ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
София, 04.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в закрито
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева в.гр.д. № 14231 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
267 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба от „Б.А. ЗА Е.З./БАЕЗ/“
ЕАД чрез адв. С.М.Л.-Н. срещу решение № 20236655 от 27.10.2020
г., постановено по гр. д. № 28280/2020 г., по описа на СРС, II ГО, 76 състав, в частта, с която са уважени исковете
на Б.С.Л.-С. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, във вр.
чл. 328, ал. 2 от КТ, предявени
срещу ответното дружество за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
ѝ, извършено
със Заповед № 106903/19.06.2020 г., считано от
22.06.2020 г.; за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението
длъжност – „ръководител отдел Човешки ресурси“; и ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата от 11086,44 лева – представляващи обезщетение за
оставане без работа за периода от 22.06.2020 г. до 22.10.2020 г, ведно със законната
лихва от 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
С
решението ответникът е осъден да заплати на ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1544,75 лв. разноски по делото по компенсация,
като и да заплати на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза
на СРС, сумата от 603,46
лв. – държавни такси.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението
относно присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 11086,44 лв.
С
определение от 19.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, по
същото дело, Софийският районен съд е оставил без уважение искането на въззивника за изменение на решението в частта за
разноските.
В
жалбата се прави оплакване, че атакуваното решение е неправилно,
тъй като съдът необосновано е приел, че предпоставките на чл. 328, ал. 2 от КТ
не са налице, тъй като длъжността на ищцата не е ръководна, като излага доводи,
че на ищцата са възложени ръководни функции, което се установява от
представената длъжностна характеристика от 02.01.2020 г. Позовава се на факта,
че длъжността на ищцата е ръководна по смисъла на Правилника за прилагане на
националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г. Сочи, е за
ищцата са установени същински трудови функции, свързани с подбора, управлението
и обучението на персонала. Прави анализ на цитираната от първата съдебна
инстанция практика на ВКС. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски. Не сочи и представя доказателства. Няма доказателствени
искания.
В срока за отговор на въззивната
жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата
страна Б.С.Л.-С. чрез адв. Е.И., в който
оспорва въззивната жалба и излага доводи за
правилността на атакуваното решение в
обжалваната част. Твърди, че освен че заеманата от ищцата длъжност не е
ръководна, с решение на ТЕЛК от 29.01.2020 г., на ищцата бил определен процент
трайно намалена работоспособност 50/100 с възможност да изпълнява трудовите си
функции, като след представяне на решението пред ръководството на ответника
предприело действия по нейното уволнение. Твърди, че няма изготвена бизнес-програма.
Прави анализ на цитираната от въззивника-ответник
практика на ВКС. Признава основателността на възражението за прихващане с
обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението
да бъде потвърдено, в частта, с която исковете са уважени. Претендира разноски.
Не сочи и представя доказателства. Няма доказателствени
искания.
В
срока за въззивно обжалване е постъпила и въззивна жалба от Б.С.Л.-С. чрез адв.
Е.И. срещу решението, единствено в частта, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 22.10.2020 г. – 22.12.2020 г. за сумата от
7294,72 лв., ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, тъй като същата е неправилно отхвърлена, защото
ищцата е все още без работа. С оглед изложеното прави искане решенето да бъде
отменено в обжалваната отхвърлителна част по иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде уважен в пълен размер. Прави искане за предоставяне на възможност да
представи оригинал на трудовата книжка на ищцата за констатация. Претендира
разноски.
В срока за отговор на въззивната
жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззивника-ответник
„Б.А. ЗА Е.З./БАЕЗ/“ ЕАД чрез адв. С.М.Л.-Н.,
в който оспорва въззивната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение. Не сочи и представя доказателства. Няма доказатествени искания. Не взема становище по доказателственото искане за представяне на трудова книжка в
оригинал.
В
срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК е постъпила и частна жалба от въззивника-ответник
„Б.А. ЗА Е.З./БАЕЗ/“ ЕАД чрез адв. С.М.Л.-Н. срещу
определение от 19.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, по
същото дело, в която са изложени доводи, че разноските са погрешно изчислени и
неправилно компенсирани, освен това са присъдени само половината от поисканите
разноски. Прави искане за отмяна на обжалваното определение.
В
срока за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил
от Б.С.Л.-С. чрез адв. Е.И., в който оспорва частната
жалба и излага доводи за правилността на атакуваното определение.
В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК е постъпила и частна
жалба с вх. № 25159860 от 04.11.2020 г. от въззивника-ответник
„Б.А. ЗА Е.З./БАЕЗ/“
ЕАД чрез адв. С.М.Л.-Н., срещу решението, в частта, с
която, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, е допуснато предварително изпълнение
на решението по иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 11086,44 лв. В
жалбата се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно, тъй като не се касае
до възнаграждение за работа, а за обезщетение, освен това твърди, че
изпълнителният лист е издаден преди да започне да тече срокът за обжалване на
акта, който се изпълнява. С оглед изложеното прави искане решението в тази част
да бъде отменено. Претендира разноски.
В
срока за отговорна на частната жалба по чл. 276, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил
от Б.С.Л.-С. чрез адв. Е.И., в който оспорва частната
жалба и излага доводи за правилността на атакуваното определение, като излага доводи, че вземането за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ попада в хипотезата на чл. 242, ал. 1 от ГПК и съдът е длъжен да допусне предварително
изпълнение. С оглед изложеното прави искане частната жалба да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски.
Съдът, след се запозна с материалите по делото намира, че
същото е преждевременно образувано по подадените въззивни жалби и
частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което
следва да бъде прекратено, след което да се докладва на Зам.-председателя на
СГС и ръководител на въззивно гражданско отделение,
за образуване на частно гражданско дело по подадената частна жалба с вх. №
25159860 от 04.11.2020 г. срещу разпореждането по чл. 242, ал. 1 от ГПК, с
което е допуснато предварително изпълнение на решението и автоматично
разпределение за произнасяне по реда на глава XXI от ГПК,
тъй като в тази част решението на първоинстанционния
съд има характер на определение, което подлежи на обжалване по реда на обжалване
с частна жалба, а не по реда на въззивно обжалване
(чл. 258 и сл. от ГПК) и не попада в хипотезите по чл. 80, ал. 4 от ПАС.
След
приключване на производството по глава XXI от ГПК по частната жалба срещу
разпореждането по чл. 242, ал. 1 от ГПК, делото следва да бъде върнато на
съдията-докладчик за продължаване на съдопроизводствените
действия по подадените въззивни жалби и частната
жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр. д. № 14231 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „В“ въззивен
състав.
ДЕЛОТО
ДА СЕ ДОКЛАДВА
на Зам.-председателя на СГС за образуването му по подадената частна жалба с вх. № 25159860 от 04.11.2020 г. срещу разпореждането
по чл. 242, ал. 1 от ГПК, с което е допуснато предварително изпълнение на
решението, и автоматично разпределение за
произнасяне по реда на глава XXI от ГПК, съгласно мотивите на настоящото определение.
След приключване на производството, образувано
по подадената
частна жалба с вх. № 25159860 от 04.11.2020 г., по реда на глава XXI от ГПК, делото да се образува под нов номер и да се разпредели на
основание чл. 80, ал. 10 от ПАС на съдията-докладчик за продължаване
на съдопроизводствените действия по подадените въззивни жалби и частната жалба срещу определението по чл.
248, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.