Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 182 05.02.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на четиринадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ
2. ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г., в присъствието на прокурора
Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Русева касационно
административно наказателно дело № 2489 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас,
представлявана от пълномощника Вероника Рачева Иванова-Николова, против Решение
№ 260053/28.09.2020 г., постановено по АНД № 496/2020 г. по описа на РС-
Несебър.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се сочи, че
описанието на нарушението е ясно формулирано и конкретизирано в наказателното
постановление и че не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Твърди
се, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при съставяне на АУАН и на НП. По същество се иска отмяна на решението
и постановяване на друго, за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата
- „ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД, в писмено становище заявява неоснователност на
същата. Не представя нови доказателства и не се представлява в съдебното
заседание, редовно уведомен.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Бургас, ХV-ти състав, след като
взе предвид доводите в касационната жалба, становището на ответника и на
прокурора по нея и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.
При разглеждането й
по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 02-0002912/01.06.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на
основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено на
„ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал. 2 и
ал. 3 от КТ, заради това, че дружеството, в качеството си на работодател, към
31.10.2019 г. не е изплатило трудовото възнаграждение за м.септември 2019 г. на
Е.С.Ч.с ЕГН **********, полагал труд на длъжност „рецепционист“ в стопанисвания
от дружеството обект „Гранд хотел Свети Влас“, находящ се в гр. Свети Влас,
Общ. Несебър. В наказателното постановление е посочено, че съгласно сключения
между страните трудов договор, трудовото възнаграждение за м.септември 2019 г.
е следвало да бъде изплатено до 30-то число на месеца, следващ този, през който
е положен трудът, а именно – до 30.10.2019 г., а видно от представено преводно
нареждане от 11.11.2019 г., трудовото възнаграждение на Е.Ч.е било изплатено на
11.11.2019 г.
Първоинстанционният
съд е приел, че в производството по издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до неяснота относно
извършеното нарушение – не била посочена нито в АУАН, нито в НП дата на
извършване на същото, което съществено е нарушило правото на защита на
санкционираното лице. Обосновал е също, че е налице неяснота в обвинението и
поради това, че дружеството е санкционирано за това, че не е изплатило на
работника трудовото възнаграждение, а от описателната част в НП ставало ясно,
че това е сторено, макар и със закъснение. Съдът е посочил също, че за първи
път в НП е въведена като нарушена разпоредбата на ал.3 на чл.270 КТ, което
представлява ново обстоятелство, което не е било предмет на
административнонаказателното производство. Освен това, съдът е приел също, че в
НП неправилно органът, при определяйки срока за изпълнение на задължението за
заплащане на трудовото възнаграждение, се е
позовал на трудов договор, който бил прекратен на 19.00.2019 г. и след
тази дата не е обвързвал страните, с оглед на което е преценено, че са
допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, т.3 и т.4, и чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 ЗАНН.
Така постановеното решение е
неправилно.
Нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, само когато води до
ограничаване процесуалните права на страните. Такова в случая не е налице.
Видно от словесното описание на нарушението в акта за установяването му и в
наказателното постановление, търговецът е санкциониран за това, че в качеството
на работодател не е изплатил към крайния срок - 31.10.2019 г., уговореното
трудово възнаграждение за м.септември 2019 г. на Е.С.Ч.с ЕГН **********,
полагал труд на длъжност „рецепционист“ в стопанисвания от дружеството обект
„Гранд хотел Свети Влас“, находящ се в гр. Свети Влас, за положения от него
труд. Не е допусната приетата от НРС неяснота относно фактическото основание за
налагане на санкцията. Подробно и ясно са изложени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, с което е осигурено правото на защита на санкционираното
дружество. Обстоятелството, че в НП за първи път е посочена ал.3 на чл.270 КТ,
по никакъв начин не прави обвинението неясно и не накърнява правото на защита
на санкционираното лице /посочената разпоредба визира начина на изплащане на
трудовото възнаграждение на работника – лично по ведомост или срещу разписка,
или по негово искане – на негови близки/. Повече от ясно е, че нарушената
разпоредба е тази на чл. 128, ал.2 от КТ, която е и посочената в НП и която
визира задължението на работодателя в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Ето защо, не може да бъде споделена тезата на
първоинстанционния съд, че забавеното плащане на трудовото възнаграждение не е
нарушение на трудовото законодателство, респ. че плащането със закъснение не е
нарушение на чл. 128, ал.2 КТ, и че в този смисъл има разминаване между
описаните в НП факти.
В НП е посочен и
крайният срок, в който е следвало да
бъде заплатено трудовото възнаграждение на Чобанов за м.09.2019 г. съгласно
сключения трудов договор - до 30-то число на месеца, следващ този, през който е
положен трудът, т.е. до 30.10.2019 г. Неправилен е изводът на НРС, че органът
погрешно е определил срока за изпълнение на задължението, като се е позовал на
клауза от трудовия договор, която след 19.09.2019 г. не е действала между
страните. Обстоятелството, че трудовият договор между работодателя и работника
е прекратен на 19.09.2019 г., което е видно от приложената по делото Заповед №
00001256/19.09.2019 г., не означава, че за отношенията, които са обвързвали
страните до 19.09.2019 г., не се прилагат клаузите на договора. Правото на
вземане за трудовото възнаграждение на Чобанов е възникнало през м.09.2019 г.,
още преди прекратяването на договора, и относно определяне падежа на
задължението за изплащане на трудовото възнаграждение приложение следва да
намерят именно разпоредбите на трудовия договор. Съгласно последния, трудовото
възнаграждение се изплаща до 30-то число на месеца за предходния месец,
следователно органът правилно е посочил в НП падежа на задължението.
Не може да бъде
споделена и тезата на НРС и относно липса на посочване в НП на датата на
извършване на нарушението. Достатъчно ясно е посочено, че срокът за изпълнение
на задължението е бил 30.10.2019 г., като след тази дата търговецът е изпаднал
в забава и това обстоятелство не е неясно, нито е довело до нарушаване правото
на защита на страната. Ето защо, като е платил със закъснение, а именно – на
11.11.2019 г., работодателят безспорно е извършил вмененото му нарушение по чл.
128, ал.2 КТ и правилно на осн.чл.414, ал.1 КТ е бил санкциониран с имуществена
санкция в минимален размер.
С оглед на горното,
решението на РС Несебър е неправилно следва да се отмени, като вместо него се
постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и претенцията на
касатора за присъждане на разноски, на осн.чл. 63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.3 АПК
вр.чл. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по
касация „ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на касатора Дирекция
„Инспекция по труда”- Бургас сумата от 160 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции, по 80 лв. за всяка една инстанция.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 260053/28.09.2020 г., постановено по АНД № 496/2020 г. по описа на РС-
Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002912/01.06.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл.
416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено на „ПИ ЕНД ПИ
МАУНТИН“ ЕАД административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500
лева за нарушение по чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА „ПИ
ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Андон Николаев Атанасов,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „България“ №
132А, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас сумата от 160 лв., представляваща разноски за
юрисконсулт пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.