Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 07.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 14.01.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 652 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на  „СИМТЕД ТРЕЙД 1“ ЕООД, представлявано от управителя му С. Г., против Наказателно постановление № НП-Ю-26/17.05.2019 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХ на основание чл. 48, ал. 2 вр. ал. 1 ЗХ на дружеството жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробни съображения в съдебно заседание съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество е основателна.

На 12.02.2019 г. срещу дружеството жалбоподател „СИМТЕД ТРЕЙД 1“ ЕООД по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след отправена изрична покана в отсъствие на представител на дружеството нарушител, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 001764 от инспектор в отдел „Контрол храни“ към ОДБХ – София-област - инж. М.Ч.,  за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХ.

Съставеният акта за установяване на административно нарушение не е връчен на дружеството жалбоподател.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № НП-Ю-26/17.05.2019 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХ на основание чл. 48, ал. 2 вр. ал. 1 ЗХ на дружеството жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

В хода на административнонаказателното производство при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. Актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл. 43, ал. 4 ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, но не е изпратен на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя /в случая по адрес на управление на нарушителя като юридическо лице/ за предявяване и подписване. Впоследствие актосъставителят – директорът на ОДБХ – София-област не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 2 ЗАНН, като не е констатирал, че АУАН не е бил предявен на нарушителят и вместо да го върне на актосъставителя за изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН е издал обжалваното наказателно постановление.

По делото не са налице никакви доказателства за връчване на АУАН на представител на дружеството нарушител. Изводът, че АУАН не е предявен на нарушителя следва още от изявлението на процесуалния представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание, както и от показанията на свид. К. ***.

Нарушаването на реда за връчване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, което неотстранимо и представлява основание за отмяна на издаденото въз основа на такъв порочен АУАН наказателно постановление (вж. в този смисъл Решение № 911 от 15.11.2017 г. на Адм. съд - София-област по к. а. н. д. № 682/2017 г., Решение № 203 от 7.03.2016 г. на Адм. съд - София-област по к. а. н. д. № 1163/2015 г., Решение № 941 от 27.11.2015 г. на Адм. съд - София-област по к. а. н. д. № 790/2015 г., Решение № 374 от 16.04.2014 г. на Адм. съд -област по ч. к. а. д. № 192/2014 г., Решение № 735 от 10.07.2013 г. на Адм. съд - София-област по ч. к. а. д. № 614/2013 г.)

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя, като изключенията от този принцип са регламентирани в ал. 2 на посочената норма. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че след съставянето, АУАН следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Тези нормативноопределени изисквания гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административно-наказателно производство, в т.ч. правото да се запознае със съдържанието на АУАН, да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, които обяснения да бъдат включени като част от съдържанието на акта, съгл. чл. 42, т. 8 от ЗАНН, да поиска събирането и /или да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН и пр.

На следващо място, нормата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН предвижда задължение на АНО да върне АУАН на актосъставителя, когато констатира, че актът не е предявен на нарушителя, следователно няма право да пристъпи към издаване на наказателно постановление.

Неспазването на посочените задължения води до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на защита санкционираното лице още в хода на  административнонаказателната процедура. Непредявяването на АУАН лишава наказаният да ангажира доказателства, да предяви възражения и като резултат го лишава от една инстанция, което е недопустимо. Именно по тази причина не може да се сподели, че съставянето на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, дерогира задължението за връчване на последното. Напротив, чл. 43, ал. 4 ЗАНН вменява изрично задължение за връчване на АУАН на наказания в тези случаи.

Невръчването на акта не е от нарушенията, които могат да бъдат отстранени по реда на чл. 53 от ЗАНН. Тези нарушения, доколкото обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице са от категорията на съществените такива, опорочаващи изцяло производството по реализиране на административнонаказателната отговорност и като такива представляват абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

С оглед на горните констатации не е необходимо да се разглежда въпроса за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Предвид изхода на делото и отправеното изрично искане на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Възражението по чл. 63, ал. 4 ЗАНН на административнонаказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за делото е 300 лв. Същото не разкрива по-висока фактическа и правна сложност сравнимо с други дела от този тип. Приключването му е възможно в рамките на едно съдебно заседание. Спецификата на предмета на доказване не предполага ангажиране на доказателства, събирането на които да е свързано с посещаване на различни институции или частноправни субекти на територията на страната. Процесуалният представител на жалбоподателя е с адрес на упражняване на дейността в гр. Ихтиман, следователно не е необходимо предприемане на пътуване за запознаване с материалите на делото и за участие в съдебно заседание. Всичко това сочи, че договореното възнаграждение в размер на 850 лв. – близо трикратно надвишаващ минималния размер от 300 лв., е необосновано високо предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което подлежи на намаляване до минимума от 300 лв., установен в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № НП-Ю-26/17.05.2019 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – СОФИЯ ОБЛАСТ ДА ЗАПЛАТИ на „………. ЕООД, ЕИК …………, разноски по делото в размер на 300 лв., определени по реда на чл. 63, ал. 4 ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: