Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 04.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2605
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени частични осъдителни искове с правна квалификация чл. 268 ЗЗД, при
условията на евентуалност на основанието – чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
2 ЗЗД от ищците „А.М.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, „Г.“
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** и „В. – М.И.“ АД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, и
тримата, действащи като съдружници на консорциум „А.М.“ ДЗЗД, с БУЛСТАТ*******,
ул. „*******, вх. *******срещу ответника М.НА
Р.Р.и благоустройство (МРРБ), с адрес: гр. София, ул. „**************във
връзка със сключен между консорциума, като изпълнител, и МРРБ, като възложител,
договор за възлагане на обществена
поръчка №39/30.01.2009г. за заплащане на извършена работа, направени
разходи и пропусната печалба поради отказ от договора от страна на възложителя,
евентуално като обезщетение за
претърпени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договора от
страна на ответника :
1.
иск
за сума от 133 574,40 лв. с включен ДДС, представляваща част от вземане за
стойност на технологично оборудване в общ размер на 1 335 744 лева с включен
ДДС;
2.
иск
за сума в размер на 17 904 лв. с включен ДДС, представляваща част от
вземане за представен и одобрен работен проект в общ размер 179 040 лева с
включен ДДС;
3.
иск
за сума в размер на 49 017 лв. за извършени разходи във връзка с невърнат
паричен депозит, представляваща част от гаранция за изпълнение на договора за
възлагане на обществена поръчка в общ размер на 490 170 лева;
4.
иск
за сума в размер на 1656 лв. с включен ДДС, представляваща част от стойността
на претендираното вземане за разходи за съхранение на доставеното и прието от
ответника оборудване в общ размер на 16 560 лева с включен ДДС, съгласно
договор за съхранение от 20.03.2011 г.;
5.
иск
за сума в размер на 40 000 лв., представляваща част от вземане за заплащане на
очакваната печалба във връзка с изпълнение на процесния договор за обществена
поръчка в общ размер на 4 000 000 лева.
Предявен
е при условията на евентуално отхвърляне
на иска за направени разходи от 49017
лв. по договора, частичен иск за връщане
на сумата от 49017 лв., като част от
вземане в общ размер на 490 170 лв., представляваща платен на отпаднало
основание депозит като гаранция за добро изпълнение.
В исковата молба ищците твърдят, че с
договор помежду си учредили консорциум „А.М.“ ДЗЗД, между което гражданско дружество в качеството
му на изпълнител, и МРРБ, в
качеството на възложител, е сключен на 30.01.2009г. договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „И. – проектиране, авторски надзор и изпълнение
на строително-монтажни работи (СМР), на пречиствателна станция за питейни води
в гр. Свиленград“. Съгласно чл. 2 от договора за възлагане на обществена
поръчка, срокът за изпълнението на предмета на договора е до издаване на
разрешение за ползване на обекта като, срокът за изготвяне на работен проект е
92 дни от датата на уведомяване на Изпълнителя за одобрен вариант на идейния
проект; срокът за упражняване на авторски надзор по време на изпълнение на СМР
- до въвеждане в експлоатация и започва да тече от датата на съставяне на
протокола за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и
ниво; срокът за завършване на СМР в съответствие с График за изпълнение на И.а
до 155 дни, считано от датата на съставяне на протокола за откриване на
строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво.
Твърди се, че съгласно чл. 3 от същия договор общата цена за извършване
на дейностите, включени в неговия предмет възлиза на 14 780 397.60 лева с включен ДДС,
от които: изготвяне на работен проект в размер
на 179 040 лева с включен ДДС; упражняване на авторски надзор по време на
изпълнение на СМР в размер на 17 760 лева с
включен ДДС;
изпълнение на
строително монтажни работи, с включени непредвидени разходи в размер на 14 583 597.60 лева с включен ДДС.
Твърди се, че на 16.12.2008 г.
изпълнителят е представил банкова гаранция за изпълнение на договор с Реф. №
10/5518 от 16.12.2008 г., издадена от „Алианц“ за сума в размер на 125 680 лв.,
както и превел депозит като гаранция за изпълнение на задълженията си по
договор с преводно нареждане за сума в размер на 490 170 лева с основание - Гаранция за изпълнение: „И. на обект ЛОТ 1“ съгласно Решение РД - 02 - 14 - 761/10.12.2008 г. от Консорциум „А.М.“.
На 27.02.2009 г. изпълнителят Консорциум
„А.М.“ ДЗЗД е уведомен, че е
одобрен и приет представения от него II вариант на идеен проект за обект: „И. на пречиствателна станция за питейни води ЛОТ
ПСПВ гр. Свиленград“. Консорциум „А.М.“
ДЗЗД е предал работен проект за обекта, който приет от възложителя МРРБ по
договора за обществена поръчка. Приетият работен проект е на стойност
179 040 лева с включен ДДС, като същият не е заплатен на изпълнителя.
Твърди се, че на 08.04.2009 г.
изпълнителят, в изпълнение на задълженията си по договора e доставил част от
технологично оборудване на обща стойност 2 082 432
лв., прието е от възложителя МРРБ, съгласно
констативен протокол от 09.04.2009г., и заплатено
от МРРБ. Считано от 10.04.2009г. оборудването се съхранявало на отговорно
пазене от „А.М.“ АД, като във връзка с това съхранение са направени разноски за
наем на помещенията по договор от 20.03.2011 г. с трети лица.
На 23.04.2009 г. е издадено Разрешение
за строеж № 34/23.04.2009 г. за обекта, като впоследствие не били съставени
нормативно установените протокол за откриване на строителната площадка, както и
протокол за определяне на строителна линия и ниво на строителството от страна
на консултанта, упражняващ строителен надзор на строежа.
Изпълнителят е закупил още една част от
необходимото технологично оборудване, на обща стойност 1 335 744 лв. с
ДДС, което не е заплатено от ответника Това оборудване е предоставено на
Консорциум „А.М.“ ДЗЗД от съдружника „А.М.“ АД, като било закупено от последния
съгласно договор за изработка и доставка от 27.01.2009 г. между „Е.Т.“ ЕООД -
продавач и „А.М.“ АД - купувач.
Твърди се, че след доставянето на
заплатеното технологичното оборудване възложителят е преустановил изпълнението
на задълженията си по договора за определен период от време, като спрял да
извършва всякакви правни и фактически действия по реализацията на проекта.
Твърди се, че с писмо от 27.08.2010 г.
изпълнителят е представил оригинал на банкова гаранция с реф. № 10/6853 за
обект: „Пречиствателна станция за питейни води гр. Свиленград“. Били изпращани
писма от възложителя до изпълнителя, провеждана е и работна среща. С писмо от
06.11.2015 г. възложителят МРРБ е уведомил изпълнителя, че сключения между тях
договор следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, тъй като счита
изпълнението на договора за нецелесъобразно, с оглед факта че издаденото
разрешение за строеж, както представеният във връзка с издаването му работен
проект са загубили правно действие. Със Заповед от 08.06.2016 г. на заместник -
министъра на регионалното развитие и благоустройството била назначена комисия
от служители на МРРБ, представители на „ВиК Х.“ ЕООД, представители на
Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор, както и представители
на изпълнителя по договора, която комисия е извършила проверка на наличната
документация по договора и проверка на доставеното технологично оборудване и
състоянието му и състави доклад. От съдържанието на представения доклад било
видно, че е налице липса на финансиране относно реализацията на проекта, като
съгласно т. 6 от същия, в случай на осигуряване на същото доставеното и платено
оборудване би могло да се вложи при изпълнението на договора. Била проведена
последваща работна среща, на която Възложителят e заявил, че не било налице
възможност за продължаване на изпълнението на договора поради липсата на
осигурено финансиране, както и заявил, че счита изпълнението на договора за
нецелесъобразно, във връзка е което същият следвало да бъде прекратен по
взаимно съгласие на страните, като представи и проект на споразумение относно
прекратяването му.
С писмо, получено на 03.07.2018г. изпълнителят е поканил
възложителя в срок до 10.07.2018 г., да предприеме действия по изпълнението на
договора, като го уведоми, че след изтичане на посочения срок ще счита, че е
налице отказ от изпълнение на договора. В посочения срок не са предприети
никакви правни и фактически действия от страна на МРРБ относно изпълнение на
задълженията си.
Ищците считат, че от страна на МРРБ е
налице отказ от сключения между страните договор по смисъла на разпоредбата на
чл. 268 ЗЗД, поради което, последният е длъжен да заплати на изпълнителя
направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от
изпълнението на договора за обществена, както и да върне получената като
гаранция за добро изпълнение сума, тъй като е отпаднало основанието за
получаването й. При условията на евентуално отхвърляне на исковете основани на
отказ от договора от страна на ответника, счита, че същите суми следва да му
бъдат изплатени като обезщетение за вреди от неизпълнението на ответника, като
съобразно уговорките в договора за гражданско дружество ищецът А.м. АД претендира 99,98 % от сумите по
отделните предявени искове,а всички от ищите Г. АД и
Водоканалпроект И. АД предендира 0,01% от сумите по отделните предявени искове
В законоустановения срок, ответникът
МРРБ депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените
искове. Не оспорва сключването на
договора за възлагане на обществена поръчка с предмет: „И. – проектиране,
авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни работи (СМР), на
пречиствателна станция за питейни води в гр. Свиленград“. Твърди, че изявление
за отказ от договора за обществена поръчка не е правено от възложителя -МРРБ, а единствено е предложено
на изпълнителя постигане на споразумение за прекратяване на договора по взаимно
съгласие, оспорва твърдението, че не е изпълнявал задълженията, произтичащи от
договора за обществена поръчка. Твърди също, че предвид процесуалното поведение
на ищците, същите за заявили воля за разваляне на процесния договор поради
неизпълнение, като обаче оспорват да са изправна страна по договора, евентуално
считат, че правото на разваляне се е погасило поради изтичане на давностния
срок.Оспорва исковете в частта относно вземане за пропусната печалба, с доводи
да не е налице отказ от договора от него страна, евентуално оспорва вземането
по размер, като сочи че в приложение 3.2 от офертното предложение на
изпълнителя е посочена печалба от 10 %, а размерът на пропусната печалба е
определен произволно.Твърди, че не са представени доказателства, че посоченото
оборудване на стойност 1 335 744 лева с ДДС е доставено на
възложителя, че доставеното съответства на договореното, както и че
оборудването отговаря на нормативните изисквания. Процесният договор не
предвиждал определени срокове за доставяне на оборудване, поради което, ако
такова е доставено изобщо, това е
направено без каквато и да е необходимост и преди да е достигнат съответния
етап,предполагащ монтирането му. Евентуално се твърди, че оборудването не е съответствало на
технологичните изисквания за такъв тип съоръжения, няма връзка с договора между
страните, тъй като е закупено преди сключването му, не е приемано от МРРБ и
поради това – не подлежи на заплащане, както и че представените доказателства
от ищците във връзка със закупуването му При
условията на евентуалност, прави възражение за настъпила погасителна давност
съгласно чл. 114, вр. с чл. 110 ЗЗД за частичната претенцията за разходи за
технологично оборудване.
Ответникът заявява, че не оспорва доставянето
и приемането на оборудване, посочено в протокол от 09.04.2009 г., съставен от
представители на изпълнителя - Консорциум „А.-М.“ и възложителя - МРРБ в който
са посочени доставени, приети и заплатени елементи
от съоръжение за пречиствателна станция в размер на 2 082 432 лв. с ДДС. Ответникът твърди, че е била открадната част от оборудването, доставено с
протокол от 09.04.2009г., а друга част – е повредена: смесителни
ежектори – 32 бр. и дифузьори за окислителни камери – 32 бр. са откраднати, а 6
бр. фланци към тях са увредени. Твърди, че доставеното оборудване (генератори
за озон) не съответствало на технологичните изисквания.Ответникът твърди, че представеният работен проект не е приет от МРРБ, не е
спазена процедурата за изработване и одобряване на проектите, оспорва че
протокол 3/27.02.2009г. е подписан от представител на МРРБ – инж. С.З.. При
условията на евентуалност, прави възражение за настъпила погасителна давност на
претенцията.
Оспорва
основателността на претенцията за връщане на гаранцията за добро изпълнение
поради изтекла давност. При условията на
евентуалност, прави възражение за прихващане на дължимата сума с вземане на
МРРБ в общ размер на 1735360 лв.,. за стойността на откраднатата част от
оборудването, стойността на повреденото оборудване и стойността на
оборудването, което няма маркировка (л. 201).Твърди, че договорът за съхранение
от 20.03.2011г., сключен между ‚А.М.“ АД и „М.Н.З.– Е.“ ООД не е свързан със
съхранение на доставеното и заплатено оборудване. Твърди, че МРРБ не е
подписвал споразумение за съхраняване на оборудване и не е възлагал такова на
ищците. Прави възражение за погасено по давност вземане. При условията на
евентуалност, прави възражение за прихващане на дължимата сума с вземане на
МРРБ за стойността на откраднатата част от оборудването, стойността на
повреденото оборудване и стойността на оборудването, което няма маркировка.
Навежда доводи, че претенцията е
неоснователна, при условията на евентуалност - прави възражение за погасено по
давност вземане, при условията на евентуалност –прави
възражение за прихващане на дължимата сума с вземане на МРРБ за стойността на
откраднатата част от оборудването, стойността на повреденото оборудване и
стойността на оборудването, което няма маркировка. Прави доказателствени
искания, поставя въпроси към поисканите от ищците експертизи.
В допълнителната искова молба, подадена
в срок, ищците поддържат предявените искове, а при условията на евентуалното им
отхвърляне на първоначално заявеното основание –поради отказ от договора,
претендират същите суми, представляващи
цена на доставено оборудване и възнаграждение за изготвен проект, платен
депозит, разходи за съхранение на оборудване и пропусната печалба като обезщетение от неизпълнението на договора за
обществена поръчка от страна на ответника.
С допълнителната искова молба не се
оспорва твърдението на ответника, че в договора не е налице изискване за
доставяне на определено оборудване в определени срокове и твърди, че
организацията на доставките са предоставени на преценка на изпълнителя. Счита
за неоснователни направените възражения за прихващане.
В подадения в законоустановения срок
допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
становище за неоснователност на исковете без да навежда допълнителни
съображения, като счита да не е допустимо исканото от ищеца изменение на
основанието на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от
фактическа и правна страна:
В
тежест на ищеца е
да докаже твърденията си относно: сключването на договора за обществена поръчка
с твърдяното съдържание; изпълнение на задълженията си по договора съобразно
уговореното -да изготви работен проект, да достави
технологично оборудване със съответното качество, отговарящо на нормативните
изисквания за безопасност и сертифициране, да плати съответна гаранция на
ответника за доброто изпълнение; че е предал изработения проект и оборудването
на ответник, че за проекта е изготвен доклад с положителна оценка за
съответствието със съществените изисквания към строежите по смисъла на чл.142,
ал.5 ЗУТ; че е направил други разходи във връзка с изпълнение – разходи за съхранение;
че при съобразяване на необходимите разходи за изпълнение на договора при
пълното му изпълнение би получил печалба в размер на 4000000 лв.; че ответникът
е направил изявление, че се отказва от договора; че претърпените загуби и
пропуснатите ползи са в причинна връзка с неизпълнението на ответника
В
тежест на ответника е
да докаже: че е изпълнил задълженията си по договора за обществена поръчка да
окаже необходимото съдействие за изпълнение на уговорените етапи; твърденията
си, че след получаване на оборудването ,
посочено в констативния протокол от 09.04.2009г., са настъпили липси и повреди,
за които ищците отговарят; стойността на липсващите и увредени вещи, а именно:
липсата на смесители ежекторни – 32 бр., и дифузьори за окислителни камери – 32
бр. и увреждането на 6 бр. фланци към тях.
За
безспорни и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните са
отделени обстоятелствата, че: на 30.01.2009г. между МРРБ и Консорциум „А.М.“
ДЗЗД е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 39/30.01.2009г. с
предмет „И. – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни
работи (СМР), на пречиствателна станция за питейни води в гр. Свиленград“; че консорциум „А.-М.“ е доставило на МРРБ, което е приело
оборудване, посочено в протокол от 09.04.2009 г., съставен от представители на
изпълнителя - Консорциум „А.-М.“ и възложителя – МРРБ, приложен по делото, в
който са посочени доставените и приети елементи на стойност 2 082 432 лв. с ДДС, които са и заплатени от възложителя МРРБ, както и че
съхранението на това оборудване е възложено от ответника на ищците.
Установяват
се от представените договор за консорциум от 01.12.2008 г. и анекс №2 от
19.12.2017 г., че е сключен между ищците
А.М.ООД, Г. АД и Водоканалпроект – М.И. АД като договор за гражданско дружество за
обединяване на дейността на съдружниците по наименование А.М. за участие в
процедура по обществена поръчка с предмет „И. на обект „Станция за питейни води
ПСПВ с два лота, како следва Лот 1 – ПСПВ Свиленград и Лот 2 ПС– ПВ –
Симеоновград“, като с анекса № 2 страните изменили уговорката си относно дела
на участие на всеки от членовете, съответно „Г.“ АД – 0,01 %, А.м. АД – 99,98 %
и Водоканалпроект М.И. АД – 0,01 %.
Установява
се, че с решение № РД-02-14-1701/10.12.2008 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството учреденият от ищците консорциум е класиран на първо място в обявената
процедура по обществена поръчка №03-08-368 с предмет„И. на обект „Станция за
питейни води ПСПВ с два лота, како следва Лот 1 – ПСПВ Свиленград и Лот 2 ПС–
ПВ – Симеоновград“.
На
16.12.2008 г. с преводно нареждане А.М.ООД,
понастоящем АД, е внесло по сметка на МРРБ гаранция за изпълнение на
обществената поръчка Лот 1 в размер на 490170 лв., а на 30.01.2009 г. е сключен
договора за обществена поръчка.
С
договора ответникът е възложил на обединението на ищците изпълнението на
проектиране, авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни работи на
пречиствателна станция за питейни води в гр.Свиленград за обща цена от
14780397,60 лв. с ДДС, от които 179040 лв. с ДДС за изготвяне на работния
проект, 17760 лв. с ДДС възнаграждение за авторски надзор по изпълнението на СМР
и до 14583597,60 лв. с ДДС за изпълнение на СМР и непредвидени разходи, като
цената е уговорена за цялостно извършване на съответния вид работа, влючително
цената на вложените материали, труд, складиране, механизация, енергия и
др./чл.3, ал.5/.
В
чл.2 от договора е посочено, че срокът му е до издаване на разрешение за ползване,
като срока за изготвяне на работния проект е 92 дни от датата на уведомяване на
изпълнителя за одобрен вариант на идейния проект, срокът за упражняване на
авторски надзор по време на изпълнението на СМР започва да тече от датата на
съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво, а срока за завършване на СМР на обекта в съответствие
с График за изпълнение на И.а е до 155 дни, считано от датата на
съставяне на протокола на откриване на строителната площадка и определяне на
строителна линия и ниво.
Графикът
за изпълнение на И.а е част от договора за обществена поръчка, описан като
Приложение № 3, но не е представен по
делото. По делото е представено от ответника „техническо задание“ /Приложение
№1/, както и „ценово предложение“ /- „ценови показатели“/приложение №2/.
Установява
се от представените от самия ответник приемно-предавателни протоколи от
30.04.2009 г., че на същата дата ищците са предали, а ответникът е приел, изработените
идеен и работен проекти за обект „Пречиствателна станция за питейни води“,
гр.Свиленград, с което съдът приема, че ищците са изпълнили задължението си по
договора за обществена поръчка в частта относно проектирането, като за
ответника е възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение.
Неоснователни
са възраженията му, че проектът не е приет, тъй като представените от самия
него приемно-предавателни протоколи удостоверяват противното, а годността на
проекта да послужи по предназначение се установява и от издаването въз основа
на него на разрешение за строеж №34/23.04.2009 г., като без правно значение е
обстоятелството кои лица са присъствали на заседанието на Общинския експертен съвет
по устройство на територията – гр.Свиленград, респективно кои лица са подписали
протокола от заседанието на ОЕСУТ, тъй като се касае за предварителна оценка на
идейни проекти, въз основа на които е разработен работен /инвестиционен/
проект, който е одобрен и съгласуван и въз основа на който е издадено
разрешението за строеж, което не е оспорвано и не се твърди да е с различни
параметри от разработените от ищците. Предаването на работните проекти на
ответника е констатирано и от съставената от него комисия, създадена със
Заповед № РД-02-14-442/08.06.2016 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, в изготвения доклад, подписан от членовете на комисията на
28.06.2016 г., като в раздел І, т.23 от доклада е посочено, че работният проект
е наличен в архива на МРРБ, като всички възражения относно съдържанието и
изпълнението му е следвало да бъдат направени при предаването му..
Установява
се, че още преди сключването на договора за обществена поръчка, но след
обявяването на класирането, с договор от 27.01.2009 г. участникът в консорциума
А.М.ООД е възложило на Е.-Т.ООД изработката и доставката на „технологично
оборудване за пречиствателна станция за питейни води /ПСПВ/ гр.Свиленград, обл.Х.“
на обща стойност 4071844 лв., съгласно количествена и стойностна сметка към
договора.
Твърденията на ищците са, че въз основа на този договор е поръчано оборудване,
а именно колектор смукателен смесители ежекторни – 16 бр, колектор нагнетателен
смесители ежекторни – 16 р, колектор озонов
-32 бр. и филтър напорене с хидроразпределетелни превмовентили – 8 бр.,
на стойност 1335744 лв., което оборудване е било необходимо за изпълнението на договора с
ответника, но не е заплатено от него, като ищците се позовават на две фактури,
а именно фактура № 50188/28.01.2009
г. и фактура № 50203/29.04.2009 г..
Първата фактура включва и друго оборудване, извън това, което се твърди да не е
платено, като стойността на посочените неплатени колектор смукателен смесители
ежекторни – 16 бр, колектор нагнетателен смесители ежекторни – 16 р, колектор
озонов -32 бр. са част от оборудването
по фактурата, но не изчерпват стойността й, като общата стойност на елементите,
които се твърди да са поръчани и заплатени от ищците, но не и от ответника по
двете фактури, е 435072 лв. Не се доказват твърденията на ищеца за по-високи
разходи за това оборудване, като разходите, по твърдения на ищеца са направени въз
основа на посочените две фактури, които включват и друго оборудване, а не само
неплатеното, а плащането се установява от
представените от ищеца платежни нареждания от 06.02.2009 г.,
28.05.2009г. и 13.05.2009г. и въз
Страните не спорят, че за изпълнението на договора е поръчано от
ищците и друго оборудване на стойност
2082432 лв., което е заплатено от ответника въз основа на фактура №1/10.04.2009
г. Не е спорно, че съхранението на оборудването е възложено на изпълнителите по
договора, като се установява, че с договор за наем от 20.03.2011 г. ищецът А.м.
АД е наел от М.Н.З.– Е. ООДза ползване площадка с складова база на обща площ от
150 кв.м. в гр.Нова Загора срещу месечна наемна цена от 150 лв. без ДДС или 180
лв. с ДДС, като за наемната цена са издавани фактури за периода март 2011 –
октомври 2018 г. от наемодателя на А.м. АД. Не се представени доказателства
каквито и да било доказателства за плащане на наемната цена от А.м. АД.
От показанията на свидетеля Ж.Г., доклад на комисията, определена със
Заповед № РД-02-14-442/08.06.2016 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, както и от присъда № 145/20.03.2013 г. по НОХД 62/2013 г. на
Районен съд – Нова Загора се установява, че поръчаното от ищците за целите на
договора за обществена поръчка и заплатено от ищеца оборудване е съхранявано
именно в наетите складови площи в гр.Нова Загора, като част от оборудването е
откраднато от същия склад от три лица, за която кражба са осъдени с посочената
присъда. Установява се от показанията на свидетеля Жеков и доклада на
комисията, че в резултат на кражбата са нанесени е повреди върху част от
останалото оборудване в резултат на начина на осъществяването й.
След издаване на разрешението за строеж от 23.04.2009 г. няма спор между
страните, че не са извършвани никакви действия по съставяне на последващи
документи за начало на строителството на пречиствателната станция за питейни
води гр.Свиленград и строителство не е започвало изобщо.
През 2010 г. с писмо изх.№
70-00-2315/23.07.2010 г. ответникът МРРБ
е поискал подновавяне на банкова гаранция.
С писмо изх.92-00-770/19.12.2012 г. ответникът е поискал от ищците
информация относно заплатеното и съхранявано в гр.Нова Загора оборудване, като
с писмо от 04.01.2013 г. ищците са посочили местонахождението на оборудването,
както и че е в готовност за монтирането му.
С писмо от 28.05.2015 г. ищците са поискали да заменят предоставената
парична гаранция о 490170 лв. с банкова такава, както и информацията относно
намерението на МРРБ относно изпълнението на договора.
С писмо изх.№ 70-00-1348/06.10.2015 г. МРРБ е предложило провеждането на
среща.
От писмо изх.№ 70-00.1348/06.11.2015 г. на МРРБ, подписано от заместник
–министър Н.Н., се установява, че среща е проведена на 14.10.2015 г., като
писмото съдържа следното изявление: „Предвид това, че разрешението за строеж е
изгубило правно действие и не е презаверено в законоустановения срок, поради
което и одобрения работен проект е изгубил правно действие, не е актуален и не
отговаря на нормативните изисквания, действащи към настоящия момент, сключеният
договор с Консорциум „А.М.“ не може да продължи своето действие и предлагаме да
бъде прекратен по взаимно съгласие.“ Предлага се преди прекратяване да се
назначи комисия за установяване наличие и състояние на разплатено оборудване,
както и ищците да посочат представител.
Такава комисия е назначена със Заповед № РД-02-14-442/08.06.2016 г. на
министъра на регионалното развитие, като констатациите й са обективирани в
доклад, подписан на 28.06.2016 г.
С писмо, получено от ответника на 20.04.2018 г. с вх.№ 70-00-1348 ищците
искат информация дали е осигурено финансиране за изпълнение на договора,
изразяват готовност те самите да изпълнят задълженията си по договора и молят
МРРБ да изрази становище, като заявяват, че в противен случай ще считат, че е
налице отказ от изпълнение на договора от страна на МРРБ, в който случай следва
да им бъде върната гаранцията в размер на 490170 лв.
С писмо, получено от ответника на 03.07.2018 г. с вх.№ 70-00-1348, ищците
сочат, че въпреки проведена на 20.06.2018 г. среща, на която е следвало да се
обсъдят възможности за финализиране на договора, такива не са били уточнени,
поради което и ищците молят в срок до 10.07.2018 г. да се предприемат действия
по изпълнение на договора от МРРБ, в противен случай, ще считат, че е налице
отказ от договора от страна на МРРБ.
При тези факти съдът приема, че не е осъществен фактическия състав на
чл.268 ЗЗД за прекратяване на договора между страните поради отказ от страна на
възложителя.
За да настъпи прекратяване на договора поради отказ на възложителя е
необходимо да са налице основателни причини, стоящи извън правоотношението
между страните, както и отправянето на ясно, еднозначно и недвусмислено
изявление за отказ поради тези причини, получено от изпълнителя. ./ решение № 157 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 1013/2012 г., на ВКС, ІV г.о.,
решение № 84 от 19.07.2011 г. по т. д. № 494/2010 г., на ВКС, ІІ т.о./
В настоящия случай не са налице нито основателни причини, нито изявление за
отказ от договора от страна на възложителя. Единствено в изявлението на МРРБ с
изх.№ 70-00.1348/06.11.2015 г. се съдържа изложение за причини, поради които
договорът не може да бъде изпълнен, но тези причини не са „основателни причини“
по смисъла на чл.268 ЗЗД, тъй като са резултат от поведението на самия ответник
и в частност от неизпълнението на задълженията му по договора да окаже
дължимото съдействие като предприеме действия по съставяне на необходимите
документи за откриване на строителната площадка, определяне на строително ниво
и осигуряване на финансирането на проекта, за който сам е обявил обществена
поръчка. Без съмнение не се касае за причини, стоящи извън правоотношението,
тъй като нито бездействието на страната, нито липсата на финансиране, могат да
обосноват право на отказ от договора.
На следващо място писмото не съдържа и изявление за отказ, а единствено
признание за невъзможност за изпълнение, която обаче е по причини, за които
възложителя отговоря, както и предложение за прекратяване на договора по
взаимно съгласие и провеждане на преговори. Именно по този начин е възприето
изявлението и от самите ищци, които са посочили представител за участие в
комисия за обследване на изпълнението през 2016 г., като нееднократно след
получаване на писмото с изх.№ 70-00.1348/06.11.2015 г. на МРРБ са искали
последваща информация за възможността да се изпълни договора, предлагали са
изпълнение и са канили ответника да го изпълни /така писма , изходящи от
ищците с вх.№ 70-00-1348/20.04.2018 г. и
с вх.№ 70-00-1348/03.07.2018 г. на ответника/. Не може да се приеме за
равносилно на отказ от договора и липсата на отговор от страна на ответника на
изявленията на ищците, че ще я считат за отказ, тъй като упражняването на
правото става само с изрично изявление, но не и с конклудентни действия,
изразяващи се в бездействие и неизпълнение.
Следователно предявените искове, основани на отказ от договора от страна на
ответника са неоснователни поради липсата на предпоставка от фактическия състав
за уважаването им, поради което и безпредметно обсъждането на останалите
предпоставки относно извършване на разходи, размер, причинна връзка и прочие.
Това
налага обсъждане на предпоставките относно претенциите, основани на
неизпълнение.
Както
беше посочено ответникът е в неизпълнение на задълженията си по договора за
обществена поръчка, като с изключение на
извършеното плащане на част от необходимото оборудване, не е оказал никакво
съдействие за изпълнение на договора, което е довело до изтичане на срока на
валидност на издаденото разрешение за строеж на пречиствателна станция и невъзможност
да се извърши строителство въз основа на него и извършеното проектиране.
Ищците са изработили идейни проекти за пречиствателната станция, като след
становище на ОЕСУТ са изработили и предали на ответника на 30.04.2009 г. и работен проект, който е приет без
възражения. Разрешението за строеж на пречиствателната станция е издадено на
23.04.2009 г., като не се твърди да е
обжалвано, а заинтересована да го обжалва е единствено Община Свиленград, върху
чиито имот е предвидено строителството, поради което и съдът приема да е влязло
в сила с изтичане на 14 дни от издаването му, след което изпълнението на
договора предполага откриване на строителна площадка, за което задължението е
на ответника, съгласно чл.17, т.1 и 2 от Договора, като, считано от този момент
той е в неизпълнение, за което отговаря.
Това
неизпълнение е основание за пораждане на отговорността на ответника за
обезщетение за вреди и обуславя и възникване на право на изправната страна да
развали договора.
Ищците
не са се възползвали от правото си да развалят договора поради неизпълнение, а
правото им да поискат разваляне е погасено по давност, каквото възражение е
направил изрично ответника, поради което и договорът между страните е действащ
и ищците могат да упражнят правата си да поискат обезщетение за вредите от
неизпълнението му.
Във
връзка с изпълнението на договора се установява ищецът А.м. АД от името на
съдружниците да е направил разходи за оборудване за изпълнение, макар и не в
твърдения размер, но в размер на 435072 лв., да е платил гаранция за изпълнение
от 490170, респективно неизпълнението на договора ще доведе до невъзможност да съдружниците
в консорциума да реализират печалба, която с оглед заложеното от тях в
представеното от ответника ценово предложение – ценови показатели, е в размер
на 10 % върху всички СМР.
Не се установява да са направени разходи за съхранение на платено
оборудване, тъй като представените договор и фактури не доказват извършването
на разходи за съхранение на оборудване, а само основание такива да бъдат
извършени, но не и самото им плащане.
Всички
тези вземания, обаче, поради бездействието на самите ищци и изричното
възражение на ответника за изтекла давност следва да се считат погасени, с
изтичане на 5-годишна давност, считано от влизане в сила на разрешението за
строеж през 2009 г., от които момент е започнало неизпълнението на задължението
на ответника да окаже необходимото съдействие за изпълнение на следващия етап
от договора за обществена поръчка, респективно правото на ищците да поискат
обезщетение от това неизпълнение, като с изтичането на давността са се погасили
задълженията на ответника по договора, респективно обусловените от неизпълнението
им права, поради което и исковете за присъждането на обезщетение за
неизпълнение за направени разходи и пропуснати ползи са неоснователни.
Що се отнася до уговореното възнаграждение за изготвянето на работен
проект, то същото може да бъде претендирано единствено чрез иск за реално
изпълнение, но не и като обезщетение, като с оглед обстоятелството, че
задължението за възнаграждение е станало изискуемо на 30.04.2009 г., когато е
предаден проекта, то възражението на ответника за изтекла давност обуславя
погасяването на вземането по давност и невъзможност същото да бъде принудително
осъществено, включително и чрез иск за реално изпълнение.
Следователно
правоотношенията между страните по повод сключения договор за обществена
поръчка могат да бъдат уредени единствено доброволно чрез изпълнение на
договора или прекратяването му по взаимно съгласие поради погасяване на
възможността за принудителното осъществяване на насрещните права и задължения.
Неоснователен
е иска по чл.55 ЗЗД за връщане на платената гаранция поради отпаднало
основание, тъй като не се установява по делото, че правоотношението между
страните е прекратено поради отказ на възложителя или по друг начин.
Право
на разноски при този изход от спора има ответникът, комуто следва да се
присъдят направените разноски за депозит за експертиза от 300 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно
кумулативно съединени частични осъдителни искове с правна квалификация чл. 268 ЗЗД и при условията на евентуалност на основанието – искове чл. 82 във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД от ищците „А.М.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, „Г.“ АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:*** и „В. – М.И.“ АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, и тримата, действащи като съдружници на консорциум „А.М.“ ДЗЗД, с
БУЛСТАТ*******, ул. „*******, вх. *******срещу ответника М.НА Р.Р.и благоустройство (МРРБ), с адрес: гр. София, ул. „**************във
връзка със сключен между консорциума, като изпълнител, и МРРБ, като възложител,
договор за възлагане на обществена
поръчка №39/30.01.2009г. за заплащане на извършена работа, направени
разходи и пропусната печалба поради отказ от договора от страна на възложителя,
евентуално като обезщетение за
претърпени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договора от
страна на ответника :иск за сума от 133 574,40 лв. с включен ДДС, представляваща
част от вземане за стойност на технологично оборудване в общ размер на 1 335
744 лева с включен ДДС; иск за сума в размер на 17 904 лв. с включен ДДС,
представляваща част от вземане за представен и одобрен работен проект в общ
размер 179 040 лева с включен ДДС; иск за сума в размер на 49 017 лв. за
извършени разходи във връзка с невърнат паричен депозит, представляваща част от
гаранция за изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка в общ
размер на 490 170 лева, иск за сума в размер на 1656 лв. с включен ДДС,
представляваща част от стойността на претендираното вземане за разходи за
съхранение на доставеното, прието и
платено от ответника на 09.04.2009 г. технологично оборудване в общ размер на
16 560 лева с включен ДДС, както и иск за сума в размер на 40 000 лв.,
представляваща част от вземане за заплащане на очакваната печалба във връзка с
изпълнение на процесния договор за обществена поръчка в общ размер на 4 000 000
лева, както и предявените при условията на
евентуално отхвърляне на иска за направени разходи от 49017 лв. по договора, частичен иск за връщане на сумата от 49017 лв., като част от вземане в
общ размер на 490 170 лв., представляваща платен на отпаднало основание
депозит като гаранция за добро изпълнение.
ОСЪЖДА „А.М.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, „Г.“ АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** и „В. – М.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплатят на М.НА Р.Р.и
благоустройството, гр.София, ул.**************разноски по делото в размер
на 400 лв. за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: