О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Плевен,11.06.2020
г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на посочената
дата , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА ч.гр. дело. №368/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с пр. осн. Чл.
274 от ГПК .
С определение № 1163 от 31.03.2020 г по ч. гр. дело №
1495/2020 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е оставил без уважение
като недопустима молба за обезпечаване на доказателства, предявена от С.Е.М. за
разпит на служител на ДАНС Ц.Т., за изискване на трафични данни от мобилен
оператор М тел за посочен в молбата номер за периода 1.02.2020 до 1.03.2020г и
за изискване на записи от камери на ТД НС – Плевен, ОД на МВР, Сити хотел, ул.
Стоян Заимов , от Центъра за градска мобилност на кръстовището на ул. Вардар и
ул. Стоян Заимов и МОВИ . РС – Плевен е прекратил производството по делото и е
върнал молбата на подателя й.
Недоволен
от така постановеното определение е останал
жалбоподателят С. Е.М. , който го атакува като възразява срещу неговата
законосъобразност и правилност. Възразява се, че Неправилно
Плевенски районен съд е приел, че в подадената молба за обезпечаване на доказателствата се обжалва акт на
Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) за отнемане на разрещението му за досп^п до
класифицирана информация, както и че желае да обезпечи доказателства в едно
бъдещо съдебно производство.
На 02.03.2020 г. е подадена
въззивна жалба до ДКСИ от С.Е.М., ЕГН ********** срещу ОТНЕМАНЕ N Л-71 (Ел седемдесет и едно) от 27.02.2020 г. на ДАНС на достъп до
класифицирана информация JN» Л- 9903/02.07.2018 г.
до ниво „Строго секретно“ на С.Е.М., ЕГН **********.
Към момента на подаване на тази Частна жалба до Плевенски
окръжен съд ДКСИ не е постановила Решението си по въззивната жалба от
02.03.2020 г.
Според жалбоподателя въззивното обжалване на
ИАА Отнемане N Л-71 от 27.02.2020 г. издаден от
ДАНС пред ДКСИ се извършва по реда на Чл. 62 от Закона за защита на
класифицираната информация.
От изложеното следва, че въззивното обжалване протича
пред Държавната комисия по сигурността на информацията, като при подаване на
въззивната жалба и респ. при разглеждането на въззивната жалба от ДКСИ
проучваното лице - жалбоподател не е запознато с фактическите основания за
постановяване на ИАА и не е допускано да участва (дори само да присъства) в
заседанието на въззивната инстанция.
Възразява се, че за първи път проучваното лице (и неговият
процесуален представител) имат възможност да се запознаят с делото по проучване
за надеждност след подаване на касационна жалба, образуване на административно
производство пред Върховен административен съд и изпращане на делото по
проучване за надеждност в съда.
Възразява се, че
Пл РС погрешно е възприел фактическата
обстановка и е постановил обжалваното неправилно определение: производството по
жалбата се намира на фазата на обжалване ПРЕД ДКСИ, а не на решение на ДКСИ пред Върховен
административен съд.За да отхвърли тези доказателствени искания, районният съд
неправилно е приел, че предпоставките на чл. 207 от ГПК не са налице, тъй като
не е налице опасност някое от доказателствата да се изгуби или неговото
събиране да бъде затруднено.
Мотивите на Плевенски районен съд, че разпит на служител
на ДАНС не представлява събиране на доказателство, за което има опасност
да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, т.к. не е посочено
свидетелят да страда от тежка болест или да пребивава продължително в чужбина,
са изцяло несъстоятелни. Събирането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетел е напълно допустимо по реда чл. 165 ГПК, след като районният съд не
държи мотиви за наличие отрицателните процесуални предпоставки по чл. 166 ГПК,
каквато е и константната съдебна практика, събирането им е напълно допустимо.
Следователно неправилен е мотивът на съда да откаже събиране на гласно
доказателство с аргумента, че разпит на служител на ДАНС не представлява
допустимо доказателствено средство.
Неотносими изцяло, според жалбоподателя, към разглежданата хипотеза по Закона за зашита
на класифицираната информация са мотивите на районния съд относно института на чл. 223 от НПК - няма позоваване от
молителя на НПК и няма основание за търсене на аналогия между НПК и ГПК, след
като единствено приложими са разпоредбите на чл. 207 и сл. от ГПК.
За да отхвърли молбата за обезпечение на доказателствата,
съдът, е приел, че същата следва да се остави без уважение, като недопустима. Молбата може да е или
неоснователна или недопустима. В диспозитива на обжалваното определение смесва
и обърква тези две различни основания - едното изключва напълно другото.
Производството по делото се разглежда по реда на чл. 207-209 от ТПК, като
основната предпоставка за допустимост на молбата е доказателството да е
допустимо.
Опасността от загуба на трафичните данни (само входящи и
изходящи повиквания и местоположение спрямо клетката без съдържание на
разговор) се корени в Договорите
на мобилните оператори с КРС ги задължават да пазят трафични данни в срок от шест месеца.
Допълнително възникнало непредвидено обстоятелство,
което не е било факт към момента на подаване на молбата е обявеното на
13.03.2020 г. извънредно положение до 13.04.2020 г. (По решение на МС с
удължаване до 13.05.2020 г.). В състояние на обявеното със Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение (В сила от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното
положение,
Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.) и по-точно с преустановяване разглеждането на
всички наказателни, граждански и административни дела с изключение на
лимитативно изброени дела, между които подлежат на разглеждане делата за обезпечаване
на доказателства.
Според
жалбоподателя, относно искането за изискване на трафични данни от мобилен
оператор на телефон, който е посочен като служебен, а не личен на молителя,
районният съд е приел без каквото и да било правно основание, че изискването на
такива доказателства от гражданския съд по реда на ГПК е недопустимо. Твърдим,
че ГПК не прави такова ограничение и съдът не е посочил правното основание за
преценката относно недопустимостта. Събирането на доказателство - трафични
данни следва да се извърши по реда на чл. Чл. 184. (1) Електронният документ
може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен
от страната, вр. с чл. Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба
от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него
документ.
Позоваването на Закона за електронните съобщения е
направено от Районен съд Плевен в нарушение на Закона за нормативните актове според който, когато има
противоречие между разпоредби от нормативни атове от различна степен, се
прилагат тези предвидени в нормативния
акт от по-висока степен. В конкретната хипотеза трябва да се прилага ГПК вместо ЗЕС.
Абсолютно неприемлив е доводът,според жалбоподателя, че който й да е правен субект в Република
България (в случая мобилен оператор) може си позволи да откаже предоставяне
информация (независимо от носителя) на българския съд. Предоставянето на
доказателство от трета (неучастваща в делото) страна на съда се извършва по
реда на ГПК. Споделяне от окръжния съд на изложените аргументи на районния съд
(за поставянето на ЗЕС над ГПК), би допуснало възникване на прецедент в
нарушение на върховенството на закона.
Относно изискването
на записи от камери в съответния район, в най-голяма степен важи предвидената в
чл. 207 ГПК положителна процесуална предпоставка, а именно: съществува опасност
това доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни. Както е
известно записите на
камерите са налични до месец от записването.
Районният съд е държал неясни мотиви, за да отхвърли това
искане за обезпечаване на доказателства. Едновременно твърди, че делото в
Плевенски районен съд е образувано на 31.03.2020 г., което само по себе си
означава, че едномесечният срок е изтекъл и следователно последните записи са
върху най- старите.
Съдът обсъжда отговор от третите-неучастващи по делото
лица, че те (записите) не съществуват и съдът не би могъл да провери дали това
отговаря на обективната истина.
Всички мотиви по трите отделни искания по доказателствата
не сочат на недопустимост на молбата, поради, което същата би могла да бъде
(евентуално) отхвърлена, но не и върната като недопустима.
Налице е възражение от другата страна, в което се взема становище, че
жалбата е неоснователна. Излагат се теоретични
разсъждения във връзка с характера на доказателствата, възразява се, че
трафични данни могет да се изискват само м определени законови хипотези,
каквито в случая не са налице. Счита се ,че правилно РС е обосновал
недопустимостта на исканията.
Като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е
ДОПУСТИМА ОСНОВАТЕЛНА
Жалбата е подадена в срок и следва да се
разгледа по същество.
РС – Плевен
е приел, че производството
по делото се разглежда по реда на чл. 207-209 от ГПК, като основната
предпоставка за допустимост на молбата е опасността някое доказателство да се
изгуби или неговото събиране да се затрудни. Същевременно следва да се държи и
сметка дали събирането на такова доказателство е възможно по реда, по който
същото е поискано.
Относно искането за
изискване на трафични данни от мобилен оператор на телефон, който е посочен
като служебен, а не личен на молителя, съдът
е приел, че изискването на такива доказателства от гражданския съд по
реда на ГПК е недопустимо. Чл. 251в. ал. 1 от ЗЕС сочи
изчерпателно органите, които имат право да изискват справка за данните по чл.
251б, ал. 1, между които са и трафични данни, а именно: специализираните
дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на
Държавна агенция "Национална сигурност";Главна дирекция
"Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната
престъпност" и териториалните й звена, Главна дирекция "Гранична
полиция" и териториалните й звена, дирекция "Вътрешна сигурност",
Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи; службите "Военна информация" и
"Военна полиция" към министъра на отбраната; Държавна агенция
"Разузнаване"; дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Според РС молителят не е сред
посочените държавни институции, поради което искането се явява такова,
предявено от лице без активна процесуална легитимация. Редът за достъп до
данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС, се осъществява в специално производство -
след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него
съдия по седалището на органа, който е поискал достъп, за което се издава
разпореждане за предоставяне на достъп до данните. Производството по реда на чл.
207 и сл. от ГПК, не допуска изискването на такива данни, т.к. представлява
съвсем различно по характер гражданско произовдство.
Според РС поисканият разпит на
служител на ДАНС също не представлява събиране на доказателство, за което има
опасност да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, т.к. не е посочено
свидетелят да страда от тежка болест или да пребивава продължително в чужбина.
Изразените от молителя опасения за промяна в показанията на този свидетел в
зависимост от действията на ответника, са валидни както и преди предприемане на
такива действия, така и след това. РС е приел, че в гражданското
съдопроизводство не е приложим института на чл. 223 от НПК – за закрепяне на
показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на
обективната истина, и такива показания не могат да се четат и обсъждат от
решаващия съд по реда, предвиден за наказателното съдопроизводство.
Според РС поисканото изискване на
записи от видеокамери, направени в сочения от молителя период - 10.02.2020г. –
14.02.2020г., представлява искане за изискване на доказателства, които, както
сочи молителя, са унищожени месец след тяхното създаване. Делото е постъпило в
ПлРС, образувано и сложено за разглеждане на 31.03.2020г., като тази дата
препятства възможността, както сочи самият молител, записите да са запазени.
Чрез изискване на записи, за които предварително е заявено, че са изтрити, и
при отговор от третите-неучастващи по делото лица, че те не съществуват, съдът
не би могъл да провери дали това отговаря на обективната истина. Евентуално,
отговор на такъв въпрос би могла да даде специализирана техническа експертиза,
но в случая такова доказателствено средство не е поискано, не са зададени
въпроси за такава, и съдът не може сам да назначи СТЕ, доколкото в случая
приложение намира принципът на диспозитивното начало в гражданския процес,
закрепен в чл. 6 ал. 2 от ГПК – предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие, се определя от страната.
Поради изложеното, с оглед
изводите на съда за недопустимост на молбата за обезпечаване на доказателства,
производството по ч.гр.д. 1495/2020г. на ПлРС, съдът е приел, че следва да бъде прекратено производството и молбата следва да бъде върната на молителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е незаконосъобразно
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че при постановяването на
атакувания съдебен акт РС – Плевен е изложил мотиви, които не са относими към
въпроса за недопустимост на подадената молба. Следва да се отбележи, че
производството в случая намира своето правно основание в разпоредбите на чл.
207 и сл. от ГПК и съгласно тези разпоредби всеки, който счита, че са налице
условията на посочените законови текстове. В атакуваното определение са
излагани мотиви по същество, но с диспозитива на същия акт производството е
прекратено и молбата за обезпечаване на доказателствата е върната като
недопустима.Не следва да се извършва смесване на легитимирани лица по ЗЕС с
такива по настоящето производство за обезпечаване на доказателствата. Подадената
молба за това е допустима, а съдът е компетентен да се произнесе по нейната
основателност като прецени дали са налице условия за това.
Предвид гореизложеното следва да се отмени атакуваното определение и
делото да се върне на Плевенски районен съд за произнасяне по същество на
исканията. Това обаче следва да се извърши от друг състав на съда с оглед
факта, че при постановяване на атакуваното определение РС – Плевен в процесния
си състав е излагал мотиви и по същество. Произнасяне по същество на исканията
не може да се извърши от Пл ОС с оглед неговите правомощия като въззивна
инстанция.Не са претендирани разноски.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1163 от
31.03.2020 г по ч. гр. дело № 1495/2020 г по описа на РС – Плевен КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Плевен за
произнасяне по същество на спора от друг състав на същия съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :