерът и обособеността на жилището са такива, че
двамата да могат да го ползват необезпокоявано един от друг. Освен това, съдът
счита, че се установи, че отношенията между ищцата и ответника са изключително
влошени и предпоставят невъзможност жилището да се ползва и от двамата. Според
чл.56, ал.5 СК когато
съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното
жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и
други обстоятелства. В случая няма
ненавършили пълнолетие деца. Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака бе възприето, че е на съпруга- Е.С., като обаче именно той е лицето,
останало да живее в семейното жилище след раздялата. Към настоящия момент се
установи, че ищцата живее и работи в Испания, поради което не може да се счете,
че тя има жилищна нужда. Ответникът също работи в друго населено място,
различно от гр.Копривщица, като не се установява обаче дали същият се е устроил
в това друго населено място и не може да се прецени жилищната му нужда.
Постоянният и настоящият му адрес обаче остават регистрирани в гр.Копривщица. С
оглед на тези обстоятелства, съдът счита, че следва да предостави ползването на
семейното жилище на съпруга-Е.С. до подялбата на имота между двамата, като
ищцата може да претендира по законов път заплащането на определена сума за
ползване от негова страна на нейната идеална част от имота, в случай че той в
действителност е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, за което
по настоящото дело няма събрани конкретни доказателства. В случай, че семейното
жилище в действителност е било придобито в режим на съпружеска имуществена
общност, за информация на страните следва да се посочи, че след прекратяване на
брака то остава съсобствено между тях
при режим на обикновена съсобственост, т.е. всеки от тях притежава по ½
идеална част от вече прекратената бездялова съсобственост, с която ½ ид.
част всеки от тях би могъл да се разпорежда както намери за добре или да поиска
подялба на имуществото по съдебен ред.
Няма основание съпрузите да си дължат издръжка един на
друг, нито е наведено такова искане.
На
основание чл.329
ГПК разноските по
делото следва да бъдат възложени
на съпруга-ответник, чиято вина бе приета като основание за настъпване на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ищцата доказано е направила
разноски в размер на 825 лв., които следва да и бъдат възстановени, а именно:
25лв. за внесена държавна такса и 800лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Окончателната
държавна такса по иска за
развод съдът определя в размер на 50 лв., от които 25 лв. са били внесени,
поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Пирдоп
разликата от 25 лв.
По изложените мотиви, Районен съд-Пирдоп
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49 СК, с развод сключения между М.Г.С., ЕГН: ********** и Е.Й.С.,
ЕГН: **********, с Акт № 123/ 30.11.1991г. на община Павликени,
граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА СЪПРУГА Е.Й.С..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК вр. чл.326 ГПК, след прекратяване на брака съпругата М.Г.С., ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име -
ПАВЛОВА.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.56, ал.5 СК,
за ползване на съпруга Е.Й.С., ЕГН: ********** семейното жилище, находящо се в гр.Копривщица, ул. „Панчо Мрънков“ №3, вх.Б, ет.2, ап.3.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 изр.1 ГПК,
Е.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.С., ЕГН: ********** сумата от 825
лв. /осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени от нея
разноски по делото, от които 25 лв. за внесена държавна такса и 800 лв. за
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 изр.1 ГПК, Е.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт и по
сметка на Районен съд - Пирдоп сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща окончателната държавна такса по бракоразводния иск.
Решението подлежи
на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: