Решение по дело №317/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 869       Година  2022,  16.05.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.04.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 317 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от С.Д.М. ***, чрез адв.Я., срещу Решение №2160/03.12.2021г., постановено по АНД №4516/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV  н. състав, с което е потвър­дено Наказателно постановление/НП/ №21-1030-005385 от 08.06.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

В жалбата се развиват доводи за постановяване на съдебно решение в нарушение на закона и се настоява за неговата отмяна и отмяна на НП. Претендират се сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плов­­­див, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП №21-1030-005385 от 08.06.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, М. е бил санкциониран с „глоба“ в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за това, че на 23.10.2020г.*** – пътен възел „Скобелева майка“ в посока запад-изток като водач на лек автомобил „АУДИ А 4 АВАНТ“ с рег.№*** управлява същия със скорост 119 км/ч при максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч при отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача – нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на М. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

От страна на касационния жалбоподател са направени възражения, които са идентични с твърденията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно районният съд е приел, че в случая административнонаказателното производство е образувано в съответствие с разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В случая, обстоятелството, че касаторът е управлявал процесното МПС на 23.10.2020г. в 11,39 часа, в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21 ал.1 ЗДвП, е установено въз основа на декларацията от 19.04.2021г., поради което е налице хипотезата на чл.188 ал.1 ЗДвП. Казано по друг начин, нарушението е извършено на 23.10.2020г., но самоличността на нарушителя е установена на 19.04.2021г. с попълването на декларация, като АУАН е съставен на 10.05.2021г., т.е. в рамките на една година от извършване на нарушението и в рамките на три месеца от установяване на нарушителя, което мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че законовите срокове за съставяне на АУАН по чл.34 ЗАНН в конкретния случай са спазени.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, до­пус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2160/03.12.2021г., постанове­но по АНД №4516/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV н. с. 

           

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                       2.